№ 881
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110204616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба от „Лъки ММ" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-
2100017/15.09.2021г. на И Директор на Дирекция " Инспекция по труда" -
Варна, с което на „ Лъки ММ" ЕООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 1600 лева на основание чл. 416 ал.5,
вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи, че описаното в постановлението
нарушение не е допуснато, тъй като на същата дата в обекта се е намирал
работника Д., но това е било на основание сключен договор за съвместна
дейност между няколко дружества на основание чл. 120 от КТ. Оспорва се
съставомерността на нарушението. В заключение се иска отмяна на
постановлението. В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв.С.
пледира за отмяна на постановлението , доколкото счита, че не е безспорно
доказано, че работникът е престирал труд за дружеството.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление. Прави се искане да бъде присъдено
и юристконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 15.08.2021г., при извършена проверка в търговски обект – ресторант
„Фар-смайл“, находящ се в гр.Варна, к.к.Златни пясъци, стопанисван от
въззивната страна, инспектори при Дирекция „ИТ” – гр.Варна, сред които
св.Д. установили, че лицето Д. Д. осъществява трудови функции в обекта, без
да има сключен трудов договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ. Проверяващите
предоставили на установените в обекта лица да попълнят декларации. Д.
собственоръчно попълнил декларацията, като посочил, че полага труд в полза
на въззивното дружество, с място на работа проверявания обект, работно
време от 09.00 часа до 17.00 часа и с уговорено възнаграждение в размер на
сумата от 800месечно, с един почивен ден и едночасова почивка в рамките на
работния ден. Лицето декларирало още, че работи на този обект от месец юли
2021г.
Поради това св.Д. съставила против „Лъки ММ“ ЕООД акт за
установяване на нарушение за това, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа Д., изпълняващ трудови функции на
„сервитьор", с определено работно време, трудово възнаграждение, без с него
да е сключен писмен трудов договор. Било прието, че нарушението е
извършено на 25.08.2021г. и квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр.
чл.61 ал.1 и ал.1 ал.2 от КТ. При предявяването на акта, както и в срока по
чл.44 ал. 1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно - наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 вр. чл.1
ал.2 от Кодекса на труда и наложил на „Лъки ММ“ ЕООД наказание
"Имуществена санкция" в размер на 1600 лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Д.,
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви. От тях стана ясно, че към момента на
проверката Д. е извършвал трудова дейност за въззивното дружество като
сервитьор. Поради това му е била предоставена за попълване декларация,
която лицето само и собственоръчно попълнило. Идентични показания пред
съда даде и свидетелят по акта свид.Б.. Същият заяви, че към момента на
извършване на проверката заедно с него и колегата му Д. е имало и
проверяваш от инспекцията в София, което лице е проверявало/контролирало
действията им и не е участвало в самата проверка. На установените при
проверката лица които полагали труд в заведението били представени
декларации, който те саморъчно подписали. Свидетелят е категоричен, че
никои не е посочвал на лицата как да попълнят декларациите.
2
По искане на въззивното страна до разпит бе допуснат сивд.Д.. Същият
от повече от 10 години работи за дружество „Фейм Стар“ ЕООД, собственост
на дъщерята на управителят на въззивното дружество. Свидетелят заяви пред
съда, че за първи път работи в този ресторант, бил изпратен там от
управителят на дружеството към което има сключен трудов договор.
Свидетелят сочи, че при попълване на декларацията указания за
декларираните обстоятелства е получил от проверяващите. Съда на първо
място счита, че показанията на този свидетел относно факта дали са му
давани указания как да попълни декларацията и какви данни за впише в нея
следва да се ценят през призмата, че той работи за дружество управлявано от
лице близко до управителят на настоящото дружество и това е за период от
повече от 10 години. Съда смята посочените от него данни за несъстоятелни,
не се установи някои да му е посочил какви факти и обстоятелства да
декларира, нямало е изведени такива възражения в хода на проверката, или
след нея. Видимо е, че лицето собственоръчно е посочил данни декларирани
от него. Липсват други гласни доказателства установяващи такива данни.
Също така в декларацията са отразени факти които само лицето което я
попълва може да знае – работно време, заплата, почивки, длъжност, дата на
получаване на заплатата, длъжност и дата на започване на работа за
въззивното дружество. Този свидетел освен работното си място ресторант
„Фар смайл“ е декларирал и дружеството за което работи - „Лъки ММ“
ЕООД.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства и писмените доказателства по административно-
наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна и в шестмесечния
преклузивен срок. То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са
посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото извършване, поради
което и възраженията в тази насока са неоснователни. Наказанието за него е
индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При неговото предявяване, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с
3
подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които
да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се
сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От
доказателствата по делото, а именно показанията на св.Д. и съдържанието на
попълнената от работника декларация, е видно че към момента на проверката
в обекта Д. е изпълнявал трудови функции на сервитьор. От същите
доказателства е видно, че този работник е започнал работа месец преди
проверката, имал е уговорено трудово възнаграждение, работно време,
работно място и т.н., като не е имало сключен нито трудов, нито граждански
договор. С оглед на това съдът намира за недоказани твърденията в жалбата
за това, че Д. не е престирал труд в обекта. Напротив, от всички доказателста
по делото се установява, че той е престирал труд в полза на „Лъки ММ“
ЕООД в качеството му на сервитьор, при уговорено работно време, работно
място и трудово възнаграждение. Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, тъй
като безспорно е установено, е работодателят е допуснал до работа работника
преди с него да е бил сключен трудов договор.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „Лъки ММ“ ЕООД са между „ работник" и „работодател" , като
дружеството безспорно има качеството „работодател", тъй като се явява лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Съдът не приема възражението на въззивната страна, че работника Д. се
е намирал в това заведение и е полагал труд въз основа договор за съвместна
дейност между въззивното дружество и „Фейм стар“ЕООД и „Нептун –
2“ЕООД. Твърди се, че била възникнала производствена необходимост и
наложило да се възложи на работника да извършва временно друга работа в
същото или в друго предприятие – съгласно чл. 120 от КТ. Съда не кредитира
така представените доказателства от страна на въззивното дружество, приема
че същите са съставени за делото. Представените договор за съвместна
дейност и сътрудничество и заповед за командироване на служител /без
номер/, са договори между свързани лица. Така представените документи са
частни по смисъла на чл. 180 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съставен от
жалбоподателя и е доказателство, че съдържащите се в него изявления са
направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия
обстоятелства. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК, частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
4
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който
настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа. За разлика от официалния документ, частният
документ изначално не удостоверява с обвързваща доказателствена сила
датата на съставянето му. Следователно, датирането на договора и заповедта
не обвързва трети лица, какъвто безспорно се явява административният орган
в лицето на И Директор на Дирекция ИТ – Варна. В хода на
административнонаказателното производство не е твърдяно от нарушителя,
че съществува такъв договор, видно от липсата възражения към АУАН. В
тази посока следва да бъдат анализирани и показанията на свид. Д., който не е
запознат с заповедта за командироването му в друг обект да извършва
трудова дейност. Също така извършваната трудова дейност която свидетелят
е декларирал пред проверяващите, че извършва е сервитьор, а в заповедта е
посочено барман. Другото несъответствие на заповедта и показанията на
свид.Д. е относно часа на изпълнение на трудовата дейност, той сочи, че е
започнал от 13.30 часа, като проверяващите са дошли на проверка около 13.45
часа, а заповедта е с посочен час – 14.00 часа. Факт е, че работника не е знаел
за тази заповед, същата не му е била връчена и към момента на разпита му в
съдебно заседание той не знаеше за издаването на подобна заповед.
Съдът не сподели позицията, че въззивното дружество не е работодател
на лицето, като такъв той дори има и задължение да регистрира наетото лице
по договор за наем на персонал, доколкото в настоящия казус, от
представените доказателства безспорно се установява, че не са изпълнени
процедурите по чл.107р и следващи, относно начините на отдаване на
трудова сила от едно предприятие на друго. При положение, че работника е
бил отдаден от едно търговско дружество на друго, за предприятието, което
осигурява временната работа е било налице задължението по чл.107с от КТ
да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ. Поради
всички тези несъответствия на представения договор за съвместна дейност и
сътрудничество за предоставяне на персонал със законовите изисквания и
неспазване на процедурата описана в КТ, съда не кредитира представените
писмени доказателства и наведеното възражение, че работника е бил в
заведението стопанисвано от въззивното дружество въз основа на заповед за
„спешна необходимост от предоставянето на персонал“. Още повече, че по
време на проверката такива възражения не са били изведени както от
работника така и от управителят на дружеството.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Лъки ММ“ ЕООД ООД в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция". Това
по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения
към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
5
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл.415 „в" от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 от КТ независимо от
тяхното отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в" ал.2 от КТ. С
оглед обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че
не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена
опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в
чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.62 ал.1, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият
орган е наложил на „Лъки ММ" ЕООД „ имуществена санкция" в размер на
1600лв. Съдът обаче намира, че това наказание е завишено като размер,
доколкото липсват доказателства дружеството да е допускало и други
нарушения на КТ, за които да са му били налагани санкции.Поради това
следва да се приеме, че нарушението е извършено за първи път и от него не са
настъпили вредни последици. С оглед на тези съображения съдът намира, че
следва да намали размера на наложената санкция от 1600лв. на 1 500лв., като
счита че това наказание е съответно на извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на
Дирекция „Инспекция по труда"-Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е" от Наредбата за
заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв.
Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по
труда"-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100017/15.09.2021г. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на „Лъки
ММ" ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция"
в размер на 1600 лева, на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414 ал.3 от КТ , като
НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция" от 5 000лв. на 1
500лв.
ОСЪЖДА „Лъки ММ" ЕООД, БУЛСТАТ ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда" Варна, юристконсултско възнаграждение в
6
размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7