Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 254/8.11.2019г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти
състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Ваня Стоянова
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 293 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.211 ЗМВР
във връзка с чл.145 АПК по жалба на Г.К.А. ***, чрез адв.Г.Г. от САК против Заповед № УРИ 326з-1311/19.07.2019 г. на
ЗА Директор на ОДМВР-Ямбол, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197,
ал.1, т.2,чл. 199 ал. 1 т. 3 и чл.204, ,
т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение “ за
срок от 6 месеца на Г.К.А. – „полицейски инспектор V ст. (ПК)“ в група
„Охранителна полиция“ към РУ-Елхово при ОД на МВР-Ямбол, считано от датата на
връчване на заповедта.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
поради допуснати съществени процесуални и материалноправни
нарушения при издаването й, поради което се претендира за нейната отмяна и присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващия се явява лично и с
процесуалния си представител, като подържа жалбата на посочените основания
доразвити в пледоарията и писмени бележки с искане за отмяна на заповедта и
присъждане на направените разходи.
За ответната страна се явява юрисконсулт А., която
оспорва жалбата като неоснователна с искане за отхвърлянето й и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, по съображения
посочени в депозираните писмени бележки.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от предложение УРИ 326р-18842/17.11.2017 г.,
заповед № 8121К-8338/23.11.2017 г., акт за встъпване в длъжност
рег.№326р-19262/27.11.2017 г., докладна записка УРИ 326р-18755/31.10.2018 г.,
заповед № 8121К-13/04.01.2019 г. и заповед№ 8121К-6333/19.02.2019 г. в периода
от 27.11.2017 г. до 20.02.2019 г. Г.К.А. е бил временно преназначен на
ръководна длъжност началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при Областна дирекция на МВР-Ямбол.
Със Заповед № УРИ 326з-1187/24.06.2019 г. на * Е.Х.–ЗА
Директор на ОДМВР-Ямбол е образувана дисциплинарна проверка за изясняване извършени
ли са от А. нарушения на служебната дисциплина свързани с нарушения на вътрешни
правила за организация на документооборота в МВР, утвърдени със заповед №
8121з-1013/08.08.2017г. на министъра на вътрешните
работи във връзка с подадено от П.Н.П. заявление за оттегляне на заявлението си
за напускане с УРИ 326р-15861/18.09-2019г., като последното е получил в
качеството си на непосредствен ръководител на
П. съгласно чл. 8 ал. 1 от наредба № 8121з-311/17.07.2014г. Посочено е,
че след запознаване със заявлението е следвало срочно да го представи за запознаване
на адресата, а именно директора на ОД на МВР, Ямбол, но заявлението е останало
при него за времето от 18.09.2018г. до 20.11.2018г., като за този период не са
налице данни за запознаване на директора на ОД на МВР Ямбол с цитираното
заявление, независимо, че съгласно заповед № 326з-246/2018г. ежеседмично е
присъствал на оперативки провеждани от директора. Поради тази причина е прието, че е нарушил основни принципи при
осъществяване на дейността по документооборота съгласно Вътрешни правила за
организация на документооборота в МВР с рег.№ 8121з-1013/2017г., а именно
„бързина и целенасочено действие без загуба на време“ и „осигуряване на
координация, информационен обмен и взаимодействие“/чл. 3 ал. 5 и ал. 6 от
Вътрешните правила за организация на документооборота в МВР и не са спазени
срокове за изпълнение съгласно чл. 22 от вътрешните правила. Цитира се чл. 15
от правилата, според който всеки служител е длъжен да ги познава. Цитира се още
типова длъжностна характеристика с рег. № 3286р-19507/11.11.2015г.
за длъжността Началник сектор „ПП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР на началник
отдел „ПП“ при ГДНП, утвърдена със заповед УРИ 328р-21/05.01.2016г. на
директора на ГДНП, като оспорващия е запознат с протокол УРИ
326р-19263/27.11.2017г., според която е длъжен да познава нормативната уредба в
МВР. Посочено е още, че с деянието-задържане на заявление УРИ 326р-15861/18.09.2018г. и непредаването
му в срок /като не е посочен какъв срок/ на съответния адресат-директора не е
изпълнил чл. 3 и ал. 6 и 6, чл. 5, чл. 15 и чл. 22 от Вътрешните правила,
вменено с цитираната длъжностна характеристика, поради което се сочи, че е нарушение на служебната дисциплина съгласно
чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР, подлежащо на санкциониране със срок от 3 м. до 6м.
с дисциплинарно наказание“писмено предупреждение“. Изложеното се съдържа и в поканата за даване
на писмени обяснение с рег. № 326р-9755 от 25.06.2019г., подписана от
председателя на комисията определена със заповед № 326з-1187/24.06.2019г., и от
Г. А. на 25.06.2019г.
Възражение от Г. А. е изготвено срещу обобщената
справка рег. № УРИ 326р-10231 от 03.07.2019г. по описа на ОД на МВР, Ямбол. В
същото е изложено, че видно от справката за движение на заявление 326р-15861 от
18.09.2019г. за оттегляне на заявлението за прекратяване на правоотношението на
П.Н.П., е изведено в деловодството на ОД на МВР, Ямбол от служителя Ж.И.С. в 10:
57ч. на 18.09.2018г. Г. А. възразява, че не става ясна причината, която налага
заявлението да бъде получено от деловодството, на ръка от началник сектор
КАПОЧР П.П. и на ръка занесен в кабинета на началник
сектор ПП на 19.09.2018г. От анализа на фактическата
обстановка, установена в обобщената справка от 10.07. 2019г. комисията приема за установено, че: На
29.08.2018г. служителя на ОДМВР-Ямбол, мл.автоконтрольор
в сектор „ПГГ“ П.Н.П. е подал заявление за напускане с рег.№326р-14653/29.08.2019г.
на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР- по собствено желание. На 18.09.2018г. П.Н.П.
е подал заявление за оттегляне на заявлението си за напускане чрез началника на
сектор КАПОЧР-П.Т.П., адресирано до директора на ОДМВР-Ямбол. На 18.09.2019г.
началника на сектор КАПОЧР-П.Т.П. е регистрирал подаденото, чрез него заявление
от П.Н.П. в деловодството на ОДМВР- Ямбол с У РИ 326р-15861/18.09.2018г. и по
реда на чл. 8 от Наредба № 8121з- 311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на
служебното правоотношение на държавните служители в министерството на
вътрешните работи, след отразяване на движението на горното заявление в
деловодството на ОДМВР-Ямбол го предал лично на Г.А.-ВПД Началник сектор ,,ПП“
при ОДМВР-Ямбол, непосредствен ръководител на П.Н.П. за запознаване в това му
качество и придвижване към решаващия орган - директора на ОДМВР-Ямбол, за
когото е било адресирано заявлението. На 20.11.2018г. със съпроводително писмо
с УРИ 326р-20262/20.П.2018г. два месеца след получаването му Г.А.-ВПД Началник
сектор „ПП“ при ОДМВР-Ямбол изпратил заявлението на П.Н.П. за оттегляне на
заявлението му за напускане с УРИ 326р-15861/18.09.2018г. до началника на отдел
„Охранителна полиция“ - Г. Д.К., а не до адресата на заявлението директора на
ОДМВР-Ямбол. В периода от 18.09.2018г. до 20.11.201 9г. докато заявлението на П.Н.П. за оттегляне на
заявлението му за напускане се е намирало при ВПД Началник сектор „ПП“ при
ОДМВР-Ямбол- Г.А. няма данни за запознаване на директора на ОДМВР-Ямбол с
посоченото заявление. Г.А. в представеното си сведение с УРИ 326р-8892/2019г.
посочва, че не си спомня да е запознавал Директора на ОДМВР- Ямбол с подаденото
от П.П. заявление за оттеглянето на заявлението му за
напускане с УРИ 326р-15861/18.09.2018г. Видно от заверена извадка от АИСД за
движението на документ с УРИ 326р- 15861/18.09.2018г., същият не е бил изпратен
към директора на ОДМВР-Ямбол. От
заверена извадка от АИСД за движението на документ с УРИ 326р-
20262/20.11.2018г., предадена с писмо с УРИ 326р-8984/10.06.2019г. от началника
на отдел „Административен“ при ОДМВР-Ямбол, представляващ съпроводително писмо
към заявление с рег.№32бр-15861/18.09.2018г. за оттегляне на заявление за
напускане от П.П. са установили, че на 26.11.2018г.
съпроводителното писмо заедно със заявлението за оттегляне на заявлението за
напускане е върнато чрез деловодството на ОДМВР-Ямбол от Г. Д.К. на Г.К.А.. От
същата извадка за движението на документа е видно, че към настоящия момент
документа е със статус „наличен“, състояние „действащ“, предаден на Г.К.А.
началник сектор „Пътна полиция“ Ямбол. Предвид факта, че Г.А. е задържал при
себе си заявлението за
оттегляне на заявлението за напускане на П.П. изводът
на комисията е, че са нарушени основните
принципи при осъществяване на дейността по документооборота съгласно Вътрешни
правила за
организацията на документооборота в Министерството на вътрешните работи с рег.
№ 8121з-1013/2017г., а именно „бързина и целенасочено движение, без загуба на
време и осигуряване и координация, информационен обмен и взаимодействие/чл. 3
ал. 5 и ал. 6 от Вътрешните правила, както и че не са спазени сроковете по чл.
22 от Правилата. Посочено е, че съгласно
чл.15 всички служители на МВР са длъжни да познават и спазват разпоредбите на
горните правила. Съгласно чл. 5 от горните правила отговорност за правилното
организиране на документооборота носят всички ръководители на структури на МВР
в рамките на функционалната си компетентност, както и длъжностните лица, които
имат отношение или участват в този процес, утвърдена с заповед УРИ
3286з-21/05.01.2016г. на директора на ГДНП, с която Г.К.А. е запознат с
Протокол УРИ 32бр-19263/27.11.2017г.
От друга страна е изведен извод, че Г. А. е длъжен да познава нормативната уредба,
регламентираща дейността и функциите на пътна полиция, структурата и задачите
на органите на МВР.
Комисията приема още, че с деянието
задържане на заявление с УРИ 326р-15861/18.09.2018г. и непредаването му в срок
до съответния адресат - директора на ОДМВР-Ямбол, полицейски инспектор
Г.К.А. в качеството си на ВПД Началник на сектор „ПП“ при ОДМВР не е изпълнил
разпоредбите на чл.З, ал. 5 и ал.6, чл. 5, чл. 15, чл. 22 от Вътрешни правила за организацията на документооборота
в МВР, утвърдени със заповед на Министъра на
вътрешните работи, познаването, на които му е било вменено съгласно типова
длъжностна характеристика с рег.№3286р-19507/11.11.2015г„
което според комисията е нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 194
ал. 2 т. 1 от ЗМВР“неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на
вътрешните работи“, за което съгласно чл. 199 ал. 1 т. 3 от ЗМВР“небрежност в
служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“ се налага
дисциплинарно наказание“писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.
Със Заповед № УРИ 326з-1311/19.07.2019 г. на ЗА
Директор на ОДМВР-Ямбол, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1,
т.2,чл. 199 ал. 1 т. 3 и чл.204, , т.3
от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение “ за срок от
6 месеца на Г.К.А. – „полицейски инспектор V ст. (ПК)“ в група „Охранителна
полиция“ към РУ-Елхово при ОД на МВР-Ямбол, считано от датата на връчване на
заповедта.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед
№ УРИ 326з-1311/19.07.2019 г. на ЗА Директор на ОДМВР-Ямбол, с която на
основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2,чл. 199 ал. 1 т. 3 и чл.204, , т.3 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение “ за срок от 6 месеца на Г.К.А.
– „полицейски инспектор V ст. (ПК)“ в група „Охранителна полиция“ към РУ-Елхово
при ОД на МВР-Ямбол, считано от датата на връчване на заповедта.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспорената заповед
на Е.Х.-ЗА Директор на ОДМВР-Ямбол е постановена от надлежен орган в
кръга на неговата компетентност по чл.204, ал.1, т.3 ЗМВР но е
незаконосъобразна, т.к. е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е основание
за отмяната й съгласно чл.146, ал.1, т.3 АПК.
Със заповедта е ангажирана дисциплинарната отговорност
на оспорващия на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - небрежност в служебната дейност, забавено или лошо
изпълнение на заповед, за това, че не е предвижил заявление за оттегляне на заявление за напускане
на служителя П. П..
ЯАС намира, че независимо от няколкото
изготвени справки, остава недоказано обстоятелството, че Г. А. в периода
19.09.2018г. до 20.11.2018г. е задържал при себе си заявлението за оттегляне на
заявлението за напускане на П.П., проявявайки
небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, като
е нарушил основни принципи при осъществяване дейността на документооборота, съгласно
утвърдените Вътрешни правила, а именно
чл. 3 т. 5 и т. 6, както и че не са спазени сроковете по чл. 22 от правилата.
На следващо място, неизяснен остава въпросът, защо
след като е входирано процесното
заявление за оттегляне на заявление за напускане на П. П., последното се носи
на ръка, а не по правилата на документооборота в системата на МВР. Не се доказа
по безспорен и категоричен начин от адм. орган, че процесното заявление е достигнало до Г. А. или да го е
получил срещу подпис. Изрично в съдебно заседание процесуалния представител на
ответната страна заяви, е заявлението би следвало да се намира при Г. А., но не
е намерено до настоящия момент. Изводът се прави само от движението на
документа по ел. система. Но след регистрирането му в деловодството, адм. орган не доказа, че заявлението е предадено на хартиен
носител на Г. А..
Съдебният контрол
за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали
са налице установените от дисциплинарнонаказващия
орган релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на
посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното
определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая
нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено дисциплинарно
наказание на Г.А. е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, която разпоредба
е относно извършено нарушение съставляващо "небрежност в служебната
дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед", а същевременно от
описанието на нарушението в заповедта става
ясно, че се касае за прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, което съставлява дисциплинарно
нарушение по смисъла не на чл. 199, ал. 1, т. 3, а по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР дисциплинарно
нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители.
Вмененото на дисциплинарнонаказаното лице нарушение на служебната
дисциплина от правна страна е обосновано с неспазени изисквания на Вътрешни
правила, издадени на основание чл. 33 т.
9 от ЗМВР и начинът по който е описано нарушението, сочи на неизпълнение на
служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, а не на
небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед по
смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като така съдът
счита, че е налице неправилно квалифициране на деянието в нарушение на
материалния закон.
Установеното
противоречие в диспозитивната част на оспорената
заповед с мотивите на акта, сочат на съществено процесуално нарушение при
издаване на оспорената заповед, което от една страна нарушава правото на защита
на наказаното лице, а от друга страна лишава съда да извърши преценка по
материалната законосъобразност на оспорения акт.
Неизпълнението на служебните
задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени
определени действия в кръга на службата на съответното лице. ДНО не доказва как
неизпълнението на служебните задължения на оспорващия се е отнесло/допринесло
към допусната небрежност в служебната му дейност.
Не е изпълнено задължението, визирано в чл. 206 ал. 4
от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът
да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, тъй като в заповедта по
същество липсва обосновка защо наказанието е наложено за максималния предвиден
в нормата на чл. 199, ал. 2 от ЗМВР срок от
6 месеца, което съдът преценя като допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, препятстващо възможността
за осъществяване на ефективен съдебен контрол относно съответствието на акта
със законовите разпоредби. От посочените две дисциплинарни наказания, наложени към момента на издаване на процесната
заповед, едното-“порицание“ , а другото „писмено
предупреждение за срок от 6 месеца“ към момента на издаване на оспорения адм. акт-19.07.2019г. са били обжалвани пред ЯАС и не е
имало влезли в сила съдебни решения. Съдът преценя законосъобразността на
оспорения адм. акт към момента на издаването му.Следователно
по същество липсват мотиви в заповедта обосноваващи налагане максимален срок на
наказанието, което също е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
По изложените
съображения съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради
което същата следва да бъде отменена.
Предвид посоченото съдът приема, че оспорената заповед
е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва
да бъде отменена.
При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя доказаните по делото разноски, в размер на 410 лева,
включващи платени държавна такса и възнаграждение на един адвокат. Претенцията за сумата от 200 лева по чл. 7
ал. 8 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира за
недоказана, тъй като са проведени само две съдебни заседания. Няма представени
доказателства и за сумата от 100 лева, за запознаване с делото.
Водим от горното, Я А С, четвърти административен
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.А. ***, чрез адв.Г.Г. от САК Заповед №
УРИ 326з-1311/19.07.2019 г. на ЗА Директор на ОДМВР-Ямбол, с която на основание
чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2,чл. 199 ал. 1 т. 3 и чл.204, , т.3 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение “ за срок от 6 месеца на Г.К.А.
– „полицейски инспектор V ст. (ПК)“ в група „Охранителна полиция“ към РУ-Елхово
при ОД на МВР-Ямбол, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ОДМВР-Ямбол да заплати на Г.К.А. с ЕГН: ********** ***
направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението на основание чл.211 ЗМВР не подлежи на
касационно оспорване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете