Р Е Ш Е Н И
Е
№ 299
гр. Плевен, 3 юни 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева,
като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 138 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е
образувано по жалба от Л.В.П., ЕГН **********,*** против Заповед № 316з-430/29.01.2021 г. на
Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, в
частта, с която на основание чл.214,
ал.1, т.1 от ЗМВР временно е отстранен от заеманата от него
длъжност „младши инспектор – старши полицай /ВПА/ в РУ Гулянци и е разпоредено да му бъдат иззети служебната
карта, личен знак и оръжие.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че същата е незаконосъобразна, издадена
при несъответствие с целта на закона, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при неспазване на установената
форма. Навежда доводи, че мотивите, касаещи обжалваната част от заповедта, са
твърде лаконични, до степен, приравнена на липса на мотиви, което води до
незаконосъобразност на издадения административен акт. Счита,
че отстраняването му от длъжност не е изрично обосновано, както и, че това
изложение не може да се приеме за мотив за временното му отстраняване от
длъжност. Твърди, че служебното му положение по никакъв начин не би затруднило
разкриването на обективната истина. Сочи, че разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т.
1 от ЗМВР предвижда, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен
от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно
производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина. В този случай отстраняването се извършва от органа,
образувал дисциплинарното производство. Не е достатъчно волеизявлението по чл.
214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да бъде обективирано в писмена форма при налично
дисциплинарно производство, а съгласно изискването на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да бъдат изложени конкретни мотиви как служебното положение
на служителя би затруднило разкриването на обективната истина. Счита, че изложеното от наказващия орган не удовлетворява
изискването за мотивираност на административния акт. Фактическите основания в
случая са изложени формално (абстрактно). Твърди, че нито едно от тях не е свързано с довод, че
служебното му положение би попречило за разкриване на обективната истина по
дисциплинарното производство, и че не може по презумпция да се приема, че
служебното положение на служител би затруднило разкриването на обективната
истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство. Сочи, че образуваното срещу него досъдебното
производство се води от лица, които по никакъв начин не са свързани със
службата му. Членовете на дисциплинарно-разследващия орган, водещ разследването
в дисциплинарното производство, не са в условия на подчиненост спрямо
служебното му положение. Разследваните деяния по никакъв начин не
са свързани с упражняването на предоставените му правомощия по месторабота, за
да се приеме, че доказването им очевидно би било затруднено, поради което
оставането му на длъжността няма как да затрудни разкриването на обективната
истина. Счита, че служебното му
положение, като изпълняващ длъжността „младши инспектор“ — старши полицай (ВПА)
в РУ – Гулянци, няма как да осуети разкриването на обективната истина. Твърди,
че в случая липсва съответствие между вида на дисциплинарното нарушение и
отстраняването от длъжност. Сочи, че твърдените в заповедта нарушения са
извършени в извънработно време, докато не е бил на работа и се отнасят основно
до семейни проблеми. Сочи, че от заповедта не става ясно и носенето и употребата на
оръжие с какво точно би затруднило разкриването на обективната истина в
дисциплинарното производство. Твърди, че посоченият в заповедта чл. 57 от ЗМВР
не касае правомощия. Излага оплаквания за липса
на мотиви, че тежестта на твърдяното нарушение, което ще се разследва в
дисциплинарното производство, налага временното му отстраняване. Посочва,
че мярката "временно отстраняване
от длъжност" засяга съществено правата и законно защитени интереси на
лицето спрямо което се прилага. Счита, че приложената мярка засяга правата му в
по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване
на дисциплинарното производство. Твърди, че е налице нарушаване принципа на
съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Намира също
така, че е нарушено правото му по чл. 1 от Допълнителния протокол към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като въпреки
отстраняването му от длъжност, продължава да бъде в служебно правоотношение с
МВР, което препятства възможността му за сключване на трудов договор или
възникване на друго служебно правоотношение, като по този начин е лишен от
трудови доходи за този период от време и го поставя в положение на несигурност.
Ответникът – Директорът на ОД на МВР – Плевен, редовно призован, се
представлява от юрк. П.Ф.. Счита обжалваната част от заповедта за издадена от
компетентен орган, в установената за това писмена форма, при спазване на
процесуалните изисквания за издаването й, съобразена е с целта и разпоредбите
на приложимия материален закон.
Твърди,
че са налице кумулативните предпоставки на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР – образувано дисциплинарно
производство, за което се предвижда едно от най- тежките дисциплинарни наказания –„уволнение“, а също
така и че правилно административният орган е преценил, че служебното положение
на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина, във връзка с
установяване на фактическата обстановка, с оглед провеждането на
дисциплинарното производство. Сочи, че П. е държавен служител, който изпълнява служебните
си задължения в полицейска униформа, използва служебно оръжие и ползва всички
информационни канали, възможни и достъпни на полицейските служители, във връзка
с изпълнение не техните правомощия. Счита, че
с оглед обезпечаване на административното и дисциплинарно производство,
събираното на доказателства по него и с
оглед на установяване на обективната истина, правилно административният
орган е преценил, че служителят трябва временно да бъде отстранен от
длъжност. В заключение моли да се
остави без уважение подадената жалба.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100
лв.
Като съобрази относимите
по делото доказателства, становищата на страните, приложимия закон и след
служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и
законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Заповедта е връчена на 30.01.2021 г. Жалбата е подадена
на 09.02.2021 г. и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно
обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Л.В.П. е заемал длъжността младши инспектор,
старши полицай /ВПА/ в РУ – Гуланци при
ОД на МВР Плевен.
Със Заповед № 316з-430/29.01.2021
г. на Директора на ОД на МВР – Плевен ст. комисар В.В.е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207,
ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР срещу
държавния служител в МВР и временно е отстранен от заеманата длъжност.
Заповедта е издадена по повод докладна записка рег. № **0р-958/**.01.2021 г. на гл. инспектор И.Б. – ВПД Началник на РУ – Гулянци, относно допуснати дисциплинарни нарушения, отказ от съдействие и последвало задържане на полицейски служител от РУ – Гулянци при ОД на МВР – Плевен за допуснато от Л.П. нарушение на служебната дисциплина, докато заемал посочената длъжност, а именно: На 26.012021 г. гл. инспектор Б. заедно с младши инспектор Л.В.П. - старши полицай (ВПА) в РУ - Гулянци се явил в сградата на ОД на МВР - Плевен, кьдето били посрещнати от служители на сектор „Противодействие на криминалната престъпност” - старши инспектор В.Д., инспектор А.П., инспектор М.М.и инспектор И.И.. В проведен разговор с младши инспектор П. е уточнено, че повода за явяването му е, че не изпълнява съдебно решение и задържа при себе си дъщеря си, въпреки че според съдебното решение, тя трябва да бъде при майка си. Инспектор М. казал на младши инспектор П., че трябва да се съобрази със съдебното решение и да предаде детето на майката, за да спази закона, на което П. категорично отказал и заявил, че няма да съдейства. Въпреки проведените разговори в продължение на около час и половина, младши инспектор П. не се съгласил да спази съдебното решение, като през това време разговарял по мобилния си телефон с адвокат, както и с дъщеря си. Около 15:30 часа в стаята влязъл главен инспектор Х.Т.– началник сектор ПКП към отдел КП при ОД на МВР – Плевен и уведомил мл. инспектор П., че ще бъде задържан за неизпълнението на съдебно решение, което съставлява престъпление. В последствие мл. инспектор П. е задържан със заповед за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1 от Закона за МВР.
В докладната
записка са посочени и данни за множество сигнали и проверки по предходни
преписки спрямо младши инспектор П. по Закона за защита от домашно насилие.
В докладна записка рег. №
316р-3818/26.01.2021 г. от старши инспектор В.Д. - началник на група в сектор
ПКП към отдел КП при ОД на МВР - Плевен е представена информация, че на 26.01.2021 г. в сградата на ОД на МВР – Плевен
служители от сектор ПКП към отдел КП, в присъствието на главен инспектор И.Б. —
ВПД Началник на РУ - Гулянци, са провели разговор с младши инспектор П. за
това, че следва да предаде дъщеря си Д.Л.П.на майката, съгласно съдебно решение
№ 108/18.07.2018 г. по гр.дело № 640/2017 г. на PC - Никопол, отм. с Решение №
483/07.12.2018 г. по гр.д. № 66412018 г. на ОС -
Плевен с определение № 536/**.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 963/2019 г., влязло
в сила на **.06.2019 г. По същото време, служители от ОД на МВР - Плевен,
заедно със социален работник, наблюдаващия прокурор, частен съдебен изпълнител
и кмета на селото отишли на адреса в с. М., ул. „***” № **, където установили,
че имотът е заключен. В разговор по мобилен телефон от младши инспектор П.
казал на детето да стоят там и да не отключват вратата. Служителите от сектор
ПКП разпоредили на младши инспектор П. да каже по телефона на детето, да
отключи вратата или да се обади на своята майка, да отключи вратата и да
предаде детето, за да бъде изпълнено съдебното решение, на което служителят
отговорил, че няма да изпълни това разпореждане и че няма да намерят детето
там, с което отказал да се подчини на устно полицейско разпореждане. След
съгласуване със служителите, присъстващи на адреса, вратата е принудително
отворена и детето е открито в имота. Във връзка с отказа на младши инспектор П.
да изпълни разпореждането и образуваната прокурорска преписка, със заповед №
316з-12/26.01.2021 г. инспектор М.М.- разузнавач в сектор ПКП към отдел КП при
ОД на МВР - Плевен, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР задържал
за срок до 24 часа младши инспектор П., като последният бил отведен и настанен
в място за задържане в Първо РУ - Плевен.
На 28.01.2021 г. в гр. Плевен, с
постановление (вх. № 316000-3752/29.01.2021 г. по описа на ОД на МВР - Плевен)
на В.П.- наблюдаващ прокурор на прокурорска преписка № 60/2021 г. по описа на
РП – Плевен, е образувано досъдебно производство, по което е привлечен в
качеството на обвиняем младши инспектор Л.В.П. - старши полицай (ВПА) в РУ -
Гулянци за деяния, както следва:
За престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че на неустановен ден през месец юни 2019 г.
в гр.Плевен, на 06.09.2019 г. в гр. Плевен, на 03.03.2020 г. в гр.Плевен и на 06.09.2020 г. в с. М., обл. Плевен, в
условията на продължавано престъпление, е отправил закани за убийство спрямо Г.Ц.П.:
- на
неустановена дата през месец юни 2019 г. в гр. Плевен: Знаеш
колко оръжия имам, ще те гръмна и ще те хвърля в Дунава и никой няма да те
намери“.
- на
06.09.2019 г. в гр. Плевен: ,Ще те ликвидирам теб и твоето
измислено семейство, само някой да пипне детето! Не ме е страх от никой и нищо
няма да си още дълго време жива“.
- На
03.03.2020 г. в гр. Плевен: „Ще те кача горе и ще ви
ликвидирам всичките. Не ми пука от нищо и от никой“.
- на 06.09.2020 г. в с. М., обл. Плевен:
„Сега ще видиш ти от тук нататък какво ще ти се случи, ще се видим в
ада“.
За престъпление по чл. 142а,
ал. 4, вр. ал. 1 от НК – за това че през периода от 06.09.2020 г. до 26.01.2021
г. в с. М., обл. Плевен, на ул. ***противозаконно лишил малолетната си дъщеря Д.Л.П.от
***, като деянието е извършено в условията на домашно насилие;
За престъпление по чл. 143,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК – за това, че през периода от месец юни 2019 г. до
06.09.2020 г. направил опит да принуди Г.Ц.П. да пропусне да изпълни
родителските си задължения и да упражни същите противно на волята си, като
употребил за това сила и заплашване и деянието е извършено в условията на
домашно насилие;
За престъпление по чл. **0,
ал. 1 от НК – за това, че на 26.01.2021 г. в гр.Плевен противозаконно пречил на
орган на власт — полицейски служител М. М., да изпълни задълженията си, като не
е изпълнил устно полицейско
разпореждане да предаде детето Д.Л.П.на майката, съгласно съдебно решение №
108/18.07.2018 г. по гр.дело № 640/2017 г. на PC - Никопол, отм. с Решение №
483/07.12.2018 г. по гр.д. № 664/2018 г. на ОС - Плевен с определение № 536/**.06.2019
г. н ВКС по гр.д. № 963/2019 г., влязло в сила на **.06.2019 г.;
За престъпление по чл. 296,
ал. 1 от НК – за това, че в периода от 06.09.2020 г. до 26.01.2021 г. в с. М.,
обл.Плевен на ул. ***не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие №
67/13.09.2019 г. по гр.д. № 6082/2019 г. по описа на PC - Плевен, да се въздържа от насилие
спрямо дъщеря си Д.Л.П..
Младши
инспектор П. е привлечен като обвиняем за няколко престъпления против
личността, против реда на управлението, както и против правосъдната система,
като три от петте обвинения са за тежки умишлени престъпления.
В
постановлението за привличане на младши инспектор П. в качеството му на
обвиняем, както и от останалите документи от прокуратурата и докладните
записки, включително приложените документи, се съдържат данни за поредица от
случаи на неправомерно поведение извън кръга на служебното му положение, с
което служителят е нарушил основни етични принципи, заложени в Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с M3 №
8121з-348/25.07.2014 г.
Неправомерното поведение на служителя е
станало достояние на значителен брой служители от МВР, органи на прокуратурата
и съда, на частен съдебен изпълнител, социален работник и кмета на с. М., както
и други хора, като по този начин чрез действията му се уронва престижа на
службата и съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 4 от Закона за МВР - неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на
основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за МВР - деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
При
така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд –
Плевен достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.
146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Заповедта е издадена от компетентен орган – директора на
ОД на МВР Плевен, който съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
се явява и органът, образувал дисциплинарното производство съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2,
във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Ето защо не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
При издаване на заповедта са спазени
общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59
от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни
основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за
нейното обжалване.
Напълно неоснователни са твърденията на жалбоподателя
за липсата на мотиви в процесната заповед.
Видно от съдържанието на
административния акт, той съдържа подробни мотиви и описание на фактически
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР.
С посочената разпоредба е прието, че държавен служител в МВР може да бъде
временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е
образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му
положение би затруднило разкриването на обективната истина. Със заповедта на
първо място е наредено да се образува дисциплинарното производство и на основание
чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР е разпоредено отстраняването на
жалбоподателя от заеманата длъжност.
В случая е безспорно
налице първата предпоставка – образувано дисциплинарно производство на
основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено от държавния
служител тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно
наказание „уволнение“.
За
да е налице втората предпоставка следва да е обективно налице възможност
служителят с оглед заеманото служебно положение да може да влияе върху
разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство.
Дисциплинарно наказващият орган обосновано е приел, че длъжността на служителя
и неговото служебното положение,
свързано с осъществяване на полицейски правомощия, включително носене и
употреба на оръжие, както и достъпа му чрез АИС
на МВР, до данни от
информационните фондове, в които се обработват лични данни на граждани му предоставя възможност да открива свидетели и
да оказва въздействие върху тях или да способства за укриване на доказателства,
в резултат на което да не бъдат събрани в пълнота доказателства по допуснатото нарушение и ще затрудни
разкриването на обективната истина.
Тези изложени фактически основания
обосновават в достатъчна степен взетото решение за временно отстраняване и
съставляват мотиви на акта.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно е постановено
временно отстраняване от длъжност на държавния служител, тъй като същият в
качеството си на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР,
разполага с полицейски правомощия, възползвайки се от които
може да оказва натиск върху свидетелите, както и да унищожи или да укрие
служебна информация – съответни документи и актове, свързани с предмета на
доказване в дисциплинарното производство. Предвид на това е налице реална
възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за
разкриването на обективната истина.
Оспорващият, както вече беше изложено във връзка с произнасянето относно
наличието на мотиви на оспорения акт, има достъп до информационните масиви на
МВР, което му дава възможност да черпи и използва служебна информация и с оглед
полицейските си правомощия и колегиални контакти да оказва влияние върху
свидетели и колеги и така да въздейства върху хода на дисциплинарното
производство. В тази насока
са и показанията на свидетелят И.С.Б. от
които се установява, че Л.П. при осъществяване на служебните си задължения
има индиректен достъп до информационните
фондове на МВР, както при съвместните наряди със служители на КАТ, така при извършване на справки
свързани с имена, ЕГН - та, съдебни и
криминалистически регистрации.
На основание чл. 215, ал. 1 от ЗМВР,
при отстраняване от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2
органът по чл. 207, ал. 1 разпорежда изземване на служебната карта, личния знак
и служебното оръжие. В съответствие с посочената норма е разпоредено от
жалбоподателя да се изземат служебна карта, личния знак и служебното оръжие.
Съдът намира, че
оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, при спазване
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Целта е да се осигури обективно провеждане на дисциплинарното производство,
поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен
от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на
дисциплинарното производство. В тази връзка съдът съобрази и че нормата на чл.
214, ал. 3 от ЗМВ срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два
месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност
органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този
срок с още един месец.
Ето защо, съдът намира,
че с издаване на оспорената заповед не са нарушени права и интереси на
жалбоподателя, които да са по-големи от най-необходимото за целта, за която е
издаден административния акт. В този смисъл е съдебната практика: решения по
адм. дела № 4876/2016 г., № 98/2018 г.,№ 14166/2016 г. на ВАС.
Заповедта за
възстановяване на длъжност на Л.П. от
30.03.2021 г. от административния орган поради приключване на дисциплинарното
разследване не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед за
отстраняване, нещо повече, сочи, че отстраняването е било с единствена цел -
разкриване на обективната истина по дисциплинарното производство.
По изложените
съображения оспорената заповед е законосъобразна, а изтъкнатите от
жалбоподателя доводи за отмяната й са неоснователни, поради което жалбата
следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора
в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските на ответника,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ и фактическата и правна
сложност на делото, а именно -100 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Л.В.П., ЕГН **********,*** против Заповед № 316з-430/29.01.2021 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Плевен,
в частта, с която на
основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР временно е отстранен от заеманата от него
длъжност „младши инспектор – старши полицай /ВПА/ в РУ Гулянци и е разпоредено да му бъдат иззети служебната
карта, личен знак и оръжие.
ОСЪЖДА Л.В.П., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР
Плевен сумата от 100/сто/ лева, представялавща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена
чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/