РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000582 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, образувано по жалба на С. ИС. АЛ., С. ИС.
АЛ. и ЮС. ИС. АЛ., и тримата от гр.Девня срещу решение № 260143 от
22.07.2021г. по търг.дело № 2024/19г. по описа на Окръжен съд – Варна, с
което са отхвърлени предявените от въззивниците искове срещу ЗК „Лев
Инс“ АД със седА.ще гр.София за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат
им Р. И. А., починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015г. на път I-2
между с.Белоградец и с.Зайчино Ореше, по вина на водача на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ В 9600 НК, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите с полица №
BG22114003123371 до размера на сумата 50 000лв. за всеки от тримата.
В жалбата се твърди че решението в обжалваната от тях част е
неправилно и необосновано.
Оспорват извода на съда че те не са активно легитимирани да получат
обезщетение от смъртта на брат си Р. И. А.. Твърдят че необосновано
1
първоинстанционният съд е приел, че между тях и починалият им брат не е
съществувала силна връзка и поради това не понасят морални болки и
страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези
отношения. Сочат че съдът неправилно е неглижирал факта, че те и
починА.ят им брат са били заедно цял живот, неразделни дори и в
ежедневието. Живеели са като деца в бащиния дом, а впоследствие къща до
къща. Сочат че съдът неправилно не е взел под внимание, че те са неутешими
в своята мъка и до ден днешен. Починалият е бил по-голям от тях и се е
грижил за тях и ги е покровителствал. Не са разчитА. на помощ от родители,
защото те са били разведени и майка им е живяла в друго населено място.
Твърдят че връзката между тях е била много силна и емоционална, различна
от нормалната връзка между братя и сестра.
Молят съда да отмени решението на съда в обжалваните от тях
отхвърлителна част и да постанови друго, с което исковете им за обезщетение
за неимуществени вреди да бъдат уважени до размера на сумата 50 000лв. за
всеки от тях, ведно със законна лихва върху главницата от 09.10.2015г. до
окончателното и изплащане. Претендират направените по делото разноски. В
съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват лично, не се
представляват, не изразяват становище по жалбата.
Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД със седА.ще гр.София в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваните му части. Претендира възнаграждение за процесуално
представителство. В съдебно заседание, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86
от ЗЗД от С. ИС. АЛ., С. ИС. АЛ. и ЮС. ИС. АЛ. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат Р. И. А. при
пътно-транспортно произшествие на 09.10.2015г., причинено виновно от Ч.
И. А. при управление на лек автомобил с рег.№ В 9600 НК, при сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
2
ведно със законна лихва от датата на увреждането.
Не са спорни пред въззивна инстанция: настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 09.10.2015г., причинената смърт на Р. И. А.,
в резултат на произшествието, починал на 34 години. Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е
причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Аптараим вреди при
управлението на лекия автомобил. Не е спорно че ищците са сестра и братя на
починалия Р. И. А..
Първият спорен въпрос поставен пред въззивната инстанция е
легитимирани ли са ищците – сестра и братя на починалия при
пътнотранспортното произшествие, да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт.
Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от
21.06.2018г., задължително за съдилищата, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца,
съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969г. /отглеждано, но
неосиновено дете, отглеждащия го и на лицето, което съжителства на
съпружески начала с починалия/ на Пленума на ВС, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Изрично е посочено в мотивите на касационния съд че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените две
Постановления на ВС следва да се допусне като изключение – само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в решението, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
3
родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната
инстанция сочи че право на обезщетение за неимуществени вреди на
преживелия родственик е справедливо да се признае, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в
тежест на ищците, при условията на главно и пълно доказване, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, е да установят съществуването на изключителност в близостта между
брат и сестра, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.
От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Г. С. М., С. Й. А. и П. С. Д., преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и
кредитирани от въззивната инстанция изцяло, показанията на Д. при
условията на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетелите съдът приема за
установено, че между тримата братя, най-големият от които е бил починалият
Р., и сестрата е съществувала емоционална връзка, отраснА. са като деца
заедно, а след това са живели в съседни къщи, били са близки и задружни, в
добри отношения, виждали са се всекидневно, помагали са си, като най-
големият от тях Р. им е бил почти като баща и останалите много са го
уважавали. Свидетелите сочат че внезапната смърт на Р. се е отразила на
всички, приели са смъртта много тежко, все още страдат, боли ги и мъката по
брат им се връща.
Въз основа на така очертаната от свидетелите връзка, въззивният съд
намира че същата съответства изцяло на характерната и типична за нашето
общество връзка между братя и между брат и сестра – близост, обич,
взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Само те обаче не
могат са обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от
застрахователя обем на отговорност. За да е оправдано изключението, е
необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски
обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да
4
може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства по делото не са
установени. Не се установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството.
По тези съображения въззивният съд намира че в настоящия случай
няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС и претенцията на
ищците следва да се отхвърли. С оглед на така изложеното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на
застрахователното дружество следва да бъдат присъдени направените пред
въззивна инстанция разноски в размер на сумата 300лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260143 от 22.07.2021г., по търг.дело №
2024/19г. по описа на Окръжен съд.
ОСЪЖДА С. ИС. АЛ., ЕГН **********, С. ИС. АЛ., ЕГН ********** и
ЮС. ИС. АЛ., ЕГН **********, и тримата от гр.Девня, ул.Батак“ № 6 да
заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД със седА.ще гр.София, ЕИК *********, сумата
300лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6