Решение по дело №608/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на К. Г. В., [ЕГН] от гр. Белово, [улица], подадена чрез адв. С. АК – Пазарджик, против Решение № 93/16.03.2025 г., постановено по АНД № 1014/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-171/17.06.2024 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на К. Г. В., [ЕГН], в качеството му на Кмет на Община Белово и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на основание чл. 250 от ЗОП (редакция ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.) във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило Писмено становище с вх. № 5878/18.06.2025 г. от адв. С., която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение на районния съд като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило Писмено становище с вх. № 5699/13.06.2025 г. от главен юрисконсулт М., която моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба и остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд – Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 11-01-171/17.06.2024 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на К. Г. В., [ЕГН], в качеството му на Кмет на Община Белово и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на основание чл. 250 от ЗОП (редакция ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.) във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че в периода от 12.04.2021 г. до 20.04.2021 г. в гр. Белово, област Пазарджик, жалбоподателят в качеството си на кмет на Община Белово и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП договаряне без предварително обявление, с предмет: „Неотложно възстановителни работи по коритото на река Яденица, град Белово от ПИ 03592.502.1580 до ПИ 03592.2.1082 – етап 4“, без към датата на откриване на процедурата с Решение № F 110687 (изх. № РОП-64) от 12.04.2021 г. да са били налице законовите условия, посочени в чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.

В резултат на проведената процедура „договаряне без предварително обявление“ по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, без да са били налице условията за провеждане по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП е сключен Договор № АРД-31/21.04.2021 г. с „Д. инженеринг“ ЕООД, гр. Пазарджик.

Всичко това съставлявало нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, поради което на жалбоподателя бил съставен АУАН № 11-01-171/12.02.2024 г., въз основа на който било издадено атакуваното наказателно постановление.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че осъществяването на противоправното деяние от страна на В. е несъмнено установено, административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление.

Прието е от първоинстанционния съд, че за провеждането на процесната обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП – договаряне без предварително обявление, не са били налице обективните предпоставки на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. В мотивите е посочено, че процедурата на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, предполага наличието на възникнала необходимост от неотложно възлагане на поръчката; нуждата от изпълнението да е породена от настъпване на „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП (предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя).

В решението е направен категоричен извод, че от събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в АУАН и НП е видно, че за възложителя не са били възникнали „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП към момента на откриване на обществената поръчка 12.04.2021 г. Посочено е, че действително бедственото положение три месеца по-рано се е отразило изключително неблагоприятно за обществото и е налагало предприемането на мерки, но за да се пристъпи към провеждане на договаряне без обявление по ЗОП и сключване на договор, е необходимо да е налице критично събитие към момента на откриване на процедурата и резултатът от възлагането й да е необходим веднага или в много кратък срок. За законосъобразно е прието решението на наказващия орган за неприлагане, като по-неблагоприятна за нарушителя, на действащата от 22.12.2023 г. разпоредба на чл. 250а от ЗОП.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че за провеждането на процесната обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП – договаряне без предварително обявление и сключване на договор, не са били налице обективните предпоставки нито на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, нито на чл. 79, ал. 1, т. 10 от ЗОП. В мотивите е посочено, че процедурата на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, предполага наличието на възникнала необходимост от неотложно възлагане на поръчката; нуждата от изпълнението да е породена от настъпване на „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП (предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя). В решението е направен категоричен извод, че от събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в АУАН и НП е видно, че за възложителя не са били възникнали „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП. Категорично не са налице предпоставки като бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност или за отбраната на страната.

В мотивите на обжалваното решение е застъпено и становище, че не са били налице и предпоставките, регламентирани в чл. 79, ал. 1, т. 10 от ЗОП, който текст регламентира, че публичните възложители могат да прилагат процедура на договаряне без предварително обявление и да сключат договор, когато е необходимо повторение на строителство или услуги, възложени от същия възложител на първоначалния изпълнител, а не възлагането на нови такива.

С оглед на това, настоящата касационна инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 250 от ЗОП в редакцията на ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., явяваща се по-благоприятна в сравнение с новоприетата норма на чл. 250а от ЗОП, в сила от 22.12.2024 г., която предвижда далеч по-висок размер на административното наказание.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/16.03.2025 г., постановено по АНД № 1014/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪДЖА К. Г. В., [ЕГН] от гр. Белово, [улица], да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.