№ 10509
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110113601 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът твърди, че въз основа изпълнителен лист, издаден в полза на ответника
срещу него е образувано изпълнително дело през 2010г, което счита, че е прекратено на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Сочи, че след прекратяването, извършените изпълнителни
действия се считат неизвършени. С оглед изложеното, намира, че петгодишната давност на
вземането е изтекла, поради което и предявява иск за признаване за установено, че
принудителното изпълнение на вземането е в погасителна давност.
Ответникът, в писмения си отговор, сочи, че признава иска и прави искане за
присъждане на разноските по чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че въз основа
изпълнителен лист, издаден на 26.2.2010г. в полза на „Уникредит Булбанк“ АД по гр.д.№
3869/2010г., въз основа заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по
молба на взискателя е образувано ИД, по което с молба от 2015г. „Микроадванс“ АД въз
основа договор за цесия е конституиран като взискател, по което ЧСИ е констатирал
прекратяване, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Безспорно е, че няма събрани суми по
изпълнението с доброволно плащане.
Ответната страна е представила по делото молба от 21.12.2020г. по изпълнителното
дело, за прекратяването му, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Видно от издадено от ЧСИ
1
удостоверение, изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.433,ал.1 8 ГПК.
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.
№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133
от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до
касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.“
Интересът на ищеца е в отблъскване на ново изпълнително производство, което
ответникът винаги може да инициира, въз основа на изпълнителния лист.
Обстоятелството, че ответникът не е пристъпил към принудително събиране на
вземането си по изпълнителния лист, следва да се разгледа на плоскостта на разноските,
доколкото твърдението за погасителна давност е признато с отговора на исковата молба.
Налице е и признание на иска.
Налице е хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК, доколкото с признанието на основния факт
по делото – че вземането е погасено по давност, и липсата на доказателства, че от
прекратяването на изпълнителното производство, за което взискателят – ответник е сезирал
ЧСИ, до предявяване на иска, ответникът е пристъпил към събиране на вземането,
удовлетворява правния интерес на ищеца от предявяването на иска. Едновременно с това,
ответникът не е станал повод за завеждането на делото – не се събраха доказателства
вземането да е било претендирано от ищеца, дори и извънсъдебно.
С оглед изложеното, искът следва да се уважи, а на основание чл.78,ал.2 ГПК, на
ответника се следват разноски, като представеният по делото списък, съдържащ
претендиран размер на юрисконсултско възнаграждение, не обвързва съда –
юрисконсултското възнаграждение не е действителен разход на представляваното
юридическо лице, а се присъжда по силата на разпоредба на закона, в размера, предвиден в
Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид ниската фактическа и правна
2
сложност на делото, възнаграждението следва да се определи в предвидения в чл.25,ал.1 от
Наредбата минимум, от 100 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Т. Г. Т. ЕГН ********** с адрес ***, не дължи чрез
принудително изпълнение на *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***:
сумата 11999,28 лева, от които- 9644,65 лева главница, законната лихва върху нея от
27.1.2010г. до окончателното плащане, 2354,63 лева – договорна лихва за период от
15.12.2008г. до 26.1.2010г., 239,99 лева държавна такса и 489,99 лева адвокатско
възнаграждение - неплатени вземания по изпълнителен лист, издаден на 26.2.2010г. по гр.д.
№ 3869/2010 от СРС, 40- ти състав.
ОСЪЖДА Т. Г. Т. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на *** ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сторените по делото разноски от 100лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3