Р Е Ш Е
Н И Е
№…………/ .10.2019 г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН
ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 1218 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 39627/03.06.2019 г. на ВРС, подадена от И.К.С., ЕГН **********, чрез адв. М.Н. от ВАК, срещу решение № 1759/24.04.2019 год., постановено по гр.дело №
7700/2018 год. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от И.К.С., ЕГН **********
срещу А.К. К., ЕГН **********, иск да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде провъзгласена нищожността на сключения между страните договор за
продажба на дружествен дял с рег. № 10965/2009г., заверен от нотариус Б.В.,
вписан в НК-София под номер 124, на 04.11.2009г., поради привидност.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при погрешен анализ
на събраните по делото доказателства, нарушение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че от представения по
делото документ „обратно писмо“ е видно, че той е реален носител на всички
права и задължения, произтичащи от договор за продажба на дружествен дял с рег.
№ 10965/2009г., заверен от нотариус Б.В., вписан в НК-София под номер 124, на
04.11.2009г. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което искът да бъде уважен изцяло, а предявеният насрещен иск – отхвърлен. Претендира се
присъждане на направените разноски за първа и за въззивна инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна А.К. К., ЕГН **********,
чрез адв. П.А. ***, в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага
коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните
в хода на производството доказателства и при правилно приложение на
материалните и процесуални правни норми. Излага, че наименованието на даден
документ няма отношение към неговата същност. В случая сочи, че документът
именуван от ищеца „обратно писмо“, по съществото на изявленията закрепени в
него, няма такъв характер. Сочи, че в „обратното писмо“ се съдържат
волеизявления, които доказват, че процесния договор е действителен. Сочи, че
представения от въззивника документ е подписан от ответницата при упражнени
спрямо нея заплашване и принуда и поддържа направеното възражение по реда на
чл. 30 ЗЗД. Поддържа и предявения в условията на евентуалност насрещен иск. По
същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът И.К.С. се представлява
от адв. М.Н. от ВАК, която моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено,
предявеният иск уважен, а насрещният иск отхвърлен. Моли за
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна А.К. К. се
представлява от адв. П.А. ***, който моли решението на РС-Варна да бъде
потвърдено. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе
по спора Варненски окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред РС-Варна е образувано по предявен от И.К.С. срещу А.К. К. иск с правно
основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за
продажба на дружествен дял от 04.11.2009 г., рег. № 10965/2009 г. на нотариус №
124 – Б.В., с район на действие ВРС, като привиден.
Ищецът твърди,
че на 04.09.2009 г. между страните е бил сключен процесния договор за продажба
на собствените на ищеца 25 дяла от капитала на „Рамзес IV“ ООД,
всеки с номинална стойност 100 лева, за сумата от 2500 лева. Излага, че при
сключване на сделката страните не са целяли и не са желаели да настъпят
последиците от сключения договор, а действителната им воля била да създадат
привидност, че последиците са настъпили. Твърди, че това напълно се установява
от подписаното от ответницата обратно писмо, рег. № 12647/2009 г., на нотариус Б.В.,
№ 124 на НК. Заявява, че плащане на цената по договора не е имало.
В срока по
чл.131 ГПК ответницата А. К. в писмен отговор в изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че сключения договор е действителен
между страните и е породил правните последици, които са му присъщи. Счита още,
че представеното обратно писмо, в действителност не представлява такова. Твърди,
че документът не изхожда от страна по процесния договор за продажба – негов
автор е търговското дружество, а не физическото лице А. К.. Възразява, че
представеното обратно писмо е унищожаемо, тъй като ответницата го подписала в
резултат на упражнена принуда и заплашване от страна на ищеца. От момента на
сключване на атакувания договор до датата на подписване на обратното писмо е
изминал значителен период от време, което водело до извода, че към момента на
сключването на договора страните не са имали уговорка той да не поражда
последици. Излага твърдения за упражнения натиск и заплахи върху ответницата,
които започнали около 2 седмици след сключване на договора.
В случай, че
предявения иск бъде уважен, предявява насрещен иск за осъждането на ищеца да й
върне сумата 2500 лева, получена без основание, както и да заплати законната
лихва, считано от датата на постановяване на съдебното решение до изплащането й.
В срока по чл.
131 ГПК, ищецът депозира отговор по насрещния иск, в който оспорва неговата
основателност. Сочи, че цената по договора не е била заплатена.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Видно от
представения по първоинстанционното дело Договор за продажба на дружествен дял,
рег. № 10965/04.11.2009 г. на нотариус № 124, с район на действие ВРС, на
04.11.2009г. И.К.С. е продал на А.К. К. собствените си 25 дяла от капитала на „Рамзес
IV“ ООД, всеки от които с номинална стойност 100 лева, за сумата 2500 лева. И.К.С. е декларирал, че е получил продажната цена изцяло и в брой, към
момента на подписване на договора.
По делото на ВРС
е представен документ именуван обратно писмо, рег. № 12647/22.12.2009 г. на
нотариус № 124, от който се установява, че А.К. К., в качеството си на
едноличен собственик на капитала и управител на „Рамзес IV“ ЕООД декларира пред
И.К.С., че е реален носител на всички права и задължения, произтичащи от
Договор за продажба на дружествен дял, рег. № 10965/2009 г. на нотариус № 124,
с район на действие ВРС, както и че поема задължението в посочен от него ден,
час и нотариус да прехвърли по нужния законов ред на него или всяко трето
физическо или юридическо лице посочено по
негова преценка, всички права и задължения произтичащи за нея от Договор за
продажба на дружествен дял, рег. № 10965/2009 г. на нотариус № 124, както и да
извърши всички действия за вписване на прехвърлянето в търговския регистър.
В хода на
производството по делото са събрани гласни доказателства на страната на
ответницата – А.Д.П.– син на ответницата и Н.Е.Д.. Събрани са гласни
доказателства и на страната на ищеца – Д.К.С. и Ж.М.Т..
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени
в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран
като такъв с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД. Правилно е квалифициран
и спора по насрещния иск като такъв с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Произнасянето на ВРС съответства на предявените искове.
По оплакванията
на въззивника, съставът на ВОС, намира следното:
Съгласно чл.26,
ал.2, предл.5 ЗЗД, нищожни са привидните договори. При симулативните договори и
двете страни сключват определено съглашение само, за да създадат привидни
правни последици, каквито те (и двете страни), всъщност не желаят. При привидните сделки е налице съзнателно несъответствие между желаното
и изразеното. Привидни са сделките са сключени при абсолютна симулация, когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не
прояви правните си последици между тях.
Съгласно чл.165,
ал.2 ГПК, свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да
докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има
писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че
съгласието е привидно. Цитираната разпоредба допуска доказването със свидетелски
показания, когато по делото е налице начало на писмено доказателство или
удостоверяващи изявления на другата страна пред държавен орган, които правят
вероятно твърдението, че изразеното при сключването на сделката съгласие е
привидно. Касае се за т.нар. „начало на писмено доказателство“. Това е
документ, изходящ от една от страните по сделката (обикновено насрещната страна
по спора) или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което
може да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай, за да се
постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания.
За установяване
на симулацията ищецът е представил пред ВРС документ, подписан от ответницата и
именуван „обратно писмо”,
рег. №
12647/22.12.2009 г. на нотариус № 124. Въззивният съд намира, че документът не
представлява обратно писмо, а начало на писмено доказателство, защото не
установява напълно симулацията, а прави само вероятно твърдението за симулация.
В случая едностранно подписаният документ служи само като начало на писмено
доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК и в този случай е допустимо
доказването на действителните права и отношения между страните със свидетели.
От съвкупния
анализ на „обратно писмо”, рег. № 12647/22.12.2009 г. и показанията на
разпитаните по делото свидетели А.Д.П., Н.Е.Д., Д.К.С. и Ж.М.Т., се установява,
че страните са приели ответницата за действителен собственик на придобитите с
договор рег. № 10965/04.11.2009г. дружествени дялове. С „обратното писмо“ А. К.
е декларирала пред И.К.С., че е реален носител на всички права и задължения,
произтичащи от Договор за продажба на дружествен дял, рег. № 10965/2009 г. на
нотариус № 124, с район на действие ВРС, както и че поема задължението в
посочен от него ден, час и нотариус да прехвърли по нужния законов ред на него
или всяко трето физическо или юридическо
лице посочено по негова преценка, всички права и задължения произтичащи
за нея от Договор за продажба на дружествен дял, рег. № 10965/2009 г. на
нотариус № 124, както и да извърши всички действия за вписване на прехвърлянето
в търговския регистър. Неоснователно е оплакването на въззивника, че
изявлението на въззиваемата съдържа признание за симулативността на договора.
Употребената формулировка води до извод за действителност на договора, тъй като
права и задължения за всяка от страните могат да произтичат само от такъв
договор. От волеизявлението на А. К. е видно, че тя приема договора за действителен
и именно поради това поема задължение за прехвърляне на дружествени дялове в
полза на И.С.. Обстоятелството, че договорът е действителен и е породил
желаните от страните правни последици се установява и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Показанията на Д. и С. са непротиворечиви
относно обстоятелството, че спрямо И.С.
е било образувано наказателно производство. Те се подкрепят и от показанията на
Тенев, на който му е било известно, че И.С. има проблеми. Също така, С. и Тенев
поясняват, че именно проблемите на И.С. са били причината за прехвърляне на
дяловете, защото е можело лиценза на дружеството да бъде отнет. Тези
свидетелски показания подкрепят тезата, че процесният договор е действителен,
както и че с „обратното писмо“ въззиваемата е поела задължение към И.С. да му
прехвърли по нужния законов ред дялове от капитала на дружеството.
Мотивиран от
изложеното, съставът на въззивния съд намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради несбъдване на вътрешно
процесуалното условие, не се дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност насрещен иск за връщане на продажната цена по сключения между
страните договор.
Доколкото
крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, постановеното от последния решение следва да се потвърди.
Предвид изхода
от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и направеното искане, на въззиваемата страна се следват направените
в хода на производството пред въззивната инстанция разноски в размер на 1400
лева – заплатено адв. възнаграждение, в съответствие с представеният списък по
чл.80 ГПК.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1759/24.04.2019 год., постановено по гр.дело № 7700/2018 год.
на РС – Варна.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН **********,*** да заплати на А.К. К., ЕГН **********,***,
сумата от 1400 лева (хиляда и
четиристотин лева), представляваща разноски за въззивна инстанция, основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: