Р Е Ш Е Н И Е №731
гр. Перник, 03.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в
откритото съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията
Златарева гр. дело № 1033 по описа на
съда за 2017 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са при условията на обективно съединение искове
с правно основание в чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 183 вр. с чл.
200 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Перник твърди, че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Н.Б.Ш. за следните суми: 232,13 лв,
представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 07.05.2013г. до 17.04.2016г., 57,85 лв.,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 26.09.2013г.
до 19.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.11.2016 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и за разноските в размер на 25 лв. за държавна
такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за
изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК постъпило възражение от длъжника.
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между страните
е налице облгационно правоотношение, съдържанието на което е установено
в Общи условия. Сочи, че изпълнил
задълженията си, като е доставил до и
отвел до имот с адрес ***количество вода, отчитано редовно. Твърди, че цената
за услугата била изчислена на база на действащите към мометна на
предоставянето й цени, утвърдени от ДКЕВР и обявени от управителя на
дружеството. Сочи, че ответникът не платил цената за доставената и
отведена питейна вода.
Моли съда да установи вземанията му за главница и лихва така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба
ответникът прави възражения за нередовност и недопустимост на производството по
делото със съображения за липсата на изложени твърдения за това на какво
основание ищецът поддържа, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги. Навеждат се и конкретни съображения за неоснователност на иска поради
това, че ответникът не е собственик или ползвател на имота с посочения в
исковата молба административен адрес. Възразява, че не се намирал в
облигационно правоотношение с ответника, като в тази връзка поддържа, че не е
приемал писмено общи условия, а всяка уговорка за презюмирано присъединяване
към такива била нищожна поради противоречие със закона и заобикалянето му.
Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца с исковата молба
писмени доказателства, включително и на
извлечение от сметка, като в тази връзка навежда и възражение срещу
редовността на воденото от същия счетоводство.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, предмет
на предявения установителен иск. При условията на евентуалност поддържа, че
сумите са неправилно изчислени. Претендира разноски.
В първото по делото заседание процесуалният представител на ответника
заявява, че признава, че е собственик на имота, за който са начислени
процесните вземания, както и че същият е бил присъединен към водоснабдителната
и канализационната мрежа на гр. Перник. Заявява, че поддържа единствено
възражението си за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Предявените искове са с правно основание по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 183 вр с чл. 200 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 вр. с. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
имат за предмет установяване дължимостта на сумите по издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните взмеания и че исковете са предявени в
срока по чл.415, ал.1 ГПК поради което и
производството се явява процесуално допустимо.
По основателността
на исковете съдът намира следното:
За да бъдат уважени искът за главница и акцесорният иск за обезщетение за
забава по делото следва да бъде установено наличието на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ищецът да е доставял,
отвеждал и пречиствал вода от имота на ответника през исковия период, по
количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от
ответника.
С оглед на направените признания от ответника в
първото по делото заседание съдът приема за установено, че ответникът е имал
качеството на потребител на ВиК услуги като собственик на имота с адрес***, както и че същият за процесния период е
бил присъединен към, водоснабдителната и канализационната система на гр.
Перник, поддържана от ищеца като ВиК оператор.
Установява се от представените по делото
публикации, че така възникналото облигационно правоотношение между страните се
урежда от общи условия.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството и цената на доставената, отведена и пречистена вода, за
която се дължи заплащане на цена от ответника.
За отговор на този въпрос съдът съобрази заключението
по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по делото, което цени като пълно,
обосновано и изготвено от вещо лице с необходимите професионални знания и опит.
Според експерта за периода от 07.05.2013г. до 17.04.2016г. на ответницата са
начислени по показания от водомер и от общия водомер, отразени в карнета на
инкасатора и подадени като данни от счетоводството 182 куб.м. вода. Общият
размер на задълженията й за периода е 289,98 лв., от които главница в размер на
232,13 лв. и лихва в размер на 57,86 лв. Според вещото лице, отчитайки датата
на подаване на заявлението за издаване заповедта за изпълнение за процесните
вземания – 14.11.2016г., три-годишен давностен срок и настъпването на
изискуемостта на вземанията за главница съгласно общите условия, погасено по
давност е вземането по фактура №**********/26.08.2013г. на стойност 214,97 лв.
с падеж на 26.09.2013г. за отчетен период от 07.05.2013г. до 20.08.2013г.,
както и вземането за лихва върху същото на стойност 57,85 лв. Според
експертизата непогасено по давност е вземането за главница по фактура №
********** на стойност 17,16 лв., за което ищецът не претендира обезщетение за
забава в плащането.
С оглед на изложеното съдът намира, че възражението
на ответника за изтекла погасителна давност е частично основателно. Съгласно
задължителната съдебна практика, задълженията за плащане на цената за доставена,
отведена и пречистена вода са периодични и се погасяват с изтичане на
тригодишна давност (чл. 111, б „в“ ЗЗД. Предявяването на иска спира течението
на давността. Искът е предявен на 14.11.2016г. /чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради
което извън погасителната давност са само вземанията, чиято изискуемост
настъпва след 14.11.2016г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е вземането по
фактура № ********** на стойност 17,16 лв.,. Задължението по фактура №**********/26.08.2013г.
на стойност 214,97 лв. с падеж на 26.09.2013г. за отчетен период от
07.05.2013г. до 20.08.2013г., както и вземането за лихва върху същото вземане
на стойност 57,85 лв. (арг. от чл. 119 ЗЗД) са погасени по давност, поради
което и искът за същите следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските в настоящото производство:
С оглед на указанията, дадени с Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ на
ВКС с решението си съдът следва да разпредели разноските както в настоящето,
така и в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, като същият е представил списък по чл. 80 ГПК. От
направените общо 125лв. за разноски в заповедното производство (за платена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение), ищецът има право на 7,40
лв., които следва да му се присъдят от ответника. В исковото производство
ищецът е направил разноски в размер на 475 лв. (за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, и възнаграждение на вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза), от които следва да му се присъдят 28,11 лв.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в
заповедното производство, а от платените 300 лв. в исковото за адвокатски
хонорар ищецът му дължи 282,24, съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, че Н.Б.Ш., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр. Перник с ЕИК ********* на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 183 вр. с чл. 200 ЗЗД –сумата от 17,16лв., представляваща цена за ползване на услугата
доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода
от 20.03.2016г. до 17.04.2016г. до имот, находящ се в***, ведно със законната лихва от 14.11.2016г. до погасяването,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 232,13 лв. и за периода 07.05.2013- 20.08.2013г.и
иска по чл. 86 ЗЗД за пълния предявен размер от 57,85 лв., претендирани като
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от
26.09.2013г. до 19.05.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Б.Ш., ЕГН **********, да заплати „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник с ЕИК ********* сумата
от 7,40лв., представляваща разноски по
ч.гр.д. №5188/2016г. на ПРС и сумата от 28,11
лв. за направените разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник с ЕИК ********* да заплати на Н.Б.Ш., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 282,24 лв. за направените разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане
на решението в сила, ч.гр.д №5188/ 2016.г. по описа на ПРС да
се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в
сила решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: