РЕШЕНИЕ
гр. Варна, 15.10.2024 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Четиридесети
граждански състав в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Димитричка Илиева като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 13503 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се развива след постановено
Решение № 33/12.01.2023 год. по в.гр.д. № 1623/2022 год., с което Варненски
окръжен съд отменя Решение № 260219 от 08.04.2022 г. по гр.д. № 13503/2020 год.
по описа на Варненски районен съд и признава на ищеца И.Т.Т., ЕГН **********
правото да изкупи 27 % ид.ч., равняващи се на 269,18/987 ид.ч. от ПИ с идентификатор *****.503.429 по КККР на с. …., обл. …. одобрени със заповед №
РД-18/06.03.2015г. на изп. директор на АГКК, с площ 987 кв.м., с
административен адрес ул. …. № .., за цена 8181,76 евро, предмет на договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 123/01.08.2016 год., по силата на който Н.И.Т.,
ЕГН ********** и А.П.С.- Т., ЕГН ********** продават на Д.В.И., ЕГН **********
горепосочения имот, на основание чл. 33, ал. 1 от ЗС, която сума следва да бъде
заплатена от ищцата на купувача по сделката Д.В.И., ЕГН ********** в
едномесечен срок от влизане в сила на решението, на основание чл. 33, ал. 2 от
ЗС.
В решението на ВОС е указано, че ако ищцата
не изплати дължимата сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила,
същото ще се счита обезсилено по право, на основание чл. 33, ал. 3 от ЗС.
В решението също така е посочено, че
подлежи на касационно обжалване.
С Определение № 425/31.01.2024 год. ВКС е
оставил без разглеждане касационните жалби на страните и прекратява
производството по гр.д. № 2137/2023 год. по описа на ВКС, ІІ г.о. Мотивите за
това са, че касационните жалби са недопустими, тъй като исковете по чл. 33, ал.
2 от ЗС не са за собственост или за вещно право, а за упражняване на
облигационни потестативни права по съдебен ред и въззивните решения относно
такива искове с цена под 5000 лева не подлежат на касационно обжалване. Тъй
като данъчните оценки на поземления имот- 3225.50 лева, а за двете сгради
съответно 1060.50 лева и 134.60 лева, правят сбор по- нисък от 5000 лева,
касационният съд е счел въззивните жалби за недопустими.
На 22.02.2024 г. по делото е постъпила
молба от ищеца, с която моли да бъде задължен ответника да посочи банкова
сметка, *** сума от ВОС.
В отговор, депозиран на 03.04.20024 год. с
вх. № 261787 Д.В.И. сочи, че липсва законово основание, на което да получи
присъдената сума за изкупуване на дела, тъй като решението на ВОС е влязло в
сила на 12.01.2023 год. като неподлежащо на касационно обжалване, в какъвто
смисъл е определението на ВКС.
Последва нова молба от ищеца с вх. №
261851/087.04.2024 год., обективираща желание за заплащане на сумата 8181,76
евро, като се представя доказателство за открита специална банкова сметка *** И.Т.
в … АД, по която е депозирана сумата и е приложено нотариално заверено пълномощно, по силата на
което Д.И. да я изтегли.
С молба вх. № 262262/10.05.2024 год. Д.В.И.
инициира процедура по чл. 33, ал. 3 от ЗС, като желае да бъде констатирано
обезсилването на решение № 33 по в.гр.д. № 1623/2022 год. на ОС- Варна по прав
поради невнасяне на цената в едномесечен срок.
В отговор И.Т.Т. оспорва молбата със
следните доводи:
1.Няма общозадължителна практика на ВКС,
която да обявява конститутивните искове за придобиване на недвижими имоти по
реда на чл.33 от ЗС за облигационни такива, тъй като те има за предмет придобиване
право на собственост.
2. Няма общозадължителна практика, която
да утвърди разбирането, че ако въззивният съд обяви, че едно решение подлежи на
касационен контрол и всички страни подадат касационни жалби срещу акта на
въззивния съд, включително и с тезата, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.
2 ГПК, а касационната инстанция откаже да разгледа тези жалби, приемайки ги за
недопустими, че решението на въззивния съд следва да се счита влязло в сила в
момента на постановяването му.
3. Ищецът е в забава да плати, но тя е
извинителна, тъй като насрещната страна отказва да посочи сметка, на която да бъде
платено, както и отказва да получи сумата, внесена по сметка в банка и с
издадено в негова полза пълномощно за получаването на същата.
Съдът, преценявайки доказателствата по делото, доводите
и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
В производството по чл. 33, ал. 3 от ЗС
първоинстанционният съд няма правомощие да пререшава акта на върховния, нито да
съобразява дали има общозадължителна практика която да обявява конститутивните
искове за придобиване на недвижими имоти по реда на чл. 33 от ЗС за
облигационни такива.
Обстоятелствата, които ВРС следва да съобрази
се свеждат до това кога е влязло в сила решението на Варненски окръжен съд и
дали има плащане в едномесечен срок от този ден.
Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗС, ако съсобственикът не
плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизане на решението
в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Основанието за обезсилване по право на
решението по чл. 33, ал. 2 от ЗС е неплащане на
дължимата, поради изкупуването сума в месечен срок от влизането му в сила.
Задължението за заплащане на дължимата поради изкупуване цена е парично
задължение за точно изпълнение по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. При условие, че
задължението не се погаси в законоустановения срок, длъжникът изпада в забава,
чиито неблагоприятни последици не могат да се заличат по волята на страните по
облигационната връзка, нито по разпореждане на съда.
В конкретния случай, задължението на И.Т.Т.,
съставляващо цена на изкупуване към Д.В.И., е съдебно определено в размер на
8181,76 евро, платимо в едномесечен срок от влизане в сила на решението, т. е.
до 13.02.2023 год., тъй като 12.02.2023
год. е неделя. Няма спор по делото, че в този срок сумата не е платена. Първата
индиция в този смисъл е от 22.02.2024 г., когато по делото е постъпила молба от
ищеца, с която моли да бъде задължен ответника да посочи банкова сметка, ***
сума. Молбата е подадена след влизане в сила на определението на ВКС ,с което касационните
жалби срещу решението по въззивното дело са оставени без разглеждане, като е
прието, че то не подлежи на обжалване и по силата на императивната разпоредба
на 296, т.1 от ГПК е влязло в сила от момента на постановяването му, а именно на
12.01.2023 год.
Настоящият съдебен състав не споделя
възраженията на ищеца, че ако въззивният съд обяви, че едно решение подлежи на
касационен контрол и всички страни подадат касационни жалби срещу акта на
въззивния съд, а касационната инстанция откаже да разгледа тези жалби,
приемайки ги за недопустими, решението на въззивния съд следва да се счита
влязло в сила в момента на постановяването му. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК
решението, което не подлежи на касационно обжалване, влиза в сила с
постановяването му. Погрешното посочване от въззивната инстанция, че решението
подлежи на обжалване, не го прави такова, тъй като съдебният акт влиза в сила с
постановяването му, както законът повелява.
Изложените в съдебно заседание на
19.09.2024 год. съображения от процесуалния представител на ищеца, че доверителката
му не е изпаднала в забава, тъй като в трайната си практика съдилищата в
страната приемали, че тогава, когато един съд посочи срок за извършване на
определено процесуално действие, различен от законоустановения, следва да се
счита, че законовият срок е спазен, ако съдът погрешно е посочил друг. Тези
съображения касаят срок за извършване на процесуално действие, а не неговата
допустимост. Както бе казано и по- горе, погрешното посочване в акта на ВОС, че
решението подлежи на касационно обжалване не може да предизвика суспензивен
ефект, защото съдебният акт влиза в сила с постановяването му по разпореждане
на закона.
Воден от горното и на основание чл. 33,
ал. 3 от ЗС, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА настъпило по право обезсилване на Решение №
33/12.01.2023 год. по в.гр.д. № 1623/2022 год., с което Варненски окръжен съд
отменя Решение № 260219 от 08.04.2022 г. по гр.д. № 13503/2020 год. по описа на
Варненски районен съд и признава на ищеца И.Т.Т., ЕГН ********** правото да
изкупи 27 % ид.ч., равняващи се на 269,18/987 ид.ч. от ПИ с идентификатор *****.503.429 по
КККР на с. …., обл. …. одобрени със заповед № РД-18/06.03.2015г. на изп. директор на АГКК, с площ
987 кв.м., с административен адрес ул. Камчия № 73, за цена 8181,76 евро,
предмет на договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 123/01.08.2016
год., по силата на който Н.И.Т., ЕГН ********** и А.П.С.- Т., ЕГН **********
продават на Д.В.И., ЕГН ********** горепосочения имот, на основание чл. 33, ал.
1 от ЗС, която сума следва да бъде заплатена от ищцата на купувача по сделката Д.В.И.,
ЕГН ********** в едномесечен срок от влизане в сила на решението, на основание
чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: