Р Е Ш
Е Н И Е
№ 06.08.2021г.
гр.Димитровград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, в публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №145 по
описа за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
– Н.Н.К. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление
№254р-125/11.02.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 09.12.2020г.
около 17:30 часа в с.Горски извор, общ.Димитровград, на ул.“9-ти септември“№28,
в магазин „ПК Братство“, в условията на въведена извънредна епидемична
обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на
Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01- 609/2020г. на
Министъра на здравеопазването- въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се
в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че К. не е изпълнил
посоченото в заповедта, като се намира в горепосоченото закрито обществено
място и не е поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и
устата му, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от
Закона за здравето, вр. т.7 от Заповед № РД-01-609/2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Изложените в жалбата доводи са за
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, липса на
установеност на извършеното. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не взема
становище по жалбата си.
Упълномощеният негов
процесуален представител поддържа жалбата, представя допълнителни доказателства
чрез воден свидетел, счита, че наказателното постановление е издадено при
съществено нарушаване на процесуалните правила, пледира за отмяна на
същото.
ОТВЕТНИКА
по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
Районна
Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща представител
и не взема становище по депозираната жалба.
С
оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание
такива, съдът намира следното:
На 09.12.2020г. полицейските
служители при РУ-МВР-Димитровград- св.Р.П. и св.И.К. извършвали служебните си
задължения и осъществявали проверки по различни обществени места из Община Димитровград
за спазване на въведените в страната противоепидемични мерки. Със служебният си
автомобил се придвижвали по ул.“9-ти септември“ в с.Горски извор, като спрели
до №28, където се намирал хранителен магазин на ПК“Братство“. Около 17,30ч. решили
да извършат проверка в магазина, за спазване на противоепидемичните мерки.
Влизайки в помещението на магазина видели, че има клиенти, като сред тях има
мъж, който заплащал покупките си на касата, без да е поставил защитна маска на
лицето си. Представили се и извършили проверка, при която установили, че лицето
без маска е настоящият жалбоподател Н.Н.К..
За констатираното нарушение св.Р.П.
в присъствието на св.И.К. съставил АУАН №254р-125/09.12.2020г., като в акта
описал, че Н.К. се намира в хранителен магазин ПК“Братство“, като не е поставил
на закрито защитна маска за лице и с това не изпълнил противоепидемична мярка.
Като нарушена е описана разпоредбата на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от
ЗЗдравето, вр. т.7 от Заповед №РД-01-609/2020г. на Министъра на
здравеопазването.
Актът е връчен на същата дата
на жалб.Н.К., който го подписал с изписване на възражения, че е имал маска,
което можело да се докаже със снимков и видеоматериал.
Въз
основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е
издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-125/11.02.2021г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка
с т.7 от Заповед № РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването, на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на жалб.Н.К. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Постановлението било връчено на
жалбоподателя на 16.03.2021г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата
против постановлението е получена от адм.-наказващия орган на 18.03.20201г.-
видно от поставения входящ номер - т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните
факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №254р-125/09.12.2020г.,
наказателно постановление №254р-125/11.02.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково,
показанията на актосъставителя Р.П., тези на свидетеля по установяване на
нарушението и съставянето на акта И.К., на водения от жалбоподателя свидетел Господин
Вълков, от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото,
които доказателства са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на
ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-125/09.12.2020г.
като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Разпоредбата
на чл.63, ал.4 от Закона за здравето гласи: „При обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област.“.
Противоепидемичните
мерки са въведени със Заповед № РД-01-609/2020г. на Министъра на
здравеопазването, като в т.7 от заповедта е посочено: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3.“.
Съобразно
т.10 от същата заповед „По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са местата, които са
достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.“.
Съгласно
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300
до 1000лв., а при повторно нарушение–от 1000 до 2000лв.“.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 09.12.2020г.
около 17,30 часа жалб.Н.К. е бил в хранителен магазин на ПК„Братство“, находящ
се в с.Горски извор, Общ.Димитровград, ул.“9-ти септември“28.
Така описаният хранителен магазин е бил в работен режим, поради което отговаря
на понятието за обществено място. В Закона за здравето, §1а от допълнителните
разпоредби, е дадено определение за „обществени места”. Това са всички места,
които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без
оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на
обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.
В
тази връзка е осъществен единия от елементите на състава на адм.нарушение по
чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето- а именно жалб.Н.К. е бил на закрито обществено
място по време на действие на заповед на Министъра на здравеопазването с
въведени противоепидемични мерки в страната.
Следващият
елемент от състава на нарушението е присъстващото на такова място лице да е без
предпазна защитна маска, каквото задължение е въведено в т.7 от цитираната
заповед на Министъра на здравеопазването.
В
случая показанията на актос.Р.П. и на свидетеля Ив.К. са категорични, че в хранителния
магазин жалб.Н.К. е бил без поставена маска, като си спомнят, че маска не е
имало дори и неправилно поставена.
Воденият
от жалбоподателя свидетел Господин Вълков на практика не опровергава заявеното
от полицейските служители. Същият заявява, че е изчаквал в автомобила на
жалбоподателя, докато последният е влязъл в магазин с поставена защитна маска. Заявява
също, че вътре в магазина не е виждал какво се случва и че жалбоподателят е
престоял там 10 минути. На практика проверката от полицейските служители е
извършена в помещението на магазина и св.Вълков няма как да е видял стоейки
отвън, дали жалб.Н.К. е с маска вътре в помещението или не. В тази връзка не се
внасят обосновани предположения, съмнения или оборвания на заявеното от
полицейските служители.
Показанията
на разпитаните по делото полицейски служители като свидетели, съдът възприе и
кредитира като достоверни и правдиви, доколкото са последователни,
безпротиворечиви и взаимно подкрепени. Дадени са от длъжностни лица- полицейски
служители, възприели ставащото в рамките на своите длъжностни права и
задължения, чието внимание е било насочено в тази насока. На практика липсва
оспорване на заявеното от полицейските служители, както и данни, които да
оборват техните показания. Приемане на обратното и кредитиране на съмнения за
това, че всъщност жалбоподателя е бил с поставена защитна маска би означавало
необяснима преднамереност и умишлена недобросъвестност у полицейските
служители, която по незнайно какви причини е изразена конкретно към настоящият
жалбоподател на посоченото място и време, пресъздавайки ситуация и обстановка,
която не са възприели и дори още повече- пресъздаване на точно обратната
ситуация, с цел да злепоставят незнайно защо жалбоподателя.
Съдът
кредитира и показанията на св.Вълков като правдиви, доколкото същите на
практика не отричат и не внасят съмнения в заявеното от полицейските служители.
При
установено и доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна
маска, е налице установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-609/2020г. на
Министъра на здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне
на защитна маска за лице на всички присъстващи на закрито обществено място.
Така
въведеното задължение за носенето на предпазни маски е било действащо към
датата, на която е извършено деянието. По този начин жалб.Н.К. е осъществил
състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.
Действително,
както в АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена разпоредба
и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде
нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а
единствено правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая
не влияе на възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е
вменено като извършено, нито води до объркване, неразбиране или превратно
тълкуване. Поради което съдът не възприе цифрово описаното по този начин
адм.нарушение за съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга по
съществен начин правото на жалбоподателя да разбере какво е административното
обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от цитираната заповед
са били излишни, доколкото състава на административното нарушение съобразно
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето е неизпълнение, нарушение на заповед
на Министъра на здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената
част. Тези допълнения към цифрово изписаната част на административното
нарушение не влияят върху възможността нарушителят да разбере правилно
вмененото му като извършено административно нарушение, нито въвеждат съмнения
или неразбиране.
По
отношение възраженията против наказателното постановление, следва да се поясни,
че в цитираната заповед на Министъра на здравеопазването не са предвидени
изключения, съвпадащи с описаното в жалбата на Н.К., като не са налице
изключения от задължението за носене на маски на обществени места поради невъзможност
за снабдяване с предпазна маска от работещ магазин, доколкото такова изключение
не е нормативно предвидено.
Налице
са достатъчно и конкретни доказателства за компетентността на актосъставителя
за възможността да съставя АУАН по ЗЗдравето. Видно от представената и приета
като доказателство по делото писмена справка от адм.-наказващият орган,
актосъставителя Р.П. заема длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при РУ-МВР-Димитровград. Съобразно
представената заповед №272з-940/25.03.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково,
„старши полицаи“ във всички звена на ОД-МВР-Хасково са упълномощени да съставят
актове за установяване на административни нарушения по чл.209а от ЗЗдравето. В
тази връзка са налице достатъчно и ясни доказателства за това, че
актосъставителят Р.П. разполага с пълномощията да състави АУАН на жалбоподателя
К..
В
обжалваното НП нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна. Наказаното
лице е разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило
правото си на защита в пълен обем. От всички събрани по делото доказателства
липсват такива, които да поставят под съмнение извода, че жалб.Н.К. е извършил
нарушението, за което му е наложено административно наказание.
Поради
което правилно е реализирана административно-наказателната му отговорност на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, съдържаща в себе си материална норма,
която може да бъде нарушена, и санкционна такава, въз основа на която е
наложено съответното административно наказание.
В
същото време съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които
охранява ЗЗдравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното
извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване
живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът намира, че правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението
в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с
разпространение на вируса и обявената на практика глобална пандемия, свързано е
със създаване опасност за здравето на неограничен кръг от лица. Нарушението не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде
квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението
е формално, на просто извършване и за да са осъществени елементите от
фактическия му състав не е необходимо да са причинени реални вреди.
Съдът при преценка на обжалваното
наказателно постановление намира, че същото е законосъобразно, обосновано и
доказано, като в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на
защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира
правата си по един адекватен начин. Предвид описаното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Посочената
разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, предвижда налагане на административно
наказание „Глоба“ от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до
2000лв. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я
намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-125/11.02.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което на Н.Н.К. ***,
ЕГН **********, за това, че на 09.12.2020г. около 17:30 часа в с.Горски извор,
общ.Димитровград, на ул.“9-ти септември“№28, в магазин „ПК Братство“, в
условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България,
въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена
заповед № РД-01- 609/2020г. на Министъра на здравеопазването- въвеждаща
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и
др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа,
шал, шлем и др.), е установено, че К. не е изпълнил посоченото в заповедта,
като се намира в горепосоченото закрито обществено място и не е поставил
защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му, с което за
виновното нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето,
вр. т.7 от Заповед № РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването, на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева – като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)