№ 759
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110209764 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. И. от гр.София, ул.»***, ап.46 чрез
пълномощника й –адв.Т. - САК против Наказателно постановление № 23-
4332-003335/08.03.2023 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000
(хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
(дванадесет) месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при издаване на атакуваното наказателно
постановление били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, с които се нарушавало правото на защита на нарушителя и били
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт. В тази
връзка се сочи, че обжалваното НП е издадено от некомпетентен орган.
На следващо място, в жалбата се твърди, че така определеното и
наложено наказание е явно несправедливо, предвид личността на нарушителя,
който при осъществяване на ежедневната си трудовата дейност управлявал
лек автомобил.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В последното проведено по делото съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административно-наказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
1
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.02.2023 г. около 01:00 ч. в гр.София, по бул. „Цариградско шосе“ с
посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към бул. „Пейо
Яворов“ жалбоподателят Г. Д. И. управлявала лек автомобил марка „Тойота
Аурис“ с рег. № ***, собственост на „ОТП -Лизинг“ ЕООД, когато бил спрян
за извършване на полицейка проверка от патрул в състав св.Д. И. З. и
колегата му –Пламен Донков Чолаков-мл.автоконтрольори в СДВР –ОПП.
В хода на извършената проверка била установена самоличността на
водача на автомобила – Г. Д. И.. Същата лъхала на алкохол и категорично
отказала да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест дрегер“.
На водача на лекия автомобил И. бил издаден талон за медицинско
изследване № 0151328 с отбелязване, че следва да се яви УМБАЛ „Св.Анна“
в указания срок от 45 минути след връчване на талона срещу подпис.
Жалбоподателят подписал талона за медицинско изследване, след което се
явил в посоченото лечебно заведение и дал кръв за анализ. Видно от протокол
за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта № 99/27.02.2023 г. в пробите кръв за анализ, взети от Г. Д. И. се
доказало наличие на метилов алкохол в количество 0,90 промила.
За констатациите от извършената проверка свидетелят Д. З. съставил
против водача на лекия автомобил Г. Д. И. АУАН с бланков №
846876/26.02.2023 г., в който квалифицирал установеното нарушение по
чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя,
който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване,
че има възражения.
На място било иззето и свидетелството за правоуправление на МПС на
водача.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено
възражение против АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 23-4332-
003335 от 08.03.2023 г., с което жалбоподателят бил санкциониран за това, че
в посоченото време и място в гр. София управлявал МПС с наличие на
алкохол в кръвта -0,9 промила. Нарушението било квалифицирано от АНО по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП, за което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на
нарушителя е наложена „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 27.06.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 –АУАН с бланков № 846876/26.02.2023 г., талон за медицинско
изследване № 0151328, справка-картон на водача, протокол за медицинско
изследване, протокол за химическо изследване № 99/27.02.2023 г., Заповед №
8121-к-13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121-З-1632/02.12.2021 г. на
2
министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне
на АУАН; както и от гласните доказателствени средства и заключенията на
назначените и изготвени в хода на съдебното следствие съдебно –
токсикологична и допълнителна съдебно–медицинска и токсикологична
експертизи.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля- актосъставител
З., от които се установява, че водачът на МПС е бил спрян за извършване на
полицейска проверка, в хода на която отказал да бъде тестван с техническо
средство за употреба на алкохол. Показанията на св. З. са последователни и
логични, като не страдат от противоречия. Свидетелят беше категоричен, че
водачът е миришел на алкохол и след като е отказал да бъде тестван с дрегер,
на същия бил издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско
изследване.
От приложения към материалите на делото протокол за химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №
99/27.02.2023 г. се установява, че в пробите кръв за анализ, взети от Г. Д. И.
се доказало наличие на метилов алкохол в количество 0,90 промила.
Съдът кредитира всички събрани по делото писмени доказателства, тъй
като същите изхождат от компетентни органи и няма основания за
поставянето им под съмнение.
От заключението на приетата по делото съдебно-токсикологична
експертиза, се установява, че алкохолната концентрация в 01:00 часа при
водача Г. Д. И. е била 1,06 промила.
Според скалата на Дубовски алкохолна концентрация от 1,06 промила
съответства на фаза 3 (вълнение), като се проява с промяна в преценките, с
увеличено самочувствие и намаляване на задръжките; намалена зрителна
острота; емоционална нестабилност; нарушения в дълбочината на
вниманието, съобразителността, наблюдателността и възприятията;
нарушения в координацията и рефлексите; дизартрия и брадилалия.
От заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-
медицинска и токсикологична експертиза, допусната от съда след
представяне в хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя на
медицински документи и резултати от ДНК –анализ, се установява, че
алкохолната концентрация в 01:00 часа при водача Г. Д. И. е била в границата
от 0,75 до 1,06 промила, в зависимост от момента на пълната резорбция на
алкохола.
Според вещото лице в настоящия случай е налице един обективен
резултат от химическия анализ на кръвната проба, което на практика
означава, че не може да се определи токсикокинетичната фаза на етанола. И
двете посочени стойности за ниво на етанол в кръвта на водача Г. Д. И.
попадат във фаза 3 (вълнение), характеризираща се с лека еуфория; повишена
самоувереност; намалени задръжки; отслабено внимание, преценка и
3
контрол; известно сензорно –моторно повлияване; забавено обработване на
информацията; загуба на ефективност при тестове за реакция.
Съдът цени експертите заключения като обективни и компетентни,
изготвени от вещо лице със специални знания, които дават обоснован отговор
на поставените задачи.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП,
показанията на св.З., приобщените писмени доказателства и заключенията на
приетите по делото експертизи, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В настоящия случай жалбоподателят не опроверга доказателствената
сила на констатациите в АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на
съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в
рамките на тяхната материална и териториална компетентност, предвид
разпоредбата на чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приобщените към материалите
на делото заповеди, поради което съдът намира възражението в жалбата в
тази насока за неоснователно.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е
редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Вмененото във вина на жалбоподателя И. нарушение е описано ясно и
съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му
правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на
4
защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и
правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в
действителност е сторил. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно
основание за отмяна на издадения санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол над 0,5
промила, наркотици или други упойващи вещества.
От обективна страна, безспорно се установи по делото, че на 26.02.2023
г. около 01:00 часа жалбоподателят Г. И. управлявал лек автомобил „Тойота
Аурис“ с рег. № *** в гр. София, като концентрацията на алкохол в кръвта на
водача е била над 0,5 промила, а именно 0,9 промила, установена по
надлежния за това ред, като са спазени изискванията на Наредба № 1/2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на моторни превозни средства.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено виновно,
при формата на вината пряк умисъл. В конкретния случай няма спор, че
жалбоподателят Г. И. е пълнолетен и вменяем човек, достигнал е нужния
психо-емоционален праг на зрелостта и социален опит, позволяващи му да
разграничава социалната допустимост и полезност на определени форми на
поведение, да изгражда самокритичност, а във волевата му сфера би следвало
да функционират съответните контролни и възпиращи механизми. Липсват
основания, за да се приеме, че жалбоподателят не е съзнавал, че е консумирал
алкохол. Напротив същият съвсем осъзнато е решил да управлява МПС при
оформена представа за предшестваща употреба на алкохол, но въпреки това
не се е въздържал и е управлявал МПС.
Според приложената санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП -
Наказва се с "лишаване от право да управлява моторно превозно средство",
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за
срок от 12 месеца и "Глоба" от 1000 лв. Разпоредбата съдържа две
алтернативни за административно-санкционно въздействие, степенувани в
зависимост от тежестта и съдържателните обективни характеристики на
нарушението, с оглед количествената диференциация на установената
концентрация на алкохол в кръвта в диапазон от 0, 5 до 0, 8 на хиляда или в
диапазон 0, 8 до 1, 2 на хиляда. Следователно санкционния механизъм на чл.
174, ал. 1 ЗДвП е конструиран от законодателя по метод на въвеждане и
отчитане на степента на обществена опасност на възможните форми на
неправомерно поведение, при което за довършване на изпълнителното деяние
е необходимо и достатъчно установяването с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта на
водача в общ диапазон от 0, 5 до 1, 2 на хиляда.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че извършеното деяние правилно
е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законосъобразно е наложена съответстващата санкция,
изразима в кумулативните наказания "Лишаване от право да управлява
5
моторно превозно средство" за срок от 12 месеца и "Глоба" в размер на 1000
лв. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в
предвидения от законодателя размер, който е абсолютно установен и не може
да се изменя, нито редуцира в желаната от нарушителя благоприятна насока.
Въпреки, че не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя
съдът намира за нужно да отбележи, че в конкретиката на настоящия казус
неприложим се явява и институтът на маловажния случай по смисъла на чл.
28 ЗАНН, който е изключен за нарушенията по ЗДвП с нормата на чл. 189з
от ЗДвП.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и
като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор, на основание чл.63д от ЗАНН разноски
се дължат в полза на АНО, който обаче до приключване на съдебното
следствие не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
003335/08.03.2023 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на Г. Д. И. на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца
за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6