РЕШЕНИЕ
Номер 24916.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500475 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Р.,
против решение № 2112/10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6373/2018 г. на Районен съд –
Перник, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ц. Н. К. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество: 1. сумата от 1
020,81 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***
г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД(с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2. сумата от 194,39 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г.; 3. сумата от 50,76 лв., представляваща такса за
оценка на досие, дължима за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г.; 4. сумата от 259,73
лв., представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г.; 5. сумата
от 597,95 лв., представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя за периода от 07.09.2016 г.
до 11.10.2017 г. и 6. сумата от 128,43 лв., представляваща лихва за забава за периода от
08.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.07.2018 г., за които
суми по ч. гр. дело № 04621/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат
уважени. Счита, че районният съд и необосновано е приел, че ищецът не е титуляр на
вземането по договор за потребителски кредит № *** г. Твърди, че от събраните по делото
доказателства, включително представеното Потвърждение за сключена цесия на основание
1
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, издадено от „Файненшъл България“ ЕООД, се установява, че вземането
към кредитополучателката Ц. Н. К. по процесния договор му е прехвърлено от цедента „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, който от своя страна го е придобил по силата на договор за цесия,
сключен на *** г. с първоначалния кредитор „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД). Претендират се разноските за
въззивното производство.
Въззиваемата страна Ц. Н. К. не е подала писмен отговор в законоустановения срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК, изтекъл на 03.06.2020 г. поради спирането му в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. съгласно чл. 3, т. 1 ЗМДВИПОРНС 13.03.2020 г. и § 13 ПЗР на ЗИДЗЗ
/препис от жалбата е връчен на ответницата чрез особения представител адв. Р. З. на
11.03.2020 г./. По делото на 12.08.2020 г. е постъпил отговор от адв. Р. З., с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна и се претендира определяне на възнаграждение за
особения представител в размер на 350 лева за въззивното производство.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу Ц. Н. К. обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99
ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните в производството пред
районния съд писмени доказателства, че между "Провидент Файненшъл България" ООД
като заемодател и ответницата Ц. Н. К. като заемополучател е сключен договор за
потребителски кредит № *** г., по силата на който на същата е предоставена паричната
сума от 1050 лв. под формата на потребителски заем за покриване на лични нужди срещу
задължението на заемателя да върне на заемодателя сума в общ размер от 2205,24 лв. на 60
седмични вноски, от които 59 в размер на сумата от по 36,79 лв. и последна вноска в размер
от 36,40 лв., с падеж на първата вноска на *** г., при фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 31,82 % и годишен процент на разходите от 48 %. Установява се от договора, че
ответницата е избрала и допълнителна услуга - "Кредит у дома", която съгласно чл. 25 от
договора се изразява в домашна доставка на заемната сума в брой по местоживеенето ѝ. В
чл. 27 договорът съдържа удостоверяване от заемателя, че е получил пълния размер на
кредита, като договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответницата, като на
последната страница собственоръчно са изписани и трите ѝ имена, поради което договорът в
тази част служи и за разписка. При липса на възражения и доказателства, установяващи
неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК от една страна договорът е доказателство, че
изявлението е направено от страните по него, а от друга - обвързва ответницата с
обективираните в него факти – реалното предоставяне от заемодателя и получаване от
ответницата -заемател изцяло и в брой на договорения заем от 1050 лв.
От приетите по делото пред районния съд писмени доказателства се установява още,
че ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобил вземания от "Изи Асет
Мениджмънт" АД по силата на Допълнително споразумение от *** г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** г., в т. ч. на вземане към ответницата Ц. Н. К.
2
по договор за потребителски кредит № *** г. с отпусната главница от 1050 лв. /в
Приложение № *** г. към допълнителното споразумение под № *** е включено вземане
спрямо ответницата Ц. Н. К. по процесния договор с общо дължима сума от 2205,60 лв. и
дължим остатък от същата към *** г. в размер от 2181,51 лв./.
От своя страна, "Изи Асет Мениджмънт" АД е придобило вземания от кредитодателя
"Файненшъл България" ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България"/ по силата на договор за цесия от *** г. Представеното по делото потвърждение
за сключената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от "Файненшъл България" ЕООД относно вземане
към ответницата Ц. Н. К. по договор за потребителски кредит № *** г. с отпусната главница
от 1050 лв. има съдържанието на предвиденото в чл. 1.1.2. от договор за цесия от *** г.
Приложение № 1, касаещо индивидуализирането на прехвърлените по този договор
вземания, а именно- съдържа трите имена на клиента, сключил договор за паричен заем,
номера, датата и вида на договора, размера на кредита и общият размер на задълженията,
като същото е подписано от представител на цедента- "Файненшъл България" ЕООД /с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България"/ и е представено по делото от
цесионера- "Изи Асет Мениджмънт" АД. Оттук се налага изводът, че този документ
обективира съвпадането на насрещните волеизявления между цедента и цесионера
вземането към ответницата Ц. Н. К. по договор за потребителски кредит № *** г. да бъде
прехвърлено по силата на договор за цесия от *** г. на "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Няма законова пречка първоначалният кредитор по договора да упълномощи
цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на
уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и съдебната
практика – решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС и много други.
Договорите за цесия са произвели действието си и към датата на подаване на заявлението от
ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.07.2018 г. срещу
ответницата, тъй като за прехвърлянето на вземането на цедента на цесионера /ищецът по
делото/ не е необходимо съгласие или уведомяване на длъжника. Ето защо е неоснователно
възражението на ответницата, че двете цесии не са породили действие, тъй като не е била
уведомена за тях. Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе
действие същия /т. е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера/ не е
необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че
длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за
прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на
цедента, вместо на цесионера /т. е. освобождава се от отговорността по чл. 75 ЗЗД/ -така
решение № 139 по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. Освен това съобщаването на
извършеното прехвърляне на вземането спрямо цедирания длъжник е направено с
връчването на препис от исковата молба и от молба с вх. 30035/24.10.2019 г., подадена от
"Изи Асет Мениджмънт" АД, на ответницата по настоящето дело, чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, и приложенията към тях, включително препис от
двата гореописани цесионни договора, Приложение № 1 към Допълнително споразумение от
*** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., сключено
между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и "Изи Асет Мениджмънт" АД,
пълномощни, дадени от законния представител на Файненшъл България" ЕООД /с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България"/ – цедент на "Изи Асет
Мениджмънт" АД-дружеството – цесионер съответно пъломощно от цедента "Изи Асет
Мениджмънт" АД за упълномощаване на цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
за извършване на действия по уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжниците, уведомления
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. При
произнасянето по този въпрос районният съд се е позовал на константната съдебната
практика на ВКС /решение № 3 по т. д. № 1711/13 г. на ВКС и много други/, която
настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да преповтаря. Ето защо доводите
на въззиваемата страна, които са приети за основателни от първоинстанционният съд, че
ищецът не е активно легитимиран носител на вземанията, с оглед липсата на доказателства
3
за редовността на извършените цесии и за проведено редовно извънсъдебно уведомяване на
ответницата за извършените цесии, се опровергават от доказателствата по делото. По тези
съображения следва, че активно материалноправен носител на процесните вземания по
процесния договор за кредит срещу ответницата е именно ищецът "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД.
Въззивната инстанция намира, че процесният договор за кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Видно от приетия по делото договор, в него
или към него липсва погасителен план, тъй като не са посочени датите на плащане на
погасителните вноски, поради което съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният
договор за потребителски паричен кредит е недействителен. Поради това, на основание чл.
23 ЗПК потребителят е длъжен да върне чистата стойност на кредита, т. е. това, което е
получил, или с други думи- получената в заем сума, т. е главницата. Законодателството не
предвижда възможност договорът за потребителски кредит да бъде обявен за
недействителен поради нарушена потребителска защита, последица от което да е
освобождаването на кредитополучателя от задължението да върне заетата сума, тъй като в
този случай същият би се обогатил неоснователно за сметка на кредитора.
Поради недействителност на договора за кредит по силата на чл. 23 ЗПК подлежаща
на връщане е чистата стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или други разходи
по него. От признанието в исковата молба, както и от заключението на вещото лице по
приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че ответникът е погасил до момента
по кредита сума в размер на 81,60 лева, която следва да бъде приспадната от дължимата
главница от 1050 лв. – чистата сума на кредита, като ответникът остава да дължи 968,40
лева главница. Предявеният иск за главница следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 1020,81 лв. Върху незаплатената главница от
968,40 лева се дължи и законна лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
до изплащане на задължението, тъй като това изрично е поискано от ищеца и следва от
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Спорното задължение пред въззивната инстанция касае и размера и периода на
претенцията на ищеца за лихва за забава. Претенцията на ищеца е за сумата от 128,43 лв. -
лихва за забава за периода от 08.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението /до
02.07.2018 г./. и не е основана на съдържаща се в процесния договор клауза, поради което
съдът приема, че се търси обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва от деня на забавата, която се дължи по силата на закона - чл. 86 ЗЗД. Под
„лихви” в чл. 23 ЗПК се има предвид вземания, основани на съдържаща се в
недействителния договор за кредит клауза с неустоечен характер /неустойка за забава,
надбавка за забава, санкционираща лихва и пр./ или за договорна /възнаградителна/ лихва, а
не обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което се дължи по
силата на закона, т.е. когато не е уговорено. Поради това на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
обезщетението за забава е дължимо по силата на закона при неизпълнение на парично
задължение съобразно неговия падеж, като забраната за това по чл. 23 ЗПК както се посочи
не е налице в случая. Поради установеното неплащане в срок на главницата по кредита на
падежа на вноските за главницата за периода от 12.10.2017 г. /денят, следващ падежа на
последната погасителна вноска по кредита, когато е станала изискуема главницата в
уважения ѝ размер от 968,40 лв./ до 01.07.2018 г. /деня, предхождащ датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК/, ответникът е в забава и дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД по
силата на закона, без да е необходима покана (чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). Пресметната по
правилата на чл. 86 ЗЗД и изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК при използване на
публично достъпен калкулатор за размер на лихва, определяема по нормативно установена
методика (ПМС № 426/2014 г.), мораторната лихва върху неплатената главница от 968,40 лв.
за периода на забавата 12.10.2017 г. – 01.07.2018 г. възлиза на 70,75 лв., за който размер и
период искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен и отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 128,43 лв. и за периода от 08.09.2016 г. до
4
10.10.2017 г. Тук следва да се има предвид, че по отношение на претендираното
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД не намира приложение
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и сумите по извършеното от ответника частично плащане не
могат да се прихващат с това по чл. 86 ЗЗД, доколкото до влизане на настоящото решение в
сила същата не представлява признато обезщетение.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на обжалваното решение.
Поради несъвпадане на крайните изводи на първата и на въззивната инстанции по
отношение на исковете за главницата по процесния договор за кредит и частично за иска за
обезщетение за забава върху гланицата, решението следва да бъде отменено в тази част и да
бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени. В останалата му част решението
на първоинстанционният съд е правилно като краен изход, макар и по различни мотиви,
поради което следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение не е предмет на въззивен контрол в частта за
разноските.
По разноските за настоящата инстанция:
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно общият
размер на разноските на жалбоподателя за въззивното производство възлиза на 545,04 лева,
от които 200 лева за юрисконсулстско възнаграждение, определено съобразно правилата на
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 300 лева за възнаграждение за
особения представител на ответницата-въззиваема страна, и 45,04 лева- държавна такса.
Поради това и с оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя направените разноски за
въззивното производство, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от
общо 251,49 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2112/10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6373/2018 г. на
Районен съд – Перник, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК *********, ***, представлявано от изпълнителния директор Д. Б.,
срещу Ц. Н. К. , с ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1
и чл. 99 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество: 1. сумата от 968,40 /деветстотин
шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща непогасена главница
по договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД(с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК–
02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2. сумата от 70,75/седемдесет
лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от
12.10.2017 г. – 01.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 04621/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парично
5
задължение по чл. 410 ГПК от *** г., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, ***, представлявано от изпълнителния директор Д. Б.,
срещу Ц. Н. К. , с ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1
и чл. 99 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество: 1. сумата
от 968,40 /деветстотин шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „Файненшъл
България“ ЕООД(с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД),
вземането по който е прехвърлено на ищеца от "Изи Асет Мениджмънт" АД- първоначален
цесионер, по силата на Допълнително споразумение от *** г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 02.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 2. сумата от 70,75/седемдесет лева и седемдесет и
пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 12.10.2017 г. – 01.07.2018 г, за които суми по ч. гр. дело №
04621/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2112/10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6373/2018 г.
на Районен съд – Перник, в останалата му част.
ОСЪЖДА Ц. Н. К. , с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, ***, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б., сумата от 251,49/двеста петдесет и един лева и четиридесет и
девет стотинки/ лева- съдебни разноски за въззивното производство съразметно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6