№ 867
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208100 по описа за 2021 година
Като съобрази материалите по делото, съдът прие следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл. 236 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба на М. Н. ИЛ. ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № ... от 12.04.2021г., издадено от Кмета на СО, с което на
жалбоподателя на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се оспорва нарушението, като се твърди, че жалбоподателят е имал маска на
лицето си. Направено е възражение за допуснати нарушения на процесуалния закон при
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото се твърди да е било
извършено при издаване на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/.
Направено оплакване, че заповедта на министъра на здравеопазването не била публикувана
в ДВ, каквото изискване е налице по отношение на нормативните административни актове.
Оспорват се правомощията на контролните органи да осъществяват контрол в „закрито
обществено място” предвид липсата на легална дефиниция на това понятие. Моли се НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. В хода по същество отново
моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа становище за
законосъобразност на атакуваното НП. Представя писмени бележки по съществото на спора.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020г. в страната било обявено
извънредно положение.
Във връзка с извънредното положение и на основание чл. 63, ал. 1 ЗЗ /ред. ДВ бр.
28/2020г. /”При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и
здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка”/, вр. чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ /”При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение
на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област”/,
Министърът на здравеопазването издал заповед № РД-01-51 от 26.01.2021г., с която били
въведени противоепидемични мерки. Заповедта била публикувана на интернет страницата
на Министерство на здравеопазването /МЗ/.
Съгласно т. I.7 от заповедта – „Всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение № 3.
Тази заповед касаела периода от 01.02.2021г. до 30.04.2021г.
На 16.02.2021г. около 18.20ч. свидетелката Р.Х. /с предходна фамилия Б./ - инспектор в
Столичен инспекторат към СО, заедно с нейни колеги и служители на СДВР извършила
проверка за спазване на противоепидемичните мерки на територията на МОЛ „Сердика”,
находящ се в гр. София, бул. „Ситняково” № 48.
Контролните органи се намирали на партера /ниво 0/, когато видели, че
жалбоподателят М. И., който се намирал в МОЛ-а заедно с негови приятели, между които и
свидетелят И.Д. – колега и приятел на жалбоподателя, бил без поставена на устатата и носа
защитна маска за лице. придружаващите го лица имали маски.
Поради това, след като установили самоличността на нарушителя, свид. Р.Х. /преди Б./
му съставила акт за установяване на административно нарушение № 21-04-070 за извършено
нарушение на чл. 209а ЗЗ. АУАН бил предявен на жалбоподател, който го подписал без
възражение. Препис от акта му бил връчен.
Въз основа на акта на 12.04.2021г. било издадено атакуваното НП.
Съдът изведе горната фактическа обстановка, позовавайки се на показанията на
свидетелката Х. /Б./, която след предявяване на акта потвърди изложеното в него.
Свидетелката си спомни и част от обстоятелствата по случая, включително, че
жалбоподателят е бил без защитна маска за лице. Това е достатъчно за съда да приеме за
установена горната фактическа обстановка за безспорно установена, като съобрази, че
2
липсата на първоначален спомен у свидетелката относно релевантните факти е напълно
оправдано предвид естеството на служебните й задължения, свързани с установяването на
многократни нарушения на чл. 209а ЗЗ.
Именно показанията на тази свидетелка мотивираха съда от своя страна да отхвърли
твърденията на свид. И.Д. – към момента на проверката жалбоподателят да е имал защитна
маска на лицето си и единствено да я намествал. В тази насока съдът съобрази и
обстоятелството, че свид. Димов е колега и приятел на жалбоподателя, което поставя под
съмнение неговата безпристрастност. С оглед на това съдът прие, че твърденията на свид.
Димов представляват опит да подкрепят защитната версия на жалбоподателя, която, обаче,
се оборва от показанията на актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
АУАН и НП са издадени от оправомощени лица предвид нормата на чл. 209а ЗЗ.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ /ред. ДВ бр. 34/2020г. в сила от 09.04.2020г./, съгласно
която: „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7
и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.”
Съгласно ал. 3 на същата норма на закона – „Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с
актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от
директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от
директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или
длъжностни лица, определени от кметовете на общини”, а ал. 4 сочи, че НП се издават
съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на
съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на
съответната община.
В конкретния случай АУАН е издаден от държавен здравен инспектор при Столичен
инспекторат, като относно неговата компетентност по делото е приобщена заповед №
СОА20-РД09-2654 от 22.10.2020г. на Кмета на СО /виж т. 7/ и Заповед № СОА20-РД09-2661
от 22.10.2020г. на Кмета на СО.
НП е издадено от Кмета на СО, чиято компетентност произтича от закона.
Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП.
НП съдържа всички факти и обстоятелства, относими към съставомерността на
вмененото нарушение, включително мястото на извършването му, датата и времето, когато
същото е реализирано, и обстоятелствата, при които това е станало, съответно нарушителя и
нарушените норми.
Конкретно във връзка с нарушените правни норми, съдът ще посочи, че нормата на чл.
209а, ал. 1 ЗЗ има смесен характер, като същата съдържа както правилото за поведение, така
и санкцията, която се предвижда при нейното нарушение. В НП се съдържа и описание на
противоепидемичната мярка, която не е била спазена и Заповедта, с която същата е била
въведена.
По делото безспорно се установява на база на показанията на актосъставителя, че към
3
момента на проверката жалб. И. е бил без подставена защитна маска на лице, с което не е
изпълнил въведената със Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021г. на МЗ противоепидемична
мярка /виж т. I.7/.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е знаел изискването за поставяне на защитна маска на лицето, когато се
намира в закрито обществено място, каквото е МОЛ-Сердика, но въпреки това е
пренебрегнал това изискване, нарушавайки ЗЗ.
В случая е наложен минималния размер на предвидената в закона глоба – 300 лева,
поради което обсъждането на въпроса относно нейното намаляване би било безпредметно.
Що се отнася до възражението за липса на легална дефиниция на понятието „закрито
обществено място”, съдът ще обърне внимание, че в § 1а от ДР на ЗЗ е дадено определение
за обществени места - всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за
обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Безспорно МОЛ-
овете са такива обществени места, а същите се явяват и закрити, доколкото се намират в
затворени сградни пространства.
От друга страна, правомощията на актосъставителя на извършва контрол по спазване
на противоепидемичните мерки не е ограничен териториално, поради което възраженията в
тази насока се явяват неоснователни.
Неоснователно е и възражението, свързано с липсата на публикация на процесната
заповед на министъра на здравеопазването в ДВ, тъй като в чл. 73 АПК предвижда
възможност - когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и
обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, да не се
спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите
лица в производството по издаване на акта.
Въпреки това, съдът счита, че НП следва да бъде отменено на първо място поради
нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН.
Видно от съдържанието на АУАН в същия не е посочена заповедта на министъра на
здравеопазването, с която е била въведена противоепидемичната мярка, която не е била
изпълнена от жалбоподателя. Това води до опорочаване на акта и съставянето му в
противоречие с нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН.
Посочването на конкретната нарушена заповед е необходимо, доколкото нормата на
чл. 209а ЗЗ е препращаща именно към заповед на МЗ, с която се въвеждат съответните
мерки. Ето защо, липсата на посочване на конкретната заповед на МЗ рефлектира върху
правото на защита на санкционираното лице, което следва да знае всички съставомерни
факти и обстоятелства, срещу които следва да се защитава, още от започване на
административнонаказателното производство, така щото да организира адекватна защита.
Обстоятелството, че в НП е посочена процесната заповед на МЗ не санира така
допуснатото процесуално нарушение при издаване на АУАН, тъй като същото касае
съществени факти, които липсват в акта. Ето защо, приложение не може да намери
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Отделно, съдът счита, че НП е издадено при неправилно приложение на материалния
закон. Доводите на съда за това са следните:
4
Този състав счита, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, тъй като случаят се явява маловажен. В тази насока съдът съобрази младата възраст
на жалбоподателя към датата на нарушението /25 години/, което следва да бъде отчетено в
негова полза.
На следващо място, касае се за първо по ред нарушение, като за наказващия орган е
стояла възможността да не налага административно наказание на жалбоподателя, а да го
предупреди за възможността от ангажиране на административнонаказателната му
отговорност при следващо установено подобно нарушение. Това, обаче, не е било сторено,
което е довело до неправилно приложение на материалния закон.
Горното води до извод, че случаят се явява маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
поради което НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По делото не се претендират разноски от страна на жалбоподателя, а искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при този изход на
делото се явява неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 100 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ... от 12.04.2021г., издадена от Кмета на СО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Столична
община за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5