Р Е Ш Е Н И Е
№ 260147
гр. Пловдив, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5765 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на И.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен срещу П.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а” ЗН – за унищожаемост на завещателно разпореждане, направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и посочен от ищеца като евентуален иск с правно основание чл. 42, б. „в” ЗН – за нищожност на завещателно разпореждане, поради противоречие със закона, обществения ред и добрите нрави, и както и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН – за възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на П. И. П., ЕГН **********, починал на *** г.
В първоначално подадената искова молба се твърди, че със саморъчно завещание от дата ***, съставено от бащата на ищеца П. И. П., ЕГН **********, поч. на ***г., същият се е разпоредил в полза на внука си П.Н.Б., ЕГН ********** с притежаваните от него идеални части от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралния план на **** – ***, с отреден УПИ ***, кв.***, с административен адрес: гр.П., ул. „***” № *. Твърди се, че завещанието било обявено на дата *** от *** по Регистъра на НК, с район на действие Районен съд Пловдив, като ищецът узнал за обявеното саморъчно завещание едва на дата ***, когато посетил данъчната служба на Община П., във връзка със заплащането на местен данък и такса за имота. Учудил се защо баща му е съставил такова завещание, с което накърнява запазената част на ищеца от наследството в полза на детето на Р. и Н. Б., въпреки че баща му лично се бил оплаквал на ищеца от недостатъчните грижи и от лошото отношение на семейството им към него.
Ищецът счита, че завещанието е съставено от завещателя, след като същият бил подложен на насилие и въведен в заблуждение от ответниците, че ще стопанисват добре имота. Твърди се, че към датата на съставяне на завещанието бащата на ищеца бил във влошено здравословно състояние, със ***, към този момент живеел при *** Б., които му обещавали да предприемат действия по извършване на строителство в имота и да го стопанисват според волята му. Заради това той се съгласил да състави завещание в полза на внука си. Б. умишлено настройвали бащата на ищеца против ищеца, които твърдения създали у бащата на ищеца неверни представи, че след смъртта му Р. и Н. ще бъдат единствените хора, които добре ще се грижат за имота. Обещанията били направени с цел П.П. да бъде измамен и да се разпореди в полза на ответниците. След съставяне на завещанието обаче те го били оставили без финансова подкрепа и не започнали строителството, поради което бащата на ищеца писал няколко молби до ***.
За периода юни и юли ***г. бащата на ищеца живеел при него, но поради липса на финансови възможности за издръжка, през ***г. той отново заживял при *** Б., където живял и до смъртта си през ***г. През *** П.П. получил ***, като не му била оказана необходимата медицинска помощ своевременно, а ищецът бил препятстван да съдейства. Не бил допуснат да види баща си дори на рождения му ден. В периода *** П.П. не бил воден от ответниците на прегледи, поради което ищецът намира, че поведението им е морално укоримо, те са се възползвали от тежкото му здравословно състояние и са го въвели в заблуждение, като са го принудили да състави завещание, противно на волята и на закона. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се обяви саморъчното завещание за унищожаемо, поради измама, поради упражнено насилие от родителите на заветника и поради накърняване на запазената част на ищеца, алтернативно за нищожно поради липсата на изрично посочване в завещанието на идеалните части от описания имот, притежавани от завещателя.
С уточнителна молба от дата *** се заявява, че предявеният иск е за обявяване на саморъчното завещание за унищожаемо поради извършена измама и упражнено насилие от ответниците, като изрично е посочено, че останалите искове се оттеглят, а с молба от ***г. ищецът заявява, че оттегля иска за унищожаемост на завещанието поради насилие, както и иска за унищожаемост на завещанието поради измама, както и иска за обявяване на завещанието за нищожно, поради противоречието му със закона, с добрите нрави и обществения ред. Моли да се приеме за разглеждане като главен иск този за отмяна на завещателното разпореждане като унищожаемо на основание чл.43, ал.1, б. „б” ЗН – поради факта, че завещателят към момента на изготвяне на завещанието е бил неспособен да завещава, а като втори иск – да се намали завещателното разпореждане в размер на 2/3 от стойността на имота, на основание чл.30 ЗН. С допълнителна молба от *** и *** е посочено, че исковете не се поддържат спрямо Р. и Н. Барбанакови, а като ответна страна следва да бъде посочен заветникът П.Н.Б.. Уточнено е, че завещателят е страдал от тежко заболяване – ***, като с молба от *** до *** П. дъщерята на завещателя Р.Б. е поискала поставяне на П.П. под запрещение именно поради наличие на това заболяване. Твърди се, че по образуваното гр.дело № *** по описа на ПОС за ***г. завещателят е бил поставен под ограничено запрещение. По отношение на втория иск се уточнява, че се иска намаляване на завещателно разпореждане до размера на запазената част на И.П., представляваща 1/3 от стойността на имота или дял на стойност 11 918.20 лв.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Р.П.Б. и Н.А.Б. /доколкото тези лица са били посочени първоначално като ответници по предявените искове/ и от П.Н.Б., действащ чрез законните си представители, със становище за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че с исковата молба се твърди невярна фактическа обстановка. Наследодателят П.П. бил заживял със семейството на ответниците едва през ***г., именно поради влошеното му здравословно състояние. Не било вярно твърдението, че към момента на изготвяне на завещанието – ***г. същият се намирал в тежко здравословно състояние, бил на легло и не можел да излиза, напротив – сочи се, че се е намирал в добро физическо състояние и по негово изрично искане се явил пред ***, за изготвяне на генерално пълномощно към дъщеря му. Здравословното му състояние се влошило през г., именно поради съжителството му с ищеца, който го държал в изолация, без възможност да контактува с дъщеря си и близки, в резултат на което П. изпаднал в тежко депресивно състояние и в крайна сметка бил поставен под запрещение. Сочи се, че същият живеел при ищеца при липса на хигиенни условия и бил подложен на психически тормоз. От ***г. именно Р. и съпругът й полагали всички грижи по гледането на П., погасили и всички негови задължения. Неверни били твърденията в исковата молба за договорки за бъдещо строителство в имота. Единствената причина за изготвяне на завещанието била добрата воля и знак на обич на наследодателя към неговия внук.
Предвид постановеното определение № *** на ПОС по в.ч.гр.дело № *** по описа за ***г., настоящото дело е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. След оставяне на исковата молба без движение в проведеното на съдебно заседание, от ищеца, чрез пълномощника му, е постъпила молба, вх.№ *** от ***, в която е посочено, че освен исковете по чл.43, ал.1, б. „а” и чл.30 ЗН се поддържа и искът за нищожност на завещателното разпореждане на основание чл.42, б. „в” ЗН – поради противоречието му със закона, обществения ред и добрите нрави, който е при условията на евентуалност спрямо иска за унищожаемост на завещанието.
Постъпило е становище от ответната страна, в което са изложени съображения за недопустимост на предявения иск за нищожност на завещателното разпореждане, респективно за неоснователност на исковете за унищожаемост на завещанието и за възстановяване запазената част на ищеца. Направени са доказателствени искания.
Постъпил е отговор на становище от ищеца, заведено под вх.№ *** на съда, с който е взето отношение по направените от другата страна доказателствени искания.
С влязло в сила определение № **** г. производството по делото е прекратено по отношение на предявените искове за унищожаемост на завещателно разпореждане от *** поради упражнено насилие и измама, като производството е продължило само по посочените по-горе искове по чл. 43, ал. 1, б. „а” ЗН, чл. 42, б. „в” ЗН и чл. 30, ал. 1 ЗН.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
В хода на делото са събрани данни и установени факти и обстоятелства, общи и за трите претенции. Не е спорно между страните, че П. И. П., починал на *** г., е завещал със саморъчно завещание от **** г. в полза на своя внук и ответник по делото П.Н.Б. притежавания от завещателя поземлен имот с идентификатор *** по кадастралния план на *** – ***, с отреден УПИ ***, кв.****, с административен адрес: гр.П., ул. „***” № *, ведно с построените в него сгради и обслужващи постройки. Последното е видно от представеното още с исковата молба копие на завещанието (л.11-12). Същото е обявено на дата *** г., видно от материалите по нот.дело № *** по описа за *** г. на **** (л.272-292), която е извършила процедурата по обявяване.
От представеното удостоверение за наследници на П. И. П. е видно, че същият е починал на *** г., като е оставил наследници по закон ищеца И.П. и дъщеря си Р.Б. – майка на ответника П.Б..
По отношение на иска по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН:
За уважаване на главния иск на И.П., който се позовава на унищожаемостта на завещателното разпореждане, в тежест на ищеца бе да докаже твърдяната неспособност на завещателя П.П. да завещава, поради слабоумие, душевна болест или друга причина. Тази неспособност следва да е съществувала към момента на съставяне на завещанието, в случая това е датата *** г. За посочения момент обаче не са ангажирани доказателства от ищеца относно здравословното състояние на неговия баща и наследодател.
Ищцовата страна е представила протокол на медицинска комисия от *** г. от ***– П. (л. 32), с който е поставена на П.П. диагнозата „***“ със заключение, че за него е невъзможно самостоятелното функциониране. Същото е видно и от медицинска характеристика на кандидат-потребител за ползване на социални услуги в специализирана институция (л.33), съставена отново от *** – П. на дата *** г. Наличието на проблем, засягащ прихичното здраве на П.П., а именно „***“ е констатирано и с амбулаторен лист № *** г. (л.36), като при анамнезата е посочено, че проявите на деменция са бързо напредващи, а по данни на дъщерята на пациента, поведението на последния ставало невъзможно за контролиране. Извършените прегледи на П.П. се потвърждават и от съдържанието на нарочно писмо на *** – П. (л.37), адресирано до настоящия ищец И.П..
Налични са и други документи относно здравословното състояние на П. П. на листове от 78 до 82, а именно два броя епикризи, съответно от дата *** г. и *** г., както и по два броя фактури от м. *** г. досежно извършени ***.
По делото е представено Решение № *** г. по гр.д. № *** г. на ПОС (л.28-30), с което П.П. е бил поставен под ограничено запрещение, предвид отслабената му способност да се грижи съм за работите си, поради наличие на психично заболяване – ***. Също обаче е констатирано от окръжния съд при въпросното производството, че това състояние е установено в началото на *** г., през месец ***. В тази връзка е изискано и цялото производство по гр.д. № *** г. на ПОС, от материалите по което не се установява различен момент относно документираното влошаване на психическото състояние на П.П.. Самото производство пък е образувано на дата *** г. по реда на чл. 336 и сл. от ГПК по искане на прокуратурата въз основа на постъпила при *** –П. молба от Р.Б. от дата *** г.
Всички гореописани доказателствени материали установяват проблеми с психичното здраве на П.П., поч. *** г., след началото на *** г., което е последващ релевантния за делото момент на съставяне на процесното завещание от дата ***. В хода на съдебното дирене не се ангажирани други доказателства от ищеца, въпреки предоставената му възможност за това, за установяване на здравословното състояние на своя баща и завещател по завещанието към датата на съставяне на последното. Не се доказва дали възникването и развитието на установеното психично заболяване „***“ предхожда съставянето на завещанието или се е проявило по-късно.
В тази връзка и противно на твърденията на ищеца е видно, че на същата дата *** г., П.П. се е явил пред ***, която непосредствено се е уверила в неговата самоличност и способността му лично да извършва правни действия, след което *** е заверели положения от П. подпис върху универсално пълномощно в полза на неговата дъщеря Р.Б.. Последното е видно от наличното по делото копие на самото пълномощно (л.75), оригинал от което е представен от ответната страна за констатиране на съответствието м, с копието, както и справка-удостоверение от *** (л.335) за допусната техническа грешка при заверката на пълномощното.
Предвид гореизложеното не се установи по делото, при условията на пълно и главно доказване, че завещателят П.П. поради влошеното си психично здраве не е бил способен да завещава към датата на съставяне на завещанието – *** г. Напротив налице са данни, от които може да се направи положителен извод, че към този конкретен той момент е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да контролира поведението си.
При това положение претенцията по главния иск се явява неоснователна и неоказана, поради което ще се остави без уважение.
По отношение на иска по чл. 42, б. „в“ ЗН:
Според нормата на чл. 42, б. „в“ ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато то или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави.
От изложеното в множеството уточняващи молби на ищеца може да се направи обобщен извод за твърдения от негова страна, че процесното завещание е нищожно, тъй като мотивът, с оглед на който то е направено от П.П., поч. на ***, в полза на неговия внук П.Б. не е съобразен с изискванията на обществения ред и добрите нрави. Последното е изведимо от изложеното от ищеца, че мотивът за съставянето на завещанието от страна на неговия баща е било обещанието на Р. и Н. Б., че двамата ще стопанисват добре имота и ще се грижат за наследодателя. Макар и тези твърдения да са свързани по-скоро с първоначалната заявена и впоследствие оттеглена претенция за унищожаване на завещанието поради измама и насилие, то същите следва да се разгледат през призмата на чл. 42, б. „в“ ЗН, доколкото липсват по-късно развити допълнителни съображения обосноваващи конкретни хипотези на нищожност на завещателното разпореждане поради противоречието му или на мотива за неговото съставяне с изискванията на закона, обществения ред или добрите нрави.
В тази насока следва да се посочи, че при доказателствена тежест за ищеца, последният не ангажира доказателства, вкл. и чрез гласни доказателствени средства, за да установи твърденията си за наличие на предходни уговорки и обещания от страна на родителите на ответника по отношения на наследодателя П.П., досежно стопанисването на имота след смъртта на наследодателя и за полагане на грижи за него. Не се установява също така да не е указвана нужната подкрепа и помощ за П.П. от страна на семейството на неговата дъщеря Р.Б.. Напротив, по делото са събрани данни, от които е видно че Б. е проявявала активност при грижата за баща си. Същата е сигнализирала прокуратурата за да бъде образувано производство за поставяне на баща й под ограничено запрещение, тъй като същият не е могъл сам да се грижи за работите си, и впоследствие е била назначена за негов попечител, видно от нарочно удостоверение, издадено от О. П., Район „***“ (л.77). Не се доказа по делото Р.Б. или съпругът й да са се отнасяли зле с П.П., да са проявявали агресия или да се неглижирали неговите нужди. В тази връзка и не са съобразени от съда представените от ищеца молби от П.П., съответно от дати *** г. и *** г. до *** на *** – П., приложени още с исковата молба, тъй като съгласно официално постъпилата информация от **** (л.258) и от **** (л.259), такива молби не са били подавани.
С оглед на гореизложеното и предвид материалите по делото ищецът не доказа направеното от наследодателя му в полза на ответника завещателно разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, да са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Поради това и този иск ще се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска по чл. 30 ЗН:
Досежно евентуалния иск по чл.30 ЗН ищецът следваше да докаже качеството си на наследник с право на запазена част от наследството на наследодателя П. И. П., размера на наследственото имущество, от което се изчислява запазената и разполагаемата част от наследството, размера на запазената част, както и размера на накърняване на запазената част.
Не е спорно по делото, както се посочи по-горе в настоящите мотиви, че ищецът И.П. е син и наследник по закон на П.П., поч. на ***. Следователно и ищецът е наследник със запазена част от наследството на наследодателя П.П. по силата на чл. 28 ЗН. По аргумент от чл. 29, ал. 1 ЗН размерът на запазената част на ищеца от наследството на неговия баща е 1/3 ид.част от наследственото имущество предвид това, че след смъртта си П.П. е оставил двама наследници по закон, а именно двете си деца – син И.П. и дъщеря Р.Б.. Запазената част от наследството е общо 2/3, които се поделят по равно между двамата наследници по закон или на ищеца се полага 1/3 от имуществото.
За да се изчисли и определи конкретната стойност на запазената и разполагаемата част от наследството то в случая следваше да се формира наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. Това е така, доколкото по делото се установи, че освен завещания с процесното завещание имот, наследодателят П.П. приживе е притежавал и друго имущество – идеална част от поземлени имоти в с. ***, общ. ***, обл. П.. Последното е видно от постъпилите по делото два броя удостоверения за декларирани данни и два броя данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ (л.294-321), ведно с приложенията към тях, вкл. и титулите за собственост. От същите се установява, че по силата на нотариални актове за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение съответно с № ***, том *, рег. № ***, дело № *** от *** г. и с № ***, том *, рег. № ***, дело № *** от *** г. и двата по описа на ****, П.П. е бил признат за съсобственик с 1/6 ид.ч. от правото на собственост в застроено УПИ в с. *** и още един незастроен поземлен имот в същото село. Същите титули за собственост са представени и от ответната страна в подкрепа на твърденията, че в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му е имало и други имоти освен завещания. Ответникът е представил още и нот.акт № **, том *, дело № *** г. и удостоверение за наследници на М. И. П., поч. на *** г., наследодател на П.П., поч. *** г., съгласно които последният е придобил по наследство от *** си съпруга М. П., идеални части от три броя земеделски земи в землището на с. ***.
Следователно доколкото наследственото имущество, оставено от П.П., поч. *** г., не се изчерпва със завещания имот, то по делото следваше да се образува наследствена маса, за да се изчисли стойността на запазената и на разполагаемата част от това имущество, респ. и дали запазената част на ищеца е накърнена от направеното завещание. За обезпечаване произнасянето на съда и доколкото разглежданият въпрос е свързан и с установяване размера на исковата претенция, на основание чл. 162 ГПК е назначена служебно съдебно-оценъчна експертиза за установяване стойността на включените в наследствената маса имоти, при депозит вносим от ищеца, в чиято тежест лежи доказването на соченото обстоятелство. В предоставения му срок ищецът не е внесъл определения депозит, нито е посочил причини, които да го препятстват да внесе депозита, като не е проявил нужната активност при доказване на претенцията си. Поради това и определението за назначаване на експертизата е отменено.
С оглед гореизложеното съдът намира, че с пасивното си процесуално поведението ищецът е осуетил възможността за изчисляване на стойността на запазената и на разполагаемата част от наследството на П.П., поч. *** г., а така е и препятствал установяването по размер на исковата си претенция по чл. 30 ЗН. Предвид липсата на заключение за стойността на имуществото на наследодателя към момента на откриване на наследството, не може да се прецени и дали е налице накърняване на запазена част на И.П. от наследството на неговия баща, което пък е свързано и с основанието на претенция. При това положение евентуалната искова претенция за възстановяване на запазена част от наследство по реда на чл. 30 и сл. от ЗН се явява недоказана и като такава ще се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, като в негова полза следва да се присъди сумата 1350 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. В полза на ищеца няма да се присъждат разноски, доколкото и трите му искови претенции се отхвърлят.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск от И.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу П.Н.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН за унищожаване на завещателно
разпореждане, направено от П. И. П., ЕГН **********, починал на ***, в полза на
П.Н.Б., ЕГН **********, със саморъчно завещание от дата *** г., обявено на дата
*** г. по нотариално дело № *** от *** г. по описа на ***, рег. № ***, с район
на действие Районен съд Пловдив, и вписано под акт № **, том **, дело № *** г.
и вх.рег.№ *** г. по описа на Служба по вписванията гр. П..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от И.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу П.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 42, б. „в” от ЗН за обявяване за нищожно завещателно разпореждане, направено от П. И. П., ЕГН **********, починал на ***, в полза на П.Н.Б., ЕГН **********, със саморъчно завещание от дата *** г., обявено на дата *** г. по нотариално дело № *** от *** г. по описа на ***, рег. № ***, с район на действие Районен съд Пловдив, и вписано под акт № **, том **, дело № *** г. и вх.рег.№ *** г. по описа на Служба по вписванията гр. П..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от И.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу П.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на И.П.П., ЕГН **********, от наследството на П. И. П., ЕГН **********, починал на ***, в размер на 1/3 идеална част от наследството, чрез намаляване с 1/3 идеална част на завещателно разпореждане, направено от П. И. П., ЕГН **********, починал на ***, в полза на П.Н.Б., ЕГН **********, със саморъчно завещание от дата *** г., обявено на дата *** г. по нотариално дело № *** от *** г. по описа на ***, с район на действие Районен съд Пловдив, и вписано под акт № **, том **, дело № *** г. и вх.рег.№ *** г. по описа на Служба по вписванията гр. П..
ОСЪЖДА И.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на П.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1350 лв., разноски за един адвокат по настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.