РЕШЕНИЕ
№ 1793
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330102396 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Ж. М. против КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ
ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит № ********, сключен между ищеца и КРЕДИСИМО ЕАД и за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от ******, сключен с „Ай
Тръст“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на ******г. ищецът сключил с първия ответник
Договор за потребителски кредит № ******** и с втория ответник Договор за предоставяне
на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 900лв. Договорът
за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Съгласно условията на Договор за
потребителски кредит № *********** лихвеният процент по кредита бил в размер на 41.24
%, а годишният процент на разходите - 50%. Ищецът твърди, че действителният ГПР бил
различен от посочения в договора. Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител бил
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Поради
невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. На ищеца не било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на
изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички
разходи, които той следва да заплати. В процесния договор, кредиторът се бил задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на
ГПР, като липсвала разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита. Договорът за кредит бил нищожен и на осн. чл. 22 ЗПК и поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 11 т. 20 ЗПК. Ищецът твърди също, че в съдържанието на
1
договора е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е
предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал.4 и ал. 6, но не били разписани другите условия по неговото
упражняване, по-конкретно нямало информация за размера на лихвения процент на ден,
каквото е изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. При условията на евентуалност ищецът
възразява, че не била произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на
втория ответник за учредяване от негова страна на лично обезпечение. Договарянето, че
кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора
противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по
смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПП. Твърди се, че поставяйки на кредитополучателят изискване да
сключи договор с поръчителя, „Кредисимо“ АД било договаряло в полза на поръчителя.
Твърди че, изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите
нрави била уговорката на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждаща осигуряване на едно от
следните обезпечения: банкова гаранция или одобрено от кредитора дружество - поръчител.
Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Твърди, че съдебната практика е
константна, че противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно
нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя,
длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на
справедливост счита за още по-драстично. По изложените съображения моли за уважаване
на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Кредисимо ЕАД,
с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва
сключването на посочения в исковата молба Договор за потребителски кредит №
**************. Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на процесния договор
за потребителски кредит. Твърди, че сключването на договор с поръчител било предвидено
като възможност, а не задължение. Предоставянето на обезпечение не било задължително
условие за сключване на договор за кредит и за длъжника липсвала санкция, ако избере
необезпечен кредит. Посочва, че договорът за потребителски кредит и приложението към
него съдържали действителните уговорки между страните, които били ясно изразени и
формулирани, съгласно законовите изисквания. Посочва се в отговора, че сключеният от
ищеца договор за предоставяне на поръчителство бил отделен, като това обстоятелство не
фигурирало като условие за сключването на договора за кредит. Излагат се съображения, че
на кредитополучателя е извършена оценка на платежоспособността преди сключването на
договора за поръчителство. Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ай
Тръст ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит. Посочва, че между
ищеца и Ай Тръст ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от
***************., по силата на който ответникът се задължил да поеме солидарно с ищеца
дълга му към първия ответник Кредисимо ЕАД по договор за потребителски кредит №
************ За предоставяне на услугите по Договор за предоставяне на поръчителство
„Ай Тръст“ и ищецът уговорили месечно възнаграждение. Ищецът имал възможност да се
запознае предварително и бил сключил договора за предоставяне на поръчителство
посредством размяна на електронни волеизявления. Твърди, че съгласно клаузите на
договора за потребителски кредит ищецът е имал възможност в 14 дневен срок от
сключване на договора да се откаже от него без да дължи обезщетение и неустойка, без да
2
дължи възнаграждение за периода, за който не се предоставят уговорените услуги. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че между ищеца и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит №
*********., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 900 лева, за срок
от три месеца, платим на три погасителни вноски в размер на 320,85 лева всяка. Уговорен е
в договора лихвен процент по кредита 41,24% и ГПР в размер на 50%. Посочен е в договора
общия размер на всички плащания- 962,55 лева,платими на три вноски съобразно
погасителния план.
На същата дата между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и ищецът е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който втория ответник се е задължил да
отговаря солидарно с ищеца пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички задължения
възникнали съгласно договора за кредит и за всички последици от неизпълнението на
потребителя. Уговорено е в разпоредбата на чл. 8 от договора задължение за ищеца да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставено поръчителство в размер на 94,77
лева месечно за срока на договора, платим на падежа на съответната погасителна вноска.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от
*****г. и Приложение № 1 към него, Общи условия за предоставяне на потребителски
кредити, Стандартен формуляр, разпечатка на изпратено до ищеца електронно съобщение,
Договор за предоставяне на поръчителство от *****г. и Приложение № 1 към него.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява
размерът на годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит,
изчислен съобразно формулата за изчисление на ГПР в Приложение № 1 към ЗПК е 50,001%
и съвпада с посочения в договора. Ако дължимата сума за поръчителство се включи в
месечните погасителни вноски, то дължимото месечно плащане възлиза на 415,62 лева, а не
както е посочено в погасителния план- 320,85 лева. По този начин, при включване на
дължимата по договора за поръчителство сума в ГПР, то изчислен по посочената от вещото
лице формула същия е в размер на 647,85%.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
компетентно извършено, допринасящо за изясняване на релевантните за спора факти и
обстоятелства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
3
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 50%, а възнаградителната лихва- 41, 24 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР,
нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата
сума възлиза на 962,55 лева, включващ главница и лихва чиито месечен размер е посочен в
договора. В същото време обаче, към месечната сума е включено и възнаграждение по
договора за поръчителство в размер на 94,77 лева месечно за срока на договора, платим на
падежа на съответната погасителна вноска, с която сума се оскъпява последната .Именно в
тази връзка двата договора –за кредит и за поръчителство не само, че са свързани, но
възнаграждението по единия (за услугата), е предвидено да се заплаща с погасителния план
по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това
положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на
цената на услугата и оттук за договора за услуга също ще са приложими правилата на ЗЗП, а
по кредита следва се отчитат и договорките по договора за услуга. Казано по друг начин, в
договора за кредит има вписана уговорка за обезпечаване на кредита и такса за
допълнителна услуга, която макар и формално да е дължима (да произтича) от друг договор,
се явява част от договора за кредит, като включена в съдържанието и в погасителния план. В
този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че
двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към
другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява точно
обратното.
Предвид горното, съдът намира, че с уговорката за заплащане на допълнителна
услуга, предвдена в договора за поръчителство, но включена във вноските по погасителния
план на кредита, се нарушава императивната норма на чл. 10а от ЗПК. Формално в договора
за кредит не е вписана такса за действия, свързани с усвояване или управление на кредита,
но реално тази допълнителна услуга по естеството си представлява именно заплащане на
разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита.
4
По договора за поръчителство е предвидено заплащането на такса, платима по по
погасителния план на кредита, по този начин въпросната такса се превръща в разход по
кредита по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19 ал. 4
от закона. Допустимата граница е предвидена да е петкратният размер на законната лихва
(или ГПР да е около 50 %), а според ССчЕ с включването на таксата за допълнителната
услуга, превишението става повече от двойно- 647,85%. Затова и тази клауза е нищожна на
основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в
параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така
таксата за поръчителство прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в
ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че
всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на
закона, са нищожни.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10
от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че клаузата е недействителна, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.
26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на страните. Нищожността на договора за кредит влече след себе си и нищожност
на договора за поръчителство, доколкото същия е без предмет.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на общо 150 лева, от които
–заплатена държавна такса в размер на 50 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 100 лева, за тях е представен списък и са налице доказателства за реалната им
направа. Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя
не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 15) е посочено, че тя се
представлява безплатно от адв. Е. И., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска
следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева. Направените от ответните страни разноски
следва да си останат за тяхна сметка.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „КРЕДИСИМО“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ и М. Ж. М. с ЕГН: ********** с адрес в гр. П.,
ул. „З.“ № **, че Договор за потребителски кредит с № ******* е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/,
ет. 2, Бизнес център „България“ и М. Ж. М. с ЕГН: ********** с адрес в гр. П., ул. „З.“ № **,
че Договор за предоставяне на поръчителство от ***** е нищожен.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: ********* и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК:
********* и двете дружества със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ да заплатят на М. Ж. М. с ЕГН:
********** с адрес в гр. П., ул. „З.“ № ** сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които-заплатена държавна такса в размер
на 50 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: ********* и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК:
********* и двете дружества със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ да заплатят на адв. Е. Г. И.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, адвокатско възнаграждение за
осъществено на ищеца М. Ж. М. с ЕГН: **********, безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 300 (триста) лева, определено от съда по реда на
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6