Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1409 Година 27.10.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х
състав, на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева, административен характер дело номер 1728 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано
е по жалба на Т.Г.А. ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес *** и № 7 – Правна
кантора „И Ел Си“ против заповед № РД-302/07.08.2020г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Със заповедта, на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение на длъжност „Главен директор“ на Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ в ИАРА, считано от датата на връчване на заповедта. С
жалбата се прави искане да се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.
Твърди, че не е допуснал виновни нарушения на трудовата дисциплина,
алтернативно възразява, че наличието на описаните в заповедта такива не
обосновава тежестта на наложеното наказание.
Ответникът – Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно уведомен, в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Със заповед №ЧР341/01.10.2014г. на
изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл.81а от ЗДСл. и след сключено
споразумение с вх.№Д-269/25.09.2014г., Т.А. – главен експерт в отдел
„Регионална лаборатория“ към ГД
„Лабораторно-аналитична дейност“, МОСВ преминава на държавна служба в
ИАРА, на длъжност началник отдел „Рибарство и контрол“ гр.Бургас към ГД
„Рибарство и контрол“ (л.91-92 от делото).
Със заповед № ЧР 36/05.02.2015г. на
изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл.82, ал.3 и.№ Z-1315/10.02.2015г.,
Т.А. е преназначен считано от 05.02.2015г. от длъжност началник отдел в отдел
„Рибарство и контрол“ Бургас, ГДРК на длъжност главен директор на Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА (л.352-353 от делото).
На 21.07.2020г. с вх.№ Z-4731 е изготвена
докладна записка до изп.директор на ИАРА с предложение за искане на обяснения
от Т.А. – главен директор на ГД „Рибарство и контрол“ за неизпълнение на
служебни задължения, забава в изпълнението на служебните задължения и
неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация (л.39 от делото). В записката е посочено, че А. не изпълнява
заповед № РД-261/13.07.2020г., като на 04.07.2020г. и 18.07.2020г. е установено
нерегламентирано движение на служебния му автомобил, съгласно справка в GPS –
система за наблюдение, както и на 20.07.2020г. същият е засечен в посока
гр.Несебър без да е бил командирован или това пътуване да е съгласувано с оглед
изпълнение на служебните му задължения, за което са приложени разпечатки от навигационната
система за наблюдение.
Със заповед № РД-279/24.07.2020г. на изпълнителния
директор на ИАРА, на основание чл.5, ал.1, т.8 и т.16 от Устройствения
правилник на ИАРА е образувано дисциплинарно производство срещу Т.А. (л.12 от
делото).
Съгласно писмо вх.№Z-4832/24.07.2020г., на
основание чл.93, ал.1 от ЗДСл, А. е уведомен за необходимостта да бъде изслушан
и да представи писмени обяснения пред изпълнителния директор на ИАРА в срок до
03.08.2020г., както и е определена дата на изслушването му – 06.08.2020г. (л.13
от делото), която в последствие е
променена на 07.08.2020г., съгласно писмо вх.№ Z-5155/05.08.2020г.(л.61 от
делото).
С изх.№ Z-4832-1/03.08.2020г. от Т.А. са
дадени писмени обяснения (л.15 от делото).
На 07.08.2020г. е проведено изслушване на
държавния служител, за което е съставен протокол вх.№ Z-5231/07.08.2020г. (л.71
от делото).
На 07.08.2020г. е проведено и заседание на дисциплинарния
съвет на ИАРА, за което е съставен протокол вх.№ Z-5234 (л.56 от делото).
Със заповед № РД-302/07.08.2020г. на
изпълнителния директор на ИАРА(л.20
от делото), на основание чл.90, ал.1 т.5 от ЗДСл, на Т.А. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност
„Главен директор“ на ГД „Рибарство и контрол“ в ИАРА, считано от датата на връчване. В мотивите на
заповедта е посочено, че А. е следвало и е бил длъжен стриктно да спазва
служебната йерархия и стриктно да изпълнява актовете и заповедите на
горестоящите органи, установени в Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация (КПСДА), Правилника за вътрешния трудов ред, Наредбата
за командировките в страната. Установеното нерегламентирано движение на
служебния му автомобил с рег.№ А 4298 НН, съгласно справка в GPS – система за
наблюдение, на дати: 04.07.2020г., 18.07.2020г., както и на 20.07.2020г. в
посока гр.Несебър без да е бил командирован или това пътуване да е съгласувано
с оглед изпълнение на служебните му задължения, което е преценено като виновно
поведение на държавния служител в нарушение на чл.6, ал.1 от КПСДА и чл.8, ал.1
от Наредбата за командировките в страната, което представлява дисциплинарно
нарушение на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл.
Заповедта е връчена на А. на 07.08.2020г. и с
жалба вх.№ 94-00-3243/20.08.2020г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК,
във връзка с чл.124, ал.1 от ЗДСл, е обжалвана по съдебен ред.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарните
наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите
по чл. 6, ал. 2 и 3.
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Съгласно чл.5, ал.1, т.16 от Устройствения
правилник на ИАРА изпълнителният директор упражнява функциите на орган по
назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по
отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в агенцията и
определя индивидуалния размер на възнагражденията в съответствие с изискванията
на нормативните актове.
С оглед посочените норми обжалваната заповед,
се явява издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма
и отговаря на изискванията на чл.108, ал.1, изр.1 от ЗДСл, като съдържа
правното основание за прекратяване на служебното правоотношение и дължимото
обезщетение.
Спазена е и процедурата предвидена в нормата
на чл.96 от ЗДСл, като директорът на
ИАРА преди да наложи дисциплинарното наказание е съобразил становището на
дисциплинарния съвет, който е взел своето решение с пълно мнозинство и го е
представил на дисциплинарнонаказващия орган заедно с преписката, съгласно
чл.96, ал.3 и ал.4 от ЗДСл. Спазено е и изискването на чл.93, ал.1
от ЗДСл, дисциплинарнонаказващия орган да изслуша държавния служител и да
приеме писмените му обяснения.
Въпреки изложеното заповедта е
издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на
чл.97 от ЗДСл, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия
орган.
Служебното правоотношение на Т.А.
за заеманата от него длъжност – длъжност главен директор на ГД „Рибарство и контрол“ в
ИАРА, е прекратено на основание чл.90,
ал.1, т.5 от ЗДСл, за нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл.
Съгласно чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, дисциплинарни нарушения
са: неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация.
Дисциплинарно наказващият орган е възприел констатациите
обективирани в докладна записка вх.№ Z-4731/24.07.2020г. изготвена от главния
секретар на ИАРА и е приел за установено от фактическа страна, че Т.А. не
спазва установеното работно време, използва служебно повереното му имущество за
лични цели, като е установено нерегламентирано движение на служебния автомобил,
съгласно справка в GPS – система за наблюдение на 04.07.2020г. (събота) между 16:45ч. и 17:15ч., движение в района на
Бургаско езеро, с изминати километри - 11км. и 18.07.2020г. (събота)
около 13:30ч.,
движение в рамките на гр.Бургас, с
изминати километри – 8 км., както и на 20.07.2020г. (понеделник) движение в посока гр.Несебър без да е бил
командирован или това пътуване да е съгласувано с оглед изпълнение на
служебните му задължения. Тези деяния са
приети за нарушения на чл.8, ал.1 от Наредбата за командировките в страната и
на чл.6, ал.1 от КПСДА, като е посочено, че съставляват тежки нарушения на служебната
дисциплина, за което съразмерно следва да бъде определено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
От така описаната фактическа обстановка, не става ясно с
кое точно деяние наказващият орган е приел, че Т.А. е нарушил посочените норми.
Съгласно чл.6, ал.1 от Кодекса служителите в държавната администрация
са длъжни да спазват служебната йерархия и да изпълняват актовете на горестоящите органи и служители от администрацията.
Съгласно чл.8, ал.1 от
Наредбата за командировките в страната командировките
се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед.
Съгласно събраните по
делото гласни и писмени доказателства, на дата 04.07.2020г. – неработен ден, А.
е управлявал зачисления му служебен автомобил, като е извършил обход и
наблюдение за бракониерски действия и лодки покрай североизточната част на
Бургаско езеро, с обща дължина на маршрута – 11 км. Съответно на 18.07.2020г. - неработен ден, след обаждане /сигнал
от информатор/ за осъществяван риболов на язовир Камчия е управлявал същия
автомобил в рамките на града с дължина на маршрута от 8 км., но не става ясно
защо е прието, че тези деяния представляват нарушение на служебната йерархия и
неизпълнение на актовете на горестоящите административни органи, въпреки, че е
налице позовава на заповед № РД-261/13.07.2020г.
На първо място, по отношение на установеното
управление на служебния автомобил на 04.07.2020г., следва да се отбележи, че
към тази дата заповед № РД-261/13.07.2020г., все още не е била издадена, поради
което няма как жалбоподателя да съобразява своето поведение с нея. В
представените по делото писмени бележки, от процесуалния представител на
ответника, се твърди, че към 04.07.2020г. е била действаща заповед от 25.03.2020г.
с аналогично съдържание, но тази заповед не е приета като нарушена, съответно
тя не е цитирана в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, макар и да
се съдържа в административната преписка (л.52 от делото). Също така, с тази
заповед № РД-136/25.03.2020г. на изп.директор на ИАРА, е забранено на
служителите на ИАРА, които изпълняват служебните си задължения под дистанционна
форма на работа в домашна среда, да управляват зачислените им служебни
автомобили. Нито в хода на дисциплинарното, нито в хода на съдебното
производство се твърди и се установява, че към 04.07.2020г., жалбоподателя е
изпълнявал служебните си задължения под дистанционна форма на работа в домашна
среда, за да може да се приеме, че той е извършил нарушение на тази
заповед.
На второ място, със заповед РД-261/13.07.2020г.
на изп.директор на ИАРА (л.51 от делото) по т.1 е забранено използването на
служебни автомобили от служители на ИАРА в почивни и празнични дни, както и в
извънработно време, при ползване на годишен отпуск и при изпълнение на
служебните задължения под дистанционна форма на работа в домашна среда. В т.2
от заповедта са предвидени изключенията от т.1, а именно: - за извършване на
планирани проверки от служителите изпълняващи контролни функции; - за
извършване на проверки по сигнал от служителите изпълняващи контролни функции;
- при изпълнение на планирани мероприятия от служители на ИАРА; - въз основа на
заповед за командироване и по устно разпореждане на издателя на заповедта.
В случая, е прието, че жалбоподателят е нарушил
заповед РД-261/13.07.2020г., тъй като на 04.07.2020г. - събота и 18.07.2020г. –
събота, е ползвал зачисления му автомобил, без обаче да е изследвано както от
дисциплинарния съвет, така и от наказващия орган налице ли са изключенията
предвидени в т.2 от заповедта. Наличието на някое от посочените изключения е от
съществено значение в случая, тъй като то би било основание да се приеме, че лицето
не е извършило вмененото му дисциплинарно нарушение. Ето защо и след като от
самия жалбоподател се твърди, че са налице изключенията предвидени в т.2 от
заповедта, то необсъждането на тези възражения е съществено процесуално
нарушение, тъй като заповедта се явява издадена при неизяснена фактическа
обстановка. Това е нарушение на изискванията на чл.35 от АПК, съгласно която
норма административния акт следва да се издаде
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и
организации.
Наличието на някое от изключенията в случая не
е хипотетично доколкото в т.2 е предвидено, че заповедта не е се прилага за
извършване на планови проверки и проверки по сигнал от служители изпълняващи
контролни функции. Същевременно съгласно Устройствения правилник на ИАРА, Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ е част от специализираната администрация, като в
чл.15, ал.1, т.1 от Устройствения правилник е предвидено, че организира
контрола и отговаря за неговото изпълнение по отношение на дейностите, свързани
със: а) устойчивото развитие, контрола и възпроизводството на ресурсите от риба
и други водни организми в рибностопанските води, както и с прилагането на
утвърдените режими за стопански и любителски риболов и аквакултура; б)
употребата на риболовните уреди, оборудването и спомагателните материали и
другите технически средства за извършване на стопански и любителски риболов с
оглед на установените правила, норми и режим за тяхното използване; в)
проверката на всички документи, удостоверяващи произхода на продукцията и
търговските операции в обектите за търговия на едро и дребно с риба и рибни
продукти (борси, тържища, магазини, складове и други), и на лицата, занимаващи
се с нея, по отношение на произход и първа продажба на риба и други водни
организми от стопански риболов, първа продажба в страната на риба и рибни
продукти от внос, както и по отношение на минимално допустимите размери за улов
на риба в координация, съгласувано или съвместно с другите компетентни органи в
тази област. Т.А., като изпълняващ длъжността главен директор на ГД „Рибарство
и контрол“ в ИАРА, безспорно е от служителите изпълняващи контролни функции,
като това е видно и от представената по делото длъжностна характеристика
(л.306-310 от делото). Същевременно от него се твърди, че на 04.07.2020г. е
извършил обход и наблюдение на покрай североизточната част на езерото Вая, във
връзка с множество сигнали за бракониерски действия, като е изминал общо 11
км., а на 18.07.2020г. е пътувал с автомобила за среща с лице подало информация
за нерегламентиран риболов на язовир Камчия, като е изминал общо 8 км.,
тоест твърди се, че е извършвал
посочените проверки, които изключват забраната по т.1 от заповедта, да ползва
служебния автомобил през почивните дни. В подкрепа на част от тези твърдения по
делото са ангажирани свидетелските показания на Георги Димитров, които е
разпитан в проведеното на 29.09.2020г. открито съдебно заседание и който
споделя непосредствени възприятия за бракониерски лодки и мрежи разположени в
южната страна на язовир Камчия. От свидетеля Димитров се сочи, че е имал
уговорена среща с Т.А., за съботата след 14.07.2020г., тоест за 18.07.2020г,
която да се проведе в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, но е закъснял и тя не се е
провела. Същевременно от съдържащата се по делото разпечатка от GPS системата
на лекия автомобил за дата 18.07.2020г. (л.42 от делото) е видно, че на тази
дата със служебния автомобил е пътувано именно до ж.к.“Славейков“, като в случая
не се установява, че с това пътуване се е стигнало до нерегламентирано ползване
на служебния автомобил, съответно че придвижването не е извършено в интерес на
работодателя и в нарушение на йерархичните принципи, а за лични цели, поради
което не би могло да се приеме, че е налице дисциплинарно нарушение.
В този смисъл, следва да се има предвид и че възможността
за извършване на контролни дейности на „терен“, в това число провеждане на
проверки на водоеми – реки, язовири, езера, пристанища/лодкостоянки, рибовъдни
стопанства, инспекция на рибовъдни стопанства на лица извършващи любителски
риболов е част от основните задължения, присъщи за дейността на заеманата от
жалбоподателя служебна позиция е предвидена и във Вътрешните правила за
организация на контролната дейност на ГД „Рибарство и контрол“, поради което
извършването от страна на А. на обход, и наблюдение на конкретен обект, на
посочената дата и място, не е дейност
несвойствена за длъжността му.
С оглед така ангажираните доказателства, би
могло да се направи обоснованото предположение, че в случая жалбоподателя на
посочените две дати не е извършил нарушение на т.1 от заповед №
РД-261/13.07.2020г. на изп.директор на ИАРА, доколкото са налице изключенията
по т.2 от заповедта.
Според чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДСл., държавният
служител трябва да изпълнява служебните си задължения, включително тези,
предмет на длъжностната характеристика, точно, добросъвестно и безпристрастно. В
случая, описаното в обжалваната заповед поведение на жалбоподателя не
обективира неизпълнение на служебно задължение по длъжностна характеристика за
длъжността му или неспазване на служебна йерархия, още повече, че основната цел
на длъжността му е да организира и контролира дейността на ГД “РК“ и същият
отговаря за наблюдението и контрола върху рибарството, аквакултурите,
търговията с риба и други водни организми, като подсигурява спазването на
правилата и утвърдените режими при стопански, любителски риболов и аквакултури,
осигуряващи устойчиво развитие и възпроизводство на рибните ресурси.
На следващо място,
няма спор по делото, че на дата 20.07.2020г. – работен ден, Т.А. е управлявал
служебния си автомобил в посока до гр.Несебър без надлежно издадена
командировъчна заповед, с което негово поведение дисциплинарния орган
обосновава нарушение на служебната йерархия и неизпълнение на актовете и
заповедите на горестоящите органи.
По делото е
представена от жалбоподателя и приета като доказателство заповед № РД-495/20.11.2019г.
на изпълнителния директор на ИАРА (л.404 от делото), с която на основание чл.5,
ал.1, т.1 и т.8 от Устройствения правилник на ИАРА, във връзка с чл.6, ал.1,
т.1 и т.2 от Наредбата за командировките в страната е наредено да не се издават
командировъчни заповеди на служителите в секторите за населените места които
попадат в териториалния обхват на сектора в който са назначени. Съответно, съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата „Не
се считат командировани лицата, които: 1. извършват
постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и
други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели
от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е
мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват
като пласьори на материали, стоки, продукция и в други
случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и
възнаграждението им се определя в
процент върху реализирания приход-оборот.“
Съгласно чл.6, ал.1 от Устройствения правилник,
агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, а съгласно ал.4 специализираната администрация осигурява
осъществяването на основните функции на агенцията и е организирана в Главна дирекция „Рибарство и контрол“,
дирекция „Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси“. Видно от чл.14, ал.1 от Устройствения
правилник, ГД „Рибарство и контрол“ има 6 териториални
звена със статут на отдели, като в т.1 е посочен отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ със
седалище Бургас, с териториален обхват областите Бургас, Варна и Добрич.
Съгласно заповед № ЧР 36/05.02.2015г. на изпълнителния
директор на ИАРА, жалбоподателят А. е назначен на длъжност - главен директор, с място на изпълнение на
работата ГД „Рибарство и контрол“ гр.Бургас, т.е в териториалния обхват на
неговите компетенции безспорно попада област Бургас, съответно гр.Несебър, поради което се обосновава извод,
че за
изпълнение на задълженията вменени му по длъжностна характеристика, в това
число качествен контрол и анализ върху работата на служителите от отделите „Рибарство и контрол“, съгласно чл.15,
ал.1, т.3 от Устройствения правилник, при пътувания в този териториален обхват,
включително и до град Несебър, не следва да се издават командировъчни заповеди,
съгласно цитираната заповед № РД-495/20.11.2019г. на изпълнителния директор на ИАРА и
жалбоподателят като е пътувал без командировъчна заповед, не е извършил
вмененото му дисциплинарно нарушение. В този смисъл не е налице и нарушение на
чл.8, ал.1 от Наредбата за командировките в страната, тъй като е налице
изключението предвидено в чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата, която предвижда, че не
се счита за командировано лице, което изпълняват
служебни задачи в границите на населените места, където е
мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение.
На следващо място, при
издаване на заповедта не са спазени и изискванията на чл.91 от ЗДСл, съгласно която норма при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1.
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба
или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3.
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно
поведение на държавния служител.
В заповедта
не са изложени никакви мотиви защо е наложено на жалбоподателя най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение. Посочено е, че дисциплинарния съвет е
счел, че извършените нарушения, съставляват тежки нарушения на служебната
дисциплина, за което съразмерно следва да бъде определено дисциплинарно
наказание – уволнение, съответно посочен е и текста „Отчитайки тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, формата на вината, цялостното служебно поведение на държавния …“.
Така посочените текстове, сами по себе си не представляват мотиви и не обосновават налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение. Фактически наказващият орган е възприел
предложението на дисциплинарния съвет за
налагане на това дисциплинарно наказание, без да изложи никакви мотиви, като
единствено е перифразирал нормата на чл.91 от ЗДСл, но не се сочи, какво точно
е приел.
Действително,
няма пречка мотивите за определяне на вида на дисциплинарното наказание да се
съдържат и в административната преписка, но в случая такива не се съдържат и в
нея. Видно от протокола от заседанието на дисциплинарния съвет (л.56-60 от
делото), в него се съдържат факти и обстоятелства аналогични на изложените в
заповедта, като е посочено, единствено, че нарушенията са извършени виновно и
че е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, след като
са обсъдени вида и размера на наказанието и членовете са се запознали подробно
с представените доказателства и обстоятелствено са обсъдили дисциплинарното
дело. Фактически в случая и дисциплинарния съвет не е посочил мотивите си, защо
е предложено на наказващия орган да наложи точно това дисциплинарно наказание. Действително, дисциплинарнонаказващият орган
има правомощия да избере кое от предвидените дисциплинарни наказания да наложи
за констатирани нарушения на служебната дисциплина, но неговата преценка по
целесъобразност следва да бъде мотивирана и подкрепена със съответните
доказателства съобразно императивните изисквания на чл.91 от ЗДСл, които съдът
да прецени при проверката за законосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказание.
Липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на процедурата
по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, което води и до
опорочаване на формата и съдържанието на издадения въз основа на тази процедура
краен акт за налагане на дисциплинарното наказание. Фактически, нарушено е
правото на защита на жалбоподателя, който при липсата на мотиви не е могъл да
узнае конкретните причини, довели до санкционирането му с най-тежкото
дисциплинарно наказание, както и съдът е лишен от възможността да упражни
контрол за законосъобразност на заповедта. Това процесуално нарушение е
съществено и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед, като
издадена в противоречие на изискванията на чл.146, т.2 и т.3 от АПК. В този
смисъл е и практиката на Върховен административен съд, обективирана в решение № 2674/19.02.2020г. по адм.д.№ 4942/2019г., решение
№ 13835/13.11.2018г. по адм.д.№ 9905/2018г., решение
№ 12971/25.10.2018г. по адм.д.№ 380/2018г., решение
№ 9474/11.07.2018г. по адм.д.№ 10378/2017г., решение
№ 9472/11.07.2018г. по адм.д.№ 7969/2017г., решение
№ 9131/04.07.2018г. по адм.д.№ 1676/2017г., решение
№ 861/18.01.2011г. по адм.д.№ 14742/2009г. и други.
С оглед на изложеното, заповед № РД-302/07.08.2020г.
на изпълнителния директор на ИАРА, е незаконосъобразна и на основание чл.172,
ал.1 от АПК, следва да бъде отменена
При
този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
част от направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750,00
лева, доколкото направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност е основателни. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален
интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лева. В случая е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 160 лева, което се явява
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се отчете и
че по делото е проведеното едно съдебно заседание и че това възнаграждение е
заплатено както за обжалване на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, така и във връзка с претенцията за обезщетение за времето през
което лицето не е било на служба поради прекратяване на служебното му
правоотношение, която е разделена за разглеждане в отделно от настоящото съдебно
производство.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № РД-302/07.08.2020г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури
за заплати в полза на Т.Г.А. ЕГН: ********** *** разноски
по делото в размер на 750,00 лева (седемстотин и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: