Решение по дело №1007/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 63
Дата: 19 март 2019 г. (в сила от 19 април 2019 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20182150101007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№63                                                         19.03.2019 г.                                         гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърски районен съд                                                                       граждански състав

на деветнадесети февруари                                      две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                         Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от съдия Моллова- Белчева

гр.д. № 1007 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.49 от СК и е образувано по повод исковата молба на Д.Л.З.- Г., ЕГН **********, против Р.Д.Г., ЕГН **********. Твърди се, че страните са сключили граждански брак на 15.08.2011 г., от който нямали родени деца. След сключването на гражданският брак за известно време страните живеели в гр. А., а след това в с. Ч.Б., обл. Т.. От края на 2016 г. съпрузите живеели разделени. Вследствие на това, както и различие в интересите, професионалните задължения на всеки един, довело до отчуждението им. Предвид на това се моли да бъде прекратен брака между страните без да се изследва въпроса за вината, като след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име- З., както и да се приеме, че страните не си дължали издръжка.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, депозира писмен отговор, с който изразява съгласието си за прекратяване на брака, но поради вина на ищцата. Заявява обстоятелства за наличието на извънбрачна връзка на ищцата с друг мъж.

Съдът, като взе предвид становището на ищеца, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Молителите са съпрузи, сключили граждански брак с Акт № * от 15.08.2011 г. на Община А.. След брака съпругата е приела да добави към фамилното си име и това на ответника, а именно Г.. От брака няма родени деца. Предвид направеното искане за произнасяне относно вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, съдът допусна до разпит по един свидетел на всяка от страните. Св. Д. заяви, че познава ищцата още преди последната да сключи брак с ответника. Първите впечатления на свидетелката от Г. били за един усмихнат, чаровен, галантен мъж, като страните изглеждали щастливи. През 2017 г. заедно отишли в гр. Обзор, когато според свидетелката съпрузите били напрегнати, като се усещало неразбирателство между тях. От ищцата свидетелката разбрала, че Г. вече нямала първоначалните чувства към съпруга си. Д. заявява, че не е виждала ищцата с друг мъж, като последната не била и споделяла за друга връзка. Свидетелката отдава отчуждението между съпрузите и на влошени бизнес дела.

Св. С. заяви, че познава ответника от 2012 г. Един четвъртък през 2018 г. Г. го помолил да отидат заедно до гр. Д. По пътя ответникът споделил, че съпругата му се обадила, че иска развод, като заявил, че узнал за наличието на връзка на ищцата с друг мъж, датираща от една година. Ответникът имал информация, че Г. в момента се намирала във вила край гр. Д. Пристигнали в града, но не открили автомобила на ищцата пред дома на баща й, след което започнали да търсят въпросната вила. Първо установили автомобила на мъжа, с който Г. имала връзка, а след това и нейният, паркиран пред една от вилите. Г. влязъл във вилата и след 15 минути излязъл, видимо разстроен, като обяснил на свидетеля, че заварил съпругата си с другия мъж в интимна обстановка. Отишли при дъщерята на Г., която ги приела, като същата им заявила, че действително майка й и другият мъж често пътували заедно до различни места, не отричайки връзката им.

С оглед изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като е разрушена общността между съпрузите, като всеки от тях води самостоятелен живот. По делото се събраха доказателства за наличието на отношения, които пречат на по- нататъшното съществуване на семейството. Установи се, че между съпрузите липсва необходимото взаимно уважение, обич и доверие, както и че те са се отчуждили до такава степен, че бракът е опразнен от дължимото му съдържание, а брачната връзка съществува само формално и продължаването й е безсмислено. 

По отношение на вината за разстройството на брака, от събраните по делото гласни доказателства, се налага извода, че същата е на съпругата. От показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установи, че Г. не е полагала необходимото уважение към семейството като цяло, имайки друга връзка. Макар и все още страните да са били съпрузи, ищцата е демонстрирала неуважение към съпруга си като поведението й не е притежавало белезите на загриженост към семейните интереси. Същата не е полагала всички дължими грижи за запазване на семейството си. От показанията на свидетелите не се установи такова отношение от страна на ответника. Стана ясно, че Г. *** да участва в издръжката на семейството, като независимо, че страните са живеели разделени, не е проявявал неуважение към съпругата си по един или друг повод. Св. Д. заяви, че между страните е било налице епизодично неразбирателство, но същото не се установи да е нещо необичайно за едно семейство.

С оглед на така изложеното съдът намира, че следва да бъде прекратен сключения между страните граждански брак по вина на съпругата.   

По отношение на искането на ищцата за възстановяване на предбрачното си фамилно име З., настоящата инстанция счита, че няма пречка същото да бъде уважено доколкото става въпрос за личен избор, неизискващ съгласието на другата страна съобразно правилата на чл. 53 от СК.

Що се касае до заложеното в исковата молба искане да се приеме, че след прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка, съдът не следва да се произнася. Чл. 322, ал.2 от ГПК изисква съдът да се произнесе само в случаите на съединена с иска за развод и претенция за издръжка между съпрузите. Такава не е предявена доколкото нито една от страните не изразил желание другата страна да му заплаща издръжка след прекратяване на брака.

С оглед произнасянето по въпроса за вината, приемайки, че същата е на ищцата, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски. По делото обаче не са представени доказателства, от които да се установява реално заплащане на суми. Представеният списък не съставлява доказателство за реално направени разноски, поради което и посочените в списъка конкретни суми, не могат да бъдат присъдени.

Мотивиран от горното и на основание чл.49 от СК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № * от 15.08.2011 г. на Община А. граждански брак между Д.Л.З., ЕГН **********, против Р.Д.Г., ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПОСТАНОВЯВА, че вината за прекратяване на брака носи ЖЕНАТА.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име- З..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: