Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Тополовград, 22.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен
съд в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
При секретаря: А.А.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 43 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „К.Б.“ ЕООД *** твърди, че има сключен договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние с ответницата Г.С.С.,
съгласно който на С. е разрешен кредит, сумата по който е отпусната чрез
паричен превод от „И.“ АД. След няколкократно удължаване на срока за връщане на
кредита и въпреки настъпване на последната падежна дата С. не е изплатила
задължението си, като единствено е извършила частично плащане в размер на 70
лева. Дружеството което е отпуснало кредита е сключило договор за цесия с
ищеца, която цесия е била съобщена на бащата на ответницата.
Поради което се претендира да бъде постановено решение
с което да бъде осъдена Г.С.С. да заплати на „К.Б.“ ЕООД сумите: 600 лева –
главница по договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и 171,17
лева – лихва за забава, начислена за периода 06.05.2017 г. – 26.02.2020 г. Претендират се и направените по делото
разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител, делото е
разгледано в тяхно отсъствие, като е постъпила молба-становище в която се
поддържат направените искания и се претендира постановяване на решение по
същество.
Ответницата Г.С.С. в законоустановения едномесечен
срок не е представила писмен отговор по чл.131 ГПК, не е взела становище по
исковете, не се явява в с.з. лично и не изпраща представител.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 12.02.2017 г. е сключен договор за кредит с № **********
между „4ф.“ ЕООД и ответницата С., съгласно който на С. е отпусната сума в
размер на 350 лева, чрез паричен превод в „И.“ АД. Към датата на падежа
14.03.2017 г. ответницата е следвало да плати сума в общ размер 451,50 лева, включваща
освен главницата и договорна лихва и такса експресно разглеждане. На 16.02.2017
г., С. е подала заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 250
лева, който й е бил предоставен отново чрез паричен превод в „И.“. Към новата
падежна дата 21.03.2017 г., тя се е задължила да върне сума в общ размер 768,99
лева, включваща главница – 600 лева и съответно договорна лихва и такси за
експресно разглеждане. С настъпване на падежа по договора С. се е възползвала
от Общите условия и е поискала удължаване на срока за връщане на кредита.
Съответно този срок е бил удължен до нова падежна дата – 05.05.2017 г. Въпреки
това, с настъпване на новата падежна дата кредитополучателя не погасява
дължимите суми и изпада в забава, като се твърди, че за тази забава кредитора е
започнал да начислява наказателна лихва, съгласно клаузите на договора и Общите
условия. На 29.06.2017 г., С. е извършила частично плащане в размер на 70 лева.
На 23.11.2018 г. „4ф.“ ЕООД в качеството си на цедент е сключил с „К.Б.“ ЕООД в
качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по договора за кредит на С. в
общ размер на 1215,43 лева. По силата на сключения договор за цесия, цесионерът
е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърляне
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение условията
на чл.99, ал.3 от ЗЗД ищцовото дружество е изпратило уведомление за цесията
чрез препоръчана пратка, посредством Български пощи, която е получена от С. С.
– баща на длъжника/ответницата/ на 14.12.2018 г.
По делото е назначена и изслушана съдебносчетоводна
експертиза от която се установява, че претендираните суми не са изплатени и до
настоящия момент от ответницата и тя ги дължи точно в размера, който е посочен
в исковата молба.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото документи, които съдът кредитира, тъй като са документи,
съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните,
включително и от експертно заключение на което съдът дава вяра, тъй като е
обективно, мотивирано и в съответствие с другите доказателства по делото.
С оглед на изложеното и
като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба са предявени искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.6 от ЗПФУР във вр. с
чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Съдът счита, че исковете са напълно основателни и
доказани и следва да се уважат в размерите в които са предявени.
По делото безспорно е
установено, че е налице неизпълнение на парично задължение от страна на ответницата
по сключен договор за кредит по реда на чл.6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/. От събраните по делото доказателства се
установява, че този договор е сключен в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство, като процедурата по сключване на договора, подробно описана в
Общите условия на „4Ф.“ ЕООД е напълно спазена. Установи се също от
заключението на вещото лице, че ответницата не се е придържала към условията на
договора за кредит в частта му в срока за неговото погасяване и въпреки
няколкократното удължаване на този срок, като последно той е бил удължен до
05.05.2017 г., С. не е погасила дължимите суми. Единствено е направила
еднократно плащане по договора в размер на 70 лева, с което са погасени
частично разходите и лихвите за просроченото задължение. Установи се, че е
сключен договор за цесия между кредитодателя и ищцовото дружество, която цесия
е съобщена на длъжника, така както изисква закона, като видно от приложените
доказателства съобщението е получено от бащата, който има задължението да го
предаде на 14.12.2018 г. Следователно по безспорен и категоричен начин е
доказано, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора и дължи
претендираната сума от 600 лева – главница по процесния договор. Размера на
иска се доказва от заключението на вещото лице приложено по делото. Главницата
следва да се присъди със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
Също така, установява се
по безспорен начин и факта, че С. е изпаднала в забава, тъй като не е изпълнила
задължението си на падежната дата, въпреки няколкократното й удължаване, и
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 06.05.2017
г. – деня на забавата до предявяването на исковата молба – 26.02.2020 г.
Размера на лихвата за забава, съгласно заключението на вещото лице е 171,18
лева, а претендирания в исковата молба размер е 171,17 лева. В този размер
следва да се уважи иска, тъй като не може да се присъжда повече от
претендираното съгласно общите законови разпоредби.
При този изход на делото
следва да се присъдят направените от ищцовото дружество разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, държавна такса в размер на
100 лева, както и внесеното възнаграждение за вещо лице в размер на 80 лева,
или общо разноски в размер на 330 лева.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.С. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, р-н Красно село, ул.“Ш. П.“ № 10, с управител Р. В., сумите: 600лв./шестстотин лева/ – главница по
договор за кредит № **********/12.02.2017 г., ведно със законната лихва считано
от 27.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и 171,17лв./сто седемдесет и един лева и 17 стотинки/ – лихва за
забава, начислена за периода 06.05.2017 г. – 26.02.2020 г. и направените по
делото разноски общо в размер на 330
лв./триста и тридесет лева/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: