Решение по дело №358/2021 на Административен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№                                        48                     21.03.2022г.                                      град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на четиринадесети март                                                 две хиляди двадесет и втора година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Светла Кърлова

и в присъствието на прокурора Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 358 по описа на съда за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

С.Н.Й., ЕГН ********** с постоянен адрес *** е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата 5 000лв. /пет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от поставяне в неблагоприятни условия при престоя в затвора в гр.Бобов дол през периода 18.11.2016г. – 18.11.2021г. по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Ищецът претендира лишаване от полагащите му се безплатно дрехи и обувки. Неимуществените вреди са заявени като чувство на унижение от външния вид /винаги дрипав, мръсен, със скъсани обувки или скъсани джапанки, които е взимал от коша за боклук/ и подигравки от лишените от свобода, служителите от НОС и другите служители от администрацията, както и от учителите в училище СУ „Д-р Петър Берон“ към затвора, често оприличаван с клошар поради неприличния външен вид.

В с.з. представителят на ищеца поддържа иска.

            В писмен отговор и в с.з. пълномощникът на ответника намира иска за допустим, но неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на иска поради недоказаност на твърдяното от ищеца нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и настъпване на вредите.

Кюстендилският административен съд, след запознаване със становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно справка за правното положение на ищеца, потвърдена в сведение /равносметка при освобождаването/ Й. и неоспорените данни в отговора на ответника, ищецът е постъпил в затвора в гр.Бобов дол на 18.02.2016г. по взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. За времето до 17.03.2016г. е настанен в приемно отделение. За периода от 17.03.2016г. до 06.10.2017г. е пребивавал в 6-та група на затвора, след което за 4 месеца до 06.02.2018г. е пуснат с прекъсване изпълнението на мярката. На 01.02.2018г. е задържан в ареста в гр.Сандански за извършено по време на прекъсването на друго престъпление. В затвора в гр.Бобов дол отново е настанен на 02.03.2018г. в 6-та група, а на 16.08.2018г. е преместен в 4-та група след влизане в сила на присъдата. На 15.10.2020г. по заповед №669/15.10.2020г. на началника на затвора е преместен във 2-ра група, където е пребивавал до освобождаването от затвора по изтърпяване на наказанието на 21.12.2021г. С оглед на изложеното, през исковия период ищецът е пребивавал в затвора от 18.11.2016г. до 06.10.2017г. и от 02.03.2018г. до 18.11.2021г., а за времето от 07.10.2017г. до 01.03.2018г. е бил извън затвора.

Съгласно служебни бележки от затвора, на 13.10.2019г. ищецът е внесъл за ползване 1 чифт маратонки, 1бр. анцуг /комплект/ и 2бр. черни блузи с дълъг ръкав, а на 28.12.2019г. е внесъл 1бр. блуза, 1бр. анцуг долнище, 1бр. черен клин и 1бр. дънки.

Таблиците за правото на лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки, да получат безплатно облекло и обувки, подходящи за съответните сезони с №1 /за полагащото се безплатно облекло/ и №2 /за полагащите се безплатни обувки/ са утвърдени от министъра на правосъдието от 23.03.2006г. и 28.04.2020г. Таблиците включват зимно и лятно облекло, спортни принадлежности и бельо за мъже, жени и момичета, зимни, пролетно-есенни обувки, спортни обувки и чехли по единични количества, срок на ползване и годишен коефициент на износване.

По искане за отпускане на материални ценности №57/09.04.2020г. от склада на затвора ищецът е получил 2бр. тениски с къс ръкав, 3бр. боксерки, 3 чифта чорапи и 1 спортен екип.

Съгласно становище на гл.инсп.Ц.Х. /началник на сектор „ФЛКР“ в затвора/ от вещевия склад на затвора по искане №186/13.12.2021г. ищецът е получил 1 чифт обувки тип кубинки и 1бр. хавлиена кърпа. Отделно от това, преди освобождаването от затвора,  през м.12.2021г. са му предложени дънки, блуза и яке като дарение към училището в затвора, които Й. е отказал да получи под предтекст, че са втора употреба.

С жалба вх.№Ж-247/16.11.2021г. до началника на затвора ищецът се е оплакал от случка на 13.11.2021г. с ИСДВР Р.Г.относно претенцията му да получи дрехи и обувки като социално слаб, по която жалба е изготвен доклад и писмо от служители на администрацията. Видно от данните в доклада и писмото, в проведен разговор между ищеца и ИСДВР на 05.11.2021г. Й. се оплакал, че е без дрехи и обувки, като администрацията не му е съдействала да получи служебни такива, на която среща е поканен да напише молба до началника на затвора за получаване на дрехи, обувки и бельо като социално слаб. Няма данни за отправена молба до началника на затвора с подобно искане през м.11.2021г.

Съгласно доклад от 09.12.2021г. от ИСДВР Р.Г.до началника на затвора, ищецът е депозирал молбата с вх.№902/09.12.2021г. и след извършено проучване му е предложено да получи от склада на затвора 1 чифт обувки и дрехи като социално слаб. В молбата ищецът е поискал яке, анцуг, дънки или друг вид панталон, маратонки, шапка, чорапи, бельо и комплект принадлежности за лична хигиена.

Видно от характеристична справка на ИДВР Георгиева от 10.01.2022г., за периода от 15.10.2020г. до освобождаването му от затвора ищецът е подал една молба за получаване на дрехи и обувки от склада като социално слаб. Тази молба е посочената по-горе вх.№902/09.12.2021г. Ищецът обаче не е пожелал да вземе предоставените дрехи, т.к. по негова преценка били стари и дрипави, а на 13.12.2021г. е взел само обувките. По случая има регистрирана ДЗ №4025/14.12.2021г. от мл.инсп.И.В.за отправени обиди срещу служители, по която преписка ищецът е изслушан на РКомисия пред началника на затвора и му е наложена дисциплинарна санкция. В характеристичната справка е посочено, че ищецът не притежава адекватни умения за справяне в актуална обстановка, готов е да посегне на здравето, спрямо други осъдени, като злоупотребява с тяхното доверие, често използва неуважение към представители на администрацията на затвора и омаловажава възгледите им, в ежедневието на пенитенциарна изолация създава конфликтни ситуации и използва моменти на слабост в характера на други лишени от свобода, като цели да се облагодетелства лично. Манипулира умело по-лабилните и уязвимите. В израз на недоволство и неприемливост на възгледите му е готов да посегне и на себе си, като изразява протестни действия, чрез обявяване на гладни стачки. Има констатирани случаи на самонаранявания. Въпреки възможностите за промяна в поведението не е съумял да постигне напредък в заложените цели и задачи в плана на присъдата

Съгласно заповед №Л-574/26.05.2020г. на началника на затвора, в сила от 01.06.2020г. с цел оптимизиране на реда и начина за отпускане на дрехи, обувки и други разрешени вещи на настанените в затвора и на основание чл.15, ал.1, т.1 и т.4 във вр. с чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС е уреден реда за отпускане на облекло, обувки и други  получени като дарение разрешени вещи от склада на затвора като безплатно облекло и обувки. Редът включва подаване на заявление от желаещите лишени от свобода пред съответния ИСДВР на групата, който проучва и удостоверява в доклад липсата или потребността от тях на съответния лишен от свобода, спазвайки определени критерии, свързани с наличие на парични средства на лицето, подкрепа на близки, изтичане на 1-годишен срок от предходното предоставяне на облекло и/или обувки и отсъствие на умишлено унищожаване, повреждане или преотстъпване на предоставени вещи на други лишени от свобода. Изготвя се мотивирано становище от началник сектор СДВР, като разглеждането и разрешаването на заявленията се извършва от НС ФЛКР, а в нейно отсъствие от главния счетоводител и след регистрация в книгата по чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС заявленията се предават на приносителя. След разрешение, вещите се предават от МОЛ по изготвен график лично на лишените от свобода под опис.

От приобщените показания на св.Ц.Х. /началник сектор ФЛКР в затвора/ се установява, че преди влизане в сила на заповед №Л-574/26.05.2020г. на началника на затвора, утвърдената процедура за предоставяне на дрехи и обувки по заявленията на лишените от свобода е била идентична. Включвала е подаване на молба до началника на затвора, по която ИСДВР проверява състоянието на наличните дрехи на лицето, проверява дали има получавани дрехи от свиждане, дали е получавал вече дрехи от склада със съответния срок на годност, проверява постъпленията на парични средства по сметката и ако нито едно от тези условия не е изпълнено, лицето се обезпечава с наличните дрехи от склада. За ищеца сочи, че първата му молба за получаване на дрехи и обувки е от 2020г. и същата е удовлетворена. Свидетелката потвърждава отказа на ищеца да получи предоставените му дрехи втора употреба при освобождаване от затвора. Сочи, че дрехите е поискал заради освобождаването. Според свидетелката, по време на посещенията в училището на затвора ищецът не е забелязан да ходи окъсан, гол, без обувки и дрехи, като е имал достатъчно дрехи за всички сезони.

Показанията на свидетелката съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични, последователни, взаимно допълващи се и във връзка с писмените доказателства.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствените средства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим. Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо в затвора в гр.Бобов дол мярка за неотклонение „задържане под стража“, а след това и наказание „лишаване от свобода“. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1/нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципът за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.

В случая по делото, ищецът не доказа нарушение на чл.3, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС – поставянето му в неблагоприятни битови условия от затворническата администрация досежно твърдяното лишаване от безплатни дрехи и обувки.

Нормата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода и на задържаните по изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража /по препращане от чл.240 от ЗИНЗС/, които нямат собствени дрехи и обувки – на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. Тези таблици са приетите такива по делото, утвърдени от министъра на 23.03.2006г. и 28.04.2020г. Приложението на нормата предполага предоставяне на безплатно облекло и обувки само ако лицата нямат собствени такива. Без значение е дали вещите ще се осигурят със средства от бюджета или от дарения, щом може нуждите на лицата са бъдат осигурени по предвидения законов начин. Посочените в таблиците дрехи и обувки се предоставят само при поискване и при установена липса на годни за ползване от съответния вид.

В случая по делото ищецът, комуто е доказателствената тежест за наличие на твърдяното нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, не доказа, че през част от исковия период включващ времето от 18.11.2016г. до 06.10.2017г. и от 02.03.2018г. до 09.04.2020г. не е разполагал със собствени дрехи и обувки, т.к. редът в затвора е налагал отправяне на искане от лицето. Видно от показанията на св.Х. и приетите писмени доказателства такова искане ищецът не е подавал – нито писмено, нито устно. Внасянето на дрехи и обувки на 13.10.2019г. и 28.12.2019г. сочи, че същият е имал възможност да се снабди с процесните вещи отвън като по този начин е придобил собствени такива, а това отрича нуждата от отпускане на безплатни.

За периода 07.10.2017г. – 01.03.2018г. ищецът е бил извън затвора, поради което изначално не може да се ползва от възможността за безплатни дрехи и обувки по см. на законовата регламентация по чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС.

За останалото време от исковия период доказателствата сочат, че на 09.04.2020г. от склада на затвора ищецът е получил безплатни дрехи и обувки по негово искане след съответната преценка на ИСДВР по утвърдените от началника на затвора правила. Ищецът не твърди и не доказа, че вида и количеството на отпуснатите вещи са му били недостатъчни, поради което преценката на ИСДВР следва да се счита за обективна и задоволяваща нуждите на лицето. Показателно в тази насока е поведението на дееца при следващото получаване на вещи на 13.12.2021г., като самоволно е отказал част от тях, взимайки само обувките без да има данни, че останалите предложени вещи са били амортизирани /скъсани, износени, неподходящи и др./ и негодни за употреба.

Изводът от изложеното е, че липсва твърдяното нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Посочените факти във връзка с характеристичните данни за лицето в справката на ИСДВР сочат, че исковата претенция е израз на негово субективно виждане.

Поради липсата на първият елемент от отговорността, съдът не е длъжен да изследва наличието или липсата на останалите два.

За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че липсват заявените по иска неимуществени вреди. От показанията на св.Х. се установи, че при престоя в затвора ищецът не е бил дрипав, мръсен и със скъсани дрехи и обувки, а инцидентно възникналите негови нужди от облекло и обувки са задоволявани по утвърдения ред – чрез получаване отвън или служебно от склада по заявено от лицето искане. Не се установи и твърдяното от ищеца подигравателно отношение от останалите лишени от свобода, НОС и другите служители от администрацията и училището в затвора.

Изложеното налага извод за неоснователност на иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Н.Й. /с посочени лични данни/ срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата 5 000лв. /пет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди през периода 18.11.2016г. – 18.11.2021г. от поставянето му в неблагоприятни условия при престоя в затвора в гр.Бобов дол по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС поради лишаване от полагащите се безплатно дрехи и обувки.

            Решението подлежи на касационно оспорване от страните пред тричленен състав на КАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: