Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 11.07.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1100 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на М.В.П., ЕГН **********,***, против решение № 1029/14.03.2018г. по гр.
д. №5051/17г. на ВРС, ХІІ-ти с-в, в частта, с която е дадено разрешение, заместващо
съгласието на майката да се издаде паспорт на детето А. С. Г., ЕГН **********,
роден на *** г., както и последното да пътува до Федерална Република Германия с
правото да преминава през държави - членки на ЕС, както и Република Македония и
Република Сърбия, придружавано от своя баща С.В.Г., ЕГН **********,*** или
упълномощено от него лице всяка година по време на лятната ваканция за период
от 10 дни, които не съвпадат с режима на лични отношения на бащата с детето,
считано от влизане в сила на настоящото решение до навършване на осемнадесет
годишна възраст на детето, без затова да е необходимо съгласието на майката, на
осн. чл. 127а, ал.2 СК вр. чл. 76, ал.1, т.9 ЗБЛД, както и в частта, с която е
определен режима на лични отношения между бащата и детето на официалните
празници и по време на ваканциите. В жалбата се излага, че незаконосъобразно
съдът е дал разрешение за пътуване на детето до навършване на 18 години, както
и с друго придружаващо детето лице, а не бащата. Твърди се и че необосновано е
дадено разрешение бащата да извежда детето в Германия в период, който е извън
режима на лични отношения. Освен това се твърди, че съдът не е съобразил наличието
на здравословни проблеми на детето и голямата привързаност към майката. Сочи
се, че не е установено бащата да притежава качества, способстващи да се справи
с отглеждането на детето в чужбина, както и не е установил условията, при които
живее там. Досежно режима се твърди, че същият не е следвало да бъде
конкретизиран по дати, тъй като ваканциите не са строго фиксирани. Моли се за
отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне на иска за даване на
заместващо съгласие, както и да бъде определен друг режим на лични контакти.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемия С.В.Г., който я оспорва. Сочи, че е
в интерес на детето да пребивава при своя баща в Германия за десет дни през
лятото, като дори посочва, че желае това да е през периода от 01.08. до
10.08.2018г. Твърди, че режимът на лични отношения не следва да бъде променян,
тъй като няма пречка и в учебни дни детето да е при своя баща.
Постъпила е и частна жалба от М.П.,
която е срещу определението, с което съдът е допуснал предварително изпълнение
на решението за издаване на паспорт на детето и заместващо съгласие. Сочи се,
че определението е недопустимо, тъй като не е искано предварително изпълнение.
Излага се, че е и незаконосъобразно, тъй като по същество заместващо съгласие
не следва да бъде давано.
С отговор от Г. частната жалба се
оспорва.
Контролиращата страна ДСП Варна,
редовно уведомена, не изразява становище по жалбите.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 и
чл.127а ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът С.Г. излага в исковата молба, че с
ответницата са живели на семейни начала и имат общо дете А. С. Г., роден на ***
г. Посочва, че от 2014 г. са във фактическа раздяла, тъй като ищецът живеел и
работел в Германия, където се намира и към настоящия момент. Твърди, че през
последните две години отношенията му с майката на А. са обтегнати и двата
трудно постигат съгласие относно контактите на бащата с детето. Основните
противоречия са свързани с това, че Г. по време на редките си престои в
България иска да има по-продължителен контакт с А., както и последния да пътува
до Германия през време на училищните ваканции и там да прекарва време с него. М.В.П.
категорично отказва детето да пътува със своя баща. Затова и Г. е сезирал съда
с искове да за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето А. С. Г., ЕГН **********, роден на *** г. на майката; определяне
местоживеенето на детето при майката; определяне режим на лични отношения на
бащата с детето, като бащата да има право да го вижда и взема при себе си,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя за времето от 10ч. на
съботния ден до 18ч. на неделния ден с преспиване; всяка четна година през
пролетната ваканция от 09.00 часа на първи април до 18.00 часа на десети април
с преспиване; всяка нечетна година през зимната ваканция от 09.00 часа на втори
януари до 18.00 часа на десети януари с преспиване; всяка четна година
коледните празници от 09.00 часа на 22.12. до 18.00 часа на 28.12 с преспиване;
всяка нечетна година Новогодишните празници от 09.00 часа на 26.12. до 18.00
часа на 02.01 с преспиване и всяко лято през четна година 09.00 часа на 01.07.
до 18.00 часа на 31.07. с преспиване, а през нечетна година от 09,00 часа на
01.08 до 18.00 часа на 31.08; за осъждане бащата да заплаща издръжка в полза на
детето в размер на 150 лева месечно, чрез неговата майка и законен
представител, считано от влизане в сила на решението по настоящото
производство, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж
първо число на месеца до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на издръжката; за заместване на липсващото съгласие на майката М.В.П., ЕГН **********,
за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на
малолетното дете А. С. Г., ЕГН **********, роден на *** г. и за даване на
разрешение, заместващо съгласието на майката М.В.П., ЕГН **********,
малолетното дете А. С. Г., ЕГН **********, роден на *** г. да напуска пределите
на Република България и да пътува без ограничение на броя на пътуванията,
тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, придружавано от
своя баща С.В.Г., ЕГН ********** или друго упълномощено от него лице в следните
държави -Федерална Република Германия и всички европейски държави - членки на
ЕС, както и Македония и Сърбия за срок до навършване на пълнолетие от страна на
А.С. Г., ЕГН **********, роден на *** г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника П.. В него посочва, че действително с ищеца имат общо дете
и се намират във фактическата раздяла, но заявява, че същата е настъпила на
20.07.2013 г. като последния е заминал за Германия на 20.12.2013 г. и от този
момент детето живее с майка си, като същата го отглежда и се грижи за него.
Изразява желание А. да продължи да живее с нея и същата да упражнява родителски
права по отношение на него. Оспорва твърдението, че е възпрепятствала контактите
на детето с бащата. Изразява становище, че е съгласна с предлагания от ищеца
режим на лични контакти, стига същият да се осъществява на територията на
Република България. Счита, че периодите относно режима на лични отношения между
бащата и детето следва да се съгласуват с определите от МОН за всяка година
ваканции. По отношение на искането на бащата А. да пътува в чужбина заявява, че
същото не е мотивирано и не е в интерес на детето да пътува до Федерална
Република Германия, тъй като ищецът можел свободно да пътува до България и да
осъществява контакт с детето, който майката никога не отказвала. Освен това
бащата живеел в Германия с друга жена, която А. не познава, а и към момента
Германия не е сигурна страна, с оглед скорошните атентати. Освен това няма
сигурност и относно мястото, където ще пребивава. Твърди, че детето има и
здравословни проблеми, с които бащата не е запознат.
Контролиращата
страна ДСП Варна, редовно уведомени, са изготвили социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От
приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане от ***г.,
издадено въз основа на акт за раждане № I -1096/27.05.2008 г., съставен от
длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна, е видно, че родители
на Александър Светославов Г., роден на *** г. са М.В. Памбукчиян и С.В.Г..
Видно
от издадената служебна бележка от 18.05.2017 г., издадена от СУ „Свети Климент
Охридски", град Варна е, че А. С. Г. е редовен ученик във 2а клас през
учебната 2016/2017 г.
Събрани
като доказателства по делото са медицинско направление от 09.05.2017 г.,
рецепти от 26.10.2015 г., от 18.04.2015 г. издадени от д-р Т. Г. /специалист
кожни и венерически болести/ във връзка с атипичен дерматит на детето А., както
и медицинско направление, издадено от д-р Б., от което се установява, че на
детето се провежда ортодонтско лечение от август 2016 г., което включва
изработване на апаратче и редовни контролни прегледи като до датата на издаване
на направлението - 16.05.2017 г. стойността на лечението е 600 лева и се очаква
продължителност от още 2 години. От амбулаторни листи от 06.12.2017 г. и от
13.12.2017 г. се установява, че детето посещава специалисти във връзка с
острите болки в корема, като е видно, че му е предписана безглутенова и
безлактозна диета.
Представени
и приети по делото са и фискални бонове от 07.05.2017 г., 05.05.2017 г.,
08.05.2017 г., 07.12.2016 г.; 29.04.2016 г., 23.04.2017 г., 30.04.2017 г.;
19.05.2017 г., от 21.05.2017 г., от 29.11.2017 г., от 16.01.2018 г., от
21.12.2017 г., от 20.01.2018 г., от 08.01.2018 г., от 07.01.2018 г., от 27.11.2017
г., от 21.12.2017 г., от 07.12.2017 г., от 27.12.2017 г. и от 18.12.2017 г., от
които е видно, че са закупувани детски книжки, детски дрехи и играчки, а също
така и сладкарски изделия по повод рождения на детето, а също така и специален
хляб и други био храни.
Приети
като писмени доказателства по делото са и фискални бонове на обща стойност
196,40 лева относно извършени изследвания на детето А. Г. във връзка с
установяване на факта към кои храни има поносимост и към кои не като резултатите
от същото са приети като писмени доказателства по делото.
От
социалния доклад, изготвен от Дирекция социално подпомагане, Варна се
установява, че преките грижи по отношение на детето се упражняват от неговата
майка като потребностите му от подслон, храна, облекло се задоволяват адекватно
от нея като същата получава от бащата финансова подкрепа в размер на 160 лева
месечно. Здравословното му състояние е добро, но спазва диета, тъй като има
хроничен гастрит, а също така страда и от атипичен дерматит, който се проявява
периодично. Посочено е, че детето провежда и ортодонтско лечение. Жилището, в
което А. живее е обзаведено с необходимите мебели и електроуреди като за него
има обособена самостоятелна стая за подготовка на уроците и игра. В социалния
доклад е посочено, че трудовата ангажираност на майката е от 8,30 часа до 17,30
часа като получаваното от нея трудово възнаграждение е в размер на 1 550 лева.
При отглеждането на детето майката получава помощ и от своята майка и сестра.
Детето е ученик в За клас в СУ „Св. Климент Охридски" - Варна като редовно
посещава учебните занятия и старателно подготвя домашните си задачи. През
свободното си време А. тренира тенис на маса, за което се заплаща месечна такса
в размер на 55 лева, а също така и баскетбол като тренировките по този спорт са
безплатни. В социалния доклад е посочено, че детето има изградена социална
връзка и с двамата родители като същото се чува редовно с бащата. Изложено е,
че с оглед пълноценната и законосъобразна защита правата и интересите на
малолетния А. в негов интерес е да запази статуквото по отношение на мястото и
начина на отглеждане на детето.
От
извършената справка в териториалната дирекция на НАП - Варна се установява, че
последното трудово правоотношение, по което страна като работник/служител е бил
С.В.Г. е прекратено на 01.07.2013 г. От нея също е видно, че заплаща местни
данъци и такси по отношение на два собствени недвижими имота, единият находящ
се в с. Копиловци, а другият, находящ се в град Монтана.
От
приетия като писмено доказателство по делото прокотол от 20.11.2009 г. по НОХД
№ 6091/2009 г. по описа на Районен съд, град Варна се установява, че С.В.Г. е
признат за виновен в извършено престъпление по чл. 3436, ал.1 НК, а именно, че
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,2 на хиляда - 2,13 на
хиляда.
От
справка за нарушител, издадена от ОД на МВР - Варна се установява, че за
периода 2009 до 2013 г. С.В.Г. има констатирани 6 нарушения по ЗДвП, за което
са му издадени четири акта за установяване на административно нарушение и
наказателни постановление въз основа на последните, както и два фиша.
От
приобщените към доказателствения материал медицински документи, издадени от
МБАЛ „Света Анна" АД от месец ноември 2010 г. се установява, че С.В.Г. е
участвал в побой като е употребил алкохол, като му е поставена диагноза
контузия на мозъка, фрактура на черепна темпорална кост в дясно и фрактура на
носни кости.
От приетото
като писмено доказателство удостоверение за адресна регистрация от 27.09.2017
г. е видно, че бащата е адресно регистриран на адрес: ул. Мьорикещрасе № 44 в
град Бад Мергентхайм, Германия.
Събрани
са и гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели. От разпита на М. А.
К. се установява, че познава С. от около осем/десет години като покрай него
познава и М.. Посочва, че бащата се прибира в България през зимата и лятото,
когато е в отпуска и прекарва по цял ден времето си със сина си - взима го и го
води на училище, както и на тренировки като детето не преспива при него.
Твърди, че по време на престоя на С. в България той му осигурява квартира,
която е напълно обзаведена. Споделя, че бащата осигурява средства на детето си
като дори е казал, че ако има нужда от нещо М. да се обръща към свидетеля, а
после бащата ще се разплати с последния. От показанията на свидетеля Т.Н. П.,
майка на М. се установява, че когато бащата е в България дъщеря й не ограничава
вижданията на бащата с детето, както и контактите помежду им, когато бащата е в
чужбина. Заявява, че обикновено бащата се връща един път в годината за две
седмици и всеки ден го взима без преспиване. Заявява, че родителите са в добри
отношения, но знае от дъщеря си, че същата не желае детето да пътува в чужбина.
От разпита на свидетеля Ц. В. П. се установява, че детето има свръх
чувствителна кожа и ползва специални измиващи средства, а също така спазва и
специална диета, поради което храните на Александър се закупуват от специални
био магазини като твърди, че средствата за детето изцяло се покриват от сестра
й. Разходите за момчето сключват и закупуването на учебници и дрехи. Заявява,
че бащата не познава нуждите на детето, но заявява, че когато същият е в
България прекарва целият ден с А. Заявява, че знае, че сестра й не желае детето
да пътува в чужбина, тъй като детето е много привързано към майката, а също
така и с оглед наличието на много емигранти в района, в който живее бащата в
Германия.
По реда
на чл. 59 СК са изслушани и двамата родители като от изслушването бащата се
установява, че живее в Германия и контактът със сина" му се осъществява
предимно по скайп като същите са съобразени с учебния процес на детето.
Посочва, че в България се прибира два/три пъти в годината като дните, по време
на престоя, прекарва със сина си, но същият не преспива при него. Знае за
проблемите на А. с корема и винаги пита майка му какво да яде. Желае детето да
пътува до Германия, защото по този начин същият ще натрупа преживявания,
спомени, а и има повече места, на които може да го заведе отколкото тук.
Твърди, че е имал уговорка с майката детето да го посещава една/две седмици,
според ваканциите. От изслушването на майката се установява, че когато бащата е
в България, тя не ограничава контактите на детето с него, а напротив вижда го
всеки ден и прекарват деня заедно без да нощува при него. Счита, че решението
на бащата да замине за Германия е лично негово и нищо не е наложило това негова
решение и след като последния желае да вижда сина си следва да намери начин да
го прави на територията на република България. Счита, че Германия не е спокойна
държава и ще е спокойна детето да пътува до там, когато навърши 16 години.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в нормата на чл.127 ал.2 СК и чл.127а ал.2 СК.
По иска с
правно основание чл.127а ал.2 СК:
Цитираната
норма предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването
на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато последните не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има
характера на спорна съдебна администрация. При разрешаване на възникналия спор
основен критерий за преценка винаги е интересът на детето. Настоящият състав
намира, че е налице категорична и
непротиворечива практика, приемаща, че разрешението за неограничено извеждане
на детето от територията на страната без съгласието на единия родител не е в
интерес на детето / Решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013
г., III г. о., ГК, Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013
г., IV г. о., ГК, Решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011
г., IV г. о./ В този смисъл е и т.1 на ТР №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК.
При
преценка какъв е интересът на детето пък следва да бъдат съобразени критериите,
посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет.,
дефиниращ понятието „най-добър интерес на детето“. Там изрично е посочено, че
преценка за интереса на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето;опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена;способността на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Безспорно е
между страните, че детето има добра емоционална връзка с майката, която е била
единственият отглеждащ родител. Контактите с бащата също не са нарушени. Детето
и бащата се чуват редовно по телефона и се виждат по скайп и вайбър. Когато
бащата е в България, ежедневно се среща с детето, водил го е и го е взимал от
училище. Безспорно е, че бащата работи в Германия по постоянен договор и
инцидентно се завръща в България. Представени са доказателства, че С.Г. е
адресно регистриран на адрес: ул. „Мьорикещрасе“
№ 44 в град Бад Мергентхайм, Германия.
Детето понастоящем е на десет години. Същото е на възраст, в която
започва както духовното, така и емоционалното си съзряване. Детето е във
възраст, в която започва разширяване на мирогледа си, в която възраст трупа
нови впечатления и познания за обкръжаващия го свят. Затова и съставът приема,
че е в интерес на детето да пътува Германия, където бащата, който е постоянно
установен там от пет години, би могъл да го запознае със забележителностите на
тази държава. Бащата разполага с възможност за осигуряване на жилище на детето
през време на престоя му, както и със средства за издръжка. Възраженията в
обратния смисъл, наведени от въззивницата се неоснователни. Бащата е адресно
регистриран в Германия, както и е трудово осигурен. Като се има предвид краткия
период, който детето ще прекара в чуждата държава, както и екскурзионната цел
на посещенията, съставът намира, че не е необходимо да се събират други
доказателства за условията, които бащата може да осигури на детето. Фактът, че
последният съжителства с друга жена, е ирелевантен, доколкото не се касае за
промяна местожителството на детето. Следва да се отбележи и обстоятелството, че
бащата и детето са в близки отношения, поради което и времето, което ще
прекарва детето с бащата без прекъсване в чуждата държава, още повече ще скрепи
емоционалната връзка помежду им. Възраженията на въззивницата, че бащата не е в
състояние да се справи със задоволяване нуждите на детето и предвид
специфичното му здравословно състояние, са неоснователни. Бащата е прекарвал
целодневно с детето си по време на престоя си в България, като същият е
запознат със здравословните му проблеми и специфичния хранителен режим и е
готов да го съблюдава. Контактува с майката и се допитва по въпросите какво
може да яде детето и какво не, което няма пречка да бъде осъществено и когато
детето и в Германия. Изготвен от майката хранителен режим и изрично изброени
забрани за определени храни биха били достатъчни, за да може бащата да съобрази
изхранването на детето А. Възражението на въззивницата, че детето е силно
емоционално привързано към нея, съдът намира за неоснователно. Освен
показанията на св. Ц. П., която сочи, че преди известно време детето не е
искало да се разделя от майката, когато била в командировка, други такива
доказателства не са събрани. Безспорно е, че детето прекарва цели дни с бащата,
когато последният е в България и очевидно няма притеснения да се разделя с
майка си. Фактът, че досега не е пренощувал при бащата, не води до извод, че
последното би донесло някаква емоционална травма. Следва да се съобрази, че детето
е вече на десет години и е от мъжки пол. Същото израства както физически, така
и емоционално и навлиза във възраст, в която контактът с лице от мъжки пол имат
съществено значение за развитието му. Затова и отделянето от майката за кратък
период, като детето заедно с бащата през това време трупа нови знания и
впечатления, определено може да се приеме, че би довело до неговото израстване,
респективно е в негов интерес. Възраженията, че Германия е държава на
размирици, предвид множеството емигранти, съдът намира за неоснователно. ФР
Германия е част от ЕС, поради което и опасността от терористични актове и
размирици е такава, каквато е навсякъде в Европа, вкл. и в България.
Съдът намира за основателно направеното във въззивната жалба
възражение, че разрешението е дадено до навършване от детето на 18 години,
както да може да пътува с упълномощено от бащата лице. Съобразно т.1 на ТР №1
от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК, изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън
страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от
време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето
при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на
пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена
предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще
пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за
детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася
само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж
завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време
и територия пътуване. Като съобрази постановките на цитираното ТР съставът
приема, че даването на разрешение за пътуване на детето за срок до навършване
на 18-годишна възраст е на практика даване на разрешение за неопределен период,
предвид обстоятелството, че след навършване на 18 години детето може да пътува
само. Периодът на разрешението от девет години е твърде дълъг, за да може да
бъде направена адекватна преценка за това, доколко би бил защитен интересът на
детето да пътува без разрешение на майка си за такъв период. Затова и съставът,
като съобрази и наложилата се съдебна
практика, намира, че следва разрешение да бъде дадено за пътуване, но за период
не по-дълъг от пет години. Даденото разрешение следва да бъде изменено в
посочения смисъл. Доколко интересът на детето да пътува с трето лице, което не
е негов родител, е защитен, адекватна преценка не може да бъде направена, тъй
като в настоящото производство липсва възможност за установяване както
самоличността, така и възпитателските качества на упълномощеното лице. Същото
не е изрично посочено от бащата, респективно не са събрани доказателства за
надежността на това лице. Затова и даването на разрешение детето да пътува с
кое да е упълномощено от бащата лице, като е достатъчно то да е пълнолетно,
съдът намира, че не е в интерес на детето. Решението на ВРС следва да бъде
отменено в тази част. Незаконосъобразно ВРС е постановил пътуването на детето с
бащата да е извън режима на лични отношения на последния с детето. Както вече се коментира по-горе в
изложението, пътуването на детето с неговия баща в чуждата държава, би
представлявал най-пълноценния и продължителен контакт между двамата, поради
което и напълно неоснователно е това време да бъде изключено от времето, през
което бащата и детето осъществяват лични отношения. Разрешението следва да бъде
дадено за пътуване през летния период, в който майката не ползва платения си
годишен отпуск. Решението следва да бъде отменено и в тази част.
Актът на ВРС следва да бъде потвърден в частта, с която е дадено
разрешение, заместващо съгласието на майката да се издаде паспорт на детето А.
С. Г., ЕГН **********, роден на *** г., както и последното да пътува за период
от пет години от постановяване на настоящото решение до Федерална Република
Германия с правото да преминава през държави - членки на ЕС, както и Република
Македония и Република Сърбия, придружавано от своя баща С.В.Г., ЕГН **********,***
всяка година по време на лятната ваканция за период от 10 дни, които не
съвпадат с годишния отпуск на майката, без затова да е необходимо съгласието на
майката, на осн. чл. 127а, ал.2 СК вр. чл. 76, ал.1, т.9 ЗБЛД.
По жалбата срещу решението по иска с правно основание чл.127 ал.2 СК:
Въззивницата няма възражения срещу определения режим на лични отношения
между бащата и детето през зимната и пролетната ваканция, както и коледните и
новогодишните празници, но излага, че посочените дати на ваканциите не са
коректни. Съставът споделя изложените от въззивницата съображения. Съобразно
чл.154 ал.1 КТ празничните дни са 24, 25 и 26.12., както и първи януари. Затова
и детето следва да прекара всяка четна година от 9,00ч. на 24.12. до 18.00ч. на
26.12. със своя баща, след което да бъде върнато при майката. За нечетните
години бащата следва да може да взема и вижда детето от 9,00ч. на 31.12. до
18,00ч. на 02.01. Ваканциите на учениците се определят от МОН и те освен
Коледната, са междусрочна, Великденска и лятна. Същите обаче се определят по
дати за всяка календарна година съобразно учебния план и датата на християнския
празник. Затова и бащата следва да може да вижда и взема детето всяка нечетна
година от 9,00ч. на първия ден на междусрочната ваканция, определена от МОН, до
18,00 ч. на последния й ден, а всяка четна година от 9,00ч. на първия ден на Великденската
ваканция, определена от МОН, до 18,00 ч. на последния й ден. Решението на ВРС
следва да бъде изменено в горния смисъл.
По частната жалба срещу определението, с което е постановено
предварително изпълнение на решението:
Нормата на чл.127а ал.4 СК дава възможност съдът да допусне
предварително изпълнение на решението за даване на разрешение за снабдяване на
детето с документи, както и за заместващото съгласие разрешение. Съдът намира,
че допуснатото предварително изпълнение на решението е в
интерес на детето, тъй като предвид настъпващата лятна ваканция и необходимият
срок за изготвяне на паспорт, при недопускането на предварителното изпълнение
бащата би бил в невъзможност да реализира пътуване с детето през настоящата
година. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На
осн. чл.78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане въззиваемата страна да бъде
осъдена да заплати на въззивницата направените пред настоящата инстанция
разноски съобразно уважената част от жалбите. Съдът признава разноски в размер
на 200 лв. за адвокатски хонорар предвид частичното уважаване на въззивната
жалба и като съобрази отхвърлянето на частната такава. Следва да бъде призната
и заплатената такса за въззивно обжалване на решението по чл.127 ал.2 СК в
размер на 25 лв. Въззиваемата страна Г. следва да бъде осъден да заплати на
въззивницата общо разноски в размер на 225 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1029/14.03.2018г. по гр.
д. №5051/17г. на ВРС, ХІІ-ти с-в, в частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката М.В.П.,
ЕГН **********,***, да се издаде паспорт на детето А. С. Г., ЕГН **********,
роден на *** г., както и последното да пътува за период от пет години от постановяване на настоящото решение до
Федерална Република Германия с правото да преминава през държави - членки на
ЕС, както и Република Македония и Република Сърбия, придружавано от своя баща С.В.Г., ЕГН **********,***, всяка година по време на лятната ваканция
за период от 10 дни, без затова да е необходимо съгласието на майката, на
осн. чл. 127а ал.2 СК вр. чл. 76, ал.1, т.9 ЗБЛД.
ОТМЕНЯ решение № 1029/14.03.2018г. по гр. д. №5051/17г. на ВРС, ХІІ-ти с-в, в частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на
майката М.В.П., ЕГН **********,***, детето А. С. Г., ЕГН **********, роден на ***
г., да пътува за период надвишаващ пет
години от постановяване на настоящото решение до Федерална Република
Германия с правото да преминава през държави - членки на ЕС, както и Република
Македония и Република Сърбия,както и в
частта, с която е дадена възможност
детето да бъде придружавано от упълномощено от бащата С.В.Г., ЕГН **********,***,
трето пълнолетно лице, както и в частта,
с която е постановено пътуването да не съвпада с режима на лични отношения на бащата
с детето.
ПОСТАНОВЯВА пътуването на детето за
период от десет дни през лятната ваканция всяка
година да не съвпада с годишния отпуск на майката.
ИЗМЕНЯ решение
№ 1029/14.03.2018г. по гр. д. №5051/17г. на ВРС, ХІІ-ти с-в, само в частта, с
която е определен режима на лични отношения между детето А. и бащата С.В.Г.,
ЕГН **********, през официалните празници и ваканциите, КАТО ГО ОПРЕДЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Бащата С.В.Г.,
ЕГН **********,***, ще може да вижда и взема детето А. С. Г., ЕГН **********,
роден на *** г.,
- всяка
нечетна година от 9,00ч. на първия ден на междусрочната ваканция, определена от
МОН, до 18,00 ч. на последния й ден с преспиване;
- всяка
четна година от 9,00ч. на първия ден на Великденската ваканция, определена от
МОН, до 18,00 ч. на последния й ден с преспиване;
- всяка
четна година от 9,00ч. на 24.12. до 18.00ч. на 26.12. с преспиване;
- всяка
нечетна година от 9,00ч. на 31.12. до 18,00ч. на 02.01. с преспиване;
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1029/14.03.2018г. по гр. д. №5051/17г. на ВРС, ХІІ-ти с-в, в частта, имаща
характера на съдебно определение, с което е допуснато предварително изпълнение
на предявения иск с правно основание чл.127 а СК.
ОСЪЖДА С.В.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на М.В.П.,
ЕГН **********,***, сума в
размер на 225 /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените
пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.