Р Е Ш Е Н И E
№
48 01.03.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
Секретар Станка Чавдарова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1792 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата молба на К.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против М.Г.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ****,
чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Веселина Балбазанова и И.М.К.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
за осъждането им солидарно да заплатят на К.Г. сумата от 49 000 евро,
представляваща платената с отпаднало основание продажна цена на недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 по КККР на гр.
Бургас, апартамент, брой нива – 1, с
площ от 92 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 9,42 кв.м., при
съседи: СОС с идентификатори - на същия етаж 07079.607.178.1.1; под обекта
07079.607.178.1.13, 07079.607.178.1.12 и 07079.607.178.1.11 и над обекта
07079.607.178.1.4,; за осъждане на М.Д. да заплати на ищеца 65 000 лв.,
представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния
имот след извършените подобрения, както и сумата от 3 874,93 лв.,
представляваща разноски по сделката за местен данък (2875.07 лв.), нотариална
такса (902.02 лв.) и такса за вписване (97.84 лв.), ведно със законната лихва
за забава върху претендираните суми считано от датата
на предявяване на иска до окончателното им заплащане.
След отказ от исковете против М.Г.Д. и И.М.К. за солидарното им осъждане да
заплатят сумата от 49 000 евро и против М.Д. за осъждането ѝ да
заплати сумата от 3 874,93 лв., представляваща разноски по сделката за
местен данък (2875.07 лв.), нотариална такса (902.02 лв.) и такса за вписване
(97.84 лв.), производството по тези претенции е прекратено. Разглежда се само
иска против М.Д. за присъждане на 65 000 лв., представляваща сумата, с
която се е увеличила стойността на процесния имот
след извършените подобрения.
Ищецът твърди, че на 26.04.2018 год.
сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 141,
том I, рег. № 2290, дело №
92 от 26.04.2018 г. по описа на нотариус ГергА.Сазанова с рег. № 396 на НК, с който закупил от М.Д., чрез
пълномощника на последната Л.Й., недвижим имот, представляващ апартамент в
гр.Бургас. Твърди, че в изпълнение на задълженията си на купувач на имота, в
деня на сключване на сделката превел по сметката на продавача в Метробанк Лондон сумата от 49 000 евро. Сочи, че
титуляри на сметката били две лица – продавача Д. и трето лице – И.К., като по
обяснения на пълномощника, продавачката настоявала продажната цена да бъде
преведена именно по тази сметка.
Твърди се от ищеца, че след покупката
извършил основен ремонт на имота, чиято обща стойност възлизала на 30 000 лв. –
разходи за материали и труд, изразяващ се в подмяна плочките в санитарните
помещения и коридора, ремонт на ел.инсталацията и водопроводната инсталация,
смяна на мазилки, шпакловка и боядисване, подмяна на дограма и врати, подробно
описани в исковата молба. Ищецът
заявява, че всички дейности в жилището приключили преди получаването на исковата молба по гр.д.№844/2018 год.,
образувано от Д., с искане да бъде обявена сделката за недействителна и приобретателят да бъде осъден да върне владението върху
имота.
Сочи се, че в резултат на извършените
подобрения и ремонти стойността на имота се е повишила с 65 000 лв. Твърди
се, че при извършването им ищецът е бил
добросъвестен, поради което следва да бъде обезщетен със сумата, с която се е
увеличила стойността на имота.
Постъпил е отговор от ответницата М.Д.,
с който претенцията се оспорва като неоснователна. Заявява се, че при
извършване на продажбата Д. е била мнимо представлявА.от
лице, което не е упълномощила да се
разпорежда с имота ѝ. Оспорва се твърдението на ищеца, че извършил
цялостен ремонт, включващ подмяна на ел.инсталацията, вкл.смяна на кабели,
контакти, разклонителни кутии, осветителни ключове и тела, че са свалени всички
подови настилки, че е сваляно нивото на пода, че са положени нова замазка и
нови подови настилки и т.н. Заявява се, че
дори и да са извършени тези ремонти, те не са били необходими и полезни,
те са луксозни и ищецът ги е извършил така, че жилището да придобие желания от
него вид. Посочва се, че ответницата не е желаела извършването на такива
ремонти, не е знаела и не е давала съгласие за тях. Твърди се, че имотът е бил
в идеално състояние според представите на ответницата и е разполагал с всичко
необходимо, за да бъде обитаван. В отговора се описва състоянието на жилището
преди сключването на сделката. Заявява се, че ако тези работи са извършени в
имота на ответницата, те не представляват подобрения, тъй като ищецът е
подменил съществуващите инсталации, врати, прозорци, плочки и пр. с нови.
Твърди се, че е извършен ремонт, който не е повишил стойността на имота със
стойността на дейностите (труд и материли), тъй като
жилището е било в добро състояние, годно за нормално ползване и дългосрочно е
било отдавано под наем. Според ответницата вредата, претърпяна от купувача, не
е причинена от нея, а от третото лице, представило се за нея при
упълномощаването, поради което стойността на обезщетението следва да се търси
от това трето лице.
Оспорва се твърдението, че към момента
на получаване на исковата молба по гр.д.№884/2918 год. в имота е бил извършен
ремонт на стойност 30 000 лв., с който стойността на имота е увеличена с
65 000 лв. Твърди се, че към момента на придобиване на имота ищецът е бил
добросъвестен, но в момента, в който е узнал, че сделката е осъществена от мним
представител, добросъвестността се е трансформирала в недобросъвестност по
отношение на извършените след тази дата (02.06.2018 год.) подобрения. Ако не се
възприеме, че ищецът е узнал за правата на ответницата на 02.06.2018 год., то според
ответницата той е станал недобросъвестен от момента на вписването на исковата
молба по гр.д.№884/18 год. (13.06.2018 год.) или най-късно от момента на
получаване на препис от исковата молба по това дело (09.07.2018 год.). Която и
дата да бъде приета, за извършените след нея подобрения в имота ищецът се явява
недобросъвестен. За тези подобрения в полза на ищеца могат да бъдат присъдени
само сторените разходи, не и увеличената стойност на имота.
В съдебно заседание ищецът поддържа
претенцията, представя доказателства.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от ответницата, представят се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна стрА.следното:
На 26.04.2018 год. ищецът закупил с нотариален
акт № 141, том I, рег. № 2290, дело № 92 от 26.04.2018 г. по описа на нотариус ГергА.Сазанова с рег. № 396 на НК,
от М.Д., последната – представлявА.от Л.П.Й.,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 по КККР на гр.
Бургас, апартамент, брой нива – 1, с
площ от 92 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 9,42 кв.м., при
съседи: СОС с идентификатори - на същия етаж 07079.607.178.1.1; под обекта
07079.607.178.1.13, 07079.607.178.1.12 и 07079.607.178.1.11 и над обекта
07079.607.178.1.4, за сумата от 49 000 евро. С решение №275/27.06.2019
год. по гр.д.№884/18 год. по описа на БОС, в сила от 22.10.2019 год., сделката,
извършена с горния нотариален акт, е обявена за недействителна на основание
чл.42 ал.2 от ЗЗД, поради представляването на подавача от мним пълномощник – Л.Й.,
прието е за установено по отношение на приобретателя К.Г.,
че М.Д. е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 и Г. е осъден да предаде
владението.
В хода на настоящото производство
ищецът Г. е предал доброволно на Д. владението върху апартамента на 19.09.2019
год. и това се установява от съвпадащите твърдения на страните в съдебното
заседание на 01.10.2019 год.
Не се оспорва от ответницата, а и от
свидетелските показания и изслушаните по делото експертиза се установява, че
след като сключил сделката и му било предадено владението, ищецът осъществил
ремонтни работи в жилището. Ответницата не оспорва, че в началото на ремонтните
дейности ищецът бил добросъвестен – той придобил владението след подписване на
нотариалния акт и без да знае, че ответницата е била мнимо представлявана.
Твърди се обаче от нея, че ищецът бил уведомен за правата на действителния
собственик и дори след това продължил с ремонта, а след като е станал
недобросъвестен, за част от работите може да иска само действително сторените
разходи, не и увеличената стойност, по арг.от чл.74
ал.1 от ЗС. Отделно ответницата твърди, че разноските не са полезни, а
луксозни, тъй като и преди ремонта апартаментът е бил в добро състояние, годен
за ползване и отдаван под наем.
Ищецът е описал ремонтните работи и
времето на извършването им (от сделката до получаване на исковата молба по
гр.д.№884/18 год.), като цялостна подмяна на ел.инсталацията, вкл.кабели,
контакти, разклонителни кутии, осветителни ключове, тела и ел.табло; сваляне на
всички подови настилки, сваляне на нивото на пода, полагане на нова подова
замазка и нови подови настилки – гранитогрес и ламинат; къртене на старите мазилки по стени и полагане на
нова, шпакловка и боядисване или тапети; подмяна на дограма с нова ПВЦ дограма;
подмяна на цялата ВиК инсталация след водомерите – замяна на старите железни
тръби с нови пластмасови, смяна на батериите; подмяна на всички плочки и
санитария в банята и тоалетната; шпакловане и пребоядисване на тераси, полагане
на гранитогрес на подовете; подмяна на всички
интериорни и екстериорни врати с нови.
Видно е от съдебно-техническата
експертиза, изготвена от в.л.Ч., че всички, описани в исковата молба работи, са
осъществени на място. Огледът е бил направен от вещото лице преди предаването
на апартамента от ищеца, в производството по чл.207 от ГПК, и на място е
установено, че от видимите работи всички са изпълнени и жилището е в много
добър вид – всички ел.уреди (ключове, контакти) са сменени, апартаментното
ел.табло също; стените и таваните са идеално шпаталовани
и боядисани, върху изправена мазилка; подовите настилки са подменени, като
едната тераса е приобщена съм стаята и там се е наложило сваляне на нивото на
пода; санитарните възли са с нови облицовки от фаянс и нова санитария; цялата
дограма е нова – прозорци ПВЦ, входна врата – блиндирана, вътрешни врати МДФ.
Както в.л.Ч., така и в.л.П. при огледа са установили, че при ремонта са вложени
качествени материали.
Събрани са свидетелски показания за
състоянието на апартамента преди ремонтните работи, както и за времето на
извършването им от ищеца.
Св.Й., воден от ищеца, заявява, че
посетил имота в началото на м.май, около Гергьовден, по молба на брата на ищеца
– С.. Първото впечатление на свидетеля било, че жилището е в много лошо
състояние, небрежно поддържано, ето защо уведомил брата на ищеца, че за ремонта
ще са необходими доста средства. Тъй като свидетелят по занятие се занимава със
строителство, посъветвал ищеца и брат му да започнат с подмяна на
ел.инсталацията и ВиК мрежата, защото всичко трябвало да се ремонтира като
цяло. Свидетелят посетил апартамента три-четири пъти, включително преди
започването на ремонта, когато вече били доставени лепила, сухи смеси, топове
кабели за ел.инсталацията, по стените и таваните имало направени канали за
полагане на новите проводници, баните били изкъртени на мястото, където
трябвало да се поставят тръби, в средата на стаята имало складирани строителни
отпадъци. Още при първия оглед свидетелят установил, че подът е за ремонт, тъй
като бил неравен и в едната стая имало възвишение, което налагало да се кърти. Накрая,
когато свидетеля посетил жилището през м.юни, всичко било завършено и като
изпълнение било доста добре направено. Според свидетеля, преди ремонта жилището
било с дървена дограма, интериорни врати от шпертплат,
с подови настилки от теракот в кухнята и ламинат в останалите стаи.
Св.Б.също посетил жилището малко след
покупката. Той твърди, че апартаментът бил в плачевно състояние, нуждаел се от
ремонт. Дограмите и вратите били дървени, според свидетеля вратата към терасата
се заключвала с райбер и не се затваряла плътно. Имало ламинат,
но бил захабен. След около един месец свидетелят отново посетил апартамента
когато ремонтът бил приключил. Жилището вече имало търговски вид, с подменени
дограми, настилки, баня и тоалетна.
Св.К., водена от ответницата, твърди,
че била пълномощник на Д. и отдавала имота под наем от края на 2013 год. до
2018 год. до момента на измамата. Свидетелката разбрала от съседи, че в
апартамента тече ремонт и отишла на място, за да провери. Там заварила
майстори, които ѝ заявили, че правят ремонт, дошъл собственика,
разговаряли на място и той ѝ казал, че го купил. Според св.К., при това
посещение в имота входната врата била сменена, мебелите били извадени, имало
строителни материали. Според свидетелката, апартаментът преди ремонта бил в
идеално състояние. Последният освежителен ремонт бил правен от наематели през
2017 год. Всички ключове и контакти работели, всички батерии и душове,
дограмата била изрядна – масивна двойна дограма с работещи механизми, банята
била с плочки, в хола имало ПВЦ преграда, ламинатът
бил в добро състояние. Свидетелката сочи , че още два пъти след това посетила
имота – в края на м.юли и началото на август. Тогава не влязла в жилището и в
сградата, но от своята къща и от улицата погледнала и видяла, че вътре има
движение на хора в работно облекло, чувал се шум.
Св.Ф., която посредничила при
сключването на сделката, също посетила имота преди ремонта. Твърди, че жилището
било в окаяно състояние, нуждаело се от ремонт – измазване, шпакловане, смяна
на дограми, врати. В единия санитарен възел имало фаянс, в другия – не. По
време на ремонта свидетелката също ходила в имота и твърди, че според нея
плочките в банята са лепени върху старите плочки.
Св.Д. е съсед на имота на същия етаж.
Той описва състоянието му като „катакомба“, т.е като лошо състояние. Свидетелят
заявява, че М. не е идвала в България от 2000 година, а А.(св.К.) боядисала, но
нищо повече. Ищецът направил голям ремонт, сменил входната врата. Ремонтът
продължил около четири месеца, до юли-автуст 2018
год., но свидетелят не помни точно.
Жилището е оценено от в.л.П. към
момента на приключване на съдебното дирене, в състоянието преди ремонта (по
свидетелски показания) и след това. Според нея, жилището е увеличило своята
стойност, съобразно внесените корекции в заключението съдебното заседание, с 29 769
лв.
Полезните разноски са разходите за труд
и материали, довели до увеличаване стойността на имота (ПП ВС №6/74 год., решение
№ 152 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1518/2014 г., I г. о., ГК), като това
увеличение е обективно – т.е. би имало значение за всеки собственик на имота, а
не само за подобрителя. За разлика от полезните разноски, луксозните са икономически неполезни за собственика. В
случая се установява, че с извършването на ремонтните дейности предназначението
на имота не е променено, той само е станал по-поддържан и функционален.
Обективно това е довело до увеличаване на стойността му, което в цифрово
изражение е 29 769 лв. Дори и преди това жилището да е било годно за
живеене, оборудвано с дограма, врати, санитария, с изпълнени довършителни
работи подови настилки и измазване на стени, това не изключва полезността на
направените разходи за собственика, понеже те са подобрили вида му и са
заменили изхабените дограми, врати, санитария и довършителни работи с нови.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Й., Божилов, Ф. и Д., че жилището е
било в лошо експлоатационно състояние. Това, че е било отдавано под наем, не
опровергава показанията на свидетелите в горния смисъл, тъй като дори и лошо
поддържано жилище може да бъде обитавано. Единствено показанията на св.К. се
отклоняват от останалите и са в смисъл, че жилището е било в идеално състояние,
но съдът не ги цени в тази им част, предвид установените близки отношения между
нея и ответницата и натоварването ѝ от последната да отдава имота
под наем.
В обобщение съдът намира, че след като
получил владението на имота, ищецът е направил полезни разноски, а ликвидацията
на имуществените отношения между него като подобрител и собственика на имота
следва да бъдат разрешени според това дали е бил добросъвестен владелец или не.
Всички подобрения принадлежат на собственика на вещта по арг.от
чл.92 от ЗС и именно той следва да
заплати на подобрителя увеличената стойност или разходите, защото никой не може
да се обогатява за сметка на другиго.
Подобен случай на настоящия е разгледан
в решение № 141 от 30.11.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2944/2015 г., II г. о., ГК. Касационното обжалване е допуснато по
въпроса от кой момент добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен, в
случаите, в които е направил подобрения след сключване на сделка, по която продавачът е бил мнимо представляван. В това
решение, а и в решение № 134 от
27.07.2015 г. по гр. д. № 6161/2015 г. на IIIг. о., се
приема, че за да се прекъсне добросъвестното владение, изявлението на
собственика следва да стане известно или да се счита известно на владелеца с
връчването на съдебните книжа, с налагане на обезпечителна мярка или узнаване
за заведеното дело и неговия предмет по друг начин. Отречено е разрешението,
което свързва узнаването с датата на постъпване на исковата молба в съда
/независимо че от този момент нататък владелецът ще дължи добивите от вещта/,
тъй очевидно ответникът по иска не узнава за заведеното дело с внасянето на
исковата молба; отхвърлено е и разрешението, обвързващо това узнаване с
вписването на исковата молба.
Както се установява от книжата по
приложеното гр.д.№884/18г год. по описа на БОС, исковата молба с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.42 ал.2 от ЗЗД е била връчена на ищеца на
09.07.2018 год. и от този момент неговото добросъвестно владение се е
трансформирало в недобросъвестно. Не може да се приеме, че още през м.юни ищецът
е престанал да бъде добросъвестен, тъй като св.К. провела разговор с него, била
подадена искова молба и последната била вписана. Единствено връчването на
исковата молба на подобрителя променя неговото субективно отношение за знание,
че извършва разходи за имот, който принадлежи на друго лице. Въз основа на събраните свидетелски показания
съдът приема, че към момента на получаване на препис от исковата молба по
гр.д.№884/18 год. ищецът вече е бил приключил ремонтните работи. Св.Й. и Б.заявяват,
че в началото на м.май ищецът вече се е подготвял да започне ремонт. От това съдът прави извод, че ищецът започнал
да ремонтира много скоро след като придобил апартамента. Св.К., която първа
узнала за продажбата, заявява, че веднага се свързала със собственичката. От
приложеното гр.д.№884/18 год. е видно, че договора за правна помощ, подписан
между Д. и адв.Балбазанова,
е от 08.06.2018 год., от което следва, че св.К. е посетила имота в началото на
м.юни. От нейните показания явства, че към този
момент ремонтът вече бил в започнал – входната врата била сменена, жилището
било опразнено, имало строителни материали, майсторите работели. Според съда е
напълно реалистично ремонтните работи да са приключили до началото на м.юли 2018
год., т.е. за два месеца, както изнасят свидетелите Й. и Божилов, особено като
се имат предвид признанията на ищеца, че е плочките в банята са лепени върху
старите, т.е. технологичния процес е бил скъсен. Св.К. твърди, че ремонта
продължил до началото на м.август, но нейните изводи за това са опосредствени, тъй като тя не посетила имота, а погледнала
от съседния имот и от улицата. Дори и в жилището да е имало движение и хора, както
тя твърди, това не означава непременно, че работите не са били довършени. В
обобщение съдът приема, че при извършване на полезните разноски ищецът е бил
добросъвестен и при това има правото на сумата, с която се е увеличила
стойността на имота - 29 769 лв.
Тук следва да се вметне, че при изготвяне на заключението за стойностите
на апартамента преди и след разноските е
без значение дали плочките в банята са били лепени върху старите, тъй като не
се изчисляват действително сторените разходи за отделни строителни дейности, а
крайната пазарна стойност на жилището след подобренията. Освен това съдът не
споделя възражението на ответницата, че при ремонта не са влагани скъпи и
качествени материали, тъй като ищецът е имал намерение да го продаде след това.
От отговора на ищеца на поставените му въпроси е видно, че е съществувала
възможност за продажба на жилището, но тя не е била единствената. Както се каза
по-горе, и двете експертизи сочат за качествено извършен ремонт, довел до
действително увеличение в стойността на имота и това увеличение се следва да
подобрителя – ищец. Увеличената стойност на имота трябва да бъде определена
като разлика между пазарната стойност на имота преди подобренията и след това,
определени към деня на постановяване на решението въз основа на оценка на
конкретния имот в състоянието му към установяване на владението /т. е. без
подобренията/ и след подобряването му, по пазарни цени към момента на
постановяване на решението - така решение № 257 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 3571/2013 г., I г. о., ГК. При това разрешение размерът на увеличението
следва да се изчисли въз основа на заключението на в.л.П., а не на вещото лице Ч.,
в което стойностите са определени към ирелевантен момент. Претенцията е
основателна до размера от 29 769 лв. и следва да се уважи, а в останалата
част – да се отхвърли.
Ищецът е поискал присъждане на лихва за
забава върху увеличената стойност от момента на предявяване на иска. Този иск е
бил предявен като насрещен с отговора на исковата молба по гр.д.№884/18 год. –
на 08.08.2018 год. и това е датата, от която се
претендира лихва за забава.
В ППВС №6/74 год. се приема, че
вземането на владелеца за извършени подобрения има облигационен характер и се
погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да
тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със
съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено
по исков ред с предявяване на иск за собственост. Това е моментът, от който
вземането става изискуемо, тъй като погасителна давност тече само за изискуеми
вземания (чл.114 ал.1 от ЗЗД). В настоящия случай с предявяването на исковата
молба по гр.д.№884/18 год. вземането на подобрителя е станало изискуемо, но ответникът
претендира обезщетение за забава от предявяването на процесния
иск – от 08.08.2018 год., което искане е
основателно.
С оглед изхода на спора и двете страни
имат право на разноски.
Ищецът не е представил списък на
разноските. За предявяването на този иск е заплатил държавна такса в размер на 2600
лв., възнаграждение на адвокат в размер на 2600 лв. и 700 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Останалите разноски, които е направил, са във връзка с исковете, по които е
последвал отказ, затова не му се следват. От общо направените разходи на
стойност 5900 лв. съразмерно на уважената част от иска му се следват 2702,10
лв.
Ответницата е представила списък за
разноски от общо 4 273 лв. – възнаграждение на адвокат и вещо лице. С
писмените бележки е поискала и присъждане на разходи за превод и за призоваване
на свидетел, но искането е преклудирано – от една
страна, защото е направено едва с писмените бележки, а от друга, тъй като това
са разноски във връзка с исковете, по които ищецът е направил отказ, а за тях
разноските вече са ѝ присъдени с нарочно определение и тогава не са поискани. От признатите
разходи в размер на 4 273 лв., съобразно отхвърлената част от иска на
ищцата се следват разноски в размер на 2 316 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да заплати на К.А.Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 29 769 (двадесет и девет хиляди седемстотин шестдесет
и девет) лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 по КККР на гр.
Бургас, апартамент, брой нива – 1, с
площ от 92 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 9,42 кв.м., след
извършени подобрения от К.Г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 08.08.2018 год. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част
до предявения размер от 65 000 лв.
ОСЪЖДА
М.Г.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ****,
да заплати на К.А.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, съдебно-деловодни разноски в първата инстанция в
размер на 2702,10 (две хиляди
седемстотин и два 0.10) лв.
ОСЪЖДА К.А.Г., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на М.Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, разноски пред първата инстанция в размер на 2 316
(две хиляди триста и
шестнадесет) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: