РЕШЕНИЕ
№ 1142
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И.А П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110209086 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Н. Г. К. против наказателно постановление
(НП) № 7/22.01.2021 г., издадено от директор на Областна дирекция по
безопасност на храните – София град (ОБДХ), с което на основание чл. 420а,
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗВД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издадено НП. Жалбоподателят посочва, че е налице несъответствие между
описаното нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено с
действителната фактическа обстановка. Твърди, че описаните 5 броя свине не
се отглеждат в животновъдния обект, стопанисван от него. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител – адв. Х., излага подробни аргументи в подкрепа на посочените
в жалбата съображения. Посочва, че погрешно АНО е определил
нарушението като извършено в условията на „повторност“, както и че не е
1
установена правилно фактическата обстановка. Излага доводи, че АНО не е
разчел възраженията на Н.К., вписани в процесния АУАН, което се
потвърждава от показанията на свидетеля С. К.. Намира, че са налице
процесуални нарушения във връзка със съставянето и връчването на АУАН.
Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. Б., моли
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква аргументи
за безспорна доказаност на извършеното нарушение, обстоятелствата, при
които е осъществено, както и неговото авторство. Посочва, че както в АУАН
и НП, така и в протокола за извършена проверка е посочен точният брой
прасета, налични в обекта, а несъответствието в свидетелските показания се
дължи на множеството извършвани в обекта проверки. Твърди, че проверката
е извършена и АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя Н.К.,
който е положил подпис върху документите. Моли при установяване липсата
на „повторност“, НП да не бъде отменяно, а да бъде наложена съответната
законосъобразна санкция. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 1 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
Жалбоподателят Н. Г. К. бил собственик на животновъден обект с рег.
№ 1853-0009, находящ се в с. Ч., бивш стопански двор, ул. „ХХХХХ“ №
регистриран с удостоверение за регистрация на животновъден обект №
311/23.03.2011 г. В удостоверението било вписано, че в обекта се отглеждат
ДПЖ, ЕПЖ – крави, овце, свине.
На 18.09.2020 г. на място в животновъдния обект била извършена
проверка от д-р Т.И. и д-р М. К. – служители на ОБДХ София – град, в
присъствието на собственика Н.К.. При проверката контролните органи
установили наличието на 5 броя свине, които са без идентификация и не
2
фигурират в Интегрирана информационна система (ИИС), поддържана от
БАБХ, като същите били без поставени идентификатори. Констатациите на
проверяващите били обективирани в протоколи № 2020-961/18.09.2020 г. и №
2020-962/18.09.2020 г.
С оглед на това свидетелят Т.И. – главен инспектор в отдел
„Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – София град съставил срещу
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 2002509/18.09.2020 г. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.
1 от ЗВД. Н.К. подписал акта, като вписал възражения, че 3 броя от прасетата
са негови, а два броя са на брат му за домашни нужди. Препис от АУАН бил
връчен на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление № 7/22.01.2021 г. от директор на Областна
дирекция по безопасност на храните – София град, с което на основание чл.
420а, ал. 1 от ЗВД на Н.К. било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Т.И. и С. К., както и от писмените доказателства
по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК – протокол № 2020-
962/18.09.2020 г.; протокол № 2020-961/2020 г.; НП № 224/15.09.2020 г.,
издадено от директора на ОДБХ – София град; АУАН № 2002096/17.06.2020
г.; заповед № ОСПП-42/04.08.2017 и заповед № ОСПД-217/22.05.2014 г. на
изпълнителния директор на БАБХ; обратна разписка; удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 311/23.03.2011 г.; длъжностна
характеристика; заповед № 207/22.01.2021 г. на директора на ОДБХ – София
град, писмо № 124/21.01.2022 г.; определение № 522/21.01.2022 г. по дело №
303/2022 по описа на АССГ.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И., като намира същите за
логични и безпристрастни, от тях се установява извършването на проверка в
животновъдния обект и резултатите от същата. Свидетелят няма ясен спомен
за конкретните обстоятелства относно процесния случай, което съдът отдава
на изминалия период от време, естеството на служебните му задължения и
заявеното от него, че е извършвал неколкократно проверки в обекта, като при
всяка от тях е имало установени на място животни без идентификация.
3
Липсата на спомен за част от обстоятелствата и разминаването относно броя
установени на място свине се преодолява от останалия събран по делото
доказателствен материал – протоколът за извършена проверка, в който
надлежно е отразено, че същата е извършена в присъствието на Н.К. и са
описани констатираните животни без идентификация. Следва да се отбележи,
че във възраженията, вписани от жалбоподателя в АУАН, същият признава,
че в обекта е имало 5 броя свине, като оспорва единствено собствеността
върху част от тях.
При отчитане на възможността за наличието на заинтересованост съдът
даде вяра и на показанията на свидетеля С. К., които обаче явно касаят
извършената предходна проверка, дала повод за издаването на НП №
224/15.09.2020 г., предвид броя на животните и сочения момент на
умъртвяване на прасетата, предхождащ проверката, инициирала настоящото
производство. Свидетелят К. не твърди да е отглеждал свине в
животновъдния обект на Н.К. след този момент, с което се опровергава
защитната теза на жалбоподателя, че установените на 18.09.2020 г. животни
са били собственост на неговия брат.
Съдът кредитира и писменитеа доказателства, приобщени по ред на чл.
283 от НПК, като същите изясняват възприетата от съда фактическа
обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества съгласно приложените по делото заповед № ОСПП-42/04.08.2017 и
заповед № ОСПД-217/22.05.2014 г, както и законовата разпоредба на чл. 472,
ал. 1 и ал. 2 от ЗВД.
4
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
форма и със съдържанието, регламентирано в чл. 42, съответно - чл. 57
ЗАНН. При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване
на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и
нарушените законови разпоредби.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя за неспазена процедура по съставянето и
връчването на АУАН. Актът е съставен в присъствие на Н.К., което се
установява от собственоръчно вписаните възражения и положения от него в
графа „нарушител“ подпис, противно на твърденията на адв. Х. След като
актът е съставен на същата дата, на която е извършена и проверката,
осъществена също в присъствие на жалбоподателя и при липсата на
удостоверяване от актосъставителя на АУАН същият да е съставен в
отсъствие на нарушителя, то за съдът не възникват съмнения, че актът е
съставен в присъствието на Н.К.. Последният следва да се е запознал със
съдържанието на подписвания от него документ, в който в долния ляв ъгъл
изрично е посочена дата на подписване 18.09.2020 г., но не е направил
възражение в тази насока нито при съставяне на АУАН, нито при депозиране
на жалбата, а едва в хода на съдебните прения, което сочи на изграждане на
защитна теза, напълно опровергана от събраните по делото доказателства.
Действително, в разписката за връчване на препис от АУАН не е посочена
дата, но това не следва да се приеме като съществено процесуално
нарушение, доколкото жалбоподателят е удостоверил, че е получил същия,
упражнил е правото си на възражения и невъзможността за установяване на
точната дата на връчване на АУАН не ограничава правото на защита на
лицето до степен да опорочи цялото административнонаказателно
производство.
Относно доводите, че подписът в протокола за проверка не е положен
от Н.К., освен гореизложените съображения, следва да се отбележи, че в
частта относно присъствалите лица протоколът е официален удостоверителен
документ, като инпекторите при ОДБХ – София град носят отговорност за
5
евентуално съставяне на документ с невярно съдържание. Необосновано е
обаче да се предполага, че длъжностни лица са вписали в него невярно
обстоятелство, още повече при липса на каквито и да било доказателства за
това и наличието на подпис в графа „присъствали“, макар и схематично
положен.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което
е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДВ е забранено отглеждането на
животни, на които не е извършена официална идентификация. От
доказателствата по делото безспорно бе установено, че от обективна страна
Н.К. - собственик на животновъдния обект, е нарушил законоустановената
забрана, като е отглеждал 5 броя свине, без същите да са официално
идентифицирани и да фигурират в ИИС, поддържана от БАБХ. Възраженията
на жалбоподателя в насока, че откритите животни не са негова собственост,
не само не намериха опора в доказателствения материал, а бяха опровергани
от показанията на свидетеля К. по гореизложените съображения. От друга
страна, обстоятелството, чия собственост са животните, не променя факта, че
същите са отглеждани в животновъдния обект, стопанисван от
жалбоподателя. Както и дали свинете са били физически разграничени
посредством панел от другите животни или не, не води до извод, че същите са
се намирали извън проверявания обект, както твърди процесуалния
представител на жалбоподателя. Безспорно установено е, че животните не са
били идентифицирани и не фигурират в ИИС на БАБХ. В Наредба № 61 от
9.05.2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните,
за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз,
Раздел IV е посочен редът за идентификация на свине от собствениците на
животновъдни обекти, от което следва, че жалбоподателят е имал такова
задължение за свинете, отглеждани в неговия обект.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
форма на вината - пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че е имал задължение
да идентифицира животните, които отглежда, както и опасността от това да
не бъдат идентифицирани по съответния ред, но въпреки това ги е отглеждал.
АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 420а, ал. 1 от ЗДВ, но
нарушението погрешно е определено като „повторно“, респективно е
6
наложена по-тежката санкция за това квалифициращо обстоятелство. В §1, т.
79 от ДР на ЗВД е дадена легалната дефиниция на повторно нарушение, а
именно това, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за
същия вид нарушение. В случая не е налице повторност дори и предвид
приетата от АНО дата на влизане в сила на НП № 224/15.09.20202 г. –
23.10.2020 г., която е последваща извършването на процесното нарушение.
Още повече, че по делото се събраха доказателства, че НП № 224/15.09.2020
г. дори все още не е влязло в сила и е обект на инстанционна съдебна
проверка, а няма данни за други НП влезли в сила за същото нарушение,
поради което НП следва да се измени в тази си част. Касае се за приложение
на закон за по-леко наказуемо нарушение, установен дори в същата
разпоредба, приложена от АНО. За нарушение на забраната на чл. 139, ал. 1,
т. 1 ЗВД е предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в
размер от 300 до 500 лв. С оглед установените по делото факти и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че справедливият
размер на наказанието е в неговия минимален размер от 300 лв.
Конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
поради което не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Идентификацията на отглежданите животни е с цел проследяване на техния
произход, здравен статус, както и осъществяване на контрол върху начина и
условията, в които биват отглеждани. Липсата й води до сериозни здравни
рискове, още повече, че се касае за период, в който е разпространена т.нар.
„африканска чума“ по свинете.
При този изход на делото следва да се уважи и направеното от
въззиваемата страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. От
представения договор за правна помощ се доказва, че определеното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., което е заплатено изцяло
предвид фактура и извлечение от банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7/22.01.2021 г., издадено от
7
директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град, с
което на основание чл. 420а, ал. 1 от ЗВД е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД, като приема, че деянието не е извършено повторно
и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание глоба от
500 на 300 (триста) лв.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН ********** да заплати на ОДБХ – София град
сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8