Решение по дело №60/2023 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20237210700060
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е    №58

гр.Силистра, 23.11.2023 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

   Административният съд гр.Силистра,в открито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева

                                         ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова

                          Маргарита Славова

при секретаря Анета Тодорова и с участието на Заместник окръжния прокурор при ОП гр. Силистра Свилен Тодоров,разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №60 по описа на съда за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            С Решение №116/19.07.2023г.,постановено по АНД №422/23г.,Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №ЗОП-64/26.04.2023г., издадено от Председателя на Сметната палата на РБ,с което на Я.С.Г., в качеството ѝ на кмет на община гр.А., на основание чл.260 ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер на 10 000 лева, за извършено нарушение на чл.2 ал.2, във връзка с чл.59 ал.2 и чл.177 от ЗОП.

      Производството е образувано по касационна жалба на Я.С.Г., подадена чрез упълномощен представител адв.П.Й. ***,с искане за отмяна на съдебното решение и, след решаване на спора по същество от настоящата инстанция, за отмяна на първоначално оспореното НП, като са релевирани касационните основания - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Развити са оплаквания, че процесният съдебен акт бил немотивиран, тъй като не отговарял на повдигнатите възражения от касаторката, което се родеело с липса на мотиви по част от въведения предмет в процеса пред въззивната инстанция.На същия терен се поддържа и оплакване,че съдът изобщо бил ирелевирал оплакването ѝ, че административнонаказващият орган (АНО) не бил обсъдил в юрисдикционния си акт възражението, подадено по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, с което бил накърнил правото на защита на страната, тъй като оставала неяснота - защо приема или не приема доводите ѝ. Акцент в оспорването е поставен върху твърдение за неправилно приложение на материалния закон,защото установените факти по делото не попълвали състав на административно нарушение,вкл. при липса на установявания относно вида и степента на вината на санкционираното физическо лице за негови лични действия като възложител на обществена поръчка,въпреки което съдът бил приложил санкционната норма на чл.247 ал.1 ЗОП (изм.ДВ,бр.88/2023г.),в редакцията му към ДВ,бр.86/18г. В съдебно заседание касаторката се представлява освен от адв.П.Й. и от адв.Л. Д. ***,който поддържа всички релевирани основания с жалбата и, допълнително твърди, че производството по ЗАНН било започнало (чл.36 ЗАНН) при неустановеност на фактическото обвинение, тъй като одитният доклад бил изготвен месеци по-късно,а с неговите констатации се установявали или не административни, финансови,служебни и други нарушения.Освен това одитът,в рамките на който били констатирани процесните факти, бил възложен на екип, а решението за съставяне на АУАН било в зето и реализирано от един от членовете на този екип, който дори не е и неговият ръководител. Твърдейки грубо нарушаване на служебния ред, съобразно регламентацията от Закона за Сметната палата (ЗСП), поддържа довод за пълно опорочаване на процедурата по установяване и санкциониране на процесното деяние,което освен това не попълвало и състав на административно нарушение, което по дефиниция е (арг.чл.6 ЗАНН) [] това деяние (действие или бездействие),което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,налагано по административен ред.“В този контекст твърди, че нито от обективна, нито от субективна страна, се установявали елементите на възведеното нарушение на чл.2 ал.2 във връзка с чл.59 ал.2 и чл.177 ЗОП, поради което настоява да бъде отменено както решението на СРС, така и потвърденото с него НП. Евентуално, след касиране на съдебния акт, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Претендира се присъждане на разноски за един адвокат (на когото само е платено възнаграждение) за двете съдебни инстанции.

         Ответникът по касация- Председателят на Сметната палата на РБ,чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт Ю.Б. (л.19),поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложени съображения в Писмен отговор (л.13-18), отделно развити в съдебно заседание и в представени Допълнителни писмени бележки по делото (л.43-л.48). Поддържа аргументи в подкрепа на решаващите изводи на въззивния съд, като допълнително твърди пълна несъстоятелност на довода за процесуална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Същият бил подробно мотивиран и отговарял на въведените в процеса възражения от касаторката, противно на твърденията в жалбата. Въпреки липсата на нормативно задължение за АНО да обсъжда евентуалните възражения по чл.44 ЗАНН, съгласно регулацията от чл.57 ал.1 ЗАНН,лимитативно изброяваща задължителните реквизити на НП, подадените такива са били обект на преценка и счетени за неоснователни, като с нищо непроменящи установената фактическа обстановка по случая. Поддържа становище за пълната автономност на производствата по одитиране на бюджетни организации по ЗСП и санкционните такива по ЗАНН, което ирелевирало възраженията за неустановеност, по регламентирания служебен ред, на административното нарушение към датата на издаване на АУАН и, съответно на процесното пред СРС наказателно постановление.Неприложимо към фактите по делото било и Решението на СЕС от 31.03.2022г. по дело С-195/21, защото сама касаторката, в отговора си от 30.09.2022г. (л.117-л.120 АНД/СРС) посочвала,че липсват специфики в обществената поръчка, които да са наложили ограничаване на кръга специалисти - нормативно определени с чл.163а ал.4 ЗУТ, с изключване на „архитект“ от техния периметър. Ето защо, процесното изискване към техническите ръководители на обекта, било ограничително, с възпиращ ефект по отношение на икономическите оператори,които разполагали с архитекти за изпълнение на функциите на технически ръководители, но не са могли да подадат оферти, защото не са покривали изискването на възложителя по конфликтния критерий от чл.59 ал.2 ЗОП.Последното сочело на осъществено нарушение на чл.2 ал.2 ЗОП, тъй като необосновано било ограничено участието на стопански субекти в ОП,които имат възможност да я изпълнят. Поддържа, че цитираната практика на ВАС е без връзка с предмета на делото,тъй като е постановявана в производства по ЗУСЕФСУ, които също са самостоятелни; развиват се по друг ред; от други органи и съгласно регламентацията от друг закон, поради което формираните в техните рамки изводи са неприложими в настоящото производство по ЗАНН. Настоява касационната жалба да бъде оставена без уважение.В условията на евентуалност,мотивира подробно възражение за неустановеност изобщо на направени съдебни разноски от касаторката (липсвали доказателства за реалното им извършване), както и за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от същата. Претендира присъждане на разноски в полза на АНО по представен списък по чл.80 от ГПК.

             Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да бъде отменено оспореното съдебно решение, ведно с процесното пред СРС наказателно постановление.Счита,че от тълкуването на чл.163а ал.4 ЗУТ,във връзка с чл.2 ал.2 ЗОП,не следва извод за ограничително въздействие/възпиращ ефект на въведеното изискване по отношение на техническите ръководители(2-ма) на обекта по процесната обществена поръчка.От изричното записване към неизчерпателно изброените видове специалисти („строителен инженер“ и „строителен техник“) от възложителя като можещи да изпълняват тези функции-„или еквивалентна специалност“,сочело на снижени, минимални критерии, а не на ограничителни. По аргумент за по-силното основание следвало, че всички строителни специалисти с висше или 4-годишно средно образование, могат да изпълняват функциите на технически ръководител съгласно въведения критерий в Обявлението за процесната ОП и Документацията за същата.Следователно, поставеното изискване за подбор не било ограничително,респ. не давало необосновано предимство и, поради липса на обективен елемент от фактическия състав на  административно нарушение, НП следвало да бъде отменено след касиране на потвърждаващия го съдебен акт.Отделно от това развива аргументи, че липсва каквато и да е следа от установяване на вина (субективен елемент от ФС) за извършването му.Още повече,че предвид вида и характера на нарушението,същото можело да бъде реализирано само с пряк умисъл за какъвто липсват данни.В обобщение, поради несъставомерност на деянието, предлага да бъде отменен оспореният съдебен акт, ведно с потвърденото наказателно постановление.

          Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие  следното: Касационните основания,които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция,са за неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените прави- ла (чл.63в ЗАНН,врчл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК/,като касаторката счита, че въпреки вярно установените факти от районния съд,неправилно е изведен решаващ извод за съставомерност  на релевираната деятелност по приложения чл.47 ал.1 ЗОП, в редакцията му към ДВ,бр.86/2018г.Оспореният съдебен акт страдал от липса на мотиви по част от въведения предмет в процеса,свързан с твърдение за необсъждане на възраженията ѝ, направени писмено, в досъдебната фаза на административнонаказателното производство.Главното възражение е свързано с приложението на материалния закон, като се поддържа, че съдът вместо да обсъжда неотносима съдебна практика,постановена в производства по налагане на финансови корекции на бенефициери по реда на ЗУСЕФСУ, е следвало да прецени задълбочено конфликтното изискване, поставено от възложителя за техническите ръководители на обекта, посредством правилното му лексикално тълкуване. Ако беше извършил това, съдът е щял да установи, че използваният израз „или еквивалентна специалност или квалификация“,който не е употребен в контекста на допускане до участие в състезателната процедура на чуждестранни кандидати (както е процедирано в други части от раздел III.1.3 от Обявлението за ОП и в утвърдената Документация),а съгласно общоупотребимото му значение в българския език,всъщност не стеснява кръга на определените с чл.163а ал.4 ЗУТ технически специалисти, а дава по-голяма свобода на участниците, при изготвяне на офертите си, да предложат за технически ръководители и специалисти с еквивалентни специалности,вкл. „архитект“, „инженер“,което следва и от широко прилаганият способ за тълкуване в правото „per argumentum a fortiori“. Последното сочело на пълно отсъствие на субективен елемент у касаторката при утвърждаване на процесните Обявление и Документация за ОП. Централният спорен въпрос е сведен до следното - има ли изобщо нарушение на конкурентното право, в частност на разпоредбите на чл.2 ал.2 във вр. с чл.59 ал.2 ЗОП или установените факти по делото сочат на липса на такова.Проверката на съдебния акт следва да се извърши на терена на касационните оплаквания и съобразно чл.218 ал.2 АПК.

          Установяването на правнозначимите факти е станало преимуществено на базата на писмени доказателства (изслушаните свидетели са ги потвърдили), изхождащи от възлагащата Община гр.А., поради което СРС е приел, че случаят от фактическа страна е напълно изяснен и спорът е за приложението на правото. Правилно съдът е установил относимата фактическа обстановка, която се свежда до това, че касаторката, в качеството си на Кмет на общината, е публичен възложител на обществени поръчки, съгласно чл.5 ал.2 т.9 ЗОП и с Решение №106/11.02.2020г. е открила процедура „публично състезание“ по чл.18 ал.1 т.12 ЗОП за възлагане на ОП с обект „строителство“ и предмет:“Изпълнение на ремонт и рехабилитация на улична мрежа на територията на гр.А., с.К.и текущ ремонт на Републикански пътища в границите на гр.А.“.В Решението не се съдържа конфликтния критерий за подбор, но с раздел VI е одобрено Обявлението за ОП и Документацията. В част 4.“Критерии за подбор“ на същата, по т.4.3.5. б.Б) е въведено изискването „Технически ръководители- 2 (два) бр. Всеки един от горепосочените ръководители е необходимо да притежава квалификация и специфичен опит,както следва: Професионална област (квалификация): с висше образование по специалност „Пътно строителство“ или „Транспортно строителство“ или с професионална квалификация строителен техник или еквивалентна специалност или квалификация“.Съдът е възпроизвел и други части от Документацията за участие в публичното състезание за възлагане на ОП, които са неотносми към предмета на делото. Приел е, че със Заповед №РД-177/10.03.2020г. кметът на община А. е назначил комисия, която да разгледа и оцени подадените оферти за участие, като последната е установила,че в определения срок са постъпили четири оферти (над дефинираното „минимално ниво на конкуренция“ съгласно т.11 б.“б“ Приложение №1 към чл.2 ал.1 от Наредба за посочване на нередности,представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ- обн.ДВ,бр.27/ 17г.,посл.изм.ДВ,бр.102/22г.). Обсъдил е представените Протоколи от заседания на комисията,от които е установил,че отстранен от участие е бил само един кандидат заради неизпълнени указания на комисията, без връзка с конфликтния критерий за подбор. Останалите участници са били допуснати до следващите етапи, оценени са били Техническите и Ценовите им предложения и предложено на възложителя крайно класиране с Доклада по чл.103 ал.3 ЗОП.Същият е бил утвърден от касаторката на 22.06.2020г. и с Решение №482/23. 06.2020г. е обявила крайното класиране. На 13.07.2020г. с „БАРС“АД е сключен Договор №224 с предмет:“Изпълнение на ремонт и рехабилитация на улична мрежа на територията на гр.А.,с.К.и текущ ремонт на Републикански пътища в границите на гр.А.“ на стойност от 438 649.16лв. без ДДС и срок за изпълнение - 120 календарни дни от откриване на строителната площадка.

           Видно от достъпните в публичния РОП Обявление за възложена поръчка от 14.07.2020г. (л.110-л.113 АНД/СРС) и Обявление за приключване на договор за ОП от 29.09.2020г. (л.114-л.116 АНД/СРС) е, че в договорените срокове,без каквито и да е усложнения и без преразход на публични средства, процесната ОП е била изпълнена.Съдът е извел фактическата констатация,че няма отстранен участник  в процедурата, поради несъответствие с изискването относно професионалната квалификация на техническите ръководители на обекта.Приел е също така,че административнонаказателното производство се е развило съобразно процесуалните правила, обратно на възраженията, въведени пред настоящата инстанция от адв.Д. - за грубо нарушаване на служебния ред при извършване на одита на община А. като разпоредител с публични средства, което изначално било опорочило настоящото административнонаказателно производство.Възражението следва да бъде отклонено като неоснователно, поради изричната регламентация в ЗАНН,според която щом актосъставителят е разполагал с правомощията от чл.37 ал.1 с.з. и нарушителят е бил установен, АУАН е издаден в срока от чл.34 ал.2 ЗАНН и, съдържа реквизитите от чл. 42 ал.1 ЗАНН, то административнонаказателните производствени правила са били спазени.Не се установяват допуснати нарушения и на съдопроизводствените прави-ла  в контекста на развитите оплаквания в жалбата - за липса на мотиви. Напротив, съдът изрично е отговорил на довода за необсъждане в процесното пред него НП на възражението по чл.44 ал.1 ЗАНН на касаторката, каквото има, въпреки липсата на нормативно задължение (арг.чл.42 ЗАНН) за това.Неотносима е и съдебната практика, цитирана в касационната жалба, тъй като същата е постановена в административни производства по ЗУСЕФСУ, чиито чл.73 ал.2 изрично вменява задължение на Ръководителя на УО да обсъди възраженията на съответния бенефициер, каквото по ЗАНН няма и въпреки това, въпросните възражения са били обект на преценка от страна на АНО.

         Относно главното възражение в процеса - за неправилно приложение на материалния закон от СРС: Видно от Документацията за ОП е, че същата е финансирана от държавния бюджет (раздел I т.5),съгласно Постановление на МС №348/18.12.19г. (обн.ДВ,бр.101/27.12.2019г.) за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2019г., с чиято т.76 е одобрен трансфер по бюджета на община А. от 500 000 лева за „Ремонт и рехабилитация на улична мрежа на територията на гр.А. и с.К.“.В периода от 25.02.2020г. до 30.03.2020г. (л.121-л.127 АНД/СРС), касаторката е извършила няколко консултации относно редовността на документацията за процесната ОП,вкл. относно критериите за подбор, в частта им за „техническия ръководител“ по електронен път.Видно от интернет адреса на запитваната страна е, че същият е на Регионално звено за изпълнение на Проект “Красива България“ гр. Русе - с безспорно солиден опит в областта на обществените поръчки,тъй като Проектът е активиран и се изпълнява отпреди приемането на страната ни в ЕС. Кметът на община гр.А. е бил посъветван да извърши няколко корекции, които обаче не засягат конфликтния по делото критерий,за който възложителят е останал с увереността, че е съответен на закона, представляващ поставено минимално изискване за професионална квалификация, допускащо по-широк кръг строителни специалисти от нормативно определените с чл.163а ал.4 ЗУТ,която „професионална квалификация“ е иманентно присъща част на дефинираното с §2 т.41 ДР ЗОП понятие „професионална компетентност“.

 Последната е определена като наличие на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения.Ето защо,поставени горните понятия в ракурса на повдигнатия спор сочат, че “еквивалентна“ професионална квалификация може да е всяка от професионалното направление „Архитектура, строителство и геодезия“ от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърдени с Постановление №125 на МС от 24.06.2002г. Те предоставят професионална квалификация за професиите „архитект“, „ландшафтен архитект“, „урбанист“ и „инженер“.Следователно лицата,притежаващи такива професионални квалификации  биха могли да изпълняват функциите на „технически ръководител“ на строителния обект, съобразно предмета на процесната ОП. В този контекст преценено, основателно се явява възражението на касационната жалбоподателка,че дори и да не е прецизно формулирано изискването към участниците в ОП,същото не  е ограничително. Нарушение на чл.59 ал.2 ЗОП не е извършено с въведеното изискване за наличието на необходими човешки ресурси,разполагащи с определена професионална компетентност като допустим критерий за установяване на професионални способности за изпълнение на поръчката по разума на чл.63 ал.1 т.2 и т.5 от ЗОП.

         Неспазването на забраната по чл.2 ал.2 ЗОП съставлява нарушение само ако е обвързана с други специални норми на закона,когато се отнася до заложени критерии за подбор и в двете ѝ хипотези: 1.дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и 2. които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.Непрецизността на поставеното изискване не го прави автоматично ограничително по смисъла на чл.2 ал.2 ЗОП.Непълнотата сама по себе си не дава предимство и не води до ограничение и може да бъде преодоляна посредством нормативно предвидения способ на искане на разяснение.Съставомерното обстоятелство по административнонаказателната разпоредба на чл.247 ал.1 ЗОП, в приложимата му редакция към ДВ,бр.86/18г. (същата е изменена с ДВ,бр.88/2023г., предвиждайки праг на глобата от 20 000 лева,т.е. последвал утежняващ закон в контекста на правилото от чл.3 ал.2 ЗАНН), е „възложител, който наруши забраната от чл.2 ал.2[]“, която както стана ясно, не може самостоятелно, без връзка с конкретно разписано правило за поведение, да бъде релевирана, защото неспазването на норми-принципи и забрани от принципен характер,не могат да попълват фактическата част на едно административно нарушение. А щом не се установява нарушение на чл.59 ал.2 ЗОП,към който препраща чл.177 ЗОП с оглед вида на приложената състезателна процедура,то не може да се приеме и наличие на нарушение изобщо/по принцип на чл.2 ал.2 ЗОП.

         Като неотносима към настоящото производство следва да бъде преценена цитираната практика на ВАС по дела по ЗУСЕФСУ,поради липсата на връзка между двете производства, и най-вече с оглед преследваните различни нормативни цели с двата закона: 1.Налагането на финансови корекции е също рестриктивна мярка упражнявана от държавата, но с цел да бъде отменена предоставена финансова подкрепа с публични средства или да бъде намален размерът на изразходваните средства- допустими разходи по проект,за да се постигне или възстанови ситуацията,при която всички разходи, подадени пред ЕК, са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство; 2. Целта на ЗАНН, приложим съгласно чл.261 ал.3 ЗОП, част осма „Административнонаказателни разпоредби“,е да бъде санкциониран всеки нарушител,вкл. възложител на ОП,за да се предупреди и превъзпита към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Следователно, целта на контрола по ЗУСЕФСУ (по приложението на който СРС е изложил ненужно мотиви),изведена от чл.71 ал.1 е много различна, сочеща че не всяко нарушение може да бъде квалифицирано като „нередност“ по чл.2 т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013, изрично дефинирана и в националното ни право.Същата (нередността по чл.70 ал.1 т.9 ЗУСЕФСУ) е свързана и с хипотетична опасност за нанасяне на вреда на бюджета,каквито презумпции са ирелевантни по правило в пеналистиката, видно и от целта от чл.12 ЗАНН.

В този контекст основателно е възражението на касаторката, че при липса на нарушение на чл.59 ал.2 ЗОП; липса на отстранен от участие в процедурата кандидат заради това, че е предложил за „технически ръководител“ например „архитект“ или инженер „Промишлено и гражданско строителство“; налице е по-високо от минималното ниво на конкуренция в проведената състезателна процедура; самата ОП не е на голяма стойност и е осъществена по облекчената процедура по чл.18 ал.1 т. 12 ЗОП съгласно част Пета „Правила за възлагане на обществени поръчки на ниска стойност“ от ЗОП; няма настъпили вредни последици от непрецизно формулирания критерий за подбор, тъй като ОП е изпълнена в сроковете, без какъвто и да е преразход на публични средства; няма данни за отклонени средства, както и няма поискани разяснения по чл.33 ЗОП.Следователно, спорното изискване не е ограничително, обективно не е възпряло от участие стопански субекти с възможности да изпълнят ОП от процесния по делото вид, както и липсват доказателства за такъв негов ефект. Не се установяват нито обективните, нито субективните елементи на възведеното нарушение по чл.247 ал.1 ЗОП, което сочи на неправилно приложение на материалния закон по отношение на несъставомерни факти.

       Поисканите разноски от касаторката, чието присъждане намира своето основание в изхода на настоящия процес, са атакувани с възражение за тяхната неустановеност и, в условията на евентуалност - за прекомерност (чл.63д ал.2 ЗАНН).И двете възражения са неоснователни.Видно от приложения на л.26 Договор за правна защита и съдействие е,че е договорено и заплатено в брой възнаграждение на един адвокат от касаторката в размер на 760 лева. Същото се установява и от Договор за правна защита и съдействие на л.9 от приложеното АНД №294/23г. на СРС. Съобразно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г. ОСГТК, в посочените договори е вписан начинът на плащане „в брой“,което е удостоверено с подписа на касаторката и следователно, налице е разписка за реално платените разноски. В този смисъл неоснователно е възражението за липса на доказателства относно реалното им плащане.Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение на един адвокат, което е значително под минималния праг от чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм.ДВ,бр.88/22г.) Адвокат П.Й. е изготвил подробна касационна жалба и е участвал лично в съдебно заседание, което сочи на добросъвестно изпълнени задължения в пълен обем. За административно-наказателните производства в Раздел IV от Наредба №1/04г.,са предвидени минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с чл.18 ал.2 е постановено, че когато административното наказание е под формата на глоба,каквото е процесното,възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2, върху стойността на наложената глоба,което в случая означава следното: наложената глоба на Я.Г. е в размер на 10 000 лева и съгласно чл.7 ал.2 т.3 от с.н., възнаграждението при интерес от 10 000 лева до 25 000 лева, е 1 300 лева плюс 9% за горницата над 10 000 лева.Заплатеното възнаграждение в случая е чувствително под минимума, което прави несъстоятелно възражението по чл.63д ал.2 ЗАНН.Недължимо платената държавна такса (арг.чл.227а ал.5 АПК) в размер на 70 лева (л.10) подлежи на възстановяване по друг ред.В обобщение,искането за присъждане на разноски на касаторката, следва да бъде уважено в удостоверения по делото размер от по 760 лева за двете съдебни инстанции.Основателно поисканите разноски,следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице,в чиято структура е издателят на акта – Сметната палата на РБ,по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.10-чл.11 от ЗСмП.      

  Предвид изложеното,Административният съд гр.Силистра, намира за основателна жалбата на Я.С.Г., в качеството ѝ на кмет на община гр. А., а оспореното съдебно решение - за постановено при наличие на касационно основание за неговата отмяна - неправилно приложение на материалния закон, съгласно регламентацията от чл.348 ал.1 т.1 НПК, във връзка с чл.63в ЗАНН. Настоящият състав,при условията на чл.222 ал.1 АПК, дължи произнасяне по същество-то на спора след отмяна на обжалваното въззивното решение, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.2,врчл.222 ал.1 АПК и във връзка с чл.63в ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

         

ОТМЕНЯ Решение №116/19.07.2023г., постановено по АНД №422/2023г. по описа на Силистренския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ЗОП-64/26.04.2023г., издадено от Председателя на Сметната палата на РБ, с което на основание чл.247 ал.1 пр.1 ЗОП, на Я.С.Г., в качеството ѝ на кмет на община гр.А., е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на чл.2 ал.2, във връзка с чл.59 ал.2 и чл.177, от Закона за обществените поръчки.

 

         ОСЪЖДА Сметна палата на Република България, с БУЛСТАТ:********* и административен адрес:гр.София,ул.******************, да заплати на Я.С.Г., с ЕГН:********** ***, сумата от 1520 (Хиляда петстотин и двадесет) лева - съдебни разноски за производствата пред Районен съд гр.Силистра и пред Административен съд гр.Силистра.

Решението е окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                       

 

                                                 2.