Решение по дело №965/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 28.03.2022г. ПО АНД № 965/2022 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият И.Б.Т., ЕГН ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по
реда на чл. 78а НК за това, че на 21.06.2021 г. в гр. Пловдив, е причинил на
Т.Д.И., ЕГН:**********, лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане в областта на дясната скула, кръвонасядане и оток над десния
устен ъгъл, кръвонасядане по лигавицата на горната устна вляво, довели до
болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено
по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2
от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа внесеното мотивирано постановление, като счита, че
фактическата обстановка е доказана по безспорен начин от събраните в хода
на производството доказателства, и моли обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Защитникът на обвиняемия намира, че от събраните доказателства се
потвърждава, че обвиняемият е нанесъл удар на пострадалия, но намира, че
леката телесна повреда не е била причинена по хулигански подбуди. С оглед
на това моли обвиняемият да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение.
Обв. Т. дава обяснения в съдебното производство, като счита, че
посоченото в постановлението не отговаря напълно на истината. Намира, че
не е паркирал неправилно. Сочи, че е ударил пострадалия с шамар във връзка
с възникналия спор за паркиране, като счита, че преди това е бил предизвикан
от него. Посочва, че след като го ударил, пострадалият му е извадил нож и го
е заплашвал. Сочи, че и друг път са имали с И. разправии за паркиране, но
други кавги с него не е имал. В правото си на лична защита поддържа
казаното от своя защитник, като сочи, че не е посягал с юмрук и на
пострадалия не му е текла кръв. В правото си на последна дума моли да бъде
оправдан, като намира, че е станал изкупителна жертва.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият И.Б.Т. е роден на **** г. в ***, б., български гражданин,
1

със средно-специално образование, безработен, неженен, неосъждан, живущ
на адрес: ***, с ЕГН:**********.
Св.Т.Д.И. живеел от дълги години в *** на ***, в къща с дворно място,
заедно със св.В.Б.Т.. В съседство с неговата къща бил домът на св.М.Й., с
която св.И. не бил в добри съседски отношения.
Св.Й. живеела сама, като се познавала с обв.И.Б.Т.. Понякога той й
гостувал в къщата. Обв.Т. не се познавал със св.И. и двамата нямали никакви
отношения помежду си, само се били виждали при посещенията на първия в
дома на св.Й..
На 21.06.2021 г. обв.Т. пристигнал в дома на св.Й. в ранния следобед,
със своя микробус, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с рег.№****, който
паркирал на улицата пред дома на св.Й., но така, че същия възпрепятствал
достъпа до двора на св.И.. Обв.Т. влязъл в дома на св.Й. и двамата започнали
да се хранят и да си говорят.
В същия този ден св.Р.И.Ф., която била трудно подвижна, помолила
св.И. и св.Т. да я придружат до една банка, в която имала работа и те се
съгласили. Св.И., заедно със св.Т. закарали св.Ф. до банката, изчакали я да си
свърши работата, след което тримата, с автомобила на св.И., марка и модел
„Сеат Алхамбра” с рег.№****, се отправили обратно към дома на св.И.. Св.И.
управлявал колата, в която на предната дясна седалка се намирала св.Ф., а на
задната лява седалка седяла св.Т..
Около 16,15-16,20ч., св.И. пристигнал с автомобила си на ул.”***”, пред
№ ***, където установил, че входната врата на двора му е запречена от
паркирал там жълт на цвят бус, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с рег.№****,
поради което той не може да паркира автомобила си в своя двор, както правел
обикновено. Св.И. знаел, че бусът принадлежи на приятел на неговата
съседка, св.Й., когото не познавал по име, а само по физиономия. Св.И.
натиснал клаксона на своя автомобил няколко пъти, за да привлече
вниманието на неправилно паркиралия шофьор, без да излиза от колата си,
като очаквал същият да дойде и да премести буса, за да може да влезе с
автомобила си в своя двор.
Обв.Т. чул клаксона на автомобила на св.И. и тъй като знаел, че той е
паркирал жълтия бус, станал от масата в дома на св.Й. и излязъл на улицата.
Там той видял автомобила на св.И., с намиращите се вътре свидетели, качил
се на своя бус и го изместил на известно разстояние, но недостатъчно, за да
може св.И. безпрепятствено да влезе в двора си.
След това обв.Т. излязъл от буса, а св.И., през отворения прозорец на
автомобила си, му извикал, че не може да спира така и да препречва пътя му.
Между двамата мъже възникнал кратък словесен скандал, при което обв.Т. се
ядосал, бързо се приближил до автомобила на св.И. и през отворения
прозорец му нанесъл, изненадващо за него и за всички присъстващи, няколко
удара с юмрук в главата и лицето, при което причинил на св.И. наранявания в
2

областта на дясната скула и устата. Докато го удрял обв.Т. викал на
св.И.:”Защо ме псуваш”, а той и другите намиращи се в автомобила
свидетели, били изненадани, тъй като св.И. не бил псувал обв.Т..
Св.Ф. и св.Т. преживели стрес от поведението на обв.Т., което не било
предизвикано по никакъв начин от св.И.. Св.Т. дори се опитала да излезе от
автомобила, като се развикала на обв.Т., че св.И. не го е псувал и да спре да го
удря. Свидетелките били потресени от случилото се, което било напълно
неочаквано, непредизвикано, възмутително и необяснимо за тях.
След като приключил с побоя, обв.Т. попитал св.И. дали му стига
толкова, след което се качил отново в буса си и го изместил още. След това
обв.Т. се прибрал в дома на св.Й..
Св.И. бил в ужасно състояние от нанесения му побой, от носа му течала
кръв, изпитвал силни болки в лицето, протезата му била счупена, почувствал
гадене и виене на свят. След като се освестил малко, св.И. прибрал колата си
в двора и всички се прибрали по домовете си.
На следващия ден св.И. посетил Съдебна медицина, където бил
освидетелстван относно нанесеното му телесно увреждане и подал жалба в
Районна прокуратура гр.Пловдив.
Видно от назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска
експертиза №81К/2021 г., вследствие на побоя от 21.06.2021 г. на св.Т. И. са
били причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане в
областта на дясна скула; кръвонасядане и оток над десния устен ъгъл;
кръвонасядане по лигавицата на горната устна вляво, довели до болка или
страдание без разстройство на здравето.Според вещото лице съобразно
разположението на травмите, които са в двете срещуположни половини на
лицето, същите травми по своята съвкупност не биха могли да се получат при
еднократно въздействие на ръка с отворена длан, както съобщава св.Й.. Тези
увреждания е възможно да се получат по начин и време, както съобщава
пострадалия И. и свидетелите Ф. и Т..
В хода на разследването по делото е било извършено разпознаване на
извършителя на деянието от пострадалото лице, при което процесуално-
следствено действие, удостоверено в Протокол за разпознаване на лице от
02.12.2021 г. св.Т. И. категорично е разпознал обв. И.Т. като лицето, нанесло
му побоя на 21.06.2021 г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства и доказателствени средства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност - обяснения на обвиняемия,
показания на свидетелите И., Т., Ф., Й., И., И., Протокол за разпознаване на
3

лице от 02.12.2021г. ведно с фотоалбум, заключение на съдебномедицинска
експертиза №81К/2021г. справка за съдимост, характеристична справка и др.
Безпротиворечива е доказателствената съвкупност по отношение на
фактите, свързани с посещението на обв. Т. у св. Й. на 21.06.2021г.,
паркирането на буса на улицата, пристигането на св. И., Ф. и Т. на улицата и
повикването на обвиняемия да премести колата си. В тази насока са както
обясненията на обвиняемия, така и показанията на свидетелите И., Т., Ф., Й..
По отношение на начина на паркиране на буса марка „Фиат”, модел „Дукато”,
с рег.№****, свидетелите И., Ф. и Т. са категорични, че същият е препречвал
достъпа до имота на св. И. и възможността му да паркира в двора си, както и
че дори след излизането на обвиняемия и извършеното от него леко
преместване, бусът отново е бил преместен недостатъчно, за да може св. И. да
гарира в двора си. В обясненията си в съдебното производство обвиняемият
изразява несъгласие с квалифицирането на паркирането му като
„неправилно“, но същевременно не излага твърдения да не е препречил
достъпа до имота, а напротив – сочи, че на местоизвършването на деянието
има две врати от по 3 метра и няма кола, която да не запуши и двете врати,
т.е. възраженията му не са свързани с неправилно описание на фактите, а с
дадената квалификация, което е правен въпрос, който съдът ще коментира от
правна страна.
Същевременно обаче, противоречия се съдържат относно въпроса дали
св. И. е провокирал действията на обв. Т. чрез отправянето на обиди и
ругатни, колко удара и по какъв начин са били нанесени от обвиняемия на
свидетеля, както и дали впоследствие пострадалият е извадил нож на
обвиняемия. В обясненията си обвиняемият твърди, че е бил обиждан и
псуван от св. И., както и че е ударил само един шамар на свидетеля, като сочи
и че след като преместил буса, пострадалият го заплашил с нож. За отправени
обиди от страна на свидетеля и за нанесен един шамар, както и за изваден от
св. И. нож, твърди и св. Й., но следва да се отбележи, че нейните показания
пресъздават разказаното й от обв. Т., а не описват нейни собствени
възприятия на факти, на които е била очевидец. На коренно противоположна
позиция са показанията на св. И., Т. и Ф.. И тримата, които са били очевидци
на случилото се, категорично сочат, че св. И. нито е псувал, нито е обиждал
обвиняемия, а единствено го е повикал чрез неколкократното натискане на
клаксона на автомобила си да излезе, за да премести паркирания бус. Също
така и тримата посочват, че обвиняемият нанесъл с юмруци удари в лицето и
главата, като св. И. твърди и че ударите са били 5-6. Никой от свидетелите не
сочи пострадалият да е изваждал нож и да го е насочвал срещу обвиняемия с
отправянето на закани, като св. Т. и св. Ф. са категорични, че св. И. е бил
шокиран и не е могъл да реагира на случващото се, камо ли да вади каквото и
да е оръжие. По отношение на факта на извадения нож, св. И. сочи, че е чула
лице да казва „айде приберете ножа“, но в показанията й липсва каквато и да
е конкретика по отношение на дата, събития и участници, чрез които да се
обвърже чутото от нея с процесната случка, а отделно от това свидетелката не
4

сочи да е видяла някой да е насочвал нож към друг човек, поради което и
показанията й няма как да послужат за установяването на релевантни факти в
настоящия процес. В показанията на св. И. също не се съдържат факти, които
да са от значение по делото.
При обсъждането на така описаните противоречия, съдът съобрази, че
показанията на св. И., Т. и Ф. се явяват последователни, убедителни, логични
и взаимноподкрепящи се, без да съдържат противоречия помежду си. Съдът
съобрази възможната заинтересованост на пострадалия И. и евентуално на св.
Т. (която се намира във фактическо съжителство с него), доколкото същите не
биха имали интерес да приписват извършването на противообществени
деяния от страна на св. И., било то чрез нанасянето на обиди или чрез
изваждането на нож. Същевременно обаче св. Ф. се явява незаинтересован
очевидец, тяхна съседка, като показанията й напълно подкрепят показанията
на двамата свидетели И. и Т.. Отделно от това, по отношение на броя на
нанесените удари, показанията на тримата свидетели се подкрепят напълно и
от заключението на съдебномедицинската експертиза, видно от което
съобразно разположението на травмите, които са в двете срещуположни
половини на лицето, същите травми по своята съвкупност не биха могли да се
получат при еднократно въздействие с ръка с отворена длан. От друга страна
обясненията на обвиняемия Т. по отношение на тези факти се явяват
изолирани, като същите се подкрепят единствено от показанията на св. Й., но
които показания както вече се изясни представляват вторично
доказателствено средство и не се намират в непосредствена връзка с
подлежащите на доказване в производството главни факти. Обясненията на
обвиняемия се явяват и неубедителни, доколкото същият пред съда заявява
първоначално, че е ударил един шамар на пострадалия, но впоследствие сочи,
че само с един шамар го е ударил „както трябва“, като същевременно е
посегнал повече от един път. Посоченото, че е посегнал повече от веднъж от
своя страна съответства на показанията на свидетелите И., Т. и Ф. и на
заключението на съдебномедицинската експертиза, което и аргументира
съдът да кредитира в цялост заявеното от горепосочените свидетели и
същевременно да не кредитира в цялост обясненията на обвиняемия, респ. и
показанията на св. Й. по отношение на гореизброените факти и да приеме
описаното от обв. Т. за негова защитна версия.
Съдът кредитира напълно приобщените по делото и гореизброени
писмени доказателства и доказателствени средства. Видно е и че
съдебномедицинското удостоверение № 608/2021г. е изготвено на
22.06.2021г., т.е. в деня след процесния инцидент, както съобщава и св. И.. От
справката за съдимост на обвиняемия се установява, че същият е неосъждан.
Съдът кредитира в пълнота и заключението на назначената и приета по
делото СМЕ. Същата е изготвена от вещо лице – специалист в съответната
сфера, аргументирана е подробно, като вещото лице е отговорило в пълнота
на поставените въпроси.

5

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира, че
се доказа по несъмнен начин, че от правна страна на 21.06.2021 г. в гр.
Пловдив, обв. Т. е причинил на св. И. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане в областта на дясната скула, кръвонасядане и оток над десния
устен ъгъл, кръвонасядане по лигавицата на горната устна вляво, довели до
болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено
по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2
от НК.
Видно е от заключението на съдебномедицинската експертиза, че
гореописаните травматични увреждания са довели до болка и страдание у
пострадалия И., без разстройство на здравето, което съответства на състава по
чл. 130, ал. 2 от НК.
Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл като форма на вина.
Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.
Тук следва да се съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата
срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са
последователни в становището, че за умисъла при телесните повреди е
характерна известна неопределеност и алтернативност - деецът цели
последици от даден вид /с неконкретизирано съдържание/, като не съзнава в
каква степен ще засегне охраняваните обществени отношения, и той
реализира действия за постигане на различни резултати, като иска
настъпването, на който и да е от тях. Също така съгласно трайната съдебна
практика за формата и съдържанието на умисъла при телесните повреди се
съди от средствата, с които е извършено деянието, от броя, насоката, силата и
интензивността на ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост,
от разстоянието, от което се посяга на жертвата, медико-биологичните
особености на причинените на жертвата наранявания, както и от
комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление,
включително и предшестващото поведение на виновния и пострадалия. С
оглед гореизложеното и като съобрази, дадените от ВКС критерии и
особеностите на конкретния случай – касае се до нанесени удари от близко
разстояние през отворения прозорец на колата на пострадалия в резултат от
възникнал конфликт, а и съобразявайки обясненията на обвиняемия, сочещ,
че само един път е успял да удари с шамар пострадалия „както трябва“, което
сочи на една целенасоченост в действията му, настоящият състав намери, че
обвиняемият е действал с пряк умисъл за причиняване на лека телесна
повреда без разстройство на здравето.
Налице е и квалифициращият белег деянието да е причинено по
хулигански подбуди. Още в Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума
на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г., касаещо някои въпроси за
умишлените убийства, са разграничени двете хипотези, при които са налице
6

хулигански подбуди. Отразените в постановлението постулати за убийството
по хулигански подбуди са приложими и по отношение на телесната повреда,
извършена по същите подбуди.
Първата хипотеза е налице, когато телесната повреда е предшествана
или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я
причини. Втората хипотеза е налице, когато убийството/телесната повреда не
са съпътствани от хулигански действия, извършени при условията на идеална
съвкупност, но пък за сметка на това телесната повреда е причинена по
мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на общежитието и телесната неприкосновеност. Типичен пример
на втората хипотеза е случаят, когато телесната повреда е причинена с цел
обвиняемият да наложи собственото си чувство за справедливост – така и
Решение № 96/2017г. по н.д № 278/2017г. на ВКС.
В процесния случай, от развитието на ситуацията е видно, че до
инкриминирания резултат се е достигнало, след като обвиняемият се е опитал
да наложи именно собственото си виждане по отношение на въпроса с
паркирането и необходимостта да отмества колата си. В тази връзка, в
обясненията си пред съда, обвиняемият най-напред сочи, че не се съгласява с
посоченото в мотивираното постановление, че паркирането му е било
неправилно. Същевременно обаче безспорно е от правна страна, че чрез
запречването на достъпа до имота на св. И., обв. Т. е нарушил правилото на
чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съгласно което паркирането е забранено на
платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на
жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Нормата е
предвидена именно за да гарантира възможността собствениците и
ползвателите на имотите да могат да ползват същите безпрепятствано и
необезпокоявано, включително и да реализират правата си да прибират
леките си автомобили свободно. Неоснователно се явява посоченото от
обвиняемия, че на процесното място няма правилно и неправилно паркиране
с оглед малкото пространство и близостта на вратите. В случай, че
паркирането му е било невъзможно на мястото, без да препречва входа на
пострадалия, дължимото му поведение е било въобще да не спира на това
място, а да паркира автомобила си другаде, още повече и че св. Т. сочи в
показанията си, че друг път е виждала жълтия бус паркиран в друга част на
улицата.
Установи се, че ударите, които обвиняемият е нанесъл на пострадалия,
са вследствие именно на несъгласието на първия, че го карат да отмести
колата си, за която той е счел, че не е паркирана неправилно. В тази насока не
се установи св. И. да го е провокирал по какъвто и да е начин освен чрез
сигнализирането с клаксона си, че следва обвиняемият да излезе от имота на
св. Й. и да премести буса, за да може пострадалият да влезе необезпокоявано
в двора си, както и с направената забележка, че обвиняемият не може да
спира така и да препречва пътя му, която забележка се явява основателна и
съответстваща на закона.
7

Вместо обаче да отмести колата си достатъчно, че да спре да препречва
входа на пострадалия, обвиняемият, без да има друга причина освен да
наложи собственото си виждане за правото му да паркира на процесното
място (което виждане се установи да е неправилно), нанесъл на св. И. удари
по лицето, като няма как съдът да игнорира обстоятелството, че се установи
от фактическа страна обвиняемият да е посегнал многократно към
пострадалия, нанесените удари да са били повече от един, като обвиняемият
спрял с нанасянето им едва след като се уверил, че един от тях е поразил
целта му „както трябва“ и след като попитал „стига ли ти толкова“, т.е. след
като в своите представи е постигнал целения от него ефект да покаже
собствената си лична значимост и надмощие, заели водеща роля в
поведението му.
На следващо място, установява се, че леката телесна повреда е
осъществена на публично място – в автомобила на улицата пред къщата на
пострадалия, и е станала достояние на няколко лица, сред които св. Т. и св.
Ф.. Извършени по този начин, действията на обвиняемия са демонстрирали
пренебрежение и явно неуважение към установения обществен ред и към
другите хора в обществото, като свидетелите на тези действия – св. Ф. и св.
Т., в показанията си са изразили изживеният от тях стрес от тази
непредизвикана проявна форма на агресия на обществено място, осъществила
се пред тях.
Не на последно място, съдът не намира за основателно възражението на
защитника на обвиняемия, че в случая е имало личен мотив, свързан с
наличието на познанство между лицата и многократни пререкания, които са
имали във връзка с паркирането. В тази връзка от показанията на св. И. се
установява, че е виждал обвиняемия с оглед честите му гостувания при
съседката му св. Й., но не е знаел името му и са общували един-два пъти, без
да са се карали. В обясненията си обвиняемият също сочи, че преди тази
случка не са имали някакви кавги или други случки с пострадалия, с
изключение на паркирането, като във връзка с него сочи, че двамата със св. И.
са били в разменена ситуация и се е случвало пострадалият да паркира,
запречвайки вратата на св. Й., но не сочи от това да е възникнало словесно
или още по-малко физическо пререкание, за да може да се обоснове от това
наличие на личен мотив у него, който да провокира процесния внезапен
изблик на агресия спрямо пострадалия пред намиращите се на мястото други
лица.
Съдът обсъди и възраженията във връзка с твърдяните действия от
страна на пострадалия след нанесените му удари и посоченото от обвиняемия
вадене на нож от св. И.. Същите не се доказаха от фактическа страна в хода
на процеса, но следва да се отбележи, че последващите действия на
пострадалия биха се явили без значение при определянето на правната
квалификация на извършеното от обвиняемия. Доказването на твърдените от
обв. Т. действия биха могли да са основание за евентуално ангажиране на
наказателната отговорност на пострадалия при доказване на съставомерност
8

на действията му по някой от съставите на НК, но не оневинява обвиняемия
за извършеното от него. В обясненията на обвиняемия липсват и данни да се е
стигнало до каквото и да е било физическо съприкосновение между него и св.
И. след твърдяното изваждане на ножа.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. с
чл.130, ал.2 от НК наказание е лишаване от свобода до една година или
пробация; обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, от деянието не са причинени имуществени вреди, то
са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

При индивидуализиране на административното наказание глоба на
обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения – а именно тези, свързани с телесната неприкосновеност на
гражданите, степента на засягане на същите обществените отношения,
изразена чрез настъпилия вредоносен резултат, а именно – нанесени телесни
повреди, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, както и
данните за личността на обвиняемия- с добри характеристични данни, без
предишни осъждания или други криминални прояви.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума, предвиден в
закона, а именно 1000лв.
Този размер на глобата съдът намира, че съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще
съдейства за поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, без да се
накърнява принципът на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да се осъди обвиняемият
И.Б.Т. да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 234 лева,
представляваща направени по делото разноски.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
9

Номер на акта:	639
Дата:	28 март 2022 г. (в сила от 14 декември 2022 г.)
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20225330200965
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 февруари 2022 г.

Решение по дело №965/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите