РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 11.03.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен
състав в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
при
участието на секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията
Радева адм. дело № 258 по описа за 2023 година
на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 73, ал. 4 във
вр. с чл. 27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление /ЗУСЕФСУ/, във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Производството е образувано въз основа на
Жалба вх. № 2121/21.07.2023г. по
регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № 01 -2600/7623-20/06.06.2023г. по регистъра на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София, подадена от „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД,
ЕИК: *********,
със седалище и адрес на
управление: гр. Априлци, ул. „Васил Левски“ № 12, представлявано от управителя Е.М.К., чрез пълномощника
адв. З.В.И. от САК, срещу Решение № 11/312/00232/3/01/04/02 от 17.05.2023г. за налагане на финансова корекция, издадено от
Георги Тахов - Изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София.
С жалбата е
направено искане да бъде отменено оспореното решение, като са изложени аргументи за това. Оспорващият сочи,
че същото е издадено след предходно административно производство, приключило с
акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който в последствие бил отменен с
окончателно решение на Върховния административен съд. Според жалбоподателя,
всички издадени актове в образуваното първо по ред административно производство
страдат от най-тежкия възможен порок, а именно нищожност, поради нарушаване на
процесуалните правила при тяхното издаване, както и поради липса на
законоустановената форма. Същите не притежават правната годност да поставят
началото на производство по налагане на финансова корекция, тъй като от правна
гледна точка, те са „неслучили се“ актове, без каквато и да било правна
стойност. В жалбата се излага още, че договорът, сключен между дружеството и
ДФЗ е прекратен, тъй като са изтекли предвидените в него срокове. На следващо
място, оспорващият счита, че не е налице нередност. С жалбата е направено и
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Оспорващият „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД, в съдебно
заседание се представлява от адв.
З.И. от САК, който поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи за
основателност на същата, като претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение съобразно приложен списък.
Ответната страна - Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“,
в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е Становище с вх. №
552/16.02.2024г. от главен юрисконсулт И.З., като се оспорва жалбата и се прави
искане същата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и разноски за назначената по делото експертиза и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия.
Съдът, след като
прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на
оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Оспореният акт - Решение № 11/312/00232/3/01/04/02 от 17.05.2023г., издадено от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, е издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от
11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка
с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. - ДВ, бр.
51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г.). С оспореното решение е определена финансова корекция в размер на
390 863,17 лева за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи,
определена е финансова корекция в размер на 39 086,32 лева за неизпълнение на
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост,
на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. е наложена окончателна
финансова корекция в размер на 390 863,17 лева и е определен размерът на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за тези нарушения в
размер на 388 814,29 лева (след приспаднати 2 048,88 лева – погасена сума) по
Договор № 11/312/00232/07.10.2014г., подлежащи на доброволно плащане в
14-дневен срок от връчване на решението.
Между Държавен фонд
„Земеделие“ и „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Априлци, ул. „Васил Левски“ № 12,
е сключен Договор № 11/312/00232/07.10.2014г. за отпускане на финансова помощ
по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР) – л. 132 и следв., по който на 07.12.2015г. е изплатена субсидия в
размер на 390 863,17 лева (видно от Писмо за оторизация на плащането №
11/312/00232/3/01N01 от 26.11.2015г. (л.
162-163) и Уведомително писмо за одобрение № 1461/312 с изх. № 01-2600/878 от
22.01.2016г. (л. 164)). За да сключи този договор, „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД,
е кандидатствало като е представил Бизнес план за „Изграждане на семеен хотел
за селски туризъм в община Априлци“ (л. 42 и следв.). С този Бизнес план
дружеството се е задължило да извърши определени дейности по изграждане на
семеен хотел за селски туризъм в гр. Априлци, който да разполага с 10 едностайни помещения за настаняване на
туристи и две двустайни помещения за настаняване на туристи, като общо в
семейния хотел да има 24 основни
легла. Предвидено е и семейният хотел да разполага и със заведение за
обществено хранене тип ресторант, който ще може да се използва както от гостите
на хотела, така и от външни посетители. С Бизнес плана „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД
е поело задължение и да бъдат разкрити осем постоянни и устойчиви работни места - по едно за управителя и
аниматора-екскурзовод, по едно и половина за администратор-рецепционисти,
готвачи и сервитьори, както и две половинки работни места за камериерки и една
половинка работно място за общ работник в кухнята на ресторанта (л. 50). Според част IV
„Финансово-икономически статус - приходи и разходи“, дружеството се е задължило
след извършване на предвидените дейности да реализира приходи детайлно описани
в табличен вид (л. 83 и следв.). В Таблица 5 „Разходи за заплати и социални
осигуровки“ (л. 115), „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД се е задължил да поддържа общо 8 броя
заети лица, за които да заплаща социално и здравно осигуряване и месечно
възнаграждение, а именно: 1 бр. управленски персонал, 1,5 бр. административен
персонал и 5,5 бр. производствен персонал. В тази връзка при подаване на бизнес
плана кандидатът е попълнил Таблица 5 „Разходи за заплати и социални
осигуровки“, в случай, че същият поема задължение да поддържа определен брой
работни места. В нея кандидатът подробно описва разходите за заплати и социални
осигуровки, като посочва: Заетият персонал по групи: управленски,
административен и производствен, за всичките 10 прогнозни години, включени в
бизнес плана, в колона А: Видът на заетия персонал; в колона Б: Броят на заетия
персонал, в колона В: Месечното възнаграждение на персонала по групи, в колона
Г: Годишната сума на разходите за заплати, в колона Д: Социалните осигуровки и
в колона Е: Общите разходи за заплати и социални осигуровки за година.
В представеният и одобрен с договора за подпомагане
бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на които проектът е
определен като допустим, сключен е договорът за подпомагане и е изплатена
субсидия по него. Ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената
инвестиция – предмет на договора в срок до 15.09.2015 година. Договорът е сключен на основание чл. 31, ал.
2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г. (Наредба № 29/11.08.2008г). Съгласно договора, Фондът предоставя на
ползвателя, регистриран под УРН: 401965, безвъзмездна финансова помощ,
представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от него разходи,
свързани с осъществяването на проект № 11/312/00232 от 23.03.2009 година.
Предвидено е, че Фондът изплаща помощта по т. 1.1 при условие, че ползвателят е
извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и
сроковете, определени в договора, анексите към него и всички действащи в
съответната област нормативни актове.
С договора ДФ „Земеделие” е приел да упражнява
постоянен контрол за целевото използване на инвестицията. Контрол за изпълнение
условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите,
свързани с подпомаганата дейност, може да бъде извършван от представители на
PA, МЗХ, Сметната палата, ЕК, Европейската сметна палата, Европейската служба
за борба с измамите. В т. 4.4 от договора е регламентирано, че Фондът има право
да откаже изплащане на финансовата помощ, когато инвестицията не е осъществена
в срока по т. 3.1 или е изпълнена неточно, ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по договора и Наредба № 29/11.08.2008г., укрил е факти и
обстоятелства относно изпълнение на одобрения проект, заявката за плащане не е
подадена в срок от един месец след изтичане на срока по т. 3.1 или не са предоставени
изискуемите документи за доказване на извършената инвестиция, по отношение на
одобрения проект/извършената инвестиция, бъде установена функционална
несамостоятелност, установено е изкуствено създаване на условия, необходими за
получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с
целите на мярката и когато са налице основанията по чл. 39, ал. 1 от Наредба №
29/11.08.2008 година.
Според точка 4.18 от Договор
№ 11/312/00232 от 07.10.2014г., ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект
за срок от 5 години от сключване на договора.
Със Заповед № 373988 от
17.06.2019г. (л. 166-167) на Началник отдел Регионален технически инспекторат
(РТИ) – Плевен е разпоредено извършване на проверка на място, с начална дата
17.06.2019г. и крайна дата на проверката 21.06.2019г., на кандидат с УРН 401965
„АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД) относно заявление с УИН
11/230309/15247. В заповедта е определена крайна дата за предаване на
контролния лист за процедурната проверка 21.06.2019г., като проверката е
възложена на експерти от отдел РТИ – Плевен.
За резултатите от проверката
е изготвен Контролен лист (л. 168 и следв.). При проверката са представени
справки за актуално състояние на всички трудови договори и справка за осигурени
лица (л. 185-188).
Във връзка с констатациите
от извършената проверка Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 11/312/00232/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/7623 от
25.08.2020г. на ДФ „Земеделие“, с който на „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД
било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
на 390 863,17 лева, за констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от
Договор № 11/312/00232 от 07.10.2014г. и разпоредби от Наредба № 29 от
11.08.2008г. (л. 205-207).
Изготвен е и Доклад за
нередност № 11/312/00232/3/01/17/01 с вх. № 01-2600/7623 от 28.08.2020г. (л.
202-204), в който са описани процесните нередности.
АУПДВ №
11/312/00232/3/01/04/01 е обжалван пред Административен съд - Ловеч, който с
Решение № 61/05.05.2021г. по адм. д. № 474/2020г. е отхвърлил оспорването. След
проведен инстанционен контрол, с Решение № 4210 от 04.05.2022г. по адм.д. №
7576/2021г. на Върховния административен съд е отменено решението по адм.д. №
474/2020г. на Административен съд - Ловеч, като е отменен и АУПДВ №
11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на ДФЗ (л. 205-207).
В това
решение касационната инстанция приема, че с измененията на ЗПЗП,
обнародвани в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019г., са създадени нови
алинеи 6-9, като съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В решението на касационната инстанция се сочи още, че непостигането на
заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на
одобрените индикатори и съставлява именно основанието, предвидено в чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /сега
ЗУСЕФСУ/ за извършване на финансова корекция. В решението на ВАС е прието още, че производството е следвало да
протече по реда на чл. 27, ал. 6
от ЗПЗП,
съответно органът е трябвало да се произнесе с решение, издадено по реда на
ЗУСЕСИФ, като отклонението от
заложените в бизнес плана параметри е безспорно доказано и съставлява неизпълнение на
одобрени индикатори съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, поради което редът
за установяването му е друг
(този по ЗУСЕСИФ), като това не изключва принципната дължимост на сумите за
възстановяване.
С Писмо изх. № 01-2600/7623#14 от 29.07.2022г. (л. 27-33),
жалбоподателят е бил уведомен от ДФ „Земеделие“, че се открива производство по
налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и във
връзка с влязлото в сила съдебно решение на ВАС. В уведомителното писмо са
описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на
ДБФП. В писмото е посочено, че въз основа на извършена извънредна проверка на
място след плащане и последваща проверка по проекта е установено неспазване на
договорни и нормативни задължения съгласно одобрения бизнес план, които са
детайлно описани в уведомителното писмо.
В писмото е посочено също,
че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на
решение за налагане на финансова корекция в размер на 390 863,17 лева. Указано
е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото,
адресатът има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите
писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Уведомителното писмо е
получено от дружеството на 03.08.2022г., видно от известието за доставяне на л.
34-35 от делото.
Представено е Възражение вх.
№ 01-2600/7623#15 от 15.08.2022г. от
„АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД, в което са изложени съображения за
незаконосъобразност на производството по налагане на финансова корекция, както
и за липсата на нередност (л. 36-38).
На 17.05.2023г. Георги Тахов - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
гр. София е издал Решение №
11/312/00232/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-2600/7623#18 от 17.05.2023г. (л. 17-25), с което на
основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от
11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. и чл. 70,
ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73. ал. 1 от Закон за управление
на средствата фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. - ДВ, бр.
51 от 01.07.2022г.), на „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД е определена финансова корекция, като
установеният размер на задължението е 390 863,17 лв., погасената сума в размер
на 2 048,88 лв. и остатък за възстановяване в размер на 388 814,29 лева.
Административният орган е
обосновал акта си с мотиви, че в представения и одобрен с договора за
подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които
проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е
изплатена субсидията по него. При проверката на място са представени документи
за 3 (три) пълни финансови години - 2016-та финансова година, 2017-та финансова
година и 2018-та финансова година. Установеното изпълнение на бизнес плана
средноаритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) е
в размер на 10,27 % от заложените приходи. В одобреният бизнес план са заложени
за всяка една година от изпълнението му годишни приходи от Нощувки със стая с 2
легла + Атракциони + Хранене в ресторант в размер на 294 400,00 лв. за първата
година от изпълнението му, явяваща се 2016г.; 342 400,00 лв. за втората година,
в случая 2017г. и 385 600,00 лв. за 2018г., която е трета година от бизнес
плана.
Конкретните стойности, въз
основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план
за три последователни пълни финансови години, са следните: За Финансовата 2016
година при извършената проверка на място са установени приходи от Нощувки със
стая с 2 легла + Атракциони + Хранене в ресторант в размер на 30 000,00 лв.,
което съставлява 10,19 % изпълнение на приходите от одобрения бизнес план за
годината. За финансовата 2017 година при извършената проверка на място са
установени приходи от Нощувки със стая с 2 легла + Атракциони + Хранене в
ресторант размер на 43 000,00 лв., което съставлява 12,56 % изпълнение на
приходите от одобрения бизнес план за годината. За финансовата 2018 година при
извършената проверка на място са установени приходи от Нощувки със стая с 2
легла + Атракциони + Хранене в ресторант размер на 32 000,00 лв., което
съставлява 8,30 % изпълнение на приходите от одобрения бизнес план за годината.
В решението органът е приел
също, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е
залегнало разкриване на 5 (пет) работни места - 1 управленски и 4 производствен
персонал. При проверката на място, както и при извършени допълнителни
административни проверки въз основа на информацията, подадена от бенефициера в
НАП, в справка за „Брой осигурени лица по осигурител, по видове осигурен за период
от време“, са установени следните факти: За календарната и финансова 2016
година в одобрения бизнес план е заложено да се подържа постоянна годишна
заетост за общо 5 работни места. При проверката на място, както и при извършени
допълнителни административни проверки е установено, че за 2016г. бенефициерът е
подържал здравно и социално осигуряване за 1,5 броя средно годишно заети лица.
За календарната и финансова 2017 година в одобрения бизнес план е заложено да
се подържа постоянна годишна заетост за общо 5 работни места. При проверката на
място, както и при извършени допълнителни административни проверки е
установено, че за 2017г. бенефициерът е подържал здравно и социално осигуряване
за 2,08 броя средно годишно заети лица. За календарната и финансова 2018 година
в одобрения бизнес план е заложено да се подържа постоянна годишна заетост за
общо 5 работни места. При проверката на място, както и при извършени
допълнителни административни проверки е установено, че за цялата 2018г.
бенефициерът е подържал здравно и социално осигуряване за 1,25 броя средно
годишно заети лица.
Същевременно е взето под
внимание обстоятелството, че управленските функции е възможно да бъдат
осъществявани от управителя на фирмата, за който има данни за осигуряване за
2016г., 2017г. и 2018г. В резултат на извършения анализ и калкулации, като е
взето предвид и управленското място, се установява изпълнение средно за трите
пълни финансови години 53,33 % на работните места т.е неизпълнението е по-малко
от 50 % от заложените показатели.
Приета е за нарушена
нормативната разпоредба на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година.
За първото констатирано
неизпълнение, съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007 - 2013г., когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови
години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план,
изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече
финансови години, е прието, че следва да се наложи санкция в размер на 100 % от
предоставената финансова помощ по договора.
За второто констатирано
неизпълнение, съгласно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007 - 2013г., при неизпълнение, което е равно или по-малко от
50 % от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива
заетост при времетраене на нарушението над две финансови години, е прието, че
следва да се наложи финансова корекция в размер на 10 % от предоставената
финансова помощ по договора.
В мотивите на обжалваното
решение органът се е позовал и на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилата,
съгласно която когато при осъществяване на контрол относно спазване на
критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на
ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015г., размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за
вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
финансова помощ.
Във връзка с изложените
мотиви, на оспорващото дружество с решението са определени:
- финансова корекция в размер
на 390 863,17 лв. във връзка с неизпълнението на заложените в бизнес плана
приходи, съгласно т. 30 от
Приложение № 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г.;
- финансова корекция в размер
на 39 086,32 лв. за неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес
план по отношение на устойчива заетост съгласно т. 18 от Приложение към раздел
I „Общи положения“ от Правилата.
С т. 3 от решението, на
основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена една обща финансова корекция в
размер на 390 863,17 лева, което вземане представлява окончателната подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта.
В решението е отразено, че
погасената сума е в размер на 2 048,88 лв. и остатъкът за възстановяване в
размер на 388 814,29 лева.
Решението е връчено на
оспорващото дружество на 26.05.2023г., видно от известието за доставяне на л.
26 от делото.
В
хода на съдебното дирене е допусната и реализираната съдебно-икономическа
експертиза с вещо лице Н.П.Р. (л. 267-272). От заключението по тази експертиза
се установи следното: Процентът на изпълнение на бизнес плана по отношение на
реализираните приходи от субсидираната дейност, попаднали в обхвата на
проверката на място по години (2016г., 2017г. и 2018г.) е, както следва: за
2016г. – реализирани приходи: 29 715,58 лв., съгласно бизнес план: 294 400,00
лв., процент на изпълнение: 10,09 %; за 2017г. – реализирани приходи: 43 403,12
лв., съгласно бизнес план: 342 400,00 лв., процент на изпълнение: 12,68 %; за
2018г. – реализирани приходи: 32 297,27 лв., съгласно бизнес план: 385 600,00
лв., процент на изпълнение: 8,38 %. Общо реализирани приходи за трите
проверявани финансови години – 105 416,07 лв., а съгласно бизнес плана: 1 022
400,00 лева. Спрямо това, вещото лице е изчислило, че процентът на изпълнение
на бизнес плана по отношение на реализираните приходи от субсидираната дейност
(нощувки в стая с 2 легла, атракциони, хранене в ресторант) средноаритметично за трите финансови години 2016г., 2017г. и 2018г. е 10,31 %.
В
заключението по депозираната съдебно-икономическа експертиза се сочи още, че
през 2016г. средносписъчен брой на заетите лица за 2016г. е 1,8 бройки. През 2017г. средносписъчен брой на заетите лица за 2017г. е 2,08 бройки. През 2018г. средносписъчен брой на заетите лица за 2018 г е 1,25 бройки. Процентът
на изпълнение на заетите лица спрямо заложените параметри за брой заети лица -
производствен персонал в бизнес-плана на жалбоподателя е както следва: за 2016г. - 37,5 %, за 2017г. - 52,00 %, за 2018г. - 31,25 %. Средно за трите
финансови години реалната заетост - производствен персонал е в размер на 40,25% спрямо заетостта заложена в бизнес плана. Ако се има предвид и заетост на
управленското място, то реалната заетост е била 52,20 %. Т.е. процентът на изпълнението на устойчивата заетост е бил 52,50 %. Процентът на неизпълнението е 47,80 % , т.е. под 50 %.
Вещото
лице е отразило и че съгласно Таблицата за одобрени разходи по проект с ИД
11/312/00232 заложените параметри са следните: размер на разходите без ДДС за
СМР, оборудване и обзавеждане – 559 633,12 лв., одобрени разходи за финансиране
за СМР, оборудване и обзавеждане – 558 375,95 лв., одобрена субсидия – 390
863,17 лв., като размерът на одобрената субсидия от ЕЗФРСР е в размер на 312
690,54 лв., а от националния бюджет – 78 172,63 лв. Т.е. одобрената
безвъзмездна финансова помощ от ЕЗФРСР съгласно P.II, т.2.1 от Договор №
11/312/00232/07.10.2014г., съгласно Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи (Приложение 1) е само за разходи свързани със строителството и
обзавеждането по проект „Изграждане на семеен хотел за селски туризъм в гр.
Априлци, община Априлци“ с бенефициер „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД, като средствата са
изразходени за заплащане на част от извършените СМР.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение, като пояснява,
че хотелът е построен, документите по приемането му и по узаконяването му са
представени на ДФ „Земеделие“, на база на което е изплатена субсидията в пълен
размер.
Съдът
кредитира приетото заключение по съдебно-икономическата експертиза като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, съответстващо на останалите
доказателства по делото и неоспорено от страните.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно
компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и пряк и
непосредствен интерес – адресат на оспорения акт, който създава за него
неблагоприятни последици. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание.
Същата е подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка
по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
На
първо място, съдът намира, че следва да се посочи, че в чл. 2, т. 10 на
Регламент № 1303/2013г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“
– правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни
фондове. ЗУСЕФСУ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в
обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект,
който получава средствата, националният законодател е избрал термина
„бенефициент“. С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите
си получателят на средствата ще се именува „бенефициер“, с оглед точното
прилагане на Регламента.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно
същия, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се
издава от ръководителя на Управляващия орган. Според разпоредбата на чл. 9, ал.
5, изр. второ от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган или оправомощено от него лице, като правомощия ръководител на
управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него
лице. В §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран
за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл. 27, ал. 3
и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. На следващо място, съгласно чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ.
От посочената нормативна
регламентация следва извода, че в правомощията на Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. В
случая, оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от
Георги Тахов - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр. София. От горното
следва, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от материално
и териториално компетентен орган, поради което не е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено в писмена
форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и
правни основания, подписано е от неговия издател. Посочено е както правното
основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно
правомощие по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, така и
възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства,
обосноваващи наличието на законово регламентираната материално-правна
предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени
индикатори – неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане
бизнес план параметри. В тази връзка съдът приема, че
е спазена формата при издаване на административния акт и не е налице нарушение
и по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира в хода на
процедурата по издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 69,
ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по
инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В
конкретния случай, тя е започнала по инициатива на управляващия орган, видно и
от Доклад за нередност № 11/312/00232/3/01/17/01 с вх. № 01-2600/7623 от
28.08.2020г. (л. 202-204) и е налице допустим способ за иницииране на
административното производство.
Спазена е процедурата,
регламентирана в чл. 73 от ЗУСЕФСУ. При установена нередност финансова подкрепа
със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване
на финансова корекция (чл. 70). Съгласно
чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание
и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта. Преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да
осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да
бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Нормативното предписание, от една страна,
цели да осигури правото на защита на бенефициера, а от друга страна, е
проявление на въведения в чл. 12, ал. 1 от АПК принцип за откритост, достоверност
и пълнота на информацията в производството по издаване на индивидуалния
административен акт. Законодателят е регламентирал специални правила за
процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Производството
започва с уведомяване на бенефициера за започналото производство и завършва с
извършване на финансова корекция – чл. 71, ал. 5 от ЗУСЕФСУ „Извършената
финансова корекция е основание за приключване на процедурата по администриране
на нередността за същото нарушение.“. Т.е. органът действа служебно и до
извършване на финансовата корекция процедурата по администриране на нередността
за нарушението не е приключила. В оспореният акт са цитирани правните норми, послужили като основание за постановяване
на административния акт. Ползвателят на помощта е уведомен за съществуващо
съмнение за нарушение, за което предстои да му бъде наложена финансова
корекция, включително е описано констатираното нарушение и размера на
предвидената корекция. Даден е срок от две седмици да се представят коментари,
бележки или допълнителни документи, с които да се мотивира възражение срещу
налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. В конкретният случай
жалбоподателят е упражнил правото да направи възражения по всички основания за налагане на корекцията и по нейния размер, като е
подал Възражение вх. № 01-2600/7623#15 от 15.08.2022
година. Възражението е обсъдено в решението и е прието за неоснователно.
Жалбоподателят е имал възможност да разбере какви са нарушенията, за които се
издава актът, както и какъв е размерът на подлежащата на възстановяване БФП за
всяко от нарушенията. Разпоредбата на
чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е
съответна на тази по чл. 26, ал. 1 от АПК, задължаваща административният орган
да уведоми заинтересованото лице за започване на административното
производство, както и на чл. 34, ал. 3
от АПК, според която административният орган осигурява на страните
възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по
предявените искания, като страните могат да правят писмени искания и
възражения. Цитираните процесуални норми са гаранция за спазване изискването на
чл. 35 от АПК - преди издаване на индивидуалния административен акт да се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В настоящият случай тези
законови изисквания са били изпълнени в процедурата по налагане на финансова
корекция. В оспореното решение са изложени аргументи за неоснователност на
направените от дружеството възражения, като в заключение е посочено, че след
като ползвателят не е постигнал предвидените от него финансови показатели,
реално нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи съобразно заложените
цели по мярка 312, което води до непостигане на целите на програмата,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Уведомителното писмо е
получено от дружеството на 03.08.2022г., видно от известието за доставяне на л.
34-35 от делото, като писмените възражения са депозирани с вх. № 01-2600/7623#15
от 15.08.2022 година. Решението за налагане на финансова корекция е издадено на
17.05.2023г., т.е. след като е изтекъл двуседмичният срок, който е бил
предоставен на оспорващото дружество да направи възражения по констатациите,
описани в писмото за стартиране на процедурата по администриране на нередност и
тези възражения са обсъдени от органа в процесното решение.
Съдът намира за неоснователни
изложените от жалбоподателя доводи, че решението е незаконосъобразно, доколкото
е издадено извън срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Неспазването на
едномесечния срок по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ не представлява процесуално
нарушение. Едномесечният срок по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е инструктивен и
изтичането му не преклудира правомощията на органа да издаде акт за определяне
на финансова корекция по основание и размер. Посоченият срок не е преклузивен,
поради което не е налице нарушение, което да съставлява основание за отмяна на
атакувания административен акт само на това основание. В този смисъл е и
константната съдебна практика: Решение № 6428 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 6623/2018 г., IV о.; Решение № 7476 от 20.05.2019 г. по адм. д. №
9129/2018 г. на ІV о.; Решение № 7158 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
11563/2019 г., IV о.; Решение № 5090 от 05.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
12920/2018 г., VII о.
Условията и редът за финансово
подпомагане на проекти по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. са регламентирани в Наредба №
29 от 11.08.2008 г. Същевременно, съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от същия закон. В случая приложим е именно редът по чл. 27, ал. 6 от
ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), тъй като
административното производство е започнало след влизането в сила на цитираната
разпоредба. Горното изрично е възприето и в Решение № 4210 от 04.05.2022г. по
адм.д. № 7576/2021г. на Върховния административен съд.
В тази връзка съдът приема, че
са спазени регламентираните от законодателя специални правила на процедурата по
определяне на финансовата корекция по основание и размер. С оглед на това, не е
налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореното решение съответства
и на материалния закон, с оглед на което липсва и отменителното основание по
чл. 146, т. 4 от АПК.
Съгласно чл. 63, §1 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата
редакция – ДВ, бр. 101 от 2015 г. и преди изм. с ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила
от 1.07.2022 г.), управляващите органи провеждат процедури по администриране на
нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Съгласно определението за
нередност, дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013: „Нередност“
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза. При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т.
36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от ЗУСЕФСУ.
Първият елемент на
определението е налице, доколкото в случая „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД несъмнено се явява икономически оператор по
смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, участващ в прилагането
на европейските структурни и инвестиционни фондове, като е сключил договор с ДФ
„Земеделие“, по силата на който е получил финансиране от ПРСР за периода
2007-2013 г., и в тази връзка може да бъде субект на извършена нередност по
смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 година.
По отношение на вторият и
третият елемент на определението, за да прецени законосъобразността на
наложената финансова корекция по основание, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 70, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), финансовата подкрепа със средствата на
Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на
някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно, всяко от
посочените в чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕФСУ основания, води до нарушение на правото на
Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и
има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза,
като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
В тежест на административния орган
е да докаже, че от страна на бенефициера е извършено нарушение на правото на
Съюза или на националното право, произтичащо от негово действие или
бездействие, и че това нарушение има или би имало за последица нанасянето на
вреда на бюджета на ЕС чрез начисляване на неоправдан разход. В конкретният
случай, УО е достигнал до извод, че е налице нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7
от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция – неизпълнение на одобрени индикатори по
отношение на неизпълнението на показателите за устойчива заетост, заложени в
бизнес плана за три финансови години и по отношение на неизпълнението на
заложените в бизнес плана приходи.
Нормата на чл. 26, ал. 1 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. регламентира, че кандидатите за финансово
подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 от Устройствения
правилник на Държавен фонд „Земеделие“ по място на извършване на инвестицията
заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите,
указани в същото приложение. Съгласно чл. 16 от Наредба № 29/11.08.2008г., един
от задължителните документи е изготвен бизнес план, който бизнес план
кандидатите изготвят и представят по образец (приложение № 3) за период не
по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен
носител, а таблиците, включени в него, са във формат „xls“. Съгласно ал. 2 на
същия чл. 16 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 година.
В §1, т. 6 от ДР на Наредба №
29/11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа
жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а легалната дефиниция
на понятието „устойчива заетост“ се съдържа в §1, т. 26 от ДР на Наредба №
29/11.08.2008г., като според същата, това е запазване на съществуващите работни
места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.
Съобразно §1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008г., „проект“ е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и
допустими за финансиране по ПРСР.
На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 29/11.08.2008г., решението за
одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието
на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата,
и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно, оценката не
е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за
получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими
и задължителни за постигане на целите на мярка 312, посочени в чл. 2 от
Наредбата, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и
устойчивата заетост по проекта за съответния период.
Чрез залагането на индикатори
(предварително от съответния УО в установените по процедурата правила и от
бенефициера в неговото проектно предложение/бизнес план) се гарантира наличието
на механизъм за проверка на съответствието между очакваните и постигнатите
резултати от реализирането на конкретната дейност по изпълнението по сключения
договор. Именно в контекста на тази проверка се установява дали стойностите,
предварително одобрени под формата на индикатори, даващи обективен израз на
резултатите от експлоатацията на извършената инвестиция, са достигнати от
бенефициера.
Договорът за отпускане на
финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на къщата за
гости не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес
план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г., а
именно да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по
определението в §1, т. 6 от ДР – генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, и устойчива заетост по
определението в т. 26 – запазване на съществуващите работни места и/или
създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.
От изложеното следва, че след
като бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и
неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и
на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни
индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им е основание за
извършване на финансова корекция.
В този смисъл е и константната
съдебна практика на Върховния административен съд: Решение № 10067/09.11.2022
г. по адм. дело № 12330/2021 г.; Решение № 9560/27.10.2022 г. по адм. дело №
6784/2022 г.; Решение № 1581/08.02.2021 г. по адм. дело № 8437/2020 г.; Решение
№ 6690/04.06.2020 г. по адм. дело № 13736/2019 г.; Решение № 5872/21.05.2020 г.
по адм. дело № 11774/2019 г.; Решение № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело №
9703/2018 г.; Решение № 3184/28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/2018 г.; Решение
№ 5040/04.04.2019 г. по адм. дело № 4307/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г.
по адм. дело № 4912/2018 г. и др.
От анализа на цитираната
нормативна уредба се установява, че административният орган, като е констатирал
наличието на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, законосъобразно е издал решение за налагането
ѝ. Налице е нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели,
на базата на които проектът е определен като допустим и е изплатена
безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане
на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на
одобрени индикатори“, в който смисъл е и константната практика на ВАС. В
множество съдебни решения категорично е прието, че в този случай е налице
хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за
налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от
същия закон и че безспорно показателите на бизнес плана са одобрени индикатори.
Изводите за неизпълнение на
финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и от заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Видно от същото,
средноаритметично процентът на изпълнение на приходите за трите финансови
години – 2016г., 2017г. и 2018г. спрямо заложения приход по бизнес плана е
равен на 10,31 %. Предвид това, реализираните приходи се явяват под 20% от
предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план.
Според заключението,
средноаритметично за трите финансови години 2016г., 2017г. и 2018г., реалната заетост - производствен персонал е в
размер на 40,25 % спрямо заетостта заложена в бизнес плана. Ако се има предвид и заетост на
управленското място, то реалната заетост е била 52,20
%. Т.е. процентът на изпълнението на устойчивата
заетост е бил 52,50 %. Процентът на неизпълнението е 47,80 % , т.е. под 50 %.
Бизнес планът, изготвен от
бенефициера и представен пред ДФ „Земеделие“, е част от одобрения проект и
съответно – той е част от сключения между ДФ „Земеделие“ и бенефициера договор.
Това е така, тъй като дефиницията на „Одобрен проект“, съгласно т. 9.1, б. „г“
от Договор № 11/312/00232 от 07.10.2014 г., включва и представения от
ползвателя и одобрен от фонда бизнес план. Следователно, неизпълнението на
бизнес плана означава и неизпълнение на инвестицията в съответствие с договора
и неизпълнение на договорни задължения от страна на бенефициера. В практика на
ВАС безспорно се приема, че бизнес планът е неразделна част от договора и от
проекта за финансиране, както и че и неизпълнението на заложените в него
резултати съставлява неизпълнение на самия проект и е основание за
възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ.
В този смисъл са и Решение №
10265/14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2022 г., IV о. и Решение №
8661/01.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9469/2018 г., IV о., в които е прието,
че бизнес планът е неразделна част от сключения договор за БФП, поради което
параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а задължителни.
С получената финансова
подкрепа жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана, като е
изградил семеен хотел, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в обема
на заложените икономически показатели в частта приходи от дейността, не могат
да бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл. 2 от Наредбата за
насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за
неземеделски дейности в селските райони, за насърчаване на предприемачеството в
селските райони и насърчаване развитието на интегриран
туризъм в селските райони. Това обуславя и извода, че осъществената с
финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж в
селския район, не генерира приходи, т.е. не се ползва по предназначение.
Реализираните значително по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива
засягат условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на
които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Дългата
продължителност на неизпълнението в рамките на три пълни финансови години сочи
постоянство при непостигане на финансовите показатели. Неизпълнението на плана
в тази му част е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал
средствата ефективно.
В представеният към
заявлението за подпомагане бизнес план дружеството само е определило
съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост
на инвестицията и постигане на планираните с чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008
г. цели на предоставената финансова помощ. Стойностите, описани в оспореното
решение и подкрепени от експертизата и неоспорени от страните, показват
неизпълнение на приходите, което обстоятелство безспорно съставлява
неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕФСУ. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е
ясна индикация, че търговецът не е разходвал средствата ефективно, което
противоречи на чл. 30, §2, предложение второ от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) №
966/2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. В
чл. 30 от Регламента се съдържат принципите на икономичност, ефективност и
ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия като принципи
на добро финансово управление, а органите, отговорни за управлението и контрола
на средствата на Съюза, следят за спазване на тези принципи и постигане на
целите от прилагането на всяка мярка.
Бездействията на ползвателя са
довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29/11.08.2008г. и договора за
отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес
плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа
нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредба №
29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година.
В този смисъл са и Решение №
4896 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2023 г., IV о., Решение № 4746
от 04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 3906 от
11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от
27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение №
8199/06.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2021 г., Решение № 1455/16.02.2022
г. на ВАС по адм. д. № 7822/2021 г., Решение № 7086/13.07.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 2546/2022 г. и др.
Правилно е определен от
административния орган и размерът на подлежащата за възстановяване помощ.
Съгласно т. 30 от Приложение към раздел І „Общи
положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 20 % от предвидените приходи (видно от депозираната
СИЕ, в случая средногодишният процент на изпълнението е 10,31 % - л. 271 от
делото) и това е продължило три пълни финансови години (т.е. в упоменатия
проверяван период, считано от началото на 2016г.), размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 100 %, като именно в такъв размер е и
определената от административния орган финансова корекция за това допуснато
нарушение.
Въпреки че в решението органът
е посочил, че средногодишният процент на изпълнението е 10,27 % от заложените
приходи, дори и да се приеме тази стойност, а не изчислената от вещото
лице 10,31 %, то същата не влияе на обстоятелството,
че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично
за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените
приходи.
По отношение на нарушението на
поетия ангажимент в бизнес плана за осигуряване на устойчива заетост, съдът
намира, че то също представлява основание за налагане на финансова корекция по
чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който
смисъл практиката на Върховния административен съд също е константна: така
Решение № 13331/27.10.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8014/2018 г. и др.
В настоящия случай, според
депозираното заключение по назначената и реализирана съдебно-икономическа
експертиза, процентът на изпълнението на устойчивата заетост е бил 52,50 %, т.е.
процентът на неизпълнението е 47,80 % , а именно - под 50 %. Въпреки че в
решението органът е посочил, че средногодишният процент на изпълнението е 53,33
%, дори и да се приеме тази стойност, а не изчислената от вещото лице 52,50 %, то същата не влияе на
обстоятелството, че неизпълнението на изискването за устойчива заетост е
по-малко от 50 % от заложените в бизнес плана показатели.
В този смисъл, безспорно е
налице неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по
отношение на устойчивата заетост. Нарушаването на изискванията за
„дълготрайност на операциите“, както са регламентирани в приложимата разпоредба
на чл. 72, §1, б. „б“, предл. второ от Регламент № 1698/2005, относно
приложимостта му е отговорът на първи въпрос, даден в Решение на Съда (десети
състав) от 08.05.2019г. по дело C-580/17. Липсата на разкрити работни места,
сама по себе си, при определени условия (така както това е разяснено в
цитираното Решение по дело C-580/17, т.52-58) попада в приложното поле на чл.
72, §1, б. „а“ от Регламент № 1689/2005 г., т.е. налице е хипотеза по чл. 70,
ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Критериите за устойчива
заетост – брой и вид работни места, които инвестицията ще създаде, са част от
заложените в бизнес плана параметри, заедно с приходите от субсидираната дейност,
а това са целите на мярка 312 от ПРСП 2007-2013 година. Като не е изпълнил
посочените по-горе критерии, бенефициерът е нарушил задълженията си по т. 8.1
от Договора за подпомагане от 07.10.2014 г., вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба №
29/11.08.2008 година. Представеният пред административния орган бизнес план е
относим за преценката, свързана с постигане на целите на мярката, тъй като с
него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта
за съответния период. Съгласно договора, Фондът има право да откаже изплащане
на цялата финансова помощ и да претендира възстановяване от ползвателя на
цялата или част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е
изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 29/11.08.2008г.
Дефиницията на „Одобрен проект“, дадена в т. 9.1, б. „г“ от сключения от
ползвателя договор за подпомагане включва и представения от ползвателя на
помощта и одобрен от Фонда бизнес план, а съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба №
29 от 11.08.2008г., „Проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР. По този начин страните са определили, че евентуално несъответствие с
бизнес плана ще представлява неизпълнение на задължение на ползвателя.
Неизпълнението на
предвижданията в бизнес плана (както по отношение на финансовите показатели,
така и по отношение на устойчивата заетост) безспорно уврежда бюджета на
Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от
ЕЗФРСР, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и
повишаване на доходите в селските райони.
В този смисъл са Решение №
9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 4746
от 04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение №
9560/27.10.2022 г. на ВАС по адм. дело № 6784/2022 г., Решение №
4752/22.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 1583/2019г.
От доказателствата по делото
се установява, че заложеният показател в бизнес плана за трите години да се
създадат и поддържат заложените в бизнес плана работни места, не е изпълнен,
като безспорно неизпълнението е по-малко от 50 %. Последното засяга и критерий
за допустимост. Съгласно т. 1.2. от сключения договор за отпускане на финансова
помощ (л. 132), Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил
инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете,
определени в договора, анексите към него и всички действащи в съответната
област нормативни актове.
В чл. 16 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г., глава втора, раздел ІV – Изисквания към проектите, е предвидено,
че кандидатите представят бизнес план за период не по-малък от 5 години, като
бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива
заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10
години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата, сред които е и
тази по т. 1 – насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в
микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. Изискването за
устойчива заетост за период от 5, респективно 10 години е критерий за
допустимост на проекта и неспазването му е основание за налагане на финансова
корекция по т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ на Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013 година.
Доколкото неизпълнението на
изискването за устойчива заетост е по-малко от 50 % от заложените в бизнес
плана показатели, то размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ правилно е определен от органа съобразно т. 18 от Приложение
към раздел I „Общи положения“, неразделна част от Правилата. В посочената
точка, в хипотезата на неизпълнение, което е равно или по-малко от 50 % от
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата
заетост при времетраене на нарушението над 2 финансови години, размерът на
подлежащата за възстановяване помощ се определя в размер на 10 % от
подпомагането.
В този смисъл са и Решение №
3906 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от
27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 7086 от
13.07.2022 г. по адм. д. № 2546/2022 г. и др.
На следващо място, в т. 3 от
оспореното решение административният орган правилно е приложил и разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Раздел II от Правилата, предвиждаща, че когато бъдат
установени повече от едно нарушение при изпълнение на един и същ договор за
предоставяне на БФП, санкциите не се натрупват. Съгласно регламентацията,
дадена в посочения текст от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя безвъзмездна финансова помощ, т.е. най-големият размер
на подлежащата на възстановяване финансова помощ определя общия ѝ размер.
В настоящият случай, при доказаност на две нарушения и определена за всяко от
тях финансова корекция, правилно е взет най-големият размер на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, който е 100% от изплатената
окончателно такава на бенефициера през м. декември 2015г. (л. 164), възлизаща в
общ размер на 390 863,17 лева.
С оглед гореизложеното,
правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл. 3, ал. 1 от Правилата
за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., е
определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а
именно 390 863,17 лева.
При действието на §4, ал. 3 от
ДР на ЗУСЕФСУ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и
плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по
ал. 1 (за развитие на земеделието и селските райони) се извършват при условията
и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20.12.2013 г.) и Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) №
814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от
20.12.2013г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго се
съдържа в ЗПЗП, доколкото с чл. 27, ал. 6 от него установяването на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е в приложното поле на ЗУСЕФСУ,
когато нарушението, представляващо основание за възстановяването, е и основание
за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ.
Съгласно разпоредбата на чл.
27, ал. 9 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява
със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. В
изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е
приел Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези Правила се отчитат
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение,
което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски
райони. След влизане в сила на Правилата, прилагането им е задължително за
органа при определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, като административният орган не разполага с оперативна
самостоятелност при определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се
отчитат тежестта, степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед
конкретните му параметри, административният орган не дължи последваща преценка
на тези обстоятелства.
Приетите от Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ Правила нямат обратно действие, тъй като въз основа
на тях не се извършва преценка на вече настъпили юридически факти, т.е. с тях
не се констатират нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и
не се променят правните последици от вече извършени такива нарушения –
възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Правилата определят
единствено размера на санкциите относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения. Правилата са изготвени в съответствие с чл. 35 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.13.2014г. за допълнение
на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение
на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ и
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането и развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие. В посочените Правила, се определя конкретния период за проверка и
начинът на определяне на санкцията, като следва да се отбележи изрично, че
налагането на финансова корекция на самостоятелно основание се приема в
разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г., съгласно която, в
случаите по ал. 1, Разплащателната агенция определя размера на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид
вида, степента и продължителността на неизпълнението.
В случая бенефициерът е бил
наясно с дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената
финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в Наредбата,
така и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена
отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Одобрените от
изпълнителния директор на ДФЗ-РА Правила определят единствено размера на
санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения, и
правилно са приложени от органа при определянето на съответните финансови корекции
в оспореното решение.
В горния смисъл е и
константната съдебна практика на ВАС – Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по
адм.д. № 326/2021 г.; Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020
г.; Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм.д. №14154/19 г., оставено в сила с
решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. №
8071/2020 г.
Съдът намира за неоснователни
и наведените от оспорващия оплаквания, че към момента на стартиране на
процедурата по ЗУСЕФСУ с Писмо изх. № 01-2600/7623#14 от 29.07.2022г.
всички претенции, произтичащи от ДБФП с оглед изтеклия срок на задълженията по
него, са били погасени.
В случая не е изтекла
давността, предвидена в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от
18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.
Следва да се посочи, че „Период на мониторинг“ е период, определен за
съответния кандидат, съгласно чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и посочен в
договора за безвъзмездна финансова помощ – 5
години от сключване на Договора, а това означава, че проверките и констатациите
за неизпълнение на договора са в рамките на този период. Съгласно разпоредбата
на чл. 3, §1, първа алинея от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от
18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,
срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който
нередността е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и
по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Втора алинея
изрично предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност
срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена.
В случая са налице елементи от фактическия състав на продължаваща нередност,
тъй като икономическият оператор извършва няколко сходни операции, с които
нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза.
Не е изтекъл срок равен на
двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на нередността за
финансовата 2016 година, тъй като решението за финансова корекция е издадено
през 2023г., още повече, че случаят касае продължаваща нередност през три
последователни години 2016г., 2017г. и 2018г., съответно за начален срок на
давността следва да се приеме 01.01.2019 година.
В конкретният случай, с
връчването на писмото за откриване на производството по издаване на процесното
решение на 03.08.2022г. е налице нотифициране на бенефициера за извършена
нередност и от 04.08.2022г. тече нова давност, съгласно чл. 3, пар. 3, изр.
последно от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95.
Както вече се посочи, съгласно
чл. 3, нар. 1, първа алинея от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 срокът за
давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по
смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Втора алинея изрично предвижда, че в
случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност
започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случаите на
неизпълнение на показателите на бизнес плана са налице елементите от фактическият
състав на продължаваща нередност, тъй като икономическият оператор извършва
няколко последователни операции, с които нарушава една и съща разпоредба от
правото на Съюза. В контекста на чл. 3, параграф 1, втора алинея, предвиденият
в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно
извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой
момент националната администрация е узнала за нередността. Доколкото последният
възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на
мониторинговия период или 07.10.2019г., то нередността се прекратява с
изтичането на този период. От 07.10.2019г. тече 4-годишната давност по
регламента, която изтича на 07.10.2023 година. Следователно, дори и давността
да не е била прекъсвана два пъти, то тя отново би изтекла едва на 07.10.2023г.,
което е след издаването на обжалваното решение.
Съдът намира за неоснователни
съдържащите се в жалбата оплаквания, че всички издадени актове в образуваното
първо по ред административно производство страдат от най-тежкия възможен порок,
а именно нищожност, поради нарушаване на процесуалните правила при тяхното
издаване, както и поради липса на законоустановената форма и че същите не
притежават правната годност да поставят началото на производство по налагане на
финансова корекция. Както заповедите, с които е разпоредено извършването на
проверка на място, така и контролните листи от извършената проверка, докладът
за нередност са официални документи, редовни от външна страна и съдържащи съответните
реквизити. Същите не са били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и са породили съответните правни последици. Процедурата по администриране
на нередност е започнала по инициатива на управляващия орган, видно и от Доклад
за нередност № 11/312/00232/3/01/17/01 с вх. № 01-2600/7623 от 28.08.2020г. (л.
202-204) и е налице допустим способ за иницииране на административното
производство.
Оспореното решение съответства
и на целта на закона, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното
изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове
се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона.
Финансовата корекция е предвидена административна мярка, която се налага с цел
да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като
се възстановят незаконосъобразно предоставени средства (арг. от чл. 71, ал. 1
от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция).
Съдът съобрази и практиката на
Върховния административен съд в Решение № 12421 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 7841/2023 г., IV о.; Решение № 6861 от 22.06.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 1439/2023 г., IV о.; Решение № 6390 от 14.06.2023 г. на ВАС по адм. д.
№ 3784/2023 г., IV о.; Решение № 7220 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. №
3294/2023 г., IV о.
По изложените съображения
настоящият състав на Административен съд гр. Ловеч намира, че обжалваното
решение е валиден административен акт, издаден при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, липсват отменителните основания по чл. 146, т.
1-5 от АПК, поради което жалбата против него следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на спора е
основателна претенцията на ответника, съдържаща се в Становище с вх. №
552/16.02.2024г. (л. 274), за присъждане на направените по делото разноски за
СИЕ и за юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати в полза на ДФЗ сумата от 350 лева, от които 250 лева
– внесен депозит за СИЕ (л. 262) и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение
съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. От страна на
процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. и макар да липсва възражение
за прекомерност от страна на оспорващия, доколкото съобразно разпоредбата на
чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни
дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., съдът намира,
че в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. За да определи този размер, съдът съобрази, че от една
страна процесуалният представител на ответника не се е явявал в откритите
съдебни заседания по делото, а от друга – делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, доколкото по неговия предмет е формирана
константна и безпротиворечива съдебна практика.
Поради изложеното, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва са се осъди жалбоподателят да заплати
на юридическото лице Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура принадлежи
издателят на оспорения акт, своевременно поисканите съдебно-деловодни разноски
в общ размер на 350 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 , предл. последно във вр.
чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд гр. Ловеч, пети административен
състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
оспорването по Жалба вх. № 2121/21.07.2023г. по регистъра на
Административен съд гр. Ловеч, вх. № 01
-2600/7623-20/06.06.2023г. по регистъра на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, подадена от
„АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, ул. „Васил Левски“ № 12, представлявано от управителя Е.М.К., чрез пълномощника адв. З.В.И. от САК,
срещу Решение № 11/312/00232/3/01/04/02 от 17.05.2023г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „АПРИЛЦИ 2008“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Априлци, ул. „Васил Левски“ № 12, представлявано от
управителя Е.М.К., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София сумата от
350 - триста и петдесет лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: