Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 162/25.07.2011 г. по гр. д. № 2441/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6, ЕИК *********, представлявано от всеки двама от тримата членове на УС, а именно: Ю. Н., Щ. М. и Б.Д.Д., че В. В. К., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Н.” № ..., не дължи на „Е. Б. П.”, гр. В., сумата от 1259.76 лв. (хиляда двеста петдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) с начислен ДДС, начислена по партида с клиентски № * и абонатен № *, за периода от 08.04.2010 г. до 30.06.2010 г. и за периода от 01.07.2010 г. до 04.10.2010 г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на адрес: град Велико Търново, ул. „П. К. Я.” № ..., вх. ..., съгласно справка № 11944/07.10.2010 г. за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енергия, извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението, обективирана в дебитно известие № */08.10.2010 г. Със същото решение е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6, ЕИК *********, представлявано от всеки двама от тримата членове на УС, а именно: Ю. Н., Щ. М. и Б. Д. Д. да заплати на В. В. К., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., уÙ. „Н.” № ...,сумата от 50.39 лв. /петдесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и СУМАТА от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6, ЕИК ********* против Решение № 162/25.07.2011 г. по гр. д. № 2441/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че за да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд бил приел, че не било доказано, че Общите условия на ДПЕЕЕМ на „Е.. Б. М.” са влезли в сила, респективно намират приложение при уреждане отношенията между дружеството и абоната; че фактите установени в констативния протокол са верни и че процесното количество ел. енергия било доставено и потребено от абоната. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната за заплати сумата изчислена по метедологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електричиска енергия по електропрениосната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотнешението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Ако се приемало обратното, то би се лишил потребителя от правната възможност да бъде компенсиран в случаите, кагато СТИ измерва в повече от колкото се потребява от абоната. На следващо място се излага, че тази процедура целяла да възстанови нарушения баланс в размяната на имуществените блага между доставчик и абонат, настъпил като пряко следствие от „неправомерното въздействие” върху СТИ. В случаяс „корекционните процедури” и двете страни носели риска от нъстъпването на „неправомерното въздействие” върху СТИ, като след осъществяването му те разпределяли тежестта на последиците помежду си, посредством една предварително определена изчислителна методика. На следващо място се излага, чеи не съществувало в договора изискване нарушение във функционалността на СТИ да бъде предопределено от предхождащо го условие например – манипулиран знак или пломба. На следващо място цитираната практика на ВКС не била относима към случая, тъй като въпросните решения били преди приемане на Правила за измерване на количеството електроенергия (приети с Решение № П-1/10.04.2007 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн. Д.в., бр. 38/11.05.2007 г.). Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 2441/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от В. В. К. от гр. Г. О. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 1 259.76 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 08.04.2010 г. – 04.10.2010 г. В исковата молба се излага следното: Ищцата, че е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. Велико Търново, ул. „П. К. Я.” № ..., като ползваната на този адрес ел. енергия заплаща на ответника по партида с клиентски № *, за абонатен номер * на името на ищцата. По пощата получила писмо с изх. № 304497/08.10.2010 г., заедно със справка № 11994/07.10.2010 г. за корекция при неточно измерване на електрическа енергия, като корекцията била извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ. От спарвката било видно, че въз основа на Констативен протокол № 25557, съставен на 04.10.2010 г. от служители на ,,Е. Б. М.” , била начислена от ответника ,,Е. Б. П.” процесната сума от 1259.76 лв. Твърди, че не дължи сумата по корекцията, отказала е да я заплати и я е оспорил изрично с писмена жалба до ответника. Заявява, че не била присъствала при отваряне на ел. таблото, при извършване на проверката на СТИ, нито при съставяне на протокола от техниците на ЕРП, аслед приключване на проверката била извикана, за да подпише вече изготвения протокол. Твърди, че чл. 24 от ОУ предвиждал пораждане на правото на ответника да извърши корекция на сметките при извършена проверка по реда на ОУ, който ред в случая не бил спазен. Оспорва изцяло дължимостта на сумата от 1259.76 лв., отнасяща се допълнително презумптивно начислена сума за ел. енергия за минал период. Оспорва изцяло и констативния протокол, доколкото същият е частен документ и няма материална обвързваща сила за съда. Заявява, че “корекционната процедура” се основава на нищожни правни норми. Заявява, че в Закона за енергетиката не е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Счита, че аналогичното правило, на което ще се позове ответника, прието в Общите условия на ответника, и правилото, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителнмте мрежи на ,,Е. Б. Мрежи” , са нищожни и противоречат на правните норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, а освен това противоречат на интереса на потребителя. За ищцата не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да дължи процесната сума, а и тя не се била съгласявала с процедурата за едностранно и без нейно участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставена ел.енергия, която да е отчетена посредством законно монтирано СТИ, сертифицирано по реда на чл. 57 от Закона за измерванията. Твърди, че прилаганата от дружеството процедура за начисляване на ,,корекционни суми” върху вече платени месечни сметки е неправомерна и се основава на нищожни правни норми. Излага съображения, че предвиждането на обективна отговорност е изключение, тьй като ангажирането на отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, е правомощие единствено на законодателя. Счита, че ответникът я изнудва да заплати процесната сума, възползвайки се от неправомерното поведение на служителите на трето дружество ,,Е. Б. Мрежи” , изразяващо се и в сьставянето на частни документ, които оспорва изцяло по съдържание и като съставени без знанието и съгласието на ищцата, и в нейно отсъствие. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида като неправилни и незаконни. Твърди, че липсват доказателства електрическата енергия на процесния адрес да се измерва от законно монтирано, сертифицирано по реда на Закона за измерванията, СТИ. Заявява, че размерът на паричната сума по корекцията е произволно определен, при това от лица без пьлномощия за това. Твърди, че произволно е “начислена” сумата, т.е. без каквото и да е правно основание, в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. Енергия, като не било ясно по какъв начин и въз основа на каква методика била извършена служебната корекция. Счита, че разпределителното дружество няма право да иска заплащане на ел. енергия, която не е била доставена и потребена. Твърди, че ако се приеме обратното, заявява, че на този адрес не е потребена ел. енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Не било възможно да е било отчетено от законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел. енергия, още повече, че този недвижим имот бил газифициран и имал монтирани слънчеви панели. Посочва, че заплатените от нея сметки след извършване на проверката не са се увеличили. Посочва, че потребителите при общи условия дължат на доставчика - продавач, съгласно издадения лиценз, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия, посредством законно монтирано и сертифицирано СТИ. Счита, че от потребителя не може да бъде тьрсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тьй като потребителят нямал задължение да следи за техническата изправност на СТИ, нито тези средства били негова собственост. Заявява, че всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 1 259.76 лв., начислена по партидата й за корекция на потребена ел. енергия за периода 08.04.2010 г. – 04.10.2010 г. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск.Заявява, че на 04.10.2010 г. била извършена проверка от служители на „Е. Б. М.” ЕАД на посочения СТИ, при което е констатирано, че „ моста между токова и напреженова бобини на трета система е разхлабена и не прави контакт между двете бобини”. Заявява, че за установеното е съставен констативен протокол от служители на „Е. Б. Мрежи” ЕАД. Въпросният мост бил премахнат и била възстановена правилната схема на свързване. На основание констатациите в цитирания констативен протокол, счита, че е извършена неправомерна манипулация, в следствие на която СТИ не бил извършвал отчитане на цялата потребявана ел. енергия за продължителен период от време. Поради това е изготвена справка за корекция на сметки и на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕМ била извършена корекция за периода от 08.04.2010 г. до 30.06.2010 г. и за периода от 01.07.2010 г. до 04.10.2010 г. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищцата В. В. К. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „П. К. Я.” № ... От представения по делото копие от констативен протокол № 025557/04.10.2010 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. Мрежи” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № 7115028, находящ се в електромерно табло в избеното помещение на обекта. При същата, е констатирано, че е „моста между токова и напреженова бобина на трета система е разхлабена и не прави контакт между двете бобини”. След приключване на проверката въпросния мост е премахнат и е възстановена правилната схема на свързване. Протоколът бил предявен на ищцата за подпис. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 08.04.2010 г. – 30.06.2010 г. и 01.07.2010 г. – 04.10.201 г., общо 180 дни, за обекта на ищцата. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */08.10.2010 г., на стойност 1 259.76 лв. с ДДС. Св. Л. Ш., служител на „Е. Б. М.” заявява, че на 04.10.2010 г. правили проверка на обекти в гр. Велико Търново, ул. „П.К. Я.” № .... На един от абонатите открили нередности, за което съставили протокол. Установили, че едната фаза не се отчита на дисплея. Свалили капачката и установили, че има развит мост между токова и напреженова бобина. След това възстановили правилната схема на свързване. Свидетелят твърди, че проверката започнала, а абонатът бил потърсен после. По делото не са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. М.” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че СТИ, ползвано от ищцата, като уред за търговско измерване на ел. енергия, е статичен трифазен мултифункционален електромер с директно свързване, тип „EMPS D412R”, произведен 2007 г., фабричен номер: 7115028. Вещото лице дава заключение, ченовява, че в случая са налице данни за промяна на схемата на свързване на електромер тип „EMPS D412R”, произведен 2007 г., фабричен номер: 7115028, по-конкретно – прекъснат мост 8-8 на напреженовата верига. Дава заключение, че всяка промяна на схемата на свързване на СТИ води до неточно отчитане, т.е. има отклоняване от отчитане на потребена ел. енергия. Заявява, че разхлабването на моста между токовата и напреженовата бобини нÓ трета система така, че да не прави контакт между двете бобини, води до прекъсване на напреженовата верига на съответната фаза L3 на електромера, като това прекъсва работата на измервателната схема на фаза L3 и така не се измерва ток от тази фаза, съответно не се измерва и консумираната ел енергия от тази фаза L3. Вещото лице давапзаключение, че останалите две измерителни схеми работят нормално и отчитат тока на L1 и L2, съответно и консумираната ел. енергия от тези две фази; при симетрично натоварване на трите фази (в практиката се среща рядко), СТИ ще отчита 2/3 от ел. енергията, т.е. с грешка -33.33 %. От заключението се установява, че коригираното количество пренесена ел. енергия е изчислено съгласно чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. Б. М.” – „в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел. енергия”, но с различна пропускателната способност на присъединителните съоръжения, като за база е използвана пропускателната способност на захранващи проводници 6 мм2 – 65А, но пропускателната способност на главните входащи предпазители е 63А. Вещото лице дава зъключение, че стойността на дължимата сума за корекция за периодите от 08.04.2010 г. до 30.06.2010 г. и от 01.07.2010 г. до 04.10.2010 г. са изчислени съгласно определените цени на ел. енергията в Решение № Ц-023/25.06.2009 г. на ДКЕВР. Видно от заключението, е че съгласно чл. 38, ал. 5 стойността на количеството начислена ел. енергия при корекцията на сметката за процесния период е 1221.04 лв. с ДДС. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 162/25.07.2011 г. по гр. д. № 2441/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ДРЗЕ въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищцата за заплащане на енергийното предприятие (§ 1, т. 24 ДРЗЕ) на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съставеният констативен протокол от 04.10.2010 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на чл. 179, ал. 1 ГПК, който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 04.10.2010 г. се ползва само с формална доказателствена сила (чл. 188 ГПК) относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експернтиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 04.10.2010 г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. Б. Мрежи” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, следва да е спазена процедурата по съставянето му. Смисълът е, че по този начин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетена ел. енергия, за да могат тези фактически констатации и резултати от проверката да се доведат до знанието на потребителя, той трябва да присъстава на проверката от самото й начало. Едва, ако не може да бъде намерен и ако са положени достатъчно усилия той да бъде открит, проверката може да се извърши в присъствието на свидетел, които ще удостовери това с подписа си. Това би могло да бъде единственото тълкуване на чл. 61 от Общите условия. При положение, че при проверката не е присъствала ищцата от самото й начало, а проверката е извършена без нейно участие, преди да са положени достатъчно усилия потребителят да бъде открит, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищцата и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. По делото се установи, че потребителят (ищцата) не е присъствала на проверката от самото й начало (показанията на св. Леонид Шумелов). Св. Леонид Шумелов – служител на ответното дружество свидетелства за действия, които той е извършвал, поради което съдът не кредетира показанията му. Съдът цени показанията на този свидетел, като съгласно чл. 172 от ГПК съобразява факта, че е служител на ответното дружество и ги съпоставя с останалите, събрани по делото доказателства. Но дори същият свидетел не може да установи с точност момента, от който насетне е присъствала ищцата. В този аспект показанията му са противоречиви. Св. Шумелов първоначално твърди, че започнали проверката и свалили клеменния блок, за да видят проблема и после потърсили абоната, а в последствие заявява, че свалили капачкта на електромера в присъствието на дошлия вече абонат. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от събирането и на други гласни доказателствени средства. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. От друга страна следва да се съобразят и заключението на вещото лице, съобразно което не е приложена точно разпоредба за изчисляване на корекцията, тъй като за база била използвана пропускателната способност на СТИ, която била 65 А, а но пропускателната способност на главните входащи предпазители е 63А. Следва да се приеме, че извършената корекция не съответства на действителното фактическо състояние и е в противоречие с договорените Общи условия. На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. Настоящият състав на въззивната инстанция, напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че цитираният чл.38,ал.3,т.2 би намерил приложение при неточно измерване на потребената ел. енергия, каквото по делото не се установява, тъй като средството за търговско измерване (електромер) е било налице, но с оглед твърденията на ответника има отклонение от нормалната работа на СТИ: „между токова и напреженова бобини на трета система е разхлабена и не прави контакт между двете бобини, при което „консумираната ел. енергия, преминаваща през трета система, не се отчита от електромера и не се заплаща от абоната” и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (чл. 154, ал. 1 от ГПК), поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 162/25.07.2011 г. по гр. д. № 2441/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Съобразно изхода на спора пред второинстанционния съд “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. №6, ЕИК *********,следва да заплати на ищцата В. В. К., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Н.” № 11 направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162/25.07.2011 г. по гр. д. № 2441/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О.. ОСЪЖДА “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. №6, ЕИК *********да заплати на В. В. К., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Н.” № 11 направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 (триста) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |