Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1382 03.06.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI – ви граждански състав
на седми май
две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Жасмина Славова,
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №3221 по описа
за 20187 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на исковата молба на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на
управление: .................., подадена чрез пълномощник, с
която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Ж.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, представляван от служебен защитник – адв.Р.С., с адрес ***, дължи
на ищеца сумата от 1747,92 лева, от която 1261,11 лева – главница и 486,81 лева
– договорна лихва за периода 05.11.2015 г. – 07.02.2018 г. по Договор за
потребителски паричен кредит с №......................
от 07.09.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК на 07.02.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми
има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №587/08.02.2018 г. по
ч.гр.д.№997/2018 г. по описа на БРС.
В
исковата молба се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника С. има сключен на 07.09.2015 г. Договор за потребителки кредит с № ................,
по силата на който на ответникът е предоставен целеви креди за
закупуване на преносим компютър, марка „.........“, модел
.............., в размер общо на 1441,32 лева, от
които 1199,00 е цената на стоката, за която има издадена фактура
№**********/07.09.2015 г., а 242,32 лева е застрахователната премия.
Твърди
се, че кредитополучателят е заплатил първоначална вноска от 150 лева, а
разликата от 1291,33 лева е следвало да бъде заплатена
на 33 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 52,90 лева с карен срок за
погасяване – 05.06.2018 г.
Ищецът
твърди, че ответникът е заплатил част от дължимите вноски и е налице непогасено
задължение в размер на 1747,92 лева, от които главницата е в размер на 1261,11
лева, а договорната лихва е в размер на 486,81 лева, както и че кредитът е
станал предсрочно изискуем.
На основание договор
за цесия от 11.05.2016 г. задължението на С. към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е било прехвърлено на „Еос матрикс” ЕООД, за което длъжникът е уведомен.
Моли
се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява, представя писмено становище,
вх.№17890/23.04.2019 г.
В срока по чл.131 от ГПК
ответната страна, чрез назначения й от съда служебен защитник е депозирала
писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност
на предявените искове на подробно изложени в отговора аргументи и по-конкретно –
липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита, ответникът не е надлежно
уведомен за прехвърлянето на дълга. Не ангажира доказателства.
В съдебно
заседание ответникът се представлява от назначения от съда служебен адвокат – адв.П., надлежно преумълномощен, който поддържа отговора на
исковата молба и моли за прекратяване на производството пориди липса на активна
процесуална легитимация на ищеца.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между
страните не се спори за наличието на облигационно отношение между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Ж.М.С. по повод
сключен помежду им на 07.09.2015 г. Договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11431879,
приет като доказателство по делото. От съдържанието му се установява, че има за
предмет предоставяне на потребителски кредит в размер на 1291,32 лева, която
сума ответникът, в качеството си на кредитополучател се задължил да върне на 33
месечни вноски, всяка в размер на 52,90 лева в срок до 05.06.2018 г.
включително, при договорен годишен гроцент на разходите в размер на 25,22 % и
лихвен процент в размер на 22,70 %, или обща стойност на плащанията, ведно с
първоначална вноска от 150,00 лева, в размер на 1895,70 лева. От съдържанието
му става ясно и това, че кредитът е отпуснат за закупуването на преносим
компютър на стойност 1199,00 лева, при сключена групова полица и
застрахователна премия в размер на 242,32 лева.
От
заключението на в.л.Д. по изготвената от нея съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено, става ясно, че освен
първоначалната вноска от 150,00 лева, на 05.10.2015 г. ответникът заплатил и
сума в размер на 53,00 лева, с която е погасена първата внока по погасителния
план с дата на падеж 05.10.2015 г.
По
делото са приети като доказателства Рамков договор за цедиране на задължениея
от 02.06.2015 г., Анекс №1А към Протокол №12/11.05.2016 г. към Рамков договор
за цедиране на задължения, подписан на 02.06.2015 г., писмено потвърждение за
извършената цесия на всички вземания, цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД на „ЕОС Маткрикс“ ЕООД, пълномощно по чл.99 от ЗЗД, които в съвкупност удостоверяват, че вземанията по сключения с ответника С.
договор са били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца в
настоящето производство, за което ответникът не е бил надлежно уведомен. В тази
връзка, няма данни приложените към исковата молба уведомителни писма да са
стигнали до знанието на ответника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
По
делото е приложено ч.гр.д.№997/2018 г. по описа на
БРС, от съдържанието на което се установява, че е образувано на 07.02.2018 г.
по заявление на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу ответника в настоящето производство,
като на 08.02.2018 г. има издадена Заповед №587 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Ж.М.С.
да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 1261,11 лева, представляваща
главница, дължима по договор ................../07.09.2015
г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и сумата от 486,81 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода 05.11.2015 г. - 06.02.2018
г., ведно със законната лихва от подаване на зявлението на 07.02.2018 г. до
окончателното й изплащане.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира следното:
При
условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно
основание вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на
ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№997/2018 г. по описа на БРС Заповед №587/08.02.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под
25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е
настоящия съд.
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №3221 по описа на Бургаски районен съд за 2018 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№997/2018
г. по описа на РС-Бургас е подадена в едномесечния срок от уведомяването,
съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 22.03.2018 г., от
лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В
тежест на ищцовото дружество е да
установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило
задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо вземане
срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание, както и твърденията си относно размер на дължимата от ответника сума
и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на
ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Облигационната
връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника в настоящето
производство във връзка със сключеният помежду им на 07.09.2015 г., в писмена
форма договор за потребителски паричен кредит, не е спорен по делото факт.
Направените
от ответника, чрез назначения му от съда служебен адвокат възражения са досежно
легитимацията на ищеца като кредитор на ответника, като същите не се споделят
от съда за основателни. Легитимацията на ищеца като кредитор на ответника
произтича от договора за потребителски кредит от 07.09.2015 г., в който ищецът
е встъпил като страна на основание валиден цесионен договор, с представен писмен
анекс и потвърждение към него. Уведомяването на длъжника по смисъла на чл.99,
ал.3 от ЗЗД е извършено надлежно от новия кредитор, като пълномощник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕООД с връчването на препис от исковата молба и
приложенията й, л.88. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД, а съгласно съдебната практика,
връчването на ответника по делото на препис от исковата молба, включително и от
уведомлението, изходящо от цедента, е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В
този смисъл е практиката на ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009 г. по
т. д. No 12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Предвид
това съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на
претендираните вземания поради липса на активна процесуална легитимация на
ищеца, още повече, че от съдържанието на Протокол №12 от 11.05.2016 г. към Рамков
договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г., е видно, че по силата му и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕООД е прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл
от вземания, сред които и задълженията на ответника С., като е посочено, че към
датата на прехвърлянето 11.05.2016 г., остатъкът от главницата е в размер на
1261,11 лева, а от лихвите в размер на 431,59 лева, като извършената цесия е
потвърдена писмено, л.53.
Ищецът основава
твърденията си за дължимост на сумите, на основание т.3
от договора за кредит, уреждащ настъпването на автоматична предсрочна
изискуемост при просрочие в плащането на две или повече месечни погасителни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска. В настоящия казус е
установено, че длъжникът е направил плащане в размер на 150,00 лева в деня на
покупката и в размер на 53,00 лева на 05.10.2015 г., като неплатената част от
главницата възлиза на 1261,11 лева, съгласно заключението на в.л.
Делото не съдържа данни за извършено последващо плащане на това вземане, или за
друг начин за погасяването му, поради което съдът намира, че главната претенция
е доказана по основание и размер. Върху сумата ответникът дължи и обезщетението
по чл.86 от ЗЗД, начиная от 05.06.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата, като за периода от 07.02.2018 г. до 04.06.2018 г., искът следва да
се отхвърли.
Що
се отнася до претенцията на ищеца за договорна лихва, то съобразявайки
тълкувателно решение №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че искът е
частично основателен и следва да се уважи за сумата от 23.86 лева, дължима за
периода 05.11.2015 г. – 05.12.2015 г., л.147, когато е
настъпила автоматичната предсрочна изискуемост по договора за кредит, след
който момент длъжникът вече не е легитимиран като носител на паричното задължение
за разликата до предявения размер, поради което и за разликата до предявения
размер от 486,81 лева и за периода от 05.12.2015 г. до 07.02.2018 г., искът
следва да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникъ дължи на ищеца разноски в размер на 401,00 лева, съразмерно на
уважената част от иска.
Съдът
съобразява тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и за
разноските по заповедното производство, които съразмерно на уважената част от
иска възлизат на сумата от 25,70 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.235 от ГПК Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Ж.М.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ................., със седалище и
адрес на управление: ...................., сумата от 1261,11 лева (хиляда двеста шестдесет и
един лева и единадесет стотинки) – главница и договорна лихва в размер на 23,86 лева (двадесет и три лева и
осемдесети шест стотинки), дължима за
периода 05.11.2015 г. – 05.12.2015 г. по Договор за потребителски паричен
кредит с №.................... от 07.09.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №587/08.02.2018 г. по ч.гр.д.№997/2018 г. по описа на БРС, като за
законната лихва върху, начиная от 07.02.2018 г. до 04.06.2018 г. и за договорна
лихва в размер на 462,95 лева за периода от 05.12.2015 г. до 07.02.2018 г., ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Ж.М.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ...................., със седалище
и адрес на управление: ................, сумата от 401,00
лева (четиристотин и един лева), представляваща направени поделото разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ж.М.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и
адрес на управление: ........................, сумата
от 25,70 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Присъдената
сума може да бъде платена по сметка с IBAN:***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.