Р
Е Ш Е Н И Е
№……, 13.08.2020 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в
публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Ива Ч.
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 708 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.И.Х., ЕГН **********,
с адрес *** против Наказателно постановление № 010257/13.04.2020 г., издадено
от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София,
с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв.
Жалбоподателят излага съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
навеждат се твърдения, изключващи факта на нарушението, сочат се съществени
нарушения на административно-процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Предвид изложеното се иска отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата, като устно и в писмено
становище излага съображения за неоснователност на същата. Отправя се искане
издаденото НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
На 25.10.2019 г. инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Пловдив- свидетелят В.П.А. и Н.И.С., изпълнявали служебните си задължения в района на А-1 /АМ Тракия/, 89 км, в посока към гр. Б., на бензиностанция „Шел“. Около 16:10 часа на км. 89 на път А-1 /АМ Тракия/, в посока гр. Бургас, който попада в обхвата на платената пътна мрежа, спрели за проверка товарен автомобил “…“ с рег. № …, с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона, управляван от жалбоподателя, за който техническото средство отчело, че няма заплатена винетна пътна такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.10, ал.1 т.1 от Закон за пътищата. В резултат на проверката от служители на АПИ било установено, че за процесното ППС към момента на проверката нямало заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство - К3. Констатираното нарушение е потвърдено чрез извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MCU 034. При проверката жалбоподателят представил снимка от мобилния си телефон на платежно нареждане за извършен банков превод за заплащане на винетната такса, на което не бил посочен регистрационният номер на процесното МПС. При извършената справка от служителите на АПИ в Отдел „Верификация“ също било потвърдено, че за процесното ППС с посочения регистрационен няма заплатена винетна такса. Въз основа на тези констатации против жалбоподателя проверяващите съставили АУАН №010257/25.10.2019 г., който бил предявен, подписан и връчен на жалбоподателя. При предявяването на акта жалбоподателят направил писмено възражение, че на служителите на АПИ е представен снимков материал на платежно нареждане за заплатена винетна пътна такса. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. При разглеждането на административнонаказателна преписка във връзка с направеното от жалбоподателя възражение при предявяване на АУАН е изпратено писмо за предоставяне на доказателства в подкрепа на твърденията му. В предоставения срок жалбоподателят представил разписка за електронна винетка, закупена чрез банков трансфер като винетката е с идентификационен номер 19102431885824 и е закупена за МПС с регистрационен номер Е 2076 МТ, а АУАН е съставен за управление на МПС с регистрационен номер Е 2075 МТ. Поради изложеното наказващият орган приел възражението за неоснователно и издал атакуваното НП, с което на водача Д.Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
От приложените
по делото писмени доказателства - Разписка за електронна винетка, закупена чрез
банков трансфер за винетка с идентификационен номер 19102442728914 и за МПС с
регистрационен номер Е 2075 МТ, извлечение по разплащателна сметка от
24.10.2019 г. на „Стартер Ел Ем“ ООД и преводно нареждане от 24.10.2019 г. за
сумата от 97 лв. с наредител „Стартер Ел Ем“ ООД и получател „Бг Тол“, се
установява, че преди датата на нарушението за процесното МПС е заплатена
дължимата винетна такса. По делото е представена разписка за електронна винетка
с идентификационен номер 19102442728914 и за МПС с регистрационен номер Е 2075
МТ, в която е посочен период на валидност от 28.10.2019 г. до 24.10.2020 г.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията
на разпитания свидетел- актосъставителят В.П.А. и от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит
на посочения свидетел съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото показанията му са обективни и
еднопосочни, съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства относно извършената проверка, доколкото се
явяват и пряк участник в нея, респ. очевидец на установеното по случая. В тази връзка и доколкото посоченият
свидетел не се намира в никакви особени отношения с нарушителя, същият не може
да се счита за заинтересован или предубеден, поради което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно
изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си, така и с показанията на
разпитания свидетел А., затова съдът основава и на тях фактическите си
констатации като предвид, че
същите се намират в унисон помежду си съдът намира, че не е необходимо тяхното
отделно обсъждане.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима.
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица
по смисъла на закона, видно от представените Заповед №
ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на вр. и. д. Председател на УС на Агенция "Пътна
инфраструктура"; Заповед № РД-1423/02.12.2019 г. на Председателя на
УС на Агенция "Пътна инфраструктура" и Заповед № НТУ/РД-11-10/04.06.2019
г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура". Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в
НП обективни признаци на извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата
санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и
начин, изчерпващи обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на
констатираното нарушение, както и на относимите обстоятелства, при които е било
извършено.
Нарушението и участието на нарушителя в него са
описани достатъчно ясно, че нарушителят да разбере в какво се изразява осъществената от него деятелност и
срещу какво обвинение
да организира защитата си.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице. Неизпълнение
на посоченото задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл.179 ал.3 ЗДвП, съгласно която водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима,
но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 300 лв.
В настоящата
хипотеза се установява, че трето лице по см. на чл.139, ал.6 от ЗДвП е подало
искане за заплащане на електронна винетка, като видно от приложеното искане е
поискало закупуване на годишна електронна винетка за процесното МПС с рег. №
Е2075МТ, с начална дата 25.10.2019 г. и крайна дата 24.10.2020 г. и е превело
сумата от 97 лв. на 24.10.2019 г. - 18.58 ч. В издадената разписка за
електронна винетка е посочена дата от 28.10.2019 г. до 24.10.2020г., т. е.
същата е активирана от 28.10.2019 г.. Доколкото винетката не е била активирана
към момента на извършената проверка то съдът счита, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
нарушението по чл.139, ал.6 от ЗДвП. В настоящия случай от
доказателствата по делото не се установи умишлено нарушение, а непредпазливо
такова, тъй като нарушителят е могъл и е бил длъжен да знае дали
управляваното от него превозно средство има активна валидна винетка или не.
Същият би могъл да извърши справка за наличието или липсата на електронна
винетка по регистрационния номер на управляваното от него ППС на страница на
„Бг Тол“ преди да предприеме движение по републиканската пътна мрежа.
В настоящия
случай с оглед изясняване на началната дата на валидност на винетката следва да
се съобразят Общите условия за работа с електронната страница на Национално ТОЛ
управление при Агенция "Пътна инфраструктура" и за продажба на
електронни винетки и маршрутни карти чрез електронната страница, мобилното
приложение и терминалите за самообслужване, публикувани в електронния сайт на
Национално Тол Управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ /ОУ/.
В конкретния
случай, както бе посочено по- горе, потребителят „Стартер Ел Ем“ ООД е направил
на 24.10.2019 г. заявка за плащане по банков път на винетна такса за процесното
моторното превозно средство за периода 25.10.2019 - 24.10.2020 г. и е превел на
същата датата дължимата сума, но активирането на процесната електронна винетка,
е било осъществено на 28.10.2020 г., т. е. на втория работен ден след датата на
плащането. Това означава, че реконсилацията е била извършена в срока по т. IV.
21, изр. 1 - 2 от Общите условия. В този смисъл поведението на въззиваемата
страна е било в съответствие с ОУ. Следва обаче да се има предвид, че
потребителят е заявил едногодишен период на електронната винетка /25.10.2019 г.
- 24.10.2020 г./, заплащайки дължимата такса още преди началото на периода, без
да разполага с възможността да получи обратно онази част от платената такса,
която касае деня на нарушението /25.10.2019 г./ и за която не е предоставена винетка
за ползване на съответната услуга /съгл. т. IV.26, изр. 3 от Общите условия/,
респ. макар и незачетена на основание цитираните по-горе разпоредби от Общите
условия такса за ползване на платената пътна мрежа за 25.10.2019 г. е била
фактически платена.
Във връзка с
гореизложеното настоящият състав счита, че в случая са
налице предпоставките за определяне на случая като маловажен съгласно чл.28 от ЗАНН. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база
фактическите данни по всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина на
извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното
и т. н., като се отчита същността и целите на административнонаказателната
отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид
незначителната обществената опасност и характера на засягане на обществените
отношения. По делото безспорно бе доказано, че за процесното МПС е заплатена дължимата
сума за винетна такса в деня, предхождащ този на проверката и към момента на
проверката винетка не е била активирана. Обстоятелството, че фактически за
процесното ППС има заплатена винетна такса е от съществено значение, тъй като с
оглед степента на обществена опасност не може да се третира по един и същи
начин лице, което никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило. Освен
това от действията на жалбоподателя не би могло да настъпят каквито й да е
вредоносни последици или щета за държавата, респ. - фиска, тъй като реално има
заплатена винетна такса и от нея би могъл да се ползва само процесния
автомобил, а не друг автомобил, регистриран в България. В този смисъл и при
липсата на данни за извършени от жалбоподателя на други нарушения в НП
административнонаказващият орган е следвало да направи преценка, дали е налице
маловажен случай, след което да формира положителен извод в тази насока.
Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения, наказващия орган може да не наложи наказание. Според
ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го
е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от
решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван да проучи
в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.
По изложените
съображения НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 010257/13.04.2020 г., издадено от Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция
"Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София, с което на Д.И.Х., с
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.179, ал.3, във вр. с
чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: