РАЙОНЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, V- ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ от 13.06.2020г. по АНД № 3344/ 2020г.
Производството се развива по реда на
УБДХ.
Образувано
е по повод на акт за констатиране проява на дребно
хулиганство, внесен от 04-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, съставен на Р.О.А., ЕГН **********, за това че на 12.06.2020 г. в гр.
Пловдив е извършил непристойна проява, изразяваща се в сбиване, употр*** на
ругатни, псувни и неприлични изрази на публично място пред повече хора, в
оскърбително отношение и държане към гражданите и към органите на властта, с
което е нарушил обществения ред и спокойствие.
Районна
прокуратура- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят,
доведен от служители към 04-то РУ при ОД на МВР Пловдив, явява се лично.
В
рамките на проведените съдебни прения, нарушителят заявява, че съжалява за
стореното, но не се е бил. В предоставената му последна дума изразява съжаление
за грешката си.
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото, счита за установено следното:
Р.О.А.
е роден на *** ***,
***, български гражданин, без образование, работещ, женен, неосъждан,
ЕГН: **********.
На 12.06.2020г., за периода от 20.00ч. на 12.06.2020г. до 08.00ч. на
следващата дата, свидетелите П.Г. и Т.Т. изпълнявали служебните си задължения
като автопатрул 283. Около 20:30 часа при патрулиране по ул. „Струма“ до № 27 в
гр. Пловдив, забелязали, че е възникнал скандал между хора, които се боричкали,
като същите падали и ставали. Свидетелите слезли от патрулния автомобил и
забелязали две лица от мъжки пол да си разменят удари. Свидетелите Г. и Т. ги
разделили, като двете лица имали силно агресивно поведение и се обърнали към
полицейските служители с думите: „Какви сте вие, бе, ***“, „Махайте се от тук,
ще ви *** майката“. След това двете лица били отведени в сградата на 04 РПУ при
ОДМВР Пловдив, като била установена тяхната самоличност. Едното от лицата бил
нарушителят – Р.А., а другото – неговият баща, О. А.. Поведението на нарушителя
А. и неговият баща възмутило свидетелите П.Г. и Т.Т., и техните колеги – П.П. и
К.Л.. На нарушителя бил съставен акт за констатиране проявява на дребно
хулиганство.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства: Обяснение от П.Г., Т.Т., П.П. и К.Л., както
и от съставения Акт за констатиране проява на дребно хулиганство, и отчасти от
обясненията на нарушителя А., депозирани в хода на настоящото производство.
Съдът следва да отбележи, че материалите
по делото, формиращи доказателствената съвкупност, са еднопосочни, като макар с
известни противоречия формират цялостен извод за описаната по-горе фактическа
обстановка. Изключение правят единствено обясненията на самия нарушител. Съдът намира, че следва да приеме изложеното от нарушителя, само доколкото то намира подкрепа
в останалите материали от доказателствената съвкупност. Това е самопризнанието
на нарушителя А., че по времето и на мястото, посочени в Акта, действително е
присъствал на мястото на деянието. Съдът не кредитира обясненията на нарушителя
в частта, в която същият заявява, че не е имал агресивно поведение и не е
отправял обидни думи към служителите. Изложеното от нарушителя в тази част
съдът намира, че представлява средство за осъществяване на неговата защита, не
и доказателствено средство, годно да установи факти и обстоятелства от значение
за предмета на доказване. В тази връзка следва да се посочи, че трайно установено в съдебна практика
е положението, че обясненията на подсъдимия /в случая обясненията на нарушителя/ имат двойствена правна природа - те са едновременно средство за
защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде „априори“ игнорирана, при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият
състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия, съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. В настоящия
случай съдът не кредитира изложеното от нарушителя в коментираните части,
доколкото същото не се подкрепя от нито един доказателствен източник, приобщен
по делото. В насока, противоположна на изложеното от нарушителя, са показанията
на свидетелите П.Г., Т.Т., П.П. и К.Л.. Настоящият съдебен състав дава вяра на
показанията на свидетелите, доколкото същите са преки, логични и
непосредствени. Съдът намира и че техните показания се явяват обективни,
доколкото същите са трети лица, незаинтересовани от изхода на спора. Поради
изложеното съдът не намира основание да дискредитира техните показания.
Предвид
гореизложеното, за настоящия съдебен състав не съществува каквото и да било
съмнение, че именно нарушителят
Р.А. е осъществил вмененото му деяние.
При
така установеното от фактическа страна, то съдът счита, че случилото се на 12.06.2020г. в гр. Пловдив, на ул. „Струма“
до № 27 в
пълнота осъществява от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. На посочената дата, нарушителят А., е имал агресивно поведение, което е
било насочено не само към неговия баща – О. А., но и към полицейските служители,
като причина същите да присъстват на посоченото място в посоченото време е
именно неговото поведение. Следва да се посочи, че агресивното поведение на
нарушителя А. се е проявило в две форми – както физически, чрез нанасяне удари
на О. А., така и вербално – чрез отправени обидни думи към полицейските
служители. Осъществявайки посоченото поведение, нарушителят е целял да ги нагруби
и да демонстрира неуважителното си отношение към тях. След намесата на
полицейските служители, самият А., вместо да преустанови
негативната си линия на поведение, е решил допълнително да нагнети възникналото
напрежение, като употребява нецензурни думи адресирани към полицейските
служители, изпълняващи служебните си задължения.
Съдът
счита за нужно да посочи, че спецификите на извършеното сочат за една упоритост
в действията на извършителя, който освен, че първоначално се е конфронтирал физически със
своя баща, впоследствие е продължил противоправното си поведение като е
отправил обидни думи към полицейските служители.
В
демонстрираното от нарушителя поведение, което е и описано по- горе, се наблюдава
дързост и явно незачитане на установените в обществото порядки и правила на
общуване и зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко изложено
дотук, води до категоричния извод, че нарушителят безпричинно е инициирал
пререкание с пристигналите на място полицейски служители. Тази му деятелност, разглеждана в светлината на обстоятелството, че
е извършена
на публично място и без да е налице поведение, което да продиктува и провокира
такава реакция у нарушителя, ясно свидетелства за вече нескритото намерение на
дееца да наруши установения обществен ред и спокойствие, и да оскърби
намиращите се около него лица.
Доколкото
реализираната на 12.06.2020г. проява, е извършена на публично място, представлява непристойно поведение
и е израз на оскърбително отношение към гражани и полицейски служители, като в същото време обществената й
опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, то тя
съставлява акт на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за който
следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
При
определяне на вида и размера на административното наказание, като отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете насочеността на хулиганските действия, а именно, че
се касае както
за физическа саморазправа, така и за вербална агресия, насочена към
полицейските служители. Съдът съобрази, че нарушението е извършено на централно
и оживено място в гр. Пловдив, като единствено навременната намеса на
правоохранителните органи е предотвратила допълнителното ескалиране на
ситуацията и възможността да пострадат случайно преминаващи лица. Като
отегчаващо отговорността обстоятелства, съдът отчете и обстоятелството, че
нарушителят е осъждан за престъпление: грабеж, придружен с убийство.
Смекчаващи отговорността обстоятелства не бяха отчетени.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че наказанието следва да бъде определено
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Предвид
това, целите
на административнонаказателната отговорност биха се постигнали с налагане на
основание чл. 1, ал. 1, т. 1 УБДХ, на административно наказание „задържане в
структурно звено на МВР за срок от две денонощия“. Съдът счита, че този размер и естество на наказанието, в максимална степен ще спомогне за
превъзпитанието на нарушителя Р.А., като в същото време се спазва и принципът за
пропорционалност между обществената опасност на деянието и интензитета на
използваната репресия.
В рамките на производството не са сторени разноски и не са налице
веществени доказателства, подлежащи на връщане, предвид което съдът не дължи
допълнително обсъждане на тези въпроси.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС