Решение по дело №1207/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Т. Р. М. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Н. К. от АК-Хасково, против Решение №187/17.10.2024г., постановено по АНД №586/2024г. по описа на Районен съд Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-74/19.06.2024г., издадено от кмета на община Хасково, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че за съдебният състав е останало неразбрано основното възражение на жалбоподателя, че оспорва материално – правната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН по ЗДвП и материално-правната компетентност на административнонаказващия орган да издава наказателни постановления по ЗДвП. Всички процесуални действия били извършени от служители на Дирекция „Администрация и правно нормативно обслужване“, сектор „ Контрол, обществен ред и законност“. Актосъставителят не притежавал образователен ценз, специални знания, умения по прилагане на ЗДвП, каквото било задължително за служителите на Министерство на вътрешните работи. По делото липсвали и доказателства за точното местоположение на знак В-27, за който се твърдяло, че бил нарушен, както и точното местоположение на автомобила на жалбоподателя. Пред първоинстанционният съд останал неизяснен и въпроса за територията на Община Хасково има ли действащ Генерален план за организацията на движението. На следващо място се сочи, че с действията си жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, но този текст съдържал няколко хипотези, като не ставало ясно коя от всичките, с действията си той бил нарушил. Това съществено ограничавало правото му на защита, съответно съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Наказателно постановление № К-74/19.06.2024г., издадено от кмета на община Хасково.

В съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя се навеждат допълнителни съображения за постановяване на процесното решение в нарушение на материалния закон, а именно при несъобразяване на разпоредбата на чл. 94, ал.1 от ЗМВР. Претендира се присъждане на разноски в размер на 400 лв. за настоящата инстанция.

Ответникът, в представен отговор на касационната жалба и становище, изготвени от процесуален представител, оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Хасково, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд - Хасково като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-74/19.06.2024г., издадено от кмета на община Хасково, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на Т. Р. М. е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а именно, че е паркирал лек автомобил "Фолксваген" с рег.№[рег. номер], на платното за движение на [улица], при наличието на пътен знак В27 и в зоната на действието му. Нарушението било извършено на 15.05.2024г. около 10:40 часа и констатирано от служители на сектор "Контрол, обществен ред и законност" към Община Хасково – свидетелите К. Д. и И. И.. Около автомобила служителите на сектор „КОРЗ“ не забелязали водача. Направили снимка на паркираното МПС, след което пристъпили към съставянето на глоба с фиш. Съставили такъв - серия КК № 0004670, след което по-късно същият ден в сградата където се намира сектор "КОРЗ" се явил Т. М., който заявил, че е собственик на автомобила, не бил съгласен със съставения му фиш и поискал да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Така издаденият фиш бил анулиран, съответно му бил съставен АУАН № 52/15.05.2024 г., в който било описано допуснатото от М. същия ден нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на Т. М., без възражения. Впоследствие същият се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като депозирал писмено възражение. След запознаване с материалите по административно-наказателната преписка и проверка на направените възражения, наказващият орган приел същите за неоснователни и издал потвърденото от районния съд НП.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява административно нарушение по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, което е извършено виновно от привлеченото към административно наказателна отговорност лице и не съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното постановление.

Административен съд Хасково, в настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд Хасково е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Правилно съдът е приел, че от най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на контролните органи – инспектори в сектор „КОРЗ“ при община Хасково – К. Д. и И. И., които непосредствено са възприели извършеното нарушение. Кредитирайки с доверие техните свидетелски показания, съдът е взел предвид всички фактори, от които зависи тяхната достоверност. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е обосновал правилен извод, както за авторството на деянието, така и за правната му квалификация, които напълно се споделя от настоящия касационен състав.

С оглед изложеното, настоящия състав на съда намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

По-конкретно, касационният жалбоподател е санкциониран за административно нарушение по чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, предвиждащ административно-наказателна отговорност за водач, който престоява или е паркирал неправилно. В настоящия казус са събрани убедителни и безспорни доказателства, че деецът е осъществил състава на посоченото административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна, доколкото е установено, че същият е паркирал управляваното от него МПС в зоната на действие на знак В-27, забраняващ престоя и паркирането (арг. от чл.47, ал.3 ППЗДвП). В подкрепа на този извод са показанията на св. К. Д. и И. И. и приложения снимков материал, от които е видно, че лек автомобил с рег.№ [рег. номер] е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В-27.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за ненадлежно установена компетентност на актосъставителя и издателя на процесното наказателно постановление. Видно е от АУАН № 52/15.05.2024 г., че същият е съставен от К. Г. Д., на длъжност инспектор в сектор „ КОРЗ“ при община Хасково. Съобразно чл. 37, ал.1, б.б от ЗАНН, актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. От своя страна, разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл.167, ал.2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Въз основа на цитирания текст от ЗДвП от кмета на община Хасково е издадена Заповед № РД-133/07.02.2023г., приложена към въззивното дело, видно от която актосъставителят К. Г. Д. – инспектор КОРЗ в сектор КОРЗ, дирекция АПНО, община Хасково е упълномощен да осъществява контрол и да издава Актове за установяване на нарушения по реда на Закон за движение по пътищата. Все в тази връзка на съда е служебно известна изготвената от общинска администрация Хасково длъжностна характеристика за длъжността „инспектор КОРЗ“, като в същата като основна цел за заеманата длъжност е заложено подпомагане дейността на звено "Контрол, обществен ред и законност", установяване извършените административни нарушения и предприемане действия за налагане на административни наказания съобразно разпоредбите на ЗАНН.

На следващо място, и наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като материалната компетентност на наказващия орган следва от предоставените му със закон правомощия. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, б. а от ЗАНН, административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение. Съгласно чл.167в, ал.1, кметовете на общини организират, координират, ръководят и контролират изпълнението на политиката по безопасност на движението по пътищата на общинско ниво, които, както бе посочено по-горе, в изпълнение на правомощията си определят службите за контрол, които контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Съответно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДВП сочи, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Следователно и с оглед изложеното по-горе се налага извода, че както съставителят на акта, така и издателят на НП са компетентни за съответната дейност, по силата на цитираните разпоредби от ЗДвП и ЗАНН.

Тук е моментът да бъде отбелязано, че цитираната от процесуалния представител на жалбоподателя разпоредба на чл.94, ал.1 от ЗМВР не намира приложение, тъй като е налице специален закон - ЗДвП, който урежда и други служби за контрол каквито са посочените чл. чл.167, ал.2 от ЗДвП.

Районният съд не е нарушил чл.107, ал.2 от НПК, като е отказал да уважи искането на касатора да бъде изискан Генералния план за организацията на движението в Община Хасково, за да се установи как и с какъв пътен знак е регулирано движението на [улица]. Неприобщаването като доказателство по делото на ГПОД не е от съществено значение за изясняване предмета на спора, предвид разпоредбата на чл. 20, т.4 от Наредба № РС-02-20-02/24.10.2022г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно посочената разпоредба не са предмет на ГПОД сигнализацията с пътни знаци и пътна маркировка. Все в тази връзка следва да бъде посочено и даденото в §1, т.1 от Наредбата легално определение на понятието "Генерален план за организация на движението", съгласно което ГПОД е комплекс от мерки и решения, които регулират и онагледяват оптимални и безопасни режими на придвижване на всички участници в движението.

Неоснователно е оплакването на касатора, че процесното нарушение не е описано прецизно по време, място и начин на извършване. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства по извършването му, поради което не е налице неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното наказуемо деяние. Отсъствието на изрично посочване на съответното предложение от текста на чл.6, ал.1 от ЗДвП, не е съществен пропуск, за да се приеме, че е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като в съдържанието на НП е налице словесно изброяване на всеки от обективните признаци на фактическия състав на административното нарушение, които сочат на съответната нарушена хипотеза от посочения като нарушен текст от закона, поради което не е налице съмнение относно волята на административно наказващия орган за какво точно нарушение налага съответната санкция.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, настоящия състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Хасково като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

На основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №187/17.10.2024г., постановено по АНД №586 по описа на Районен съд – Хасково за 2024г.

ОСЪЖДА Т. Р. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, да заплати на Община Хасково сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.