Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Галина Георгиева и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №2130 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от ОД МВР-Варна, против решение № 474/11.08.2021 г. по НАХД №20203110203644/2020
г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 20 –
0819 – 002590 от 22.07.2020 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на С.Е.Т. ***, на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.348
ал.1 т.1 НПК, поради което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване
на ново по съществото на спора, с което процесното НП да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
В
съдебно заседание касаторът редовно призован не се представлява. С писмени
бележки с.д. № 15085/15.10.2021
г., чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба.
По същество отправя искане за отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на
издаденото НП, с присъждане на разноски.
Ответната
страна, не се явява, не се представлява. С писмени бележки, чрез пълномощник
оспорва касационната жалба. По съществото на спора отправя искане решението на
ВРС да бъде оставено в сила.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност
на касационната жалба. Дава заключение, че решението на ВРС като
неправилно следва да бъде отменено и
бъде потвърдено процесното Наказателно постановление. Счита, че решението на РС
е постановено в нарушение на закона. Не
е съобразено в конкретният случай обстоятелството, че нарушението по чл. 140 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността
на ответника по касация е резултат от виновно неизпълнение на друго
негово задължените по ЗДвП, а именно това да регистрира новозакупеното превозно
средство. ЗАНН допуска административно наказание да бъде наложено в случаите на
непредпазливо извършване на административно нарушение, какъвто е и настоящият
случай. В този смисъл решението на ВРС подлежи на отмяна и издаденото наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Съдът, като
съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима,
като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, имаща право и интерес да обжалва съдебния акт, а
разгледана по същество за основателна, поради следните съображения:
Предмет на обжалване пред ВРС е било Наказателно постановление № 20
– 0819 – 002590 от 22.07.2020 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на С.Е.Т. ***, на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
От приетите по делото доказателства, съдът установил от фактическата
страна, че на 05.12.2019 г. по служебен ред била прекратена
регистрацията на лек автомобил „****“, с рег. № ****, на основание чл. 143, ал.
15 от Закона за движение по пътищата, доколкото собственикът на превозното
средство – С.Е.Т. не го пререгистрирал в съответното подразделение на МВР, в
двумесечен срок след придобиване на собствеността му. Oколо 07:37 часа на
05.03.2020 г. Т. управлявал автомобила „****“, с рег. № **** по път – 9 в
посока от гр. Варна към гр. Бургас, като на територията на община Аврен, област
Варна, преди кръстовището за к.к. „К.“ била разположена дигитална стационарна
радарна установка *** ** * с № *** ** *, която установила, че превозното
средство е със служебно прекратена регистрация, считано от 05.12.2019 г. Била
образувана преписка в Районна прокуратура – Варна, с предмет деянието,
осъществено от Т., в сутрешните часове на 05.03.2020 г., като на 19.06.2020 г.
прокурор от Варненската районна прокуратура отказал да образува наказателно
производство, мотивирайки се, че извършеното деяние е несъставомерно от
субективна страна, като материалите по преписката били изпратени на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна по компетентност, с оглед
преценка за евентуално извършено административно нарушение. На 27.06.2020 г. от
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна било
преценено, че със своето поведение в сутрешните часове на 05.03.2020 г. Т. е
нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
поради което и на същата дата му бил съставен АУАН. В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 22.07.2020 г., Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата, наложил на Т.
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
При така установеното деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен
извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаване на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от
обективна страна, но поради липсата на субективна страна в действията
на жалбоподателя ВРС е отменил процесното
НП.
В пределите на касационната проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК и с оглед
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба, но неправилно.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд
фактическа обстановка, като същата не се оспорва от страните. С оглед приобщените по делото доказателства,
представляващи част от преписка на Районна прокуратура – Варна, водена за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК,
АУАН, НП, както и след анализ на събраните писмени доказателства, касационната
инстанция приема, че административното нарушение е извършено виновно от Т. и
правилно е квалифицирано като нарушение по чл.
175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Налице са
обективните и субективни признаци на нарушението - лицето е водач на автомобил
със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от данните,
съдържащи се във въззивното дело, извлечение от автоматизираната информационна
система на КАТ. По делото е установено, че регистрацията на процесния автомобил „****“,
с рег. № **** на 05.12.2019 г. по
служебен ред е била прекратена на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от
Закона за движение по пътищата, тъй като собственикът на превозното средство – С.Е.Т.
не го пререгистрирал в съответното подразделение на МВР, в двумесечен срок след
придобиване на собствеността му. Съгласно чл. 175, ал. 2 предл. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно
чл. 140 от с. з., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Ал.15 на
чл.143 от ЗДвП предвижда служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. На наказаното лице Т.
е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано
по надлежен ред.
Касационният състав намира за основателни твърденията на касатора за
съставомерност на деянието, поради виновно поведение. Съгласно правната теория,
вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също
има две форми– небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е
съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.
7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние– нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи
административно наказателната отговорност по чл.
175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Всеки
правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени
пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано
по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н. Ирелевантно за отговорността на водача е
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. В настоящия
случай, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост
под формата на небрежност. Водачът на процесното МПС е бил длъжен да се
информира за изрядност на документите, необходими за управлението му.
Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, предвид собствеността му по отношение
на превозното средство.
Касационният съдебен състав приема, че НП е издадено от компетентен орган и
в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията
на чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН. По
гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото
НП.
С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от
касатора на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящия състав на съда приема, че настоящото производство не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева и доколкото по силата на чл.2, ал.4 от наредбата, възнаграждение
за процесуално представителство се дължи поотделно за всяка инстанция, то
следва да бъдат присъдени по 80 лева за всяка инстанция или общо в размер на
160 лева.
Водим от горното и на основание 63, ал. 1 изр.
2 от ЗАНН и чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд-Варна,
Трети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 474/11.08.2021
г. по НАХД №20203110203644 по описа на ВРС за 2020 г. и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0819 – 002590 от
22.07.2020 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна.
ОСЪЖДА С.Е.Т. ЕГН ********** *** да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата в
размер на 160 /сто и шестдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: