ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16976
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110169906 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Спорна съдебна
администрация)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 377303/22.11.2024
г., уточнена с молба с вх. № 416087/20.12.2024 г. от В. Х. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: обл. София, общ. Столична, гр. София, ж.к.
„Г*ъс съдебен адрес: гр. София, бул. „Б* чрез адв. В. А. С., тел. * срещу С. Х.
Б*, с ЕГН: **********, с адрес: обл. София, общ. Столична, гр. София, ж.к.
„Г* с която е предявен следния иск:
1. иск с правна квалификация по чл.57, ал.2 СК, с който съдът да
определи наемната цена, за ползваната от ответника съответната идеална
част, приспадаща се на ищеца, от съсобствения им имот, представляващ
семейно жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Г*, предоставено на
ответника за ползване по силата на Решение № 18866/19.10.2024 г. по гр.
д. № 61639/2023 г. на СРС, считано от 21.11.2024 г. до напускане от
ответника на процесното жилище,
В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че между
страните има влязло в сила законно решение за прекратяване на брака,
съгласно което семейното жилище е предоставено за ползване на ответника до
навършване на пълнолетие на децата. Твърди, че е възникнало облигационно
отношение между ищеца и ответника за заплащане на наемна цена.
С допълнителна молба оттегля претенцията си за заплащане на
пазарната цена като обезщетение по чл.31 ЗС. Уточнява, че иска да се
определи само наемната цена на жилището, за частта, която ответника ползва.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
1
На основание чл.127, ал.4 ГПК, въпреки че искът не е осъдителен,
посочва банкова сметка с титуляр В. Х. П., IBAN ****л
Като писмени доказателства и доказателствени средства представя
следните документи: 1. Решение № 18866 от дата 19.10.2024г., постановено по гр. д. №
20231110161639/2023 г. на СРС, 181 състав; 2. Решение № 19873от04.11.2024г.,
постановено по гр. д. №20231110161639/2023 г. на СРС, 181 състав; 3. Нотариален акт за
продажба на недвижим имот - семейното жилище; 4. Схема на самостоятелен обект в
сграда; 5. Договор за жилищен кредит; 6. Договор за кредит за текущо потребление; 7.
Извадка от интернет за наемите на имоти в района; 8. Пълномощно в полза на адв. В. А.;
9. Договор за правна защита и съдействие с оглед присъждане на сторените по делото
разноски.
Моли, да бъде допуснат един свидетел в режим на довеждане.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва факта,
че са бивши съпрузи и че жилището е предоставено на ответника. Оспорва, че
на ответницата е предадено владението на апартамента, тъй като липсвало акт
на предаване и приемане на владението. Твърди, че е нямало предаване на
владението. Признава, че че жилището се ползва от ответника, но частично,
тъй като една част от него се ползва от ненавършилото пълнолетие дете Х**
П.а. При това положение твърди, че ответникът ползва по-малко от 1/2 от
жилището, защото друга част ползва ненавършилото пълнолетие дете, тъй
като разполага с лично ползването на основаниечл.126, ал.1 и чл.122, ал.2 СК.
Прави възражение за прихващане по отношение на два автомобила:
Автомобил марка *, с регистрационен номер *, рама № * и 2. Автомобил
марка *, с регистрационен номер *, рама № *. Твърди, че ищецът ползва двата
автомобила със свое решение, а същите след развода са в съсобственост.
Твърди, че за ползването на 1/2 ид. ч. от двата автомобила ответникът не е
обезщетен. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи останалите
възражения по основателността на иска, ответникът прави възражение за
прихващане, представляващо обезщетение за от това, че ищецът ползва 1/2 ид.
ч. от двата автомобила.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Представя списък
по чл.80 ГПК.
По отношение на доказателствата счита, че една част от тях са
неотносими.
Представя и моли съда да приеме следните писмени доказателства:
Удостоверения за раждане на двете деца на страните - за които твърдим, че живеят в
имота;
Моли съда да задължи ищеца, на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, да
отговори на въпросите: Администратор ли е ищецът на модула „Solid Mobile KEY",
предназначен да управлява дистанционно отключването и заключването на вратата,
посредством позвъняване на номера на вратата единствено от мобилния телефон на
администратора? Използва ли този модул единствено и само той? Кога е станал
администратор на услугата? Колко пъти той го е ползвал за достъп в имота след
фактическата раздяла? Кой държи и ползва двете МПС - съсобствени на страните?
Държи ли ищецът ключовете и талоните за двете МПС?
2
Моли съда да даде допълнителна възможност да посочи и представи
доказателства за обстоятелствата - имал ли е достъп ищецът до семейното жилище
и след фактическата раздяла и има ли такъв достъп до момента, влизал ли е в жилището,
държи ли свои вещи в това жилище и до момента кой държи и ползва съсобствените на
страните две МПС след развода и до момента.
Моли съда да изиска от „С*" ООД, ЕИК:*, адрес: гр. София-1784, ул.
„М*, писмена справка за това с кого е сключен Договор Б183083 от 09.11.2018 г. (за
покупка и монтаж на входна врата на имота), на кого е предоставено управление чрез
мобилен телефон Solid MobileKEY и за регистрираните влизания в процесното жилище
след 26.04.2024 г. чрез модула за дистанционно отваряне Solid MobileKEY.
Моли съда да изиска от СО - Район „Триадица" справка за постоянен и
настоящия адреси на ищеца за периода от подаване на исковата молба до датата на
издаване на справката - поради твърдението ни, че той не ги е променял и след като
ползването е предоставено само на ответницата;
Моли на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, да се задължи ищеца да представи
на съда копия от талоните на л.а. марка *, с per. номер *, рама № * и л.а. марка *, с per.
номер *, рама№ *.
Моли съда да допусне съдебно-оценителна експертиза, която да
установи какви са средните месечни пазарни цени на ползване (наемни цени) за двете
МПС, съсобствени на страните, съответно, за притежаваните от ответницата 1/2
идеални части от същите.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, установи следното от фактическа и правна старана:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. В. А. С. (М*), тел. *, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „Бъ*" № *, ** която представителна власт важи за всички
инстанции, (л. 25 от делото).
Ответникът се представлява от А. Г. К., с адрес за призоваване и
съобщения: гр. София-1000, ул. „Д*", сл. тел.: +* която представителна власт
важи само за СРС (л.47 от делото).
По държавната такса
Искът по чл.57, ал.1 СК е по спорна съдебна администрация (Решение
№ 149 от 1.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 638/2023). Съгласно т.21 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, по дела,
съставляващи спорна съдебна администрация, когато друго изрично не е
предвидено в нормативен акт, се дължи държавна такса в размера по чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С
молба с вх. № 6898/09.01.2025 г. представя документ по чл.16 ТДТССГПК в
размер на 25.00 лева (л.40 от делото).
По възражението за прихващане не се дължи такса.
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140
3
ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
Съдът следва да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за размера на
наема, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства за датата на
връчване на поканата за обезщетение, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
С оглед представените решения, съдът приема, че служебно следва да
изиска за послужване гр. д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, което да се
върне след влизане в сила на краен съдебен акт.
С оглед установяване на императивна правна норма, съдът приема, че
следва да задължи страните лично да се явяват в открито съдебно заседание,
на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указания съдът ще
приеме, че страната е създала пречки за установяване на исковата претенция,
респективно за отхвърляне на иска.
Следва да се припомни на страните, че съдът е арбитър и е натоварен да
взема решение въз основа на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение. При това положение процесуална активност е на
страните да съберат необходимите от тях доказателства за са докажа
твърденията си. При това положение доколкото страните са съсобственици то
не е основателно да се използва института по чл.192 ГПК и да се задължава
„С*“ ООД да предоставя информация, при все че страните могат да се снабдят
с тази информация. Освен това същото не е предмет на настоящото дело. На
същото основание, до колкото страните са съсобственици, то не е основателно
искането по чл.190 ГПК да се задължи ищеца да представи документите за
собственост. Страната като такава следва да ги представи, а ако не се намират
у нея може да се снабди, но не и да използва Съда, за да докаже твърденията
си. Процесуалното задължение е на страната.
Съгласно чл.93-94 Закона за гражданска регистрация адресати служат за
вписване към съответния регистър и адрес, където лицето живее. При това
положение е без правно значение какви са адресите на ищеца при все, че това
представляват административни задължения и не са предмет от делото. Ето
защо искането по чл.192 ГПК или служебно да се установят адресите следва
да се остави без уважение.
При необходимост следва да се издадат съдебни удостоверения на
страните, след представяне на проект за такива и документ по чл.23
ТДТССГПК.
Съгласно чл.131 ГПК ответникът следва да изчерпа всички
4
доказателства и доказателствени средства с ОИМ. Ето защо искането да се
даде допълнителна възможност да се предоставят доказателства за достъпът
до семейното жилище и след фактическата раздяла е недопустимо и следва да
бъде оставен без уважение.
По свидетелите
Съдът приема искането за допустимо, относимо и необходимо. Следва
да се допусне до разпит един свидетел, при режим на довеждане, като на
основание чл.158 ГПК да се определи краен срок за събиране на това
доказателства, а именно първото съдебно заседание, като при неизпълнение
на указанията в срок, делото ще се гледа без това доказателство.
По съдебно-оценителната експертиза
Искането на ответника е допустимо, относимо и необходимо. Следва да
се уважи искането, така както е направено от страната. Ето защо исканата
експертиза следва да бъде допусната. Експертизата е поискана от ответника,
поради което депозитът за изготвяне и защита на СТЕ следва да бъде
възложен на ищеца, като на основание чл.160 ГПК страната следва да бъде
задължена да внесат депозит в общ размер на 600 лева (шестостин лева), в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова
сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители,
гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974
00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за
това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
За вещо лице следва да се назначи *, което да се призове след внасяне на
депозит.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
5
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата е 13.05.2025 година от 10.30 часа, за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 377303/22.11.2024 г., уточнена
с молба с вх. № 416087/20.12.2024 г. от В. Х. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл.
София, общ. Столична, гр. София, ж.к. „Г*ъс съдебен адрес: гр. София, бул. „Б* чрез адв. В.
А. С., тел. * срещу С. Х. Б*, с ЕГН: **********, с адрес: обл. София, общ. Столична, гр.
София, ж.к. „Г* с която е предявен следния иск:
1. иск с правна квалификация по чл.57, ал.2 СК, с който съдът да определи наемната
цена, за ползваната от ответника съответната идеална част, приспадаща се на ищеца,
от съсобствения им имот, представляващ семейно жилище, находящо се в гр. София,
ж. к. „Г*, предоставено на ответника за ползване по силата на Решение №
18866/19.10.2024 г. по гр. д. № 61639/2023 г. на СРС, считано от 21.11.2024 г. до
напускане от ответника на процесното жилище.
В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че между страните има
влязло в сила законно решение за прекратяване на брака, съгласно което семейното жилище
е предоставено за ползване на ответника до навършване на пълнолетие на децата. Твърди, че
е възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника за заплащане на наемна
цена.
С допълнителна молба оттегля претенцията си за заплащане на пазарната цена като
обезщетение по чл.31 ЗС. Уточнява, че иска да се определи само наемната цена на
жилището, за частта, която ответника ползва.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
6
На основание чл.127, ал.4 ГПК, въпреки че искът не е осъдителен, посочва банкова
сметка с титуляр В. Х. П., IBAN **л
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва факта, че са бивши
съпрузи и че жилището е предоставено на ответника. Оспорва, че на ответницата е
предадено владението на апартамента, тъй като липсвало акт на предаване и приемане на
владението. Твърди, че е нямало предаване на владението. Признава, че че жилището се
ползва от ответника, но частично, тъй като една част от него се ползва от ненавършилото
пълнолетие дете Х** П.а. При това положение твърди, че ответникът ползва по-малко от 1/2
от жилището, защото друга част ползва ненавършилото пълнолетие дете, тъй като разполага
с лично ползването на основаниечл.126, ал.1 и чл.122, ал.2 СК.
Прави възражение за прихващане по отношение на два автомобила: Автомобил марка
*, с регистрационен номер *, рама № * и 2. Автомобил марка *, с регистрационен номер *,
рама № *. Твърди, че ищецът ползва двата автомобила със свое решение, а същите след
развода са в съсобственост. Твърди, че за ползването на 1/2 ид. ч. от двата автомобила
ответникът не е обезщетен. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи останалите
възражения по основателността на иска, ответникът прави възражение за прихващане,
представляващо обезщетение за от това, че ищецът ползва 1/2 ид. ч. от двата автомобила.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Иск с правна квалификация по чл.57, ал.2 СК, с който съдът да определи наемната
цена, за ползваната от ответника съответната идеална част, приспадаща се на ищеца, от
съсобствения им имот, представляващ семейно жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Г*,
предоставено на ответника за ползване по силата на Решение № 18866/19.10.2024 г. по гр. д.
№ 61639/2023 г. на СРС, считано от 21.11.2024 г. до напускане от ответника на
процесното жилище.
Възражения на ответника
1. Правоизключващи – не е предадено владението на ответника
2. Правопогасяващи:
- заедно с ответника жилището се ползва и от ненавършилото пълнолетие дете, поради което
ползваната част от жилището е по-малко от 1/3 ид. ч.
- Възражение за прихващане по чл.31, ал.2 ЗС, с което да се прихване от процесната сума,
сумата, която ищецът дължи на ответника като обезщетение за това, че ответникът е лишен
от правото на ползване на двете им съсобствени вещи, а именно: леки коли Автомобил
марка *, с регистрационен номер *, рама № * и 2. Автомобил марка *, с регистрационен
номер *, рама № *. Възражението е направено под условие, ако съдът не уважи останалите
възражение по основателността на иска.
3. Правоотлагащи – няма
4. Правооспорващи - касаят основателността на иска
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
7
Не е спорно, че на 14.06.2000 г. страните са сключили граждански брак.
Не се спори, че на 12.04.2018г. В. Х. П. и С. Х. Б* купуват САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *, представляващ апартамент с адрес: гр. София, ж.к.
Г*.
Между страните не се спори, че с решение № 18866/19.10.2024 г., поправено с
решение № 19873/04.11.2024 г. по гр. д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, влязло в сила на
21.11.2024 г. Бракът е прекратен, на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК, като дълбоко и
непоправимо разстроен, както и че е ПРЕДОСТАВЕНО на основание чл. 56, ал. 1 СК на С.
Х. Б*, ЕГН ********** ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо
апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к. „Г*.
Не е спорно, че от брака страните по делото имат две деца * П.а, ЕГН ********** и
Х** П.а, ЕГН **********. Не е спорно, че упражняването на родителските права по
отношение ненавършилото пълнолетие дете Х** П.а е предоставено на ответника С. Б*,
като е определено местоживеенето на детето при майката.
Не се спори, че към датата на предявяване на исковата молба Х** П.а е навършила 16
годишна възраст, а през януари 2025 – 17 годишна възраст.
Не е спорно, че от 21.11.2024 г., двамата ответници са съсобственици на процесното
жилище при квоти 1/2 (една втора) идеална част за всеки, на основание покупко-продажба и
прекратяване на брака съгласно чл. 28 вр. чл. 44, т.3 СК.
Спорно остава дали ответникът дължи наемна цена, за какъв размер и от коя дата.
Спорно остава дали следва да се уважи възражението за прихващане и дали са
изпълнени предпоставките му за уважаване.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът по чл.57, ал.2 СК, ищецът при условията на пълно и главно
доказване следва да установи следните обстоятелства:
1. Страните са съсобственици на процесния имот
2. Имотът се ползва/възложен за ползване на ответника, въз основа на бракоразводно
решение.
3. Задължение за заплащане на наемна цена
4. Размерът на наемната цена на месец
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи, че е
страните са се договорили за определяне на наемната цена и че е предоставено ползването
безвъзмездно.
По възражението за прихващане по чл.31, ал.2 ЗС, ответникът следва да установи
следните факти и обстоятелства:
1. две насрещни парични задължения
2. размера на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС
3. ищецът е ползват двата автомобила, като ответникът не е имал достъп до тях
4. периода на ползване на вещите от ищеца
5. размер на обезщетението - средни пазарни цени за наемната цена за 1/2 ид. ч. от
всеки един от автомобилите
6. отправена покана по чл.31, ал.2 ЗС
8
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за размера на наемната
цена, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за датата на връчване
на поканата за обезщетение, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Решение № 18866 от дата 19.10.2024г., постановено по гр. д. №
20231110161639/2023 г. на СРС, 181 състав; 2. Решение № 19873от04.11.2024г.,
постановено по гр. д. №20231110161639/2023 г. на СРС, 181 състав; 3. Нотариален акт за
продажба на недвижим имот - семейното жилище; 4. Схема на самостоятелен обект в
сграда; 5. Договор за жилищен кредит; 6. Договор за кредит за текущо потребление; 7.
Извадка от интернет за наемите на имоти в района; 8. Пълномощно в полза на адв. В. А.;
9. Договор за правна защита и съдействие с оглед присъждане на сторените по делото
разноски.
Удостоверения за раждане на двете деца на страните - за които твърдим, че
живеят в имота;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл.190, чл.192
ГПК, за справка за адреси на ищеца и за предоставяне на допълнителна
възможност за представяне на още доказателсва.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на страните, след
представяне на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 61639/2023 г. по описа на СРС,
което да се върне след влизане в сила на краен съдебен акт.
ЗАДЪЛЖАВА страните лично да се явяват в първото по делото открито
съдебно заседание, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указания в срок, съдът
ще приеме, че страната е създала пречки за установяване на исковата
претенция, респективно за отхвърляне на иска на основание чл.176 ГПК.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ищеца гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, като ОПРЕДЕЛЯ
краен срок за събиране на това доказателства, а именно първото по делото
съдебно заседание, на основание чл.158 ГПК, като УКАЗВА на страните, че
след това делото ще се гледа без това доказателство.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), на
която след като вещото лице се запознае с материалите по делото и извърши
оглед на имота, да даде отговор на следните задачи:
9
1. какви са средните месечни пазарни цени на ползване (наемни цени) за
двете МПС, съсобствени на страните, съответно, за притежаваните от
ответницата 1/2 идеални части от същите.
като ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.160 ГПК, депозит в размер на 600.00 лева
(шестотин лева), вносим от ответника, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи
лица, преводачи, свидетели, особени представители, гаранции, наречена
„депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC:
CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това, КАТО
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *, което да се призове след внасяне на
депозит.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана *ова на тел. 02/8955423
или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация
на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република Бъ*.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
10
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
11
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.05.2025 година от 10.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на исковата да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12