Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 16.07.2019г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 567 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба по делото ищецът Б.н.т.твърди, че на 18.12.2017г. с ответника  „Ф.“ ООД е бил сключен договор, съгласно който на дружеството, в качеството изпълнителен продуцент, е било възложено да заснеме и реализира игрален филм с работно заглавие „Лошо момиче“, с продължителност 85 минути. На 21.12.2017г. на ответника е била изплатена сумата от 110 400 лева с ДДС като първи транш по чл. 2.2 от договора, а на 19.02.2018г. – втори транш в размер на 142 620 лева с включен ДДС.

Снимките на филма са приключили през месец януари 2018г. и ищецът разполага с негов първичен  вариант, обработен само чрез груб монтаж, получен от членове на творческия екип, без да бъде предаден по предвидения в договора ред. Ищецът направил многобройни опити да се свърже с управителя на ответното дружество и да уредят отношенията си, но проведената през месец март 2018г. среща останала без резултат.  Не е било направено отчитане на изплатения втори финансов транш и не е била представена фактура за него. Не е било изпълнено и задължението на изпълнителния продуцент за уреждане на отношенията и заплащане на дължимите възнаграждения на лицата, участвали във филма, носители на авторски и сродни права, което е породило претенции на тези лица към ищеца. Всичко това принудило ищеца през месец ноември 2018г. да предяви дължимите по договора неустойки, с връщане на сумите по преведените траншове. През месец януари 2019г. договорът е бил едностранно прекратен, поради неизпълнение и ищецът е бил принуден със собствени сили да довърши филма и сам да пристъпи към неговата реализация.

Ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 44 338. 08 лева, неустойка по чл. 14.1 от договора от 18.12.2017г. в размер на 10% от общия бюджет на филма, за забава в отчитането на изплатения втори транш, 44 338. 08 лева, неустойка по чл. 14.2 от договора  в размер на 10% от общия бюджет на филма, за непредставяне на фактура за изплатения втори транш и 88 676. 16 лева, неустойка по чл. 14.3 от договора  в размер на 20% от общия бюджет на филма, за неизпълнение на задължението за уреждане на отношенията и заплащане на дължимите възнаграждения на лицата, участвали във филма – носители на авторски и сродни права, със законната лихва за забава върху сумите от датата на завеждане на исковата молба (29.03.2019г.) до окончателното плащане и с присъждане на направените разноски.

Ответникът не е дал становище по исковете.  

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

На 18.12.2017г., на основание Правилника за реда и условията за продуциране и копродуциране на филми в БНТ и Решение на Управителния съвет на БНТ по протокол от 05.12.2017г., между страните е бил сключен договор, съгласно който ответникът, като изпълнителен продуцент, се е задължил по поръчка на ищеца и от негово име и за негова сметка, да реализира продукция –  филм, с работна заглавие „Лошо момиче“, с конкретно посочени жанр, продължителност, технологичен способ и звук, до 20.06.2018г., при финансово приключване на филма до 30.08.2018г., и с конкретно посочени автори на сценария, режисьори и оператор.

За цялостната реализация на филма е бил предоставен общ бюджет от 369 484 лева без ДДС, съгласно бюджет – Приложение № 1, неразделна част от договора (чл. 2.1).

Финансовите средства, съставляващи бюджета на филма са се превеждали на четири транша – първи транш 92 000 лева без ДДС до пет дни от подписване на договора, втори транш – 147 000 лева без ДДС към месец януари 2018г., трети транш 73 500 лева без ДДС към месец април 2018г. - след отчитане на втори транш, и четвърти транш – 37 274 лева без ДДС – след отчитане на всички разходи по филма и представяне на окончателен финансов отчет, заверен от експерт-счетоводител, представяне на протокол за приета версия на филма, за предаване на готовия филм в ТМ фонда на БНТ и протокол за категоризация на филма от БНТ (чл. 2.2).

За преведените суми изпълнителният продуцент се е задължавал да издаде надлежно оформени фактури в срок от пет дни от получаването им, съгласно чл. 113 и сл. от ЗДДС (чл. 2.4). Изплащането на траншовете е ставало само след поетапно доказване от страна на ответника на направените разходи през предходния период, като ответникът се е задължавал в петдневен срок от приключване на съответния етап от реализацията на филма да представи отчет, заверен с подпис на законния представител, от режисьора и от финансово-отговорното лице на филма, включващ копия от разходооправдателните документи, придружен с писмена обосновка за целесъобразността на разхода с оглед на сценария (чл. 2.5). 

Изпълнителният продуцент се е задължавал още да не пристъпва към подготовка и реализация на филма преди да са уредени отношенията с носителите на авторски и сродни права по повод създаването и използването на филма в съответствие с изискванията на ЗАПСП и Правилника за реда и условията на продуциране и копродуциране на филми в Българската национална телевизия (чл. 3.1).  Договорите за уреждане на отношенията с носителите на авторски и сродни на тях права по повод създаването и използването на филма са се сключвали от ищеца и изпълнителния продуцент, но изпълнителният продуцент се е задължавал да изплаща дължимото на авторите възнаграждение за създаване на филма и за отстъпване на правата за неговото използване, по начина и в сроковете, предвидени в договорите, сключени с носителите на авторски и сродни на тях права (чл. 3.6). Изпълнителният продуцент се е задължил още да уреди отношенията и да сключи договори с всички други лица, ангажирани при реализацията на филма, за сметка на утвърдения бюджет (чл. 3.7).

Допълнително в договора са били уредени въпроси относно задължения на изпълнителния продуцент по време на подготвителния и снимачния период, за ползване на технически мощности и услуги, предоставени от ищеца, относно материали, придобити при реализацията,  изисквания за качество, контрол, предварителен и окончателен монтаж, приемане на окончателната версия на филма, обозначаване на филма и надписи, достъп до материали за филма, отговорност за накърнени права, забрана за преотстъпване на права.

Съгласно клаузата на чл. 13.1 от договора, действието му се е прекратявало с неговото изпълнение, предсрочно, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, при настъпване на обективна невъзможност за неговото изпълнение и с едностранно изявление за прекратяване, изпратено от изправната до неизправната страна, в случай на неизпълнение на отделни разпоредби от договора. В последния случай всяка от страните е имала право да прекрати едностранно договора с писмено предизвестие, в което да даде на неизправната страна подходящ срок за изпълнение или за отстраняване на последиците от нарушението. В случай, че в поставения срок не настъпи изпълнение или нарушението и последиците от него не бъдат отстранени, договорът се е считал прекратен от датата на изтичане на поставения от изправната страна срок (чл. 13.2). В случай на предсрочно прекратяване на договора, ищецът е имал, освен другото, право да завърши аудио-визуалното произведение самостоятелно или да го възложи на друг изпълнителен продуцент (чл. 13.6). Договорът е можело да бъде развален едностранно от всяка от страните при неизпълнение на съществено, с оглед интереса на страната задължение, с едностранно писмено изявление, оправено от изправната страна до неизправната. В тази хипотеза всяка от страните е била длъжна да възстанови изцяло полученото по силата на договора до момента на развалянето му (чл. 13.7).

Независимо от правото за прекратяване или разваляне на договора, всички останали претенции на ищеца срещу  ответника за заплащане на неустойки и обезщетения за вреди, предвидени в договора, са оставали в сила (чл. 13.8).

При неотчитане на който и да е от траншовете в срок, ответникът е дължал неустойка в размер на 10% от утвърдения общ бюджет на филма (чл. 14.1).

При непредставянето на фактура, за който и да е от траншовете, ответникът е дължал неустойка от 10% от утвърдения общ бюджет на филма (чл. 14.2).

  В случай на неизпълнение на задължението на ответника да не пристъпва към подготовка и реализация на филма преди да са уредени отношенията с носителите на авторски и сродни права по повод създаването и използването на филма, той е дължал заплащане на неустойка в размер на 20% от утвърдения общ бюджет на филма (чл. 14.3).

Съгласно представените платежни нареждания, на 21.12.2017г. на ответника по банков път е била платена сумата от 110 400 лева, представляваща първи транш по договора, а на 19.02.2018г. – сумата от 142 620 лева, представляваща втори транш от договора.

По делото не се установява ответникът да е отчел сумата по втория транш, съгласно клаузата на чл. 2.5 от договора, да е представил фактура за сумата,  съгласно клаузата на чл. 2.4 от договора, както и преди подготовката и реализацията на филма  да е уредил отношенията с носителите на авторски и сродни права по повод създаването и използването на филма в съответствие с изискванията на ЗАПСП и Правилника за реда и условията на продуциране и копродуциране на филми в Българската национална телевизия, съгласно чл. 3.1.

По делото няма изложени възражения и събрани доказателства за такива обстоятелства, които по правило са в доказателствена тежест на ответника.

С нотариална покана, връчена на 23.11.2018г., чрез нотариус Б.Б., ищецът е претендирал заплащане от ответника на сумите по неустойките по чл. 14.1, чл. 14. 2 и чл. 14.3 от договора, а с нотариално известие от 20.202.0219г., връчено чрез същия нотариус, е било направено изявление за прекратяване на договора по реда на чл. 13.1 и чл. 13.2 от договора.   

            При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

            Страните са обвързани от договор за създаване на аудио-визуално произведение – игрален филм, сключен по предвиден във вътрешни правила при ищеца ред и във връзка със задълженията му да отделя средства за българско филмово телевизионно творчество (чл. 71, т. 3 и чл. 47, ал. 3 и 4 от ЗРТ), съответно при негово качество продуцент, организиращ осъществяването на произведението и осигуряващ финансирането му (чл. 62 от ЗАПСП).

При установените финансови правила при ищеца, изискващи съставянето, приключването и отчитането на бюджет и бюджетното му субсидиране (чл. 70, ал. 1 от ЗРТ), в договора са били предвидени задължения на ответника  - изпълнителен продуцент, за стриктно фактуриране при получаване на финансови средства по договора и отчитане на тези средства със съставянето на отчет, заверен с подпис на законния представител на ответника, от режисьора на филма и от финансово-отговорното лице на филма и представянето на  разходооправдателни документи, включително с  писмена обосновка за целесъобразността на разходите.

След получаване от ответника  на сумата по втория транш от договора, фактура не е била издадена, нито е бил изготвен отчет. При това договорно неизпълнение от ответника, на ищеца са дължими предвидените  неустойки за неизпълнението, съгласно уговореното в клаузите на чл. 14.1 и чл. 14.2 от договора от 18.12.2017г. – по 10% от утвърдения общ бюджет на филма, така както той е бил уговорен в размер на 369 484 лева без ДДС, съответно 443 380. 80 лева с ДДС, или неустойки от по 44 338. 08 лева. Искането на ищеца по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на такива неустойки е основателно.

Същевременно при създаването на аудио-визуалното произведение са били приложими разпоредбите на ЗАПСП и в договора между страните изрично е било предвидено задължение на ответника за уреждане  на правата на авторите и изпълнителите преди подготовката и реализацията на филма – сключването на договори по чл. 63 от ЗАПСП с авторите, по чл. 78 от ЗАПСП с изпълнителите, както и уреждане на права при ползването на български и чужди музикални и аудиовизуални произведения, при което и задълженията към носителите на такива права да са уредени.

 Това задължение също не се установява да е изпълнено от ответника и е  дължима неустойката по чл. 14.3 от договора -  в размер на 20% от утвърдения общ бюджет на филма – 88 676. 16 лева, за което претенцията по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД отново е основателна.

Без значение е дали договорът от 18.12.2017г. е прекратен или развален, така както преустановяването на действието на договора е било уредено между страните, тъй като също съгласно уговореното, независимо от правото за прекратяване или разваляне на договора, всички останали претенции на ищеца срещу  ответника за заплащане на неустойки и обезщетения за вреди, предвидени в договора, са оставали в сила.

Като акцесорни, основателни са и претенциите за лихви за забава от датата на исковата молба (29.03.2019г.) до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за дължима и платена  държавна такса по исковата молба от 7 094. 09 лева и 6 096 лева разноски за адвокат по Анекс № 6 от 20.03.2019г. към Договор за представителство, правна защита и съдействие от 09.07.2018г. 

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тези разноски, общо 13 190. 09 лева, са дължими изцяло.    

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „Ф. ООД,  с ЕИК *******и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б. н. т., с БУЛСТАТ ******* и адрес гр. София, ул.“*******, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 177 352. 32 лева (сто седемдесет и седем хиляди триста петдесет и два лева и тридесет и две стотинки), от които 44 338. 08 лева неустойка за забава по чл. 14.1 от договор от 18.12.2017г., 44 338. 08 лева неустойка за забава по чл. 14.2 от договор от 18.12.2017г. и 88 676. 16 лева неустойка за забава по чл. 14.3 от договор от 18.12.2017г., със законната лихва за забава от 29.03.2019г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 13 190. 09 лева (тринадесет хиляди сто и деветдесет лева и девет стотинки)  разноски по делото.   

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: