РЕШЕНИЕ
№ 1305
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110213484 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. И. В. срещу наказателно постановление
/НП/ № 24-4332-015997/11.07.2024г., издадено от началник сектор в ”Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗдвП и глоба в размер на 20 лева на
основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП. С жалбата се моли
за отмяна на наказателното постановление, като се сочи, че жалбоподателят е
имал здравословен проблем, поради който за незначителен период от време е
махнал предпазния си колан. Моли се за отмяна или за изменение на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и моли за отмяна на НП по
съображенията в жалбата.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител.
Постъпили са писмени бележки от процесуален представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 26.06.2024 г. около 10.35 часа жалбоподателят З. И. В. управлявал в
гр. София по Околовръстен път с посока на движение от ул. „Бизнес парк
София“ към бул. „Климент Охридски“ собствения си лек автомобил „БМВ
730Д“ с ДК №. Св. Г П и колегата му Д З възприели обстоятелството, че
водачът на лекия автомобил „БМВ” не е поставил обезопасителния си колан и
не е включил светлини за движение пред деня. На кръстовището с бул.
„Александър Малинов“ полицейските служители спрели водача за проверка.
Св. Георги Първанов съставил на водача, чиято самоличност била установена
като З. И. В., АУАН № 1329516/26.06.24г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП
и на чл. 70, ал. 3 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление
№ 24-4332-015997/11.07.24г. от началник сектор в отдел „Пътна полиция” при
СДВР.
Видно от заповед № 513з-4803/30.05.23г. св. П е назначен на длъжност
младши автоконтрольор II степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор
„Организация и контрол на пътното движение“ към ОПП-СДВР.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните
работи началникът на сектор в О”ПП” при СДВР е компетентен да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗдвП.
Видно от заповед № 8121к-13318/28.10.19г. Д Д е преназначена на
длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-
СДВР.
Видно от епикриза, издадена от ВМА, жалбоподателят З. И. В. в периода
30.05.2024г.-04.06.2024г. е бил на лечение във ВМА с диагноза увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетеля Г П, както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
2
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяна на наказателното постановление. Както актът, така и
наказателното постановление са съставени и издадени от компетентни органи
при спазване на законовите изисквания.
И в АУАН, и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите
от обективната страна на административните нарушения, извършени от
жалбоподателя.
З. В. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да не управлява моторно
превозно средство, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобилът. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което
го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано
чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото
правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.
Същевременно следва да се отбележи, че в настоящото производство не се
релевираха доказателства, свидетелстващи за наличието на някоя от
хипотезите на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, изрично уреждаща изключените от
действието на общото задължение субекти, разрешаващи определени
категории лица да не използват обезопасителни колани.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил без
колан, което е забранено /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал
е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но пряко ги е целял.
Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е бил на лечение
във ВМА в периода от 30.05.24. до 04.06.24г. Към дата 26.06.24г. няма
доказателства жалбоподателят да е бил във влошено здравословно състояние,
което да е представлявало пречка да ползва обезопасителен колан. В случай че
същият е бил в здравословно състояние, което е представлявало пречка да
управлява МПС, същият не е следвало да управлява същото, доколкото такова
негово поведение би било в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Правилно и законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 50
лева, наложена на нарушителя, същият е абсолютно определен в разпоредбата
на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и не дава възможност за
3
индивидуализация.
Жалбоподателят е извършил и нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП,
съобразно която разпоредба пред деня моторните превозни средства се движат
с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Несъмнено се установява, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявал МПС, без да е включил светлини за движение през деня или къси
светлини. Нарушението е извършено умишлено, като съобразно санкционната
норма на чл. 185 ЗДвП се наказва с глоба в абсолютен размер от 20 лева.
НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като са депозирани
писмени бележки от процесуален представител. С оглед на това съдът
присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 80 лева, което жалбоподателят следва да заплати.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
015997/11.07.2024г., издадено от началник сектор в ”Пътна полиция” при
СДВР, с което на З. И. В. е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за
нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА З. И. В. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5