№ 6799
гр. , , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ,, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Кристина Е. Панкова
Секретар:Христина Х. Манева Янкова
Прокурор:Районна прокуратура - ,
като разгледа докладваното от Кристина Е. Панкова Административно
наказателно дело № 20201210201278 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ,, със седалище и адрес на управление: гр. ,,
представлявано от , - управител против Наказателно постановление № 01-
001625/11.08.2020 г., издадено от Директора на дирекция "Инспекция по
труда" – гр. ,, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса
на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер
на 2000 за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (Обн. ДВ, бр. 37 от 04.05.2004
г.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Твърдят се процесуални нарушения,
изразяващи се в нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, липсата на съществени
реквизити в НП, неясно обвинение, оспорва се приетото от наказаващия
орган. Иска се отмяна на санкционния акт, алтернативно се застъпва
становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
1
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество
пледира за отмяна на наказателното постановление, подробни доводи излага
в писмени бележки.
Административнонаказващия орган, редовно призовани се представлява от
юрисконсулт Портокалска, която оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, подробни доводи излага в писмени
бележки. Претендира юрисконсулско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, приема за установено от фактическа страна
следното:
По повод на станала злополука на 07.04.2020 г. с , – строителен работник в
обект „изграждане на Промишлено хале за сглбяване на изделия от метални
заготовки, находящ се в гр. ,, УПИVIII-619.86.619.114, кв.5 по плана на
Промишлена зона на гр.,, имот с идентификатор 04279.619.114 по КК на гр.,,
на същата дата била извършена проверка от св., и ,, инспектори при Д”ИТ” ,
на строителния обект, относно спазване разпоредбите на трудовото
законодателство. Било установено, че строителните работи на обекта били
извършвани от дружеството - жалбоподател. При проверката на обекта било
установено, че от страна на дружеството-жалбоподател на 07.04.2020. не били
осигурени здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за
живота и здравето на работника да бъдат ограничени или намалени. При
огледа се установило, че предвид естеството на извършваните работи в този
участък /декофриране/ на височина, около 2.50-3.0 м. било изградено скеле,
които не било обезопасено чрез приспособления (съоръжения, ограждения),
които да са достатъчно високи и изградени най-малко от защитна бордова
лента за крака, главно и средно перило за ръце или чрез еквивалентно,
алтернативно решение. У. извършвал декофриране на височина около 2.50-3.0
м. Във връзка с констатираното бил издаден Акт за спирането на строежа и
била връчена призовка по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по
документи по седалище на наказващия орган. На 08.04.2020 и на 22.04.2020г.
в сградата на Д”ИТ” , се явил законния представител на дружеството-
жалбоподател, който представил Разрешение за строеж, Договор за
строителство на обекта, Трудов договор с У., както и Инструкция за
2
безопасна работа на дружеството, включително Инструкция за монтаж,
експлоатация и демонтаж на строително скеле. С оглед извършената проверка
на място и по документи проверяващите инспектори приели, че дружеството-
жалбоподател е нарушило чл.61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (Обн. ДВ, бр. 37 от 04.05.2004
г.), поради което на 22.04.2020г. св., в присъствието на св., и законния
представител на жалбоподателя, съставил на , АУАН №001625, който бил
подписан от представителя. В законоустановения срок постъпило писмено
възражение срещу акта, в което жалбоподателят изложил своята версия за
случая и отправил искане за анулира на акта.
Въз основа на така съставения АУАН и след като приел за неоснователно
възражението на 11.08.2020г Директора на Дирекция“Инспекция по труда“
гр., издала атакуваното Наказателно постановление № 01-001625, с което на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) на
жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 за
нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (Обн. ДВ, бр. 37 от 04.05.2004 г.). НП е
връчено на законния представител на дружеството на 17.08.2020г.
От административнонаказващия орган е представена цялата
административнонаказателна преписка, обективираща проверката,
включително констативен протокол, акт за спиране, строително разрешение,
договор за строителство, трудов договор, инструкция за безопасна работа,
както и Заповед №3-0058/11.02.2014г., относно материалната компетентност
на наказващия орган.
В хода на съдебното производство са разпитани св., и ,, които чрез
показанията си установяват повода за проверката, обстоятелства, както и
какво и как е констатирано.
В хода на съдебното производство е разпитан и св.Кюртов, строителен
работник при дружеството-жалбоподател и очевидец на настъпилата
злополука, като чрез показанията си същия установява какво се е случило,
какво са работили и кога. Същия в разпита си твърди, че скелето е било
обезопасено. В тачи част показанията на този свидетел съдът не кредитира,
доколкото се опровергават от останалите доказателства, а и като отчете
служебната му зависимост от дружеството-жалбоподател. Отделно от това
3
показанията му съдържат и вътрешни противоречия, като веднъж казва, че е
било обезопасено, а в същото време твърди, че не имало високи перила и
бордова лента.
Установената фактическа обстановка се базира на представените по делото
Констативен протокол от извършената проверка и приложените към
преписката изрично посочени в ата за нарушение писмени доказателства.
Изложената фактология в акта за нарушение напълно кореспондира и с
показанията на свидетелите по акта , и ,, които установяват, че при
извършване на проверката, в обекта, са направили оглед на изграденото скеле
и същото не отговаряло на изискванията за безопасност. Свидетелите
заявяват също, че изискали документи, от които се установява, че в обекта се
е извършвало строителство, както и трудовите отношения на пострадалия
работник. Актът бил съставен в офиса на проверяващите и връчен лично на
управителя на дружеството.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество
е частично основателна, поради следните съображения.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на НП.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН,
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В срока по чл. 34 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери
и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между
АУАН и НП, поради което и възражението в обратна насока е неоснователно.
Видно от АУАН и НП отговорността на дружеството-жалбоподател е
ангажирана за неспазване на правилата за осигуряване на безопасни условия
на труд. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при изготвяне на
обжалваното наказателно постановление, изразяващо се в липса на надлежно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
4
В административнонаказателния процес актът за установяване на
административното нарушение изпълнява аналогична функция на
обвинителния акт в наказателното производство, като с него на лицето, срещу
което е съставен актът, се предявява своеобразно "обвинение". Затова АУАН
следва да очертае нарушението с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Една от
основните функции на изискването за описание на нарушението още в
съставения акт, с който се дава началото на процеса, е да се очертае кръгът на
подлежащите на доказване факти и те да бъдат предявени на нарушителя, за
да може той да се брани по тях. В настоящия случай видно от даденото
описание на нарушението отговорността на дружеството-жалбоподател е била
ангажирана за неспазване на правилата за безопасни условия на труд, като е
допуснато ползваното скеле да не е обезопасено, а именно чрез подходящи
приспособления (съоръжения, ограждания), които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за краката, главно и средно
перило за ръцете или чрез еквивалентно алтернативно решение срещу падане
от височина . Следователно се касае за формално нарушение по
неизпълнение на задълженията на работодателя за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Без значение за съставомерността
на деянието, за което е бил санкциониран жалбоподателят, е дали е настъпила
трудова злополука или не, дали работникът е бил обезщетен и дали е имало
съпричиняване на същата, тъй като се касае все за обстоятелства настъпили
след довършване на административното нарушение. В заключение се
констатира при служебно направената проверка за законосъобразност на
атакуваното НП, че даденото в случая описание на нарушението отговаря на
законовите изисквания, като актосъставителят е изчерпал фактическите си
твърдения, а АНО – фактическите си изводи относно всички елементи от
състава на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Съдът
намира, че в атакуваното постановление подробно е описано в какво се
изразява твърдяното нарушение, как е установено и какво е прието от
наказващия орган с подробно посочване на всички обстоятелства, очертаващи
рамките на административнонаказателното обвинение. Липсват твърдението
от жалбоподателя противоречия. Като намери, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление съдът намира по
5
отношение материалната законосъобразност следното:
На първо място санкционираното дружество притежава качеството на
работодател по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ и е
годен субект на нарушението. Датата и мястото на извършване на
нарушението се установяват от показанията на св. , и ,, които са извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в деня, в който е
настъпила и злополуката с работника У.. От показанията на свидетеля
очевидец Кюртов в кредитираната част и договора за строителство /л.20/ се
установи характерът на извършваната на обекта дейност и в частност тази на
У.– който е декофрирал, качен върху скеле, както и че именно , е изпълнител
на обекта. От приложения по делото трудов договор се установява, че същия
е работил като строителен работник към дружеството – жалбоподател. При
тези факти се изяснява по категоричен начин, че извършваната от У. дейност
е попадала в кръга на строителните и монтажни работи по чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г., респ. че не е била налице някоя от хипотезите,
изключващи приложението на правилата на Наредбата, предвидени в чл. 3 от
същата. На следващо място установява се в случая, че приложение намират и
правилата по раздел IV на глава първа от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. –
"работа на височина". Съгласно §1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата "на височина" означава височина, по-голяма от 1,5 м, мерено от
пода или терена. От установените обстоятелства от показанията на , и , се
установява, че скелето на което се е намирал У. се е намирало на 2.50-3 м.
височина, поради и наличието на този признак също се явява доказано по
делото. Следователно след като е била налице хипотеза на извършване на
строителни и монтажни работи от работник при работа на височина, за
работодателя е възникнало задължението да осигури здравословни и
безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.
Съгласно чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. паданията от височина се
предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение. От приложените към делото писмени и гласни
доказателства се установява, че в случая на мястото, където е работил
6
работникът У., а именно посоченото скеле, е нямало изградени такива
приспособления. Нормативното изискване е за изграждане най-малко на
защитна бордова лента за крака, главно и средно перило, т.е. това е
изискуемият минимум, чието несъблюдаване ще означава неизпълнение на
вмененото с разгледаната разпоредба задължение, каквито в случая се
установи, че е нямало. С факта на извършване на дейности при тези условия
нарушението е било довършено от обективна страна, тъй като за
съставомерността му не се изисква да е настъпил вредоносен резултат. В
случая се касае за нарушение на здравословните и безопасни условия на труд
в изпълнявания от жалбоподателя строителен обект. Липсата на
обезопасяване на скелето, разположено на височина 2, 5 м – 3 м. чрез
подходящи приспособления (съоръжения, ограждания), които са достатъчно
високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за краката, главно
и средно перило за ръцете или чрез еквивалентно алтернативно решение
срещу падане от височина уличават жалбоподателя в неизпълнение на
задължението по чл. 61 от наредбата. Разпоредбата на чл. 61 от Наредба №
2/2004 г. задължава работодателя, да предотврати паданията от височина,
чрез вземане на адекватни мерки – изграждане на приспособления,
представляващи гаранция за безопасни условия на труд, неизпълнението на
което задължение осъществява обективния състав на нарушението.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД и чиято
отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, деянието не
следва да се изследва от субективна страна.
По изложените съображения съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорност на дружеството жалбоподател за извършеното нарушение.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание
413, ал. 2 от КТ, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е определил по вид наложеното на дружеството-
жалбоподател наказание „имуществена санкция” Съгласно посочения законов
текст е предвидена имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева.
Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при
индивидуализарена на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки
рамките определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В
конкретния случай не се събраха доказателства нарушението да е повторно,
поради което съдът намира, че така съставеното наказателно постановление
следва да бъде изменено в санкционната част, като определената
7
имуществена санкция в размер на 2000лв. следва да бъде намалена на 1500 лв.
Съдът намира, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл.
415в КТ, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав
на посочената норма.
При наличието на специална правна уредба в КТ, се изключва прилагането на
общата такава по ЗАНН, и не следва да се извършва проверка за наличието на
условията по чл.28 ЗАНН за определянето на административното нарушение
като "маловажен случай", а трябва да се изследва дали са налице
предпоставките по чл.415в КТ. Дали нарушението може да бъде
квалифицирано като маловажно съдът следва да прецени не въз основа на
чл.28 ЗАНН, а въз основа на разпоредбата от приложимия в случая
нормативен акт – чл.415в КТ. "Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители.
От събраните по делото доказателства се установи, че нарушението не е
отстранено, а отделно от това е пострадал и работник, поради което съдът
приема, че са настъпили вредни последици за работниците и служителите от
дружеството. В този смисъл не може да бъде прието, че в случая са налице
предпоставки да се приложи привилигирования състав.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател,
в качеството на работодател е извършил вмененото му нарушение и правилно
е ангажирана отговорността му, а атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде изменено
единствено в частта относно размера на наложената имуществена санкция.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Д„ ИТ”
, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в три съдебни заседания, с разпит на трима свидетели,
като фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва да
се присъди възнаграждение в размер на 100 лева, който размер според съда
съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Що
се отнася до възраженията по повод на искането, направени от процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът намира, че изтъкнато в тази насока не
8
кореспондира със закона, поради което и е неоснователно.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, ,ски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-001625/11.08.2020 г., издадено
от Директора на дирекция "Инспекция по труда" – гр. ,, с което на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) на ,, със седалище и
адрес на управление: гр. ,, представлявано от , - управител е наложена
"имуществена санкция" в размер на 2000 за нарушение на чл. 61 от Наредба
№ 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(Обн. ДВ, бр. 37 от 04.05.2004 г.). като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 1500 (хиляда и петстотин лева) лева.
ОСЪЖДА ,, със седалище и адрес на управление: гр. ,, представлявано от , -
управител да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” , юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100/сто/ лева, като в останалата част, над
уважения размер ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – , в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – ,: _______________________
9