Решение по дело №213/2020 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Галя Величкова Наумова
Дело: 20204420200213
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Никопол, 26.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Никополски районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА

 

при секретаря Поля Видолова,  като разгледа докладваното от председателя НАХД № 213 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             

                  Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

             Подадена е жалба от К.Д.К. ***, чрез адв.А.Кръстев, против Наказателно постановление № 35 – 0000706 от 05.10.2020г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Плевен, с което за извършено нарушение на чл. 139, ал.1,т.2, пр.2  от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ , на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000лв. Излагат се твърдения за допуснати в хода на административно – наказателното производство, съществени процесуални нарушения. Моли се НП да се отмени изцяло, алтернативно да се намали размера на глобата, към минимума.

             В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

           Представителят на административнонаказващият не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

          На 05.08.202г.,  около 10,50ч. в с.Шиаково, общ.Гулянци,  служители на РД –АА Плевен, са спрели за проверка товарен автомобил    Форд Карго с кат. NЗ с рег.№ А1053КН  с прикачено полуремарке от кат. О4 с рег. № А 2056 ЕМ,  управляван от жалбоподателя.

              От представената от жалбоподателя   кантарна бележка издадена на същата дата от Зърнобаза с.Остров, било констатирано, че теглото на товарния автомобил е 55 680кг., при разрешено общо максимално тегло 40 000кг. При проверката е установено също така, че камионната композиция се състои от влекач с 2 бр. оси и с полуремарке с 3 бр. оси.   

           На водача на товарния автомобил е съставен АУАН  бл.№  276670 на 05.08.2020г.,   за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.2  от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки пътни превозни средства, издадена от Минисътра на регионалното развитие и благоустройството./МРРБ/.

             АУАН е подписна от жалбоподатлея с  възражението „ ПРЕТОВАРВАНЕТО Е ОТ ТОВАРАЧА“.  Възражения по АУАН, жалбоподателя не е депозирал в 3 дневен срок от връчването му на същия.

            Въз основа на така съставеният АУАН, на 05.10.2020г.   е издадено обжалваното  Наказателно постановление, видно от което извършеното от жалбоподателя  деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 , пр.2 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а” от Наредба № 11/ 03. 07. 2001г. на МРРБ, поради което и на основание чл. 177 ал. 3,  т. 1,  предл. 2- ро на К.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева. НП е било връчено на 12.10.2020г. на бабата на жалбоподателя. 

            Предвид горната установеност, съдът намира от правна страна следното:

             Жалбата е  подадена от надлежна страна. Подадена е  в  изискуемия  съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е  процесуално допустима, но разгледана по същество жалбата  е   частично основателна  поради следните съображения:

           За вмененото на жалбоподателят нарушение административнонаказващият орган се позовава на текстовете на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ. Нормата на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Другият цитиран в наказателното постановление текст на чл.6 от Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ визира допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като в ал.1, т.3, б.”а” от същия текст на Наредбата е определено “състав от ППС с 5,6 и повече оси, както следва Допустимата максимална маса на съчленени ППС с пет, шест и повече оси е за: съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва б.”а”: моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t;

           Събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства установиха безспорно вината на жалбоподателя, както и че към монета на проверката, средството за измерване отговоря на изискванията на Закона за измерванията.

              Не се оспорва от жалбоподателя, а  и видно от анализа на събраните по делото доказателства е, че към момента на извършване на проверката той е извършвал” превоз на товари” по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на ЗАвтП за сметка на дружество –негов работодател и се е движел по път, спадащ към републиканската пътна мрежа. Това от своя страна обуславя компетентността на органите на Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация” да осъществяват контролни функции по замерване на общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване./по арг.на чл.166 ал.2 т.8 от ЗДвП и чл.167 ал.3 от ЗДвП./

            В жалбата по същество, не се оспорва и, че максималната  общата маса на автомобилната композиция, управлявана от жалбоподателя, включваща  товарен автомобил   товарен автомобил    Форд Карго с кат. NЗ с рег.№ А1053КН  с прикачено полуремарке от кат. О4 с рег. № А 2056 ЕМ, следва да бъде 40 000кг..Не се спори също, че при установяване на нарушението, товарният автомобил е бил претоварен.

           Не се спори също, че жалбоподателя, като водач на автомобила е знаел, че управляваният от него автомобил е бил претоварен, т.к., същият е представил на контролните органи, издадената му кантарна бележка  № 386/05.08.2020г., от Зърнобаза с.Остров, видно от която преди натоварването, товарният  автомобил е тежал 14 920 кг., а след натоварването – 55.680кг.

            Към момента на съставянето на акта, нарушителят е възразил писмено, че „ ПРЕТОВАРВАНЕТО Е ОТ ТОВАРАЧА“.

           Наведеното от жалбоподателя оплакване е, че превишаването на допустимата маса, се установява по реда на чл.37 от Наредбата с техническо средство/мобилна везна/, което не било сторено от контролните органи. Същото,  настоящата инстанция намира за неоснователно. Така цитираната норма, съдът намира, за уредена правна възможност, а не за задължение, на служителите на наказващият орган, и не измерването със същата не опорочава извършената констатация от тях, доколкото  жалбоподателят е представил кантарна бележка, за извършено, измерване с кантар,  за който съдът служебно е събрал доказателства, които да удостовери техническата годност на апаратурата, с която е било извършено претеглянето, в Зърнобазата в с.Остров.

              Съдът намира, че при претеглянето с кантар, за което е издадена кантарна бележка на жалбоподателя, не би могло да се получи, разлика в меренето в порядъка до 15 650кг.?? Кантара, от който е издадена процесната кантарна бележка приложена по делото,  би бил, според настоящата инстанция, по – точен, от мобилна везна, с която би се измерил товара на пътя, при който може да е налице, голяма деневилация, и същата да повлияе на точното претегляне,  а при кантарното измерване, общоизвестен факт е, че кантара е поставен на равна повърхност, и камиона застава изцяло върху него, поради което е и недопустимо, да се получи разлика в меренето с кантара в порядъка до 15 650кг., при максимално разрешено натоварване 40 000кг., т.е ., превишаването да е с почти 1/3, повече от общата масата на товара и това да е станало по вина на товарача, без знанието и съгласието на водача??!.

            Събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства установиха безспорно вината на жалбоподателя, както и че към монета на проверката, средството за измерване отговоря на изискванията на Закона за измерванията.

           Видно от представитени доказателство,   техническото средство, с което е изтеглено МПС,   е преминало  техническа проверка на 23.06.2020г. и отговаря на Закона за измерванията./нарушението е установено на 05.08.2020г./

             При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят   е извършил нарушение по чл.139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП вр.чл.6 ал.1 т.3 б”а” от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ  и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.3, т.1 предл.2 от ЗАП 

                 При определяне размера на наложеното административно наказание административно наказващият орган не е съобразил обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН. С оглед тежестта на нарушението, обстоятелството, че е извършено от жалбоподателя за първи път, фактът, че на жалбоподателя не са налагани други административни наказания за извършени от него нарушения по съдът счита, че размерът на наказанието за извършеното нарушение следва да бъде намален от 2 000лв на 800лв, като това по вид и размер наказание съответства напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение/претоварването е с 15 680кг., т.е., претоварването е с почти 1/3 повече от общата маса,  както беше посочено по- горе/ .

            Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

          Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.3, т.1,  предл.2 от ЗАП, като бъде намален размерът на наложеното на жалбоподателя наказание глоба от 2 000лв. на 800лв.

           Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

           ИЗМЕНЯ,   частично наказателно постановление № 35-0000706 от 05.10.2020г. на  Директора на РД „АА“ гр.Плевен, с което на К.Д.К. с ЕГН **********, е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.3, т.1, предл.2 от ЗАП, за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП вр.чл.6 ал.1 т.3 б”а” от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ, административно наказание глоба в размер на 2 000лв./ДВЕ ХИЛЯДИ/, като НАМАЛЯВА размера на административно наказание глоба от 2 000лв на 800лв./ОСЕМСТОТИН ЛЕВА/.

 

             РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: