Р Е Ш
Е Н И Е
№ 92/18.02.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд - Монтана, в открито съдебно
заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 43/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 474/29.11.2019 г., постановено по АНД № 1602/2019 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2961882 от 13.08.2019 г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана. Със същия на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 650 лева на И.Е.Б. ***, за нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 ЗДвП.
Касаторът обжалва решението на съда и моли същото да бъде отменено изцяло, както и потвърдения с него електронен фиш, като навежда доводи за неправилност на решението на първата съдебна инстанция поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът, чрез юрк.Д*** изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като обосновано и мотивирано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че е налице извършено административно нарушение, като в същото време при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Приел е също така, че доказателствата по делото не са установили различна фактическа обстановка от тази, установена в приложените по преписката доказателства и електронния фиш за налагане на глоба. Приел е за безспорно е установено, че нарушението е заснето със автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, с № 11743 CE, като на 13.08.2019 г. в 10.39 часа на път РП ІІ – 81, км 113+500, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В – 26 - 50 км/час, автомобил „А*** А***“ с рег.№ Р*** се е движил със скорост 105 км/ч. В решението обстойно са обсъдени направените възражение за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които се споделят и от настоящата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона, нито съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. При анализа на приложените към административнонаказателната преписка доказателства, съдът не откри нарушения при провеждане на административно наказателната процедура и в прилагането на закона. Спазени са разпоредбата на чл.189, ал.4 във връзка с чл.165, ал.1 и ал.2, т.7 от ЗДвП. Заснемането на нарушението е станало с мобилна система за видеоконтрол за нарушения на правилата за движение, наличието на която е обозначено с пътен знак, при което са налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП – установяване на нарушението при отсъствие на контролен орган. Следователно е приложим специалния ред за налагане на административно наказание. Времето 13.08.2019 г. в 10.39 часа на път РП ІІ-81, км.113+500, в обхвата на действие на мобилната система за контрол за извършване на нарушението са правилно и прецизно индивидуализирани и са дали възможност на лицето на което е предоставено МПС да осъществи правото си на защита в пълен обем. Жалбоподателят, като собственик на заснетото МПС, не се е възползвал от процесуалните си права по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, да посочи в декларация лицето, което е управлявало МПС към момента на извършване на нарушението. Приложените писмени доказателства по делото не опровергават по никакъв начин констатациите на електронния фиш за налагане на глоба. Съставът на въззивния съд не е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Приетите писмени доказателства установяват факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП – превишение 105 км/ч/ с 3км/ч толеранс/ при максимално допустимата скорост 50 км/ч, съгласно въведеното ограничение с пътен знак В-26, т.е. с 55 км/ч, а оттам и извършването на нарушение, което предвид липсата на надлежна декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, правилно е възложено на административнонаказаното лице. Липсват доказателства, които да оборят установените на фазата на административнонаказателното производство факти – наличие на ограничителни скоростта на движение знаци и превишаване управлението на автомобила на тази скорост.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство. Както правилно е отбелязал в мотивите си въззивният съд, представените по делото доказателства установяват по категоричен начин, че е налице нарушение, заснето с техническото средство. Неоснователно е възражението и по отношение на поддържаните от касатора доводи за неясен издател на електронния фиш, както и че не е ясно и безспорно доказано кой е автомобилът с превишена скорост, т..к. на снимката има и друг автомобил. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения в съдебнато производство, т.к. в хода на производството са събрани поисканите писмени доказателства и правилно въззивният съд е посочил, че при замерването са спазени всички правила на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Събрани са доказателства, че посоченото измерващото средства е годно за използваното предназначение, като са взети предвид техническите характеристики за точност на измерването. Не са налице и липса на реквизити на акта – електронния фиш е издаден по утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи, при което същия отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както правилно е констатирал и въззивния съд. В производството пред въззивната инстанция са обсъдени възраженията и същите не са приети за основателни, като касационната инстанция изцяло възприема изложените мотиви и не намира за необходимо да ги преповтаря. Изложените доводи в касационната жалба имат защитна теза, но същите не са подкрепени с доказателства, които да оборват безспорно установеното нарушение и неговия извършител /макар да е направен опит за допълнителни доказателствени искания, които евентуално е следвало да бъдат заявени във възивното производство./
Въззивният съд е преценил правилно фактите и липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство и като е потвърдил обжалвания електронен фиш, е постановил един правилен съдебен акт, напълно съответстващ на разпоредбите на материалния закон, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 474/29.11.2019 г., постановено по АНД № 1602/2019 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2961882 от 13.08.2019 г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: