№ 22603
гр. **********, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110108400 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
13.12.2024 г., гр. **********
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 8400/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от П. С. С. срещу „МГ“ ООД, като се твърди, че страните се
намирали в трудово правоотношение, което било възникнало на основание Трудов договор
№ 00009/25.09.2023 г., за длъжността „инженер конструктор“, като било уговорено трудово
възнаграждение в размер на 3800,00 лева при 8-часов работен ден, както и 20 дни платен
годишен отпуск. Поддържа, че е постъпил на работа, но на 01.12.2023 г. бил подал молба за
напускане до ответника, като срокът на предизвестието бил месечен, съгласно уговореното в
договора. Навежда доводи, че срокът на предизвестието бил изтичал на 01.01.2024 г., но на
добра воля бил останал да работи при ответника до 22.01.2024 г. Излага съображения, че
ответника не му бил заплатил трудовото възнаграждение за м.12.2023 г., както и полагащото
1
му се за периода 01.01.2024 г. до 15.01.2024 г., както и обезщетение за 5 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2023 г., като сочи, че размера на незаплатеното трудово
възнаграждение бил за сумата от 5700,00 лева, а дължимото обезщетение за неизползван
отпуск бил в размер на 950,00 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми, както и деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
претенциите са допуситми, но неоснователни. Твърди, че страните са сключили Трудов
договор № 00009/25.09.2023 г., за длъжността „инженер конструктор“, като ищецът бил
подал молба на 01.12.2023 г., като поискал трудовия договор да се прекрати по взаимно
съгласие, ако ли не молбата да се счита предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 КТ.
Поддържа, че не е приел молба, поради което трудовият договор бил прекратен със Заповед
№ 00017/01.01.2024 г., която била връчена на ищеца на 05.01.2024 г. по електронна поща,
като в заповедта било посочено, че правоотношението е прекратено считано от 02.01.2024 г.
Навежда доводи, че с оглед прекратяването на трудовия договор на ищеца е начислено
трудово възнаграждение за м.12.2023 г., както и обезщетение за 2 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2023 г. Излага съображения, че след подаването на молбата от ищеца,
последният не се бил явявал на работа, като бил ползвал 5 дни отпуск, поради временна
нетрудоспособност, а в края на м.12.2023 г., не се бил явил да върне предоставени му
чертежи, както и служебен лаптоп, който бил предоставен от работодателя. Твърди, че след
01.01.2024 г., ищецът не бил полагал труд, поради което не му се дължало трудово
възнаграждение, а прекратяването на трудовото правоотношение било регистрирано в НАП,
съобразно законовите изисквания. Поддържа, че ищеца невярно твърдял, че не му е
заплатено трудовото възнаграждение и обезщетението, тъй като същите били начислени, но
той не се бил явил на каса в дружеството, за да получи дължимите суми, като винаги
получавал такива в брой. Сочи, че самият ищец бил признал, че след 01.01.2024 г. бил с
прекратено трудово правоотношение и не бил полагал труд при ответника, поради което не
се дължало трудово възнаграждение. Иска отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално
работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение.
Ищецът следва да установи пълно и главно посочените материално предпоставки, а
ответника следва да установи, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност
три материални предпоставки – 1) да е прекратено трудовото правоотношение; 2)
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години и 3) правото на отпуск да
не е погасено по давност – за отпуските, дължими след 01.08.2010 г.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало на
основание Трудов договор № 00009/25.09.2023 г., за длъжността „инженер конструктор“,
като било уговорено трудово възнаграждение в размер на 3800,00 лева при 8-часов работен
2
ден, както и 20 дни платен годишен отпуск; 2) трудовото правоотношение е било прекратено
с едномесечно предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 КТ, подадено от ищеца до ответника
на 01.01.2023 г., като работодателят е издал Заповед № 00017/01.01.2024 г.
Обявените за безспорни обстоятелства по делото се подкрепят и от представените
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че с оглед
Заповед № 00017/01.01.2024 г. трудовото правоотношение е било прекратено към 02.01.2024
г., а последното брутно трудово възнаграждение на ищеца – за м.12.2024 г. е в размер на
3894,04 лева. Експертът е уточнил, че трудовото възнаграждение е изплатено на лицето в
брой. Уточнено е, че нетното възнаграждение за периода от 01.01.2024 г. до 15.01.2024 г. е в
размер на 1554,55 лева. Вещото лице е посочило, че полагаемото обезщетение за
неизползван отпуск за 2023 г. е за 3 работни дни, което е в общ размер на 633,33 лева, като
същото е включено нетното възнаграждение от 3123,19 лева и е получено в брой.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставени задачи,
като по делото липсват доказателства, че експерта е заинтересован от изхода на правния
спор или е недобросъвестен.
Настоящият съдебен състав намира, че претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение следва да бъде отхвърлена изцяло. От една страна с оглед кредитираното
заключение на ССчЕ се установява, че ищецът е получил дължимото трудово
възнаграждение до момента на прекратяването на трудовото правоотношение. В тази насока
е ирелевантно дали последният е продължил да полага труд след момента на прекратяването
на трудвото правоотношеное – 02.01.2024 г., тъй като след този момент, дори да е полагал
труд, то възнаграждение би се дължало, но на различно основание от заявеното в исковата
молба. С оглед основния принцип на българският граждански процес – за диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът не може да разгледа претенцията на основание различно
от заявеното. Тоест, съдът е длъжен да се произнесе по основанието на претенцията
въведено от ищеца с исковата молба.
На следващо място трябва да се отбележи факта, че трудовото правоотношение има
формално основание за неговото възникване – трудов договор, избор или конкурс. След
прекратяването на трудовото правоотношение не може трудовият договор да се продължи
тацитно (т.е. мълчаливо), доколкото закона изисква писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 КТ.
За пълнота трябва да се изясни, че представена кореподенция между страните, съдът
намира за ирелевантна, тъй като същата не може да обуслови плащане на основание трудово
правоотношение, а както беше посочено евентуално на друго правно основание.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ,
съдът намира, че същото е недължимо за 5 дни, а както е установено в случая за 3 дни.
Въпреки това предвид факта, че това обезщетение е заплатено още преди завеждането на
настоящият спор, съдът намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен в цялост, поради
погасяването на задължението чрез плащане.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага единствено ответникът. Последният е поискал присъждането на
деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 1158,00 лева, представляващи
дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
********************* срещу „МГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, бул.
************“ № 1, за присъждане на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, на
сумата от 5700,00 лева, представляващи трудово възнаграждение по Трудов договор №
00009/25.09.2023 г. за длъжността „инженер конструктор“ за периода от 01.12.2023 г. до
15.01.2024 г., както и за сумата от 950,00 лева, представляващи обезщетени за неизползван
платен годишен отпуск от пет дни за 2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. С. С., ЕГН: ********** да заплати на
„МГ“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 1158,00 лева, представляващи дължимо адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4