№ 4
гр. Перник, 08.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря ДА. Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201689 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 33-00-477 от 25.03.2022г.
(НП), издадено от министъра на културата, с което Храм „Св. Петка”-гр.Б.,
ЕИК по БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., обл.
Перник, пощ. код 2360, представляван от К. С. С. – управляващ и председател
на Църковното настоятелство, за извършени четири административни
нарушения е санкциониран със съответна имуществена санкция както следва:
1. на основание чл.200, ал.1, пр.1-во от Закона за културното
наследство (ЗКН) е наложена имуществена санкция в размер на 16000 лв
(шестнадесет хиляди лева) за неспазване на изискванията на чл. 83, ал.1, т.1,
б. „б” от същия закон;
2. на основание чл. 221а, ал.1 от ЗКН е наложена имуществена
санкция в размер на 6000 лв (шест хиляди лева) за административно
нарушение на чл. 161, ал.1, изр. 1-во от същия закон;
3. на основание чл. 221а, ал.3 от ЗКН е наложена имуществена
санкция в размер на 11000 лв (единадесет хиляди лева) за административно
нарушение на чл. 161, ал.2 от същия закон;
4. на основание чл. 228в, пр. 1-во от ЗКН е наложена имуществена
санкция в размер на 400 лв (четиристотин лева) за административно
нарушение по чл. 193, т.3 от същия закон.
1
Жалбоподателят Храм „Св. Петка”-гр.Б. оспорва нарушенията, като
твърди, че е налице нарушение на материалния закон, излагайки доводи за
несъставомерност на четирите административнонаказателни обвинения.
В хода на съдебното производство санкционираното лице се
представлява от адв. В. Л. от САК, която поддържа жалбата, доразвивайки
доводи за отмяна на НП. Претендира за присъждане на направени по делото
разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) – министъра на културата,
се представлява от главен юрисконсулт И.С., който твърди, че издаденото НП
е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прокомерност
на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в
законоустановения срок и подлежи на разглеждане от Районен съд Перник по
силата на чл. 43, т.3 от НПК, предвид постановеното Определение № 176 от
03.11.2022г. по н.ч.д. № 826/2022г. на ВКС, І-во н.о., поради което е
допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
Съгласно Констативен нотариален акт, издаден по документи, том 2,
номер 150 от 01.06.2016г., вписан в Служба по вписванията-гр. Б., „Църква
Света Петка”, гр. Б., УПИ І, кв. 91 и поземлен имот с идентификатор
06286.501.1202 по КККР на гр. Б. са собственост на Църковното
настоятелство на Храм „Света Петка”, ЕИК по БУЛСТАТ ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. Перник, пощ. код 2360. По
смисъла на ЗКН и съгласно § 10, ал.1 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗКН тя притежава статут на единична архитектурно-
строителна, художествена и археологическа недвижима културна ценност с
категория „национално значение”, който е придобит в годините, както следва:
- с протокол от 03.02.1971г. на Съвета за опазване на паметниците на
културата, одобрен от министъра на културата, е обявена като:
„Средновековна църква „Света Петка”–археологически паметник на
културата с категория „местно значение”;
- със списък от министъра на културата, обнародван в ДВ бр. 41 от
19.05.1992г., за единичен архитектурно-художествен паметник на културата
от национално значение.
През 2019г. с писмо изх. № 33-НН-788 от 25.03.2019г. на министерство
2
на културата (МК) е съгласувано: „Въвеждане в експлоатация на строеж:
„Реконструкция, ремонт и възстановяване на църква „Света Петка”, УПИ І,
кв. 91, поземлен имот с идентификатор 06286.501.1202 по КККР на гр. Б. –
първи етап: „Църква, камбанария и околно пространство”, с инвестиционен
технически проект, одобрен с изх. № 33-НН-788/03.10.206г. на МК.
Със Заповед № РД-19-826/08.07.2019г. на Дирекцията за национален и
строителен контрол е назначена държавна приемателна комисия за строеж:
„Църква камбанария и околно пространство”-първи етап от „Реконструкция,
ремонт и възстановяване на църква „Света Петка” с подобекти: Църква
„Света Петка”, Камбанария, Санитарни възли и Навес”.
След провеждане на процедурите за въвеждане в експлоатация на
извършените дейности по храма, в МК постъпили писма вх. № 33-00-477 от
09.07.2021г. от Общински исторически музей-гр.Б. и с вх. № 7400-1019 от
07.07.2021г. от св. А. А. с изложени обстоятелства за извършени
нерегламентирани строително-монтажни работи в двора на Храм „Света
Петка”- гр. Б.. Във връзка с подадената информация и на основание чл. 192,
ал.1, т.1 от ЗКН, на 06.08.2021г. св. М. С. М.-главен инспектор в Регионален
инспекторат - Югозападен район за планиране при Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство” в министерство на
културата извършил проверка. На място проверяващият установил, че в
дворното пространство на храма е изградена нова едноетажна постройка със
спомагателна функция. Конструкцията е дървена със скатен покрив, покрит с
керемиди, като са извършени изкопни дейности за изливане на
фундаментална плоча и единични фундаменти за анкериране на дървени
колони. Постройката е разположена до отрязано акациево дърво. Установил,
че строително-монтажните работи по изграждането на едноетажната
постройка са извършени без съгласуване и одобряване по реда на чл. 84, ал.1
и 2 от ЗКН, във вр. с изискванията на чл. 83, ал.1, т.1, б.„б” от същия закон, с
което е осъществен фактическия състав на чл. 200, ал.1 от ЗКН. Констатирал,
че изграждането на едноетажната постройка е станало в границите на
единична архитектурно-строителна, художествена и археологическа
недвижима културна ценност с категория „национално значение” без
наблюдение от археолози, с което е осъществен фактическия състав на
нарушение по 221а, ал.3, вр. чл. 161, ал.2 от същия закон. Бил изготвен
констативен протокол от 06.08.2021г. с вх. № 33-00-477 от 17.08.2021г. на
МК.
С писмо изх. № 33-00-477 от 19.08.2021г. на МК, съгласно чл. 193, т.2
и т.3 от ЗКН, св. М. М., поискал съдействие от К. С. С., в качеството му на
управляващ и председател на Църковното настоятелство на Храм „Света
Петка”-гр.Б., за предоставяне в МК, в 5-дневен срок от неговото получаване,
на конкретна информация документация относно извършените строително-
монтажни работи, в това число договор за възлагане на СМР, приемно-
предавателен протокол за извършените СМР и информация за лицата
изпълнили СМР по обекта. Писмото било връчено на 23.08.2021г. на адреса
3
на управление на храма. До изтичането на работния ден на 30.08.2021г.
(първия присъствен ден) изисканите документи не били изпратени в МК.
При тези данни св. М. съставил на 28.10.2021г. срещу Храм „Света
Петка”-гр.Б., представляван от К. С. С. – управляващ и председател на
Църковното настоятелство, акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 31. Предвид предоставените от св. А. Д. А. данни и
снимков материал, че нерегламентираните строително-монтажни работи по
изграждането на едноетажната постройка са реализирани в периода от
11.06.2021г. до 06.07.2021г., актосъставителят приел, че през този времеви
отрязък жалбоподателят е извършил в гр. Б. нарушения по ЗКН, тъй като в
границите на единична архитектурно-строителна, художествена и
археологическа недвижима културна ценност с категория „национално
значение” са извършени строително-монтажни работи по изграждането на
едноетажната постройка без съгласуване и одобряване по реда на чл. 84, ал.1
и 2 от ЗКН, във вр. с изискванията на чл. 83, ал.1, т.1, б.„б” от същия закон, с
което е осъществен фактическия състав на чл. 200, ал.1 от ЗКН, както и че
същите са осъществени без извършване на предварително археологическо
проучване и без наблюдение от археолози, с което е осъществен фактическия
състав на нарушение по 221а, ал.1 от ЗКН и чл. 221а, ал.3, вр. чл. 161, ал.2 от
същия закон. С АУАН били предявени и административнонаказателни
обвинения за отказ от съдействие и за непредставяне на изискани документи,
с което е реализиран състава на чл. 228в, пр. 1-во от ЗКН, във вр. с чл. 193, т.
2 и 3 от същия закон.
При съставянето на акта не присъствал К. С. С., като управляващ и
председател на Църковното настоятелство на жалбоподателя, въпреки че бил
уведомен за това, но документът му бил предявен и връчен срещу разписка на
20.01.2022г. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу
вписаните констатации в акта.
АНО, след като се запознал с материалите по административната
преписка, издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на
30.03.2022г.
От правна страна:
1. По отношение на нарушението по чл. 83, ал.1, т.1, б. „б” от ЗКН,
санкционирано във вр. с чл. 200, ал.1, пр.1-во от същия закон:
В АУАН и НП, при словесното описание на това нарушение, са
посочени ясно и пълно обстоятелствата, относими към елементите от неговия
състав. Отбелязано е, че са извършени строително-монтажните работи по
изграждането на едноетажната постройка в границите на единична
архитектурно-строителна, художествена и археологическа недвижима
културна ценност, с категория „национално значение” – Църквата „Света
Петка”-гр. Б. без съгласуване и одобряване, по реда на чл. 84, ал.1 и 2 от ЗКН,
с което са очертани признаците на нарушението по чл. 83, ал.1, т.1, б. „б” от
ЗКН, което е в съответствие с изискванията на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.
4
57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят, в качеството му на
собственик на поземлен имот с идентификатор 06286.501.1202 по КККР на гр.
Б., в който се намира църквата „Св. Петка”-гр.Б., с извършените строително-
монтажни работи по изграждането на едноетажна постройка е реализирал
инвестиционен проект по смисъла на § 3, т.1 от Допълнителните разпоредби
на Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройство. Ето защо и при ангажирането на
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице АНО
изрично е конкретизирал, че е на основание чл. 200, ал.1, пр.1-во от ЗКН,
която сочи именно за хипотеза на осъществяване на административното
нарушение чрез реализиране на инвестиционен проект в границите на
териториалния обхват на установения режим за опазване на защитена
недвижима културна ценност. Жалбоподателят е извършил намеса в
защитена територия по опазване на културното наследство без предвиденото
съгласуване по реда на чл. 84, ал.1 и ал.2 от ЗКН, поради което е обоснован
извода, че не е спазил изискванията на чл. 83, ал.1, т.1, б. „б”от ЗКН.
Неоснователно пълномощникът на Храм „Света Петка”-гр. Б. се
позовава на представените от него писмени доказателства за териториално-
устройствения статут на поземлен имот с идентификатор 06286.501.1202 по
КККР на гр. Б. и на разположената в неговите граници сграда на църквата
„Света Петка”-гр.Б., правейки възражение, че околното пространство-
поземления имот, в който храма се намира, не попада в охранителната зона на
културната ценност.
Съгласно чл. 79, ал.4 от ЗКН, когато единичната културна ценност
няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за
предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за
охранителна зона–територията, обхващаща непосредствено съседните имоти,
а при улици до 14 метра–и срещулежащите през улицата имоти, както и
уличното пространство между тях. В обнародвания в ДВ бр.41 от 19.05.1992г.
списък на министъра на културата не е определен териториалния обхват на
църквата „Света Петка”-гр.Б. (притежаваща статут на единична
архитектурно-строителна, художествена и археологическа недвижима
културна ценност, с категория „национално значение”, съгласно §10, ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН), поради което и за имота в
който тя е разположена е валидна посочената презумция на чл. 79, ал.4 от
ЗКН, с която жалбоподателят е следвало да съобрази своето поведение преди
да пристъпи към реализиране на инвестиционния проект. Още повече, че на
него му е бил известен установения режим, тъй като в представеното именно
от неговия пълномощник копие на скица № 463/05.11.2012г. е записано, че
издаването на виза за обществена тоалетна в имота на храма подлежи на
съгласуване с МК.
5
Неоснователни са и изложените доводи във връзка с териториално-
устройствения статут на процесния поземлен имот и на църквата, като сграда,
и отразените техни граници в кадастралната карта, предвид направения по-
горе в решението извод, че след като териториалния обхват не е бил опреден
в акта, с който на църквата „Света Петка”-гр.Б. е даден статут на единична
недвижима културна ценност, за нейни граници се смятат границите на
имота, т.е. околното пространство, в което е бил реализиран процесния
инвестиционен проект. Следва да се има и предвид, че границите на поземлен
имот с идентификатор 06286.501.1202 по КККР на гр. Б., в които попада
църквата „Св. Петка”-гр.Б. са ясно очертани в териториално-устройствения
план, като не се спори, че жалбоподателят е знаел териториалния им обхват,
поради което е следвало да съобрази своето поведение при извършването на
строително-монтажните дейности по изграждането на постройката съобразно
изискванията на чл. 83, ал.1, т.1, б. „б” от ЗКН.
Оспорването, че храма не представлява археологически обект с
национално значение, с възражението на пълномощника, че на жалбоподателя
не му е известно съдържанието на посочения в НП протокол от 03.02.1971г.
на Съвета за опазване на паметниците на културата, одобрен от министъра на
културата, с който църквата „Света Петка”-гр.Б. е обявена като
„Средновековна църква „Света Петка”-археологически паметник на
културата с категория „национално значение”, съдът намира за ирелевантно
към процесното нарушение, тъй като същото е за реализиран инвестиционен
проект, без предвиденото съгласуване по реда на чл. 84, ал.1 и ал.2 от ЗКН и
съобразно изискванията на чл. 83, ал.1, т.1, б. „б”от ЗКН, в границите на
териториалния обхват на установен режим за опазване на защитена
недвижима културна ценност, с какъвто статут безспорно е църквата „Света
Петка”-гр.Б. съгласно обнародвания в ДВ бр.41 от 19.05.1992г. списък на
министъра на културата и §10, ал.1 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗКН.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав прие за неоснователни
възраженията за нарушение на материалния закон, тъй като описаното
нарушение е извършено и правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съгласно чл.
200, ал.1, пр.1–во от ЗКН. Посочената разпоредба предвижда имуществена
санкция в размер от 15000 до 30000лв, поради което съдът намира, че
наложената такава от 16000 лв, който размер е близък до минимално
предвидения от закона, е справедлив.
За пълнота на решението настоящият състав счита за необходимо да
отбележи, че в случая не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава от обикновените случаи,
поради което и се солидализира с изложените съображения от АНО в
обжалваното НП, че процесното нарушението не представлява маловажен
случай.
6
Мотивиран от изложеното настоящият състава намира, че на
основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН оспореното НП в тази му част
подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно.
2. По отношение на нарушението по чл. 161, ал.1, изр. 1-во от ЗКН:
Посочената като нарушена разпоредба гласи, че осъществяването на
инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за
които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се
предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни
археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат
засегнати или нарушени археологически обекти. Санкционната норма на чл.
221а, ал.1 от ЗКН предвижда налагането на санкция за лице, което
осъществява инвестиционни проекти в територии по чл. 161, ал.1, изр.1-во
без извършване на предварително археологическо проучване. Анализът на
тези две правни норми обосновава извод, че въведеното задължение, респ.
предвидените санкции касаят субектите (физически или юридически лица),
които фактически са осъществили действия по осъществяване на
инвестиционните проекти. Следователно жалбоподателят, като собственик на
процесния поземлен имот, съгласно констативен нотариален акт, издаден по
документи, том 2, номер 150 от 01.06.2016г., вписан в Служба по
вписванията-гр. Б., е бил длъжен по силата на чл. 161, ал.1 от ЗКН преди
извършване на строителните работи по изграждането на едноетажната
постройка да осигури теренни археологически проучвания, които да бъдат
извършени от компетентните държавни органи. Върху жалбоподателят е
лежала отговорността да докаже, че е осигурил извършването на теренни
археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат
засегнати или нарушени археологически обекти, който релевантен факт е
останал недоказан. Ето защо и нарушаването на установения режим за
опазване на археологическата ценност, предвид извършването на строително-
монтажните работи категорично налага извод за доказано административно
нарушение.
Като неоснователно се приема възражението на защитата, че храма и
пространството около него не представляват археологически обект с
национално значение, с твърдението, че на жалбоподателя не му е известно
съдържанието на посочения в АУАН и в НП протокол от 03.02.1971г. на
Съвета за опазване на паметниците на културата, одобрен от министъра на
културата, с който църквата „Света Петка”-гр.Б. е обявена като
„Средновековна църква „Света Петка”-археологически паметник на
културата с категория „национално значение”, тъй като незнанието не
освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Вярно е, че цитирания протокол не е приложен по преписката, но
следва да се има предвид, че като писмено доказателство по делото е прието
писмо с изх. № 7400-1019 от 09.07.2021г. на директора на Националния
институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), в което
7
хронологически е проследен, чрез посочване на съответните актове до
влизане в сила на ЗКН, на придобития статут на Храм „Св.Петка”- гр. Б. като
недвижима културна ценност по смисъла на съгласно §10, ал.1 от Преходните
и заключителни разпоредби на ЗКН. Не следва да се поставя под каквото и да
е съмнение достоверността на посочената в писмото информация относно
придобития на 03.02.1971г. статут на храма „Св. Петка”-гр. Б., като
археологически паметник на културата, тъй като същото е съставено въз
основа на съхраняваните в НИНКН данни за недвижимите културни ценности
по общини, със съответния обем от информация, сред които и данни за
класификацията им.
С обжалваното НП на основание чл. 221а, ал.1 от ЗКН е наложена
имуществена санкция в размер на 6000 лв., която е в определените в
разпоредбата граници от 5000 до 10000лв. Ето защо съдът намира, че
наложената такава от 6000 лв, който размер е близък до минимално
предвидения от закона, е справедлив.
За пълнота на решението настоящият състав счита за необходимо да
отбележи, че в случая не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава от обикновените случаи,
поради което и се солидализира с изложените съображения от АНО в
обжалваното НП, че процесното нарушението не представлява маловажен
случай.
Мотивиран от изложеното настоящият състава намира, че на
основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН оспореното НП в тази му част
подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно.
3. По отношение на нарушението по чл. 161, ал.2 от ЗКН:
Съгласно чл. 221а, ал.3 от ЗКН, който извършва строителни дейности
без наблюдение от археолози по чл. 161, ал.2 от ЗКН подлежи на
санкциониране, т.е. субект на задължението за осъществяване на строителни
дейности под наблюдение на археолози е извършителят на строителните
дейности - лицето на което е възложено да извършва същите. Самото
извършване на строителни дейности представлява осъществяване на
фактическите действия по изпълнение на строежа и попада в дадената в 163,
ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) дефиниция на понятието
„строител”. В тази връзка строителят има право да изисква от възложителя
да осигури всички необходими разрешения във връзка със строителството,
включително да подсигури наблюдението на археолог, тъй като строителят
носи отговорност за изпълнението на строежа включително и в съответствие
с изискванията на чл. 169, ал.3, т.1 от ЗУТ – строежите се проектират,
изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните
актове за опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите
защитени обекти и на недвижимите културни ценности. В този смисъл съдът
намира, че АНО неправилно е ангажирал отговорността по чл. 221а, ал.3, вр.
чл. 161, ал.2 от ЗКН на Храм „Св. Петка”-гр.Б., тъй като не е доказал, че
8
именно жалбоподателят е реалния изпълнител на извършените строително-
монтажни работи по изграждането на едноетажната постройка, т.е. че е
адресат на задължението по чл. 221а, ал.3, вр. чл. 161, ал.2 от ЗКН.
По изложените доводи съдът намира, че обжалваното НП в тази му
част е постановено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което на основание чл. 63, ал.5, вр. ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
следва да бъде отменено.
4. По отношение на нарушението по чл. 193, т.3 от ЗКН:
Съгласно чл.193, т.3 от ЗКН лицата, спрямо които се извършва
проверка по чл. 192, ал.1, са длъжни да представят исканите от длъжностното
лице документи и доказателства. Неизпълнението на това задължение се
санкционира по чл. 228в от ЗКН. За да може, обаче, лицето да бъда
санкционирано за неизпълнение на задължението си да представи документи
и доказателства, преди всичко то трябва да разполага с такива документи и
доказателства и въпреки това да не ги представи на контролните органи. При
липсата на каквито и да било документи и писмени доказателства няма как
бездействието на проверявания да бъде възприето като нарушение на чл. 193,
т.3, вр. чл. 228в от ЗКН. В случая от материалите по делото не се установява,
че жалбоподателят е разполагал с документи и писмени доказателства за
извършените строително-монтажни работи, в това число договор за възлагане
на СМР, приемно-предавателен протокол за извършените СМР и информация
за лицата изпълнили СМР по обекта, които са били изискани, поради което и
той не е можел да предостави такива на проверяващия. Ето защо и след като
АНО не е доказал съществуването на изисканите документи, то няма как
бездействието на проверявания да бъде възприето за нарушение на
разпоредбата на чл. 193, т.3, вр. чл. 228в от ЗКН.
Мотивиран от изложеното съдът прие, че обжалваното НП в тази му
част е постановено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което на основание чл. 63, ал.5, вр. ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски се дължат както от АНО, така и от
жалбоподателя.
След като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и
вида и количеството на извършената дейност, предвид приключване на
производството в едно съдебно заседание, настоящият състав намира, че
съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната
помощ по отношение на нарушенията в пункт 1 и 2 от НП, в полза на
министерство на културата е дължимо юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от по 80 лева, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, поради което жалбоподателят следва бъде
осъден да заплати такова в общ размер на 160 лв (сто и шестдесет лева).
9
Възражението на АНО за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, съдът намери за
неоснователно В случая стойността на отменена имуществена санкция в
пункт 3 от НП е в размер на 11000 лв, поради което и съгласно чл. 18, ал.2, вр.
чл. 7, ал.2, т.4 (ред. ДВ, бр. 68/2020г.) от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимия минимален
размер на адвокатското възнаграждение е 860 лева, а на отменена
имуществена санкция в пункт 4 е в размер на 400 лв, поради което съгласно
чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от горепосочената наредба дължимия размер за
адвокатския хонорар е в размер на 300 лева, поради което и на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в общ размер на 1160 лв (хиляда сто и
шестдесет лева), която сума е платена предвид представения по делото
договор за правна помощ от 10.10.2022г.
Мотивиран от изложено съдът
РЕШИ:
На основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 33-00-477 от 25.03.2022г., издадено от
министъра на културата, В ЧАСТТА В КОЯТО Храм „Св. Петка”-гр.Б., ЕИК
по БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., обл.
Перник, пощ. код 2360, представляван от К. С. С. – управляващ и председател
на Църковното настоятелство, за долупосочените две административни
нарушения е санкциониран със съответна имуществена санкция както следва:
1. на основание чл.200, ал.1, пр.1-во от Закона за културното
наследство е наложена имуществена санкция в размер на 16000 лв
(шестнадесет хиляди лева) за неспазване на изискванията на чл. 83, ал.1, т.1,
б. „б” от същия закон;
2. на основание чл. 221а, ал.1 от ЗКН е наложена имуществена санкция
в размер на 6000 лв (шест хиляди лева) за административно нарушение на чл.
161, ал.1, изр. 1-во от същия закон.
На основание чл. 63, ал.5, вр. ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 33-00-477 от 25.03.2022г., издадено от
министъра на културата, В ЧАСТТА В КОЯТО Храм „Св. Петка”-гр.Б., ЕИК
по БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., обл.
Перник, пощ. код 2360, представляван от К. С. С. – управляващ и председател
на Църковното настоятелство, за долупосочените две административни
нарушения е санкциониран със съответна имуществена санкция както следва:
1. на основание чл. 221а, ал.3 от ЗКН е наложена имуществена санкция
в размер на 11000 лв (единадесет хиляди лева) за административно
нарушение на чл. 161, ал.2 от същия закон;
2. на основание чл. 228в, пр. 1-во от ЗКН е наложена имуществена
10
санкция в размер на 400 лв (четиристотин лева) за административно
нарушение по чл. 193, т.3 от същия закон.
ОСЪЖДА Храм „Св. Петка”-гр.Б., ЕИК по БУЛСТАТ ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. Перник, пощ. код 2360,
представляван от К. С. С. – управляващ и председател на Църковното
настоятелство да заплати на Министерство на културата с адрес: гр. София,
бул. „Александър Стамболийски” № 17 сумата от160 лв (сто и шестдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Министерство на културата, с адрес: гр. София, бул.
„Александър Стамболийски” № 17, да заплати на Храм „Св. Петка”-гр.Б.,
ЕИК по БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., обл.
Перник, пощ. код 2360, представляван от К. С. С. – управляващ и председател
на Църковното настоятелство сума в размер на 1160 лв (хиляда сто и
шестдесет лева), представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11