№ 5065
гр. С....................... 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110120842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. В. П. срещу „K.“ ЕАД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 300,41 лв. - заплатена без основание сума по нищожен Договор
за потребителски кредит № 2756589 от 11.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 11.04.2024 г. до окончателното плащане (съгласно молба -
уточнение от 08.07.2024 г.).
Ищцата твърди, че е сключила с „K.“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
2756589 от 11.04.2023 г., по силата на който й е предоставена в заем сумата от 4000 лв., със
срок на договора – 24 месеца, ГЛП в размер на 39,35 % и ГПР в размер на 47,28 %, при общо
дължима за връщане сума – 5894,11 лв. Излага доводи, че с чл. 4, ал. 1 от него е поела
задължение да сключи договор за предоставяне на поръчителство с A.T.“ ЕООД и е сключила
такъв в същия ден, като по него е следвало да заплати сумата от 3343,56 лв. Посочва, че по
договора за кредит е заплатила сумата от 4300,41 лв. Релевира възражение за нищожност на
договора за потребителски кредит поради противоречието му на закона – с разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Твърди, че в договора е посочена стойността на ГПР,
но е неясно кои компоненти са включени в него, включително дали таксата за поръчител е
отразена в него, както и е неясен математическият алгоритъм на формиране на ГПР, което
представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че възнаграждението за
поръчителя представлява разход, пряко свързан с договора за кредит и задължително
условие за получаване на сумата по кредита, и невключването на това възнаграждение в
общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
1
Освен това счита, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита,
че договорът за кредит е нищожен и поради накърняване на добрите нрави и конкретно на
принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните
престации. Твърди нищожност и на договора за предоставяне на поръчителство поради
накърняване на добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите и заобикаляне
на задължението на кредитора преди да отпусне кредита да извърши оценка на
платежоспособността на длъжника съгласно чл. 16 ЗПК. Счита, че с възнаграждението за
поръчител се постига и неоснователно обогатяване на кредитора, доколкото с поръчителя са
свързани лица. В заключение сочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен, то
недействителността на договора за кредит води до недействителност и на договора за
поръчителство, поради липса на основание за неговото сключване. Твърди недействителност
на клаузата за възнаградителна лихва с доводи, че същата накърнява добрите нрави, тъй като
размерът й надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва. На тези основания
счита договора за потребителски кредит за недействителен и на основание чл. 23 ЗПК
поддържа, че дължи само чистата стойност на кредита, съответно сумата от 4000 лв., като
разликата над тази сума до заплатената от 4300,41 лв. е недължимо платена – при начална
липса на основание. По тези съображения моли за уважаване на иска и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „K.“
ЕАД, с който оспорва предявения иск. Признава, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 2756589 от 11.04.2023 г. за сумата от 4000 лв., при ГПР в размер на
47,28 % и ГЛП в размер на 39,35 %, че между ищцата и A.T.“ ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 11.04.2023 г., както и че тя е платила задълженията си по
договора за кредит в общ размер на 4300,41 лв. Оспорва в договора за кредит да са
допуснати нарушения по смисъла на чл. 22 ЗПК. Оспорва договорът за предоставяне на
поръчителство с A.T.“ ЕООД да е бил задължително условие за получаване на кредита, като
се позовава на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 3 от договора за кредит и сочи, че ищцата е можела да
избере необезпечен кредит. Поради това ответникът счита, че сумата за поръчителство не е
разход по кредита и не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи, че „K.“ ЕАД не е страна по
договора за предоставяне на поръчителство с A.T.“ ЕООД, както и че това е договор за
поръчка и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по
кредита. Оспорва твърденията, че договорът за кредит е недействителен с оглед размера на
уговорения лихвен процент. Сочи, че сумата за възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство се дължи на A.T.“ ЕООД, поради което ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по иска за връщането на тази сума на ищцата. По тези
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
2
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите доказателства, че на
11.04.2023 г. между М. В. П., като кредитополучател, и „K.“ ЕАД, като кредитодател, е
сключен Договор за потребителски кредит № 2756589 от разстояние, по силата на който
„K.“ ЕАД е предоставило на ищцата сумата от 4000 лв., които последната се е задължила да
върне на 24 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 39,35 %, годишен процент на разходите в размер на 47,28 %, и общ
размер на всички плащания – 5894,11 лв., както и при евентуално договорено обезпечение –
поръчител или банкова гаранция – съгласно Приложение № 1 към договора за потребителски
кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. Безспорно е, че ищцата М. В. П. е усвоила изцяло заемната сума.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „K.“ ЕАД банкова
гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „K.“ ЕАД юридическо лице
(„Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на
заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се
прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението, които са
представени по делото (аналогично раздел III. Кандидатстване за кредит. Обезпечение – т.
12 от ОУ).
В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „K.“
ЕАД, съответно договорът за кредит не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит
без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в
същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие. Съгласно
раздел IV. Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, одобряване на
заявлението, т. 4 от ОУ, в случай, че кредитополучателят предостави обезпечение срокът за
одобрение на заявлението е 24 часа от предоставянето му на „K.“ ЕАД.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 24 месечни вноски, всяка от които включваща главница и
лихва.
Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото Договор за
предоставяне на поръчителство от 11.04.2023 г., ведно с Приложение № 1 към него, че
между М. В. П. и A.T.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „K.“ ЕАД,
въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
3
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение №
1 (чл. 8, ал. 1), а именно 3343,56 лв., платимо на 24 месечни вноски, което възнаграждение е
дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния
план.
За изясняване на спорните по делото факти, по делото е изслушано и прието и
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и обосновано. От
същото се установява, че във връзка с процесния договор за потребителски кредит ищцата е
заплатила чрез терминал и кештерминал в полза на „K.“ ЕАД сумата от 4300,41 лв.
Плащането, съобразно условията на договора, е разпределено по следния начин: погасена
главница в размер на 1194,43 лв., погасена договорна лихва в размер на 1148,29 лв.,
погасено поръчителство в размер на 1957,69 лв. Няма данни за последващи плащания на
част от сумата от „K.“ ЕАД към A.T.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства:
извършено от нея в полза ответника „K.“ ЕАД плащане на парична сума в размер на 300,41
лв.; че същата е заплатена по нищожен Договор за потребителски кредит № 2756589 от
11.04.2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата; получаване от
„K.“ ЕАД на сумата от 300,41 лв.
В тежест на ответника „K.“ ЕАД е да докаже наличието на правно основание за
получаване, респективно за задържане на процесната сума, което предполага да установи
наличието на валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 2756589 от
11.04.2023 г., включително че договорът е сключен в резултат на индивидуално договаряне с
ищцата.
С доклада по делото, приет без оспорване от страните, са обявени по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между ищцата М. В. П. и ответника „K.“ ЕАД на Договор за потребителски
кредит № 2756589 от 11.04.2023 г. от разстояние, по силата на който на ищцата е
предоставен потребителски кредит в размер на сумата от 4000 лв.; предаване на заемната
сума в размер на 4000 лв. от „K.“ ЕАД на ищцата със срок за връщане – 24 месеца; че за
обезпечаване на вземанията по договора за потребителски кредит между ищцата и A.T.“
ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 11.04.2023 г., по силата на
който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „K.“ ЕАД, въз
основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора, срещу
4
възнаграждение в размер на 3343,56 лв., дължимо на падежните дати на всяка вноска по
кредита съгласно погасителния план.
Сключеният между М. В. П. и „K.“ ЕАД договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на
претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) – така задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010
г. по тълк. дело № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС.
Съдът приема, че договорът за кредит е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР от 47,28 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно
5
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
„Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „K.“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един
адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, „K.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е предварително известен на кредитора, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1 - 3 е видно, че ако
кредитополучателят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от „K.“ ЕАД
юридическо лице - поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен
срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи
кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита (което се подкрепя и от уговорката, че при непредоставяне на
обезпечение ще се счита, че заявлението за отпускане на кредит не е одобрено от
ответника). Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока
на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична
сума, от която се нуждае, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Изложеното води до извода, че в
6
случая договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции - възмездността на договора за
предоставяне на поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката
по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и други плащания - чл.
10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Въведеното задължение на кредитополучателя за осигуряване
на поръчителство цели да се заобиколи и забраната на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП, защото със
задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.
На следващо място, въпреки, че всеки един от представените договори - за кредит и
за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за предоставяне на поръчителство на кредитополучателя с одобрено
от кредитодателя юридическо лице - поръчител, сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и от изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство. Не случайно е и това, че договорът за предоставяне на
поръчителство е подписан в деня на сключване на договора за кредит, което създава
значително неравновесие в правата по съглашението между потребителя и търговеца. Тези
уговорки на практика лишават длъжника от избор и възможност за индивидуално
договаряне. Съдът намира, че алтернативното посочване на видовете обезпечения е
единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор
какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор е привиден.
Безспорно кредитополучателят е икономически по - слабата страна по правоотношението, за
когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които да
му се предостави поръчителство от одобрено от кредитодателя лице. Всичко това сочи, че
целта на договора за предоставяне на поръчителство е да създаде за потребителя задължение
за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява за потребителя разход, пряко
свързан с договора за кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и
едновременно с погасителните вноски по кредита, все на кредитодателя, който е овластен да
получава и двете плащания. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „K.“ ЕАД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съответно при
изчисляване на ГПР.
7
В тази връзка е и актуалната практика на СЕС - решение от 13.03.2025 г. по дело
C‑337/23, задължителна за прилагане от настоящия съдебен състав, според която член 3,
букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор
за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от
него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата
на понятието „годишен процент на разходите“ (т. 6). Съгласно т. 7 от същото решение,
член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
Прикривайки даден разход по кредита като не е посочен изрично в договора за
кредит и не е взет предвид при посочване размера на ГПР, кредиторът на практика е въвел в
заблуждение потребителя и същият не е бил наясно за риска, който поема, респективно
цената, която трябва да плати, преди да бъде обвързан от договора.
В случая възнаграждението за поръчител е повече от 80 % от отпуснатия кредит, като
съдът приема, че реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който се включат и
разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, би
надхвърлил многократно 50 %, т. е. приетото в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение (решение №
260628 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на СГС, ІV-Д въззивен състав,
решение № 54 от 09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
състав и др.). Плащането на възнаграждението за поръчителя не е отразено като разход при
формиране на ГПР и този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването
на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС счита, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
8
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК.
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този
смисъл са решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС,
ІІ-А въззивен състав, решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на
СГС, III-Б въззивен състав и др.).
От заключението на ССчЕ се установява, че по процесния договор за кредит ищцата е
заплатила в полза само на ответника „K.“ ЕАД сумата от 4300,41 лв. Доколкото съдът прие,
че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушение на закона – чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, то на основание чл. 23 ЗПК ищцата дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита – 4000 лв. По делото е доказан фактът на
плащане допълнително на сумата в размер на 300,41 лв. от страна на ищцата в полза на
ответника, като последният не е доказал наличието на основание за задържане на сумата,
платена по нищожния договор за потребителски кредит. Тази сума е заплатена при липса на
основание за това, като предвид, че същата е постъпила в патримониума на ответника,
именно той дължи връщането й, като без значение са вътрешните отношения между „K.“
ЕАД и A.T.“ ЕООД, поради което осъдителният иск е основателен в пълния му предявен
размер за сумата от 300,41 лв. и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за главница, следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2024 г. до окончателното
плащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в размер на 65 лв. – държавна такса, които следва да й се присъдят.
От процесуалния представител на ищцата се претендира и адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в
размер на 480 лв. с ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.04.2024 г.
Ответникът своевременно е оспорил факта, че са налице предпоставките на
посочената разпоредба за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. предвижда, че в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер, не по - нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 (Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и
осъжда другата страна да го заплати.
В случая са претендирани разноски за осъществена безплатна правна помощ при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което е представен договор за правна защита и
съдействие от 05.04.2024 г. Ответникът е оспорил, че ищцата е материално затруднено лице.
Съгласно формираната трайна практика на ВКС - определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.
9
гр. д. № 2266/2016 г. по описа на ВКС, I г. о., определение № 400 от 15.10.2020 г. по ч. т. д. №
1826/2020 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 253 от 19.06.2020 г. по ч. гр. д. №
1154/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., преценката за наличие на материална затрудненост
при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото. При липса на
спор между страните достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл.
38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на
представляваната страна или нейният процесуален представител, ако такъв договор не е
представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва
да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да
оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи тежестта да
установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Посочената
практика е възприета и в определение № 50050 от 21.03.2023 г. по т. д. № 2662/2021 г. по
описа на ВКС, II т. о., с което е прието, че когато по делото са налични доказателства,
изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респективно установяващи,
че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в
задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение
от другата страна в тази насока.
В случая във връзка с оспорването на факта, че ищцата е материално затруднено
лице, съдът е издал на ответника на 27.01.2025 г. съдебно удостоверение, което да му
послужи пред НАП за снабдяване с информация относно осигурителния доход на ищцата за
периода 01.12.2023 г. – 30.04.2024 г. Това удостоверение е приложено в кориците на делото
почти месец преди датата на съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване и
ответникът е имал достатъчно време да се снабди с него, поради което в същото заседание
съдът е оставил без уважение искането за допълнителен срок за представяне на
информацията във връзка с издаденото съдебно удостоверение. Предвид процесуалното
поведение на ответника и липсата на доказателства относно имуществото на ищцата, съдът
приема, че не са ангажирани надлежни доказателства, които да установят, че не са налице
предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение за безплатна
правна помощ в полза на процесуалния представител на ищцата, съответно такова е
дължимо предвид уважаването на иска.
С оглед изложеното и съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22, вида и обема на осъществената правна защита в производството, фактическата и
правната сложност на спора, положения труд и времето, отделено за подготовка на делото,
съдът приема, че на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, което удовлетворява критериите за
справедливост и разумност на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 300 лв. – депозит за вещо лице по съдебно –
10
счетоводната експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „K.“ ЕАД, ЕИК 1......, със седалище и адрес на управление: гр.
С....................... район Т.............“, бул. „В.....“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б...“, да
заплати на М. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С....................... ж. к. „Н.....“, бл. 458, вх. В,
ет. 3, ап. 33, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 300,41 лв. – недължимо
заплатена сума за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство по Договор за
потребителски кредит № 2756589 от 11.04.2023 г., сключен между М. В. П. и „K.“ ЕАД,
вземанията по който са обезпечени с Договор за предоставяне на поръчителство от
11.04.2023 г., сключен между М. В. П. и A.T.“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 11.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „K.“ ЕАД, ЕИК 1......, със седалище и адрес на управление: гр.
С....................... район Т.............“, бул. „В.....“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б...“, да
заплати на М. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С....................... ж. к. „Н.....“, бл. 458, вх. В,
ет. 3, ап. 33, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 65 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „K.“ ЕАД, ЕИК 1......, със седалище и адрес на управление: гр.
С....................... район Т.............“, бул. „В.....“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б...“, да
заплати на адвокат А. З. Д. от САК, личен номер **********, със съдебен адрес: гр.
С....................... ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв., сумата от 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ищцата М. В. П., ЕГН **********, в хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА „K.“ ЕАД, ЕИК 1......, със седалище и адрес на управление: гр.
С....................... район Т.............“, бул. „В.....“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б...“, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 300 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11