Р Е Ш Е Н И
Е
№…..
Гр. Враца,
04.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
като разгледа гр.д. № 4850 по
описа на съда за 2019 г., намери следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК
Подадена е
молба с вх . № 3607/24.02.2020 г. от Д.Т.М. чрез адв. С.Г. за допълване на
решение № 90/12.02.2020 г., постановено по гр. дело № 4850/2019 г. по описа на
РС Враца. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за
присъждане на законна лихва върху присъдената сума по иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, считано от момента на предявяване на исковата молба
в съда – 05.12.2019 г. до окончателното изплащане на присъдената сума.
В срока по
чл. 250, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по така депозираната
молба.
Съдът, като съобрази изложеното, намира:
С решение №
90/12.02.2020 г., постановено по гр. дело № 4850/2019 г. по описа на РС Враца,
съдът е осъдил на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ Общинско предприятие „Социални дейности” гр. Враца, ул. „Стоян Заимов“ № 1
да заплати на Д.Т.М., ЕГН ********** сумата от 1165,37 лв. /хиляда сто шестдесет и пет лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща размера на
брутното трудово възнаграждение за периода 15.10.2019 г. до 29.01.2020 г., в
който ищецът е останал без работа след
уволнението.
Присъждането
на законна лихва върху уважения иск от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата не е отделен иск, а е законна последица от
уважаването на исковата претенция.
Същата няма характеристиките на отделно предявен иск с посочена сума и
период. Действително обаче съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за
дължимостта на законната лихва по отношение на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ
във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.
Допълване на
постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен
предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един
от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет
на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва
– Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д.
№1625/2009 г. на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г. по ч.
гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о../. Налага
се извод, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на
съда, а не мотивите на съдебния акт - Решение
№ 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК.
Една
от абсолютните положителни предпоставки, за да бъде уважено искането за
допълване на съдебния акт, е съдът да е пропуснал да се произнесе по направено от страната искане. В случая в
депозираната исковата молба действително се съдържа искане за присъждане и на
законната лихва върху претендираната главница.
Искането за допълване се явява основателно
и следва да бъде уважено.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение №
90/12.02.2020 г., постановено по гр. дело № 4850/2019 г. по описа на РС Враца,
както следва:
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Социални дейности” гр. Враца, ул. „Стоян Заимов“ № 1 да заплати на
Д.Т.М., ЕГН ********** законната лихва
върху сумата от 1165,37 лв. /хиляда
сто шестдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща размера на брутното трудово възнаграждение за периода 15.10.2019
г. до 29.01.2020 г., в който ищецът е останал без работа след уволнението, считано от 05.12.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл. 250, ал. 3 ГПК решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: