РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пловдив 19.11.2015 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ППЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети наказателен състав, на открито съдебно заседание на 19.10.2015г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО БЕЛЕВ
ВАСИЛ ГАТОВ
при секретар: Стефка Тошева
и с участието на прокурор: Урбалов
като разгледа докладваното от
съдията Христо Белев ВНОХД№423 по описа за 2015 год., приема за установено следното:
С
присъда№70/26.08.2015г. по НОХД№1265/2015г., Окръжен съд-П. е ПРИЗНАЛ подсъдимия Я.С.Й. за ВИНОВЕН в това, че на
11.12.2014 г. в гр. .П. умишлено е умъртвил Т.С. Й., като
убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена
жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т. 6, пр.2 и 3, вр. чл.
115, вр. чл. 58А, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 57 ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1, от НК,
вр. чл. 373, ал. 2 от НПК го е ОСЪДИЛ
на ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ПОСТАНОВЕНО
е на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е ПРИСПАДНАТО при изпълнение на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА времето, през което подс.Й.
е бил задържан, считано от 11.12.2014 г.
до влизане на присъдата в сила, като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ОСЪДЕН
е подсъдимия Я.Й.
да ЗАПЛАТИ, както следва:
-на С.Е.К. *** сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението
по чл. 116 от НК, ведно със законната лихва от 11.12.2014 г. до окончателното
им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 4500 лв./четири
хиляди и петстотин лева/, като е ОТХВЪРЛЕН
иска в частта до пълния предявен размер от 200 000 лв., като недоказан.
-на Р.С.К. *** сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението
по чл. 116 от НК, ведно със законната лихва от 11.12.2014 г. до окончателното
им изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН
иска в частта до пълния предявен размер от 200 000 лв., като недоказан.
-на А.Я.Й. ЕГН **********
и С.Я.Й. ЕГН **********, и двамата от гр. П. сумата от по 200 000 лв.
/двеста хиляди лева/ за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 от НК, ведно със законната
лихва от 11.12.2014 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪДЕН
е на основание чл. 189 ал. 3 НПК подс. Й. да
ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на Съдебната власт, по сметка на ПОС сумата от 30 лв., разноски по
делото; ДТ върху уважения размер на гражданските искове - 28 000 лв.,
както и по сметка на ОД на МВР гр. П. сумата от 2205.60 лв., разноски.
За
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА е ПОСТАНОВЕНО:
-запечатан хартиен плик,
съдържащ сравнителен материал; отвертка; метален предмет – от корозирал метал;
брадва с дървен сап; яке сиво на цвят, шушляково с качулка; нож с пластмасова
дръжка, синя на цвят; макетен нож със зелена дръжка; 2 бр. марлени тампони,
обозначени, като обект 4; дънкови
панталони, сини на цвят; фланела, жилетка, блуза, сутиен, чорапи, дамски
пликчета, 3 бр. запечатани хартиени пликове, приложени по делото-да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в сила.
Присъдата е атакувана с
въззивна жалба от адв.Х.-защитник на подс.Я.Й. с искане за преквалификация на
престъплението в по-леко наказуемо такова- по чл.115 НК и намаляване на
наказанието.
Прокурорът пледира за
потвърждаване на присъдата.
Частните обвинители
считат, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд предвид
доказателствата, становищата на страните и след като съгласно чл.314 НПК
провери правилността на атакуваната присъда, приема за установено следното:
Делото е протекло по реда
на глава№27-НПК.
От фактическа страна е
прието, че
подсъдимият Я.Й.
и пострадалата Т. Й. били женени от 2012 г., като от брака си имат две
малолетни деца- А., роден на *** г., и С., родена на *** г.
Двамата
заминали за Г., където Й. започнал работа. Изпитвал силна ревност към своята съпругата и си
внушил, че има извънбрачна връзка.
Подсъдимият
употребявал алкохол и наркотични вещества /марихуана/ периодично, като след
употребата им неоснователната му ревност се засилвала.
В началото на ноември 2014 г. Т. Й. заедно с двете си деца
се прибрала в България, като заживяла в семейното жилище, находящо се в град П.,
ул.Б. №24.
В началото на месец декември 2014 г. в България се завърнал
и подс. Й., който отново започнал да си внушава, че пострадалата му изневерява,
като почти ежедневно започнал да й нанася побои, за да я принуди да си признае.
Тя отричала да има извънбрачна връзка, но той не й вярвал. На 10.12.2014г.
около 17.00-18.00 часа, докато малолетните му деца били извън къщата,
подсъдимият заключил вратата на стаята, която обитавал със семейството си, и
започнал да нанася побой на съпругата си, като я карал да признае, че му
изневерява. Пострадалата силно започнала да вика от болка и да плаче. В това
време майка му- св. С.Й. се върнала и чула виковете на снаха си. Извикала на
сина си да отключи входната врата, но той не го направил и св. Й. се обадила в
полицията, за да сигнализира за случващото се. Пристигнали полицейски служители
от VI РУП гр. П., но пострадалата Т. Й. се страхувала много от съпруга си и им
казала, че всичко е наред, след което полицаите си тръгнали.
Сутринта
на 11.12.2014г., Т. Й. излязла от къщи с двете деца, докато подсъдимият спял, и
отишла в дома на лелята на последния.
Към 11.30 - 11.40 часа, св. С.Й. събудила сина си и го
попитала къде са жена му и децата, а той ядосано й наредил да отиде да му купи кафе. Отишъл до жилището
на леля си, като разпоредил на съпругата си да се прибере с него в дома им,
което станало факт.
На същата дата, към 12.00 часа, подсъдимият казал на
пострадалата, че е много ядосан, тъй като тя го оставила да спи и излязла навън
с децата, без да му каже къде отива. Пред вратата на къщата Й. срещнал майка си-
С.Й., която видяла, че е ядосан и поискала да влезе вътре, тъй като снаха й
изглеждала много уплашена. Подсъдимият взел кафето, което майка му носела, и я
изгонил навън. Решил да заплаши съпругата си с брадва, за да признае, че му изневерява.
Още, преди да отиде до дома на леля си и да вземе пострадалата от там, подс. Й.
взел от двора на къщата и оставил в обитаваната от семейството стая брадвата,
която била с дървена дръжка с дължина 94.5 см, с метално дъговидно извито
острие с дължина по ръба на острието 16 см.
Подсъдимият влязъл в стаята на първия етаж заедно с
пострадалата и заключил вратата. Обвинил съпругата си, че му изневерява, като
настоявал да му каже кой е мъжът, с когото има връзка. Тъй като пострадалата
отричала да има извънбрачна връзка, започнал да я скубе за косата и я ударил
силно с юмрук по лицето, като ударът попаднал в областта на лявото око на Т. Й..
Тя започнала да вика от болка, а св. С.Й., която била пред заключената врата,
се изплашила от случващото се и отишла в VI РУП гр. П., за да сигнализира за инцидента. През
прозореца видяла, че брадвата е вътре в
стаята, и се изплашила, че с нея синът й може да умъртви пострадалата.
В VI РУП гр. П. св.Й. била
насочена да се обади за възникналия скандал на тел.112 и тя се върнала обратно
на ул. Б. № 24, като по пътя се обадила на посочения номер и съобщила за
случващото се.
По същото време, около 12.20-12.50 часа, подсъдимият
продължавал да настоява съпругата му да признае с кое лице има извънбрачна
връзка. С описаната брадва, нанесъл на Т. Й. с острието на брадвата 3 леки
удара в областта на гръдния кош отляво и отдясно, както и в дясното подребрие.
При нанасянето на ударите подсъдимият и пострадалата първоначално били
изправени един срещу друг, но веднага след това пострадалата седнала на земята
до кухненския шкаф в стаята. Ядосан, че съпругата му не признава да му е
изневерявала, взел решение да я умъртви, за да я накаже, тъй като бил убеден,
че има извънбрачна връзка. Замахнал силно с острието на брадвата към главата на
Т. Й., но тя вдигнала дясната си ръка пред главата си, за да се защити, и
ударът попаднал върху гръбната повърхност на дланта на дясната й ръка. Веднага
след това нанесъл два силни удара с острието на брадвата в теменната област на
главата на пострадалата, която викала за помощ и го молела да спре. След тези
удари Т. Й. паднала на лявата си страна, като открила дясната страна на главата
и шията си. Тогава подсъдимият от
изправено положение нанесъл със замах общо четири силни удара с острието на
брадвата по дясната шийна област и по дясната половина на главата на пострадалата.
Първият удар попаднал в областта на шията, непосредствено под ъгъла на долната
челюст отдясно, а останалите три удара попаднали в дясната й тилна област.
Св. С.Й., чувайки виковете на пострадалата, се опитала
безуспешно да разбие със стол стъклото на заключената входна врата на къщата и
да влезе вътре.
По подадения от свидетелката сигнал на тел. 112, около
12.50 часа пристигнали полицейските служители от VI РУП гр.П.- Х.В. Н.И.. Виждайки през прозореца
пристигащите полицейски служители,
подсъдимия оставил брадвата, отключил входната врата, протегнал си
ръцете към полицаите и им казал да го арестуват. Св. В. влязъл в стаята и
видял, че пострадалата е в безпомощно състояние, а на земята около нея има
кръв. Полицаите се обадили на ЦСМП, а подс. Й. бил задържан.
Т. Й. била откарана с линейка в УМБАЛ „Св. Георги" гр.
П., но въпреки проведената реанимация, в 13.45 часа на 11.12.2014 г., починала.
От
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на трупа на Т. Й. е видно,
че при извършеното изследване са установени множество травматични наранявания.
В областта
на главата и на шията отдясно са били нанесени не по- малко от шест удара с
острата част на брадва или друг подобен предмет, който може да причини посечни наранявания.
Ударите са нанесени със значителна кинетична енергия /жива сила на ударите/ и в
различни направления, като някои от тях са насложени в една и съща анатомична
област и се припокриват или пресичат. Като е възможно нанесените удари с
брадвата да са повече от посочените 6 броя удари.
Отделно посечно нараняване е било нанесено по гръбната
повърхност на дланта на дясната ръка, което също е причинено със значителна
сила на удара, тъй като са посечени и по-дълбоко разположени костно-сухожилни
структури. По своето разположение и характеристика, това посечно нараняване би
могло да се приеме като „защитно нараняване", т.е. получено при вдигната
ръка за предпазване на главата от нанасянето на удари с брадвата.
Според вещото лице, може да се допусне, че и установените
ивичести охлузвания и уплътнявания на кожата по гръдния кош- отдясно и отляво,
както и това по предната коремна стена в областта на дясното подребрие, е
възможно да са получени при по-слаби удари със същото захабено острие на
брадвата,които да са нанесени през дрехите.
Кръвонасядането на клепачите на лявото око и двете
разкъсно-контузни рани по горния клепач на същото око са причинени от удар с
или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени при нанесен побой,
предхождащ непосредствено нанесените удари с брадвата по главата.
Установените множествени кръвонасядания по дясната раменна
област, по дясната мишница и предмишница, по дясната седалищна област, по
левият горен крайник, по двете бедра и подбедрици, както и охлузванията по
лявата подбедрица също са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет. Тези кръвонасядания са с различен цвят /от синкаво-зеленикав, през
кафеникав до жълто-зелен/, което означава, че имат различна давност и са причинени
на различни етапи, през няколко дни, в периода преди настъпването на смъртта.
Причината
за смъртта на Т. Й. са нанесените посечни наранявания на главата, довели до
изключително тежка черепно-мозъчна травма и остра кръвозагуба.
Иззетата като веществено доказателство брадва
е годно средство за причиняването на всички описани посечни наранявания.
Масивната и тежка метална част дава възможност за получаване на по-голяма
кинетична енергия при замахването и нанасянето на ударите.
Назначенана
на ДП тройна СМЕ също посочва, че смъртта на Т. Й. е настъпила в резултат от
нанесените посечни наранявания на главата, които са довели до тежка черепно-мозъчна
травма и остра кръвозагуба.
Според експертите, с оглед на материалите по делото и на
приложената медицинска документация, Т. Й. е била подложена на системен тормоз
и периодичен побой в продължение на около една седмица. Тези побои са били
извършвани с ръце, с крака и с желязна пръчка за печката, на голяма площ от
горните и долни крайници, по дясната раменна и седалищната области, както и по
лицето. Това е довело до силни и продължителни болезнени изживявания.
На 11.12.2014г., смъртта на пострадалата не е настъпила
веднага, живяла е 45 минути, през което време е дишала и е аспирирала кръв в
дихателните пътища, с извод, че смъртта на Т. Й. е настъпила по особено
мъчителен за нея начин.
От изготвената по делото СМЕ на веществени доказателства е
видно, че кръвната група на пострадалата Й. е АВ/0/, като по иззетите при
огледа на местопроизшествие и предадените доброволно веществени доказателства -
брадва, 2 бр. проби от кафеникаво-червена течност, сиво шушлеково яке, син
спортен панталон от дънков плат, сива плетена жилетка, разкъсана блуза с дълъг
ръкав на сиво-бяло райе, синьо-черен сутиен и черно-бели дамски пликчета, има
кръв, която е човешка. Кръвната група на човешката кръв по посочените
веществени доказателства е АВ/0/ и може да произхожда от Т. Й., която е АВ/0/,
както и от всяко друго лице с тази кръвна група. В основата на металната част
на иззетата брадва на мястото на захващането и към дървения сап са намерени
заплетени сноп от влакна с червен цвят, които според вещото лице представляват
човешки косми от глава и същите са сходни по морфологически характеристики с
иззетите като сравнителен материал косми от главата на Т. Й. и могат да бъдат
от нея.
При огледа на местопроизшествие, извършен на 11.12.2014 г.,
в помещението, обитавано от семейството на подсъдимия, непосредствено след
входната врата на пода са намерени и иззети сноп влакна с червен цвят. Според
експертите те представляват човешки косми от глава и същите са сходни по
морфологически характеристики с иззетите като сравнителен материал косми от
главата на Т. Й. и могат да бъдат от нея.
Съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза на подс. Й. установява, че същият е психично здрав.
По време на извършване на престъплението и след това е бил със запазена
психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Може да участва пълноценно в досъдебното и съдебно
производство като възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и
обстоятелствата по делото и дава достоверни обяснения по тях, ако има желание
за това.
Горната
фактическа обстановка е приета въз основа самопризнанията на подсъдимия, като достоверността на заявеното от него
се оценява на общо основание, в светлината на
показанията
от ДП на свидетелите- И., В., Й., Д., Д., К. и К., СМЕ, писмените доказателства
и доказателствени средства.
Настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с действията на подсъдимия
върху пострадалата, респ., с причинената й тежка черепно-мозъчна травма и острата
кръвозагуба.
Предходната
инстанция е извършила изискуемия се анализ и е дала
дължимата юридическа оценка на съдържимите се във визираните доказателствени
средства, фактически данни. Окръжният съд е развил подробно
събитийността, подложил е на пространен и обстоен анализ поведението на
подсъдимия касаещо инкриминираните събития
на 11.12.2014г. и предхождащите
ги, детайлно ги е обсъдил. Изводите и заключенията относно
правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения
материал, на който се основава мисловно-аналитичния анализ на съда. Приложена е формалната логика и е отговорено защо се възприема изпълнителното деяние на престъплението за осъществено, споделящо се и от въззивната инстанция.
ПОС е
коментирал изготвените две комплексни съдебнопсихиатрични и психологични
експертизи, изследвали подсъдимия.
Тази на в.л. Ц.,П. и Д., изразява съмнение за психично
заболяване-ревностова параноя, като не може да даде еднозначен отговор дали е
разбирал свойството и значението на извършеното и могъл ли е да ръководи
постъпките си към инкриминираното време. Според експертите към онзи момент е
необходимо настаняване на Й. ***, за наблюдение и диагностично уточняване. В
условията именно на това лечебно заведение е изготвена повторната КСППЕ от
експертите- Н.,Г. и В.. Те са категорични, че Й. не страда от психично
разстройство в тесния или широкия смисъл на това понятие, психично здрав е,
разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Правилно ПОС е приел, че не е налице противоречие между двете
експертизи, тъй като първата не е дала ясен и еднозначен отговор, а изразява
съмнение, докато втората, след клинични изследвания и настаняване на СПБЛЛС-Л.
е категорична, а и надгражда първата. В интервюто си пред психиатрите-Н.,Г. и
психолога В., обяснява “консулта и хоспитализацията му в ЦПЗ-П. като опит да заблуди
медицинския персонал в психиатричното отделение, с цел да избегне наказанието“.
Към
момента на инкриминираното деяние, е бил със запазени умствени и волеви способности,
преценяващ
и ръководещ
постъпките си, като действията му реципрират
на подредено
поведение.
ПО
ЖАЛБАТА на подс.Й.. СЪЩАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА:
ПО
ПРАВОТО:
Съобразно Решение №
7/1982 г. по н. д. № 62/81г ОСНК, ВКС,
"особено мъчителният начин на убийство трябва да се преценява с оглед броя
и начина на нанесените удари, причинените болки и страдания на пострадалия,
вследствие на което той изживява тежки предсмъртни мъки".
Експертите
заключават, че смъртта на Т. Й. е настъпила по особено мъчителен за нея начин,
защото по време на нападението с брадвата е разбрала за непосредствено
застрашаващата я голяма опасност, като се е опитала да се бори за живота си и
да се предпазва, доколкото може.
Многобройността на ударите в жизненоважни
части на тялото и главата на
пострадалата, множествеността на нараняванията, релевира нагласа у подсъдимия, потърпевшата да изживее такива именно болки и
той е съзнавал тази квалифицираща предпоставка. Не е настъпила
моментална смърт, като жертвата е
била в съзнание, изпитала е приживе предсмъртни болки и страдания от раните,
придружени с ужас от неминуемия смъртен изход. Т.е., изживявала е предсмъртни мъки и изпитвала значителни по интензитет и сила страдания. Осъзнавала е невъзможността да се отбранява и
да избегне идващата смърт, а тя е настъпила приблизително
45 минути след извикване на кола от ЦСМП, през което време е вдишвала кръвта си и бавно се е
задушавала. През този период,
пострадалата е търпяла силни предсмъртни мъки, портретиращо реализираното
престъпление с квалифициращия признак-“особено мъчителен начин“ за убития.
Случилото се на на 11.12.2014г. има и предистория, защото е налице
едно повтарящо се поведение на
подсъдимия на жестоко и унизително отношение към неговата съпруга. Отразените в проколола за оглед на трупа
множество кръвонасядания с различни оттенъци са индиция, че системно са нанасяни побои от Й. срямо потърпевшата
и то в продължителен период от време. Непосредствено преди
инкриминираното деяние, вещите лица сочат една седмица.
Протоколът за оглед на трупа на пострадалата и
приложените снимки, отразяват визуално състоянието й. На 11.12.2014г., Й. е започнал своята наказателна акция чрез удари с ръце
и крака. Опитите на Т. Й. да се предпази с ръце и молбите на жертвата не са довели до преустановяване дейността на дееца, напротив, агресията му е
ескалирала, защато са последвали по-леки удари с брадва по тялото-в областта на
гръдния кош, докато в един момент са нанесени най-малко шест силни удара с острието на брадвата към главата на Т. Й., т.е., с голяма кинетична енергия. Поведението на
подсъдимия по време на извършване на деянието е индиция за отмъстителност, свирепост и ярост по отношение на пострадалата намираща се в състояние, в което само е инкасирала удари.
Както сочи Р№221/28.05.1985г. на
ВКС-„особената жестокост като качество на дееца трябва да се оценява от
отношението му към пострадалия”. Подсъдимия е съзнавал какво върши, желаел е да
причини смъртта на жертвата именно по начина, по който е процедирал. Пласирането на множество удари с голям
интензитет и упоритост, са все действия доказващи целта и маниера
на действие. В пълна степен подс.Й. е
дал воля на своя егоцентризъм и несъобразяване с неприкосновеността на
личността. След нанасяне на удари с ръце и крака е продължил чрез такива с
брадвата. Не са го омилостивили опитите на пострадалата да се предпази. Проявено е хладнокръвие, безразличие към виковете и стенанията на пострадалата,
демонстрирана е продължаваща и безпричинна ревност спрямо нея. Ударите са били нанесени
с ожесточение и
коравосърдечност от страна на подс.Й., правно очертаващо деянието като осъществено с „особена жестокост“.
Включени в обхвата
на съдебната оценка, тези данни водят до извод, че подс.Й. е осъществил състава на престъплението
по чл. 116, ал.1, т.6, предл. 2 и 3 във вр. с чл. 115 от НК.
Действал
е с пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал, че използвайки брадва и нанасяйки с нея силни удари по главата на
пострадалата, където се намират жизненоважни центрове, ще настъпят обществено опасни последици- нейната смърт, но е искал
настъпването на този резултат. Не е случайна репликата му-по-добре да е мъртва“.
Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението са-болезнена
ревност.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.38а ал.2 НК, наказанието "доживотен затвор" се
налага само на лица, извършили изключително тежко престъпление, като преценката
за това се прави с оглед наличните данни за деянието и неговия автор,
разкриващи особена степен на обществена опасност и морална укоримост,
значително надхвърляща тези на останалите случаи. Както
се посочи, наказанието "доживотен затвор" съобразно чл.38а ал.2 НК се
свързва с наличието на извършено изключително тежко престъпление, респ., с
невъзможността на другите по вид наказания да превъзпитат подсъдимия, т.е.,
налага се преимуществено за постигането на общата, а не на специалната
превенция и изолиране на общественоопасната личност от обществото. Данните за
личността на дееца- чисто съдебно минало и млада възраст не могат да бъдат
доминантни. В
емоционален план, Й. е раздразнителен и импулсивен…с усещане за собствена уникалност в
раферентната си група и често чувство за безнаказаност на постъпките си….. Злоупотребява с алкохол и освен
веселостта му става бързо раздразнителен, често конфликтен и агресивен, т.е., с
високи стойности на скалата на телесната агресия- видно от комплексната
СППЕ/вж.том№2 л.68/. Данните, че от 17
годишен започва да употребява канабис, злоупотребява и с
алкохол, коментирани
във взаимовръзка с облика на неправомерното посегателство и с настъпването на
общественоопасните последици, илюстрира психологическите и индивидуални
качества на дееца, олицетворяващи го като личност с висока степен на обществена
опасност. И
още, жертвата е била подложена на непрекъснат физически и психически тормоз от
подсъдимия в продължителен период от време. Наслагването на броя на
квалифициращите признаци от състава, завишават степента на обществената
опасност на деянието, което едновременно е извършено с особена жестокост и по
особено мъчителен за убитата начин. Това, което е причинено като резултат, многократно надхвърля необходимото
за причиняване на смъртта на пострадалата. Деянието е било продължително в темпорално отношение, налице е изключителен интензитет на
насилието. Вложената упоритост при
умъртвяването на жертвата- множеството нанесени
й удари с ръце, крака и брадва, последната с дървена дръжка с дължина 94.5 см., с
метално острие с дължина-16 см., потвърждават висока обществена опасност на
дееца. Чрез смъртта на пострадалата, която е млад човек, наскоро навършила 21 години, с
две деца-на една година и пет месеца и на пет месеца, те завинаги се лишават от
обгрижване и подкрепата й. В тази връзка, предпоставките за налагане на коментираното наказание са налице и се
формира убеждение за извънмерност на стореното, съответстващо на
критериите по чл. 38а, ал.2 от НК.
ИСКАНЕТО ВЪВ ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
В рамките на вярно
индивидуализираните обстоятелства релативни към определяне на наказанието, ПОС
правилно го е индивидуализирал-доживотен затвор, който след редукцията е
фиксирал на 23 години лишаване от свобода. Обсъдена е спецификата на
инкриминираното престъпление и на фона на високата степен на обществена
опасност са съобразени всички важни за индивидуализацията на наказанието щрихи,
без да влиза в противоречие с принципа за индивидуализация на наказателната
репресия. Не е налице очевидно несъответствие между обема наказателна принуда и
обществената опасност на деянието, дееца, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Не са пренебрегнати позитивни и значими в полза на
молителя данни, за да се счете, че наказанието е несправедливо.
Приобщената характеристика на л.174
том№2-ДП е схематична и не дава
вярна представа за личността на
дееца. СППЕ-л.71 от том№2-ДП сочи, че Й. изразява по-скоро формално съжаление и
разкаяние за стореното, като се самообвинява по един доста елементарен начин,
прехвърляйки отговорността за действията си върху жертвата.
Съгласно т.7 на тълкувателно решение на
ОСНК № 1/6.04.2009г., „при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.
373, ал. 2 НПК, признанието по чл.371, т.2 НПК не следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител".
По отношение на подсъдимия заетата процесуална позиция на ДП се изчерпва с
това, че в протокол за разпит на л.62 том№1-ДП е заявил, че няма да се
произнася по въпроса за вината и се е възползвал от правото да не дава
обяснения, т.е., не може да се
приеме, че е налице
съществено съдействие за разкриване на обективната истина. На тази база, неговия процесуален принос при установяване на
обективната истина не може да бъде специално премиран и това е оценката на
действителната му стойност
В този контекст, отмереното
наказание е точен еквивалент между конкретното престъпление и съответното му
възмездие. То не е диспропорционално, напротив, достатъчно премерен фактор ще е
да се реализира корективната му роля за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия. Приляга на извършеното престъпление и е съобразено с личностния
профил на извършителя. Намаляване на наказанието под наложения размер лишаване
от свобода не би обезпечило баланса между интереса на обществото от справедливо
такова за престъпление с висока степен на обществена опасност и личността на
подсъдимия, която е с потенциален риск от последващо престъпно поведение. В тази връзка, при конкретната
съпоставка на данните, които са от значение за правилната индивидуализация на
наказанието, не е допуснато нарушение на чл.36 НК.
Ето защо и на
осн.чл.338 от НПК въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда№ 70/26.08.2015г. по НОХД№ 1265/2015г.,
на Окръжен съд-Пловдив.
Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15 дн.срок от
съобщението за неговото изготвяне.
Председател:
Членове: