Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 22/21.05.2004 г., постановено по гр.д. № 65/2003 г. Кърджалийският районен съд е отменил заповеди № 169/08.12.2002 г. И № 42/09.12.2002 г. на Изпълнителния директор на “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали, с които на Лазар Христов Узунов от с.Еньовче, общ.Ардино, с ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и считано от 09.12.2002 г. е прекратено трудовото му правоотношение, като е признал уволнението за незаконно и е възстановил Лазар Христов Узунов на предишната му работа на длъжността “миньор” в р-к “Еньовче” при “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали. Със същото решение “Горубсо – Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати на Лазар Христов Узунов сумата от 1 524 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2002 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 300 лв. Постановено е да се извърши отбелязване промяната в трудовата книжка на Лазар Христов Узунов, “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати по сметка на РС – Кърджали д.т. в размер на 115 лв., както и 60 лв. разноски за вещи лица. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали, представляван от Изпълнителния директор, който го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че Лазар Узунов нарушил правилата за техника на безопасност от което последвала трудовата злополука. Ищецът се самонатоварил с въпросната дейност по преместването на скрепера, въпреки липсата на необходимите за това знания и умения. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд приел, че ответникът следвало да представи Правилника за безопасност на труда. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд като отхвърли изцяло претенциите на ищеца ведно със законните последици от това. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемият Лазар Христов Узунов лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е частично основателна. От представените като доказателство по делото заверени копия от декларация за трудова злополука № 19/09.10.2001 г., схема и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 08.10.2001 г., се установява, че на посочената дата въззиваемият Лазар Христов Узунов при преместване на скрепена лебедка получил нараняване, изразяващо се в счупване на предна кост на лява подбедрица. По делото е представено като доказателство заверено копие от трудова книжка № 818 на Лазар Христов Узунов, от която се установява, че същия е изпълнявал длъжността “подземен миньор” за времето от 19.08.1999 г. до 01.02.2000 г. От писменото заключение на вещото лице инж. Митко Здравков Кехайов, както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че в книгата за назначение и ежедневен инструктаж на работниците и служителите в рудник “Еновче” при “Горубсо-Кърджали” АД е отразено, че на 08.10.2001 г., ІІ-ра смяна (от 17.00 ч. до 24.00 ч.), в графа “Бележки по съдържанието на производствените задачи и инструктаж по ТБ” са дадени указания да се обезопаси работното място, да се копае и закрепи, да се спазват правилата по техника за безопасност, да се взривява с индуктор от безопасно място от засада. Установява се също, че за работното място добивен бл.10 на хоризонт 550 имало съставен локален проект в съответствие с чл.104 от Правилник по безопасността на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин. С този проект били запознати срещу подпис всички лица, имащи отношение по извършваните дейности. В длъжностната характеристика на миньора не били посочени дейности по преместване на скрепена лебедка. От писменото заключение на вещото лице Димитър Бойдев, както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че брутно трудово възнаграждение на въззиваемия е в размер на 254 лв. месечно, а за времето от 09.12.2000 г. за 6 месеца е в размер на 1524 лв. От показанията на свидетеля Ставрев се установява, че в деня на инцидента задачата на ищеца била да се премести скрепена лебедка. Свидетелят посочва, че инструктирал Узунов как да извърши работата като лебедката следвало да се разглоби, да се демонтира и след това да се премести. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ са основателни и доказани. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание (материализирана в два документа – заповед № 42/09.12.2002 г. и заповед № 162/08.12.2002 г.) е посочено, че въззиваемият е нарушил чл.44 и 244 от Правилника за безопасност на труда, като не е посочено за кой точно правилник става дума. Ако това е вътрешен правилник на дружеството за безопасност на труда, то той не е представен по делото. Съществуват множеств¯ правилници по безопасност на труда в различни области, поради което конкретизирането на нормативия акт с неговото пълно наименование е съществено условие за законосъобразността на уволнителната заповед. В настоящия случай ищецът, а и съдът, не е в състояние на установи кой точно нормативен акт е визиран в заповедта, за да бъде приложен. Освен това от показанията на свидетеля Ставрев се установява, че той е възложил на Узунов да премести скрепената лебедка, а вещото лице Кехайов, разпитан пред първоинстанционния съд, сочи, че в длъжностната характеристика на миньора липсва задължение за разглобяване на скрепена лебедка (л. 55 от гр.д. № 65/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд). Впрочем, трудовото досие на ищеца, включително и длъжностната характеристика на същия, не са представени по вина на ответника, поради което съдът приема това обстоятелство за установено. Или, Узунов е бил натоварен с дейности, които не са били негово пряко задължение и е следвало да бъдат изпълнени от друг специалист – електромеханен шлосер, както сочи вещото лице Кехайов (л. 55 от гр.д. № 65/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд). В този смисъл неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че ищецът се “самонатоварил” с извършването на тази дейност. Отговорното длъжностно лице не е следвало да възлага такава задача на ищеца, знаейки, че преместването на лебедката следва да бъде извършено от електромеханен шлосер. Ето защо предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ са основателни и доказани, поради което първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила. Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е недоказан. По делото е представено кото доказателство заверено копие от трудова книжка, в която като последна дата на трудовото правоотношение е посочена 09.12.2002 г. След тази дата липсват данни дали въззиваемият е останал без работа или е бил в трудово правоотношение с друг работодател, поради което този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан, а решението на първоинстанционния съд отменено в тази му част. Що се отнася до предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 , т.4 от КТ, то същият е недопустим и обжалваното решение в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството в същата част прекратено. Този иск има за предмет промяна в основанието за уволнение, когато то е вписано неправилно в трудовата книжка на работника или служителя по повод на валидно прекратено трудово правоотношение, по който въпрос страните не спорят. В случай, че се иска отмяна на уволнението като незаконосъобразно, то работникът или служителят няма правен интерес да иска поправка на основанието за уволнение, поради което този иск е недопустим. С исковата молба ищецът е предявил и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ и цена 10 лв., по който иск първоинстанционният съд не се е произнесъл. В този случай ищецът е следвало да направи искане за произнасяне по този иск в едномесечен срок от получаване на съобщението за изготвяне на решението по реда на чл.193 от ГПК. Това не е било сторено, поради което въззивният съд не е компетентен да се произнесе по този иск и не излага съображения в тази насока. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 22/21.05.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 65 по описа за 2003 г. на същия съд, в частта, с която “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати на Лазар Христов Узунов сумата от 1 524 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2002 г. до окончателното й изплащане, вместо което да бъде постановено друго, с което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и цена 1524 лв. да бъде отхвърлен изцяло като недоказан. Решението в частта, с която “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати държавна такса по сметка на РС – Кърджали следва да бъде отменено в частта и за разликата от 40 лв. до присъдения размер от 115 лв. Решението в частта, с която е постановено да бъде извършено отбелязване на промяната в трудовата книжка на Лазар Христов Узунов следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част прекратено. При този изход на делото разноските следва да се понесат от страните така както са направени. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 22/21.05.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 65 по описа за 2004 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати на Лазар Христов Узунов от с.Еньовче, общ.Ардино, с ЕГН ********** сумата от 1 524 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2002 г. до окончателното й изплащане, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Лазар Христов Узунов от с.Еньовче, общ.Ардино, с ЕГН ********** против “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и цена 1524 лв., като недоказан. ОТМЕНЯВА решение № 22/21.05.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 65 по описа за 2004 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати държавна такса по сметка на РС – Кърджали в частта и за разликата от 40 лв. до присъдения размер от 115 лв. ОБЕЗСИЛВА решение № 22/21.05.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 65 по описа за 2004 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е постановено да бъде извършено отбелязване на промяната в трудовата книжка на Лазар Христов Узунов от с.Еньовче, общ.Ардино, с ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове: 1. 2.
|