НОХД № 1749/2017 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимата Л.Л.Т. *** е за
престъпление по чл.343 ал.3 предл.
последно, бук. „а”, предл.1-во, във вр. с чл.342 ал.1
от НК, във вр. с чл.20 ал.1, чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 18.03.2017 г.на бул. „Хр.Б.“ в гр. П., при
управление на МПС- л.а. марка „***“модел „***“ с ДК №***, е нарушила правилата
за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл.20, ал. 1 от ЗДвП /водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които
управляват, като не е контролирала непрекъснато пътното превозно средство,което
управлява и не е наблюдавала постоянно и внимателно пътя напред, в резултат на
което не е видяла пресичащия на пешеходната пътека пешеходец;
Чл.116 от ЗДвП-Водачът на пътното превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците ,като не е била
внимателна и предпазлива към пешеходеца;
Чл. 119 ал. 1 от ЗДвП- При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре, като при приближаване към пешеходна пътека не е спряла и не
е пропуснала стъпилия на пешеходната пътека пешеходец;
и в резултат на това е предизвикала ПТП, при което по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на О.Д.Д.
***, изразяваща се в контузия на главата с контузия на мозъка и субарахноидален
кръвоизлив, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота , в
счупване на горната част на дясната подбедрица / големия и малкия пищяли/,
довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за период
повече от 30 дни и в счупване на главичката на малкия пищял на лявата
подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник
за период повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Подсъдимата Т. се явява лично и с упълномощения си защитник в съдебно
заседание, не взима отношение по вината си, дава обяснения и иска съдът да
постанови справедлива присъда. Защитникът й ангажира доказателства в съдебно
заседание и пледира за оправдаване на подсъдимата, като излага съображения за
това, но и алтернативно предлага престъплението да бъде преквалифицирано в
по-леко наказуемо, т.к. не е доказано квалифициращото обстоятелство деянието да
е извършено на пешеходна пътека, като бъде освободена от наказателна
отговорност и й бъде наложено административно наказание глоба в минималния
размер предвиден в чл.78а от НК, както и определяне на минимален размер на
наказанието лишаване от правоуправление.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимата е
извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подс. Т. за виновна, като определи наказанието при отчитане на
многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства с приложение на
института на условното осъждане, а наказанието лишаване от право да управлява
МПС предлага да бъде за срок от 6 месеца.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимата Л. Т. е правоспособен водач на МПС и
притежава валидно издадено СУМПС, с придобити категории „В”, „м“ и „АМ”, като
към инкриминираната дата е наказвана по административен ред за извършени
нарушения на ЗДвП с две НП и един фиш (като се има предвид, съгласно справката
за нарушител/водач, че вторият фиш не е връчен на нарушителя- виж л.77 от ДП).
На 18.03.2017 г. около 20.00 часа, подс. Л.Т. *** в посока към магазин
„Билла“, управлявайки лек автомобил „*** ***“ с рег.№ ***. Движела се в
крайната лява лента на еднопосочното пътно платно. На задната седалка в
автомобила пътували децата й. Автомобилът се движел със скорост от порядъка на 38
км/ч. Автомобилът наближил пешеходна пътека, тип „зебра“ разположена на
кръстовището на ул. „Х. Б.“ и ул.„Б. М.“. Същевременно пострадалият О.Д. се
движел перпендикулярно на движението на управлявания от подс. Т. ***, като
пресякъл пътното платно за насрещно спрямо автомобила на подсъдимата движение,
преминал тревната площ, разделящата двете платна за движение и започнал да
пресича пешеходната пътека в частта й разположена на пътното платно, в което се
движела подсъдимата. Той се движел с бавна скорост. В този момент автомобилът
на подс. Т. блъснал с предната си лява външна част пресичащия Д. в дясната
странична част на тялото му. Ударът настъпил в площта на пешеходната пътека.
Вследствие на удара тялото на постр. Д. се качило на предния капак на
автомобила, при което главата му се ударила в предното стъкло на автомобила,
след което пострадалият бил отхвърлен напред и паднал на пътното платно, като
автомобилът спрял движението си, след като подс. Т. задействала спирачната му
система, без прегазване на пострадалия. Подс. Т. веднага излязла от автомобила
и отишла до постр. Д., което лежал зашеметен, но в съзнание. На помощ се
притекли и св. П.Г. и друго хора, които се намирали в района на произшествието.
Подс. Т. подала сигнал на ЕЕНСП 112 за случилото се.
На място пристигнал АП на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- П., в
чиито състав били свидетелите В.Л. и А.Ч.. При пристигането те установили, че
лекият автомобил „*** ***“ с ДК № ***, е спрял на самата пешеходна пътека, а
постр. Д. лежал на пътното платно на няколко метра пред автомобила, като и
пешеходецът и автомобилът се намирали в лявата половина на пътното платно. Св. Л.
установил, че постр. Д. бил в съзнание и нямал документи за самоличност, но
съобщил имената си. Подс. Т. била
изпробвана за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, като уредът
не отчел наличие на алкохол в издишвания от водачката въздух.
Пристигналият на мястото екип на ЦСМП- П., откарал постр. Д.
***, където бил прегледан, изследван,
консултиран, диагностициран и приет за лечение в ортопедо-
травматологичното отделение на същото лечебно заведение. В резултат на ПТП
постр. Д. получил множество травми- контузия на главата с контузия на
мозъка и субарахноидален кръвоизлив, счупване на горната част на дясната
подбедрица /големия и малкия пищяли/, счупване на главичката на малкия пищял на
лявата подбедрица, счупване на 3-то ребро в ляво, разкъсно-контузната рана на
челото и кръвонасядания по двете подбедрици. С изключение на последните три
травми, останалите са наложили оперативно лечение, наместване и имобилизация.
На местопроизшествието пристигнал и екип на ДОГ при
РУ-П., който извършил оглед на местопроизшествието, за което бил съставен
съответния протокол, фотоалбум и скица към него.
С извършения оглед на
местопроизшествие било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената по време на
разследването Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, което съдът цени
като компетентно и обективно, вследствие на ПТП пострадалият О.Д. е получил следните
травматични увреждания: контузия на главата с контузия на мозъка и
субарахноидален кръвоизлив, счупването на горната част на дясната подбедрица /
големия и малкия пищяли/,наложило оперативно лечение, наместване и имобилизация,
счупване на главичката на малкия пищял на лявата подбедрица, наложило
имобилизация, счупването на 3-то ребро в ляво, разкъсно-контузната рана на
челото и кръвонасяданията по двете подбедрици. Според вещото лице всяко една от
получените травми е причинила на пострадалия съответно, контузията на главата с
контузия на мозъка и субарахноидален кръвоизлив- разстройство на здравето
временно опасно за живота; счупването на горната част на дясната подбедрица
/големия и малкия пищяли/- трайно затрудняване на движението на десния долен
крайник за период повече от 30 дни; счупването на главичката на малкия пищял на
лявата подбедрица- трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
период повече от 30 дни; счупването на 3-то ребро в ляво- временно разстройство
на здравето, не опасно за живота; разкъсно-контузната рана на челото- временно
разстройство на здравето, не опасно за живота и кръвонасяданията по двете
подбедрици- болка и страдание. Всички травматични увреждания са причинени по
механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени при ПТП- автомобилна травма пострадал пешеходец
при блъскане от лек автомобил с последващо падане върху терена.
Видно от заключението на назначената Автотехническата експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно е, че непосредствено преди ПТП лекия автомобил „*** ***“ с ДК№ *** е бил
технически изправен и техническото му състояние не е в причинно-следствена
връзка с възникналото произшествие. Скоростта на автомобила непосредствено
преди произшествието е бира правна и не по-висока от 38 км/час. Мястото на
удара според вещото лице се намира изцяло в площта на пешеходната пътека в
източната част на западното платно на ул. „Хр. Б.“. дължината на опасната зона
при спиране на автомобила при скоростта, с която се е движел е равна и не
по-малка от 26,4 метра. Според експерта ПТП е било предотвратимо, с оглед на
това, че автомобилът се е движел в населено място и е пресичал площ на
пешеходна пътека, като пешеходецът е имал предварително поведение за пресичане
на уличното платно, а водачът е и имал обективната възможност да види и
предвиди пешеходеца, както и да реагира адекватно и да спре ефективно преди
точката на удара, като времето за ефективно спиране на автомобила при неговата
скорост на движение е по-малко от това на пешеходеца да достигне точката на
удара. Вещото лице е описало и подробно механизма на
настъпване на ПТП, съобразно обективните находки и замервания на
местопроизшествието, като е направило и необходимите изчисления. Така експертът
е приел, че ПТП се е развило по механизма, подробно описан във възприетата от
съда фактическа обстановка, като при този
механизъм, с оглед поведението на двамата участници в произшествието, сблъсъкът
е бил неизбежен. Към експертизата вещото лице е изготвило и мащабна скица на
местопроизшествието.
Видно от Протокол от
химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол, в кръвта на постр. Д.
е установено наличие на алкохол в концентрация 2,44 на хиляда.
В съдебната фаза на процеса съдът констатира, че пост.
Д. е починал, поради което и бяха изискани и приети като писмени доказателства
по делото- медицинска и друга документация, свързана с лечението и престоя му в
болнични заведения и домове за лица с увреждания, както и събиране на гласни
доказателства. Беше назначена и комплексна съдебно-медицинска експертиза,
според заключението на която, настъпилата смърт на постр. Д. не е в
причинно-следствена връзка с причинените му вследствие на ПТП телесни
увреждания, като са изложени и съображения на вещите лица в подкрепа на
становището им. В съдебно заседание вещите лица потвърдиха този си извод,
излагайки обосновани аргументи в подкрепа на същия.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи изцяло от показанията
на свидетелите В.Л., П.Г., А.Ч., К.П., П.Б. и Е.К., в
това число и дадените от св. Л. показания в ДП, инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.281 ал.5 във вр.
с ал.1 т.2 от НПК, частично от обясненията на подс. Т., както и от заключенията
на двете СМЕ по писмени данни, заключението на САТЕ и от разпитите на вещите
лица в съдебната фаза на процеса и от приетите в съдебната фаза на процеса
писмени доказателства и приобщените такива по реда на чл.283 от НПК- Протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум и скица, ксерокопие на
резултат от тестване с техническо средство за употреба на алкохол, протокол от
химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта на
пострадалия, епикриза, справка за нарушител/водач, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, характеристична справка и справка за
съдимост на подсъдимата.
Съдът кредитира изцяло посочените
по-горе гласни доказателства, т.к. същите са хронологично точни, кореспондират
помежду си и се подкрепят от останалите писмени и доказателства, а също и от
експертните заключения, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Веднага следва да се каже, че
показанията на свидетелите П., Б. и К. се отнасят до проведеното лечение на
постр. Д., полаганите за същия грижи, както и за влошеното му впоследствие
здравословно състояние и настъпила смърт, като същите наред с приобщените
писмени доказателства послужиха за извършването на назначената комплексна
експертиза и отговор на въпроса за причината за настъпилата смърт на
пострадалия, като не допринесоха особено
за изясняване на важните по делото обстоятелства, поради което и не заслужават
задълбочен анализ.
Съдът изцяло дава вяра на
показанията на свидетелите Л., Г. и Ч.. Св. Г. е очевидец на случилото се. Той
се е движил непосредствено след автомобила на подс. Т., на известно разстояние
след нея, управлявайки собствения си автомобил. Той е възприел пешеходеца
постр. Д., който изскочил отляво на пътното платно и автомобилът на подсъдимата
го блъснал, като това станало на самата пешеходна пътека. Сочи също, че
автомобилът на подсъдимата след удара е бил точно самата пешеходна пътека.
неговите показания се подкрепят и от показанията на св. Л., който
непосредствено е възприел пътната обстановка при пристигането си на место след
подадения сигнал за ПТП, но също така и от констатациите в огледния протокол и
приложените към него фотоси, както и от изготвената скица на произшествието и
заключението на АТЕ. Еднопосочни са и показанията на св. Л., които макар и
косвени за действията на пострадалата и механизма на ПТП, тъй като преразказва
чутото от очевидците на произшествието, подкрепят изводите на АТЕ и показанията
на св. Г.. те обаче са и пряко доказателство относно пътната обстановка и
участниците в ПТП, в района на произшествието, непосредствено след него, като
съдът ги цени като обективни, последователни и непротиворечащи на обективните
писмени доказателства коментирани по-горе. В показанията си св. Ч. беше
лаконичен, като поясни, че в практиката си е имал доста подобни случаи и не си
спомня подробности, но заяви че автомобилът на подсъдимата е бил в района на
пешеходната пътека.
В
синхрон с показанията на тези свидетели е и заключението на Автотехническата
експертиза, която е установила описания по-горе механизъм на настъпване на ПТП.
Според същата, а и от писмените доказателства- Протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум и скица към него, които отразяват факти и обстоятелства от
възникналия инцидент, напълно съответстващи на анализираните по-горе гласни
доказателства, става ясно, че ударът между автомобила, управляван от подс. Т. и
пострадалия пешеходец Д. е настъпил в площта на пешеходната пътека. Видно от
координатите и отстоянието от левия бордюр на тревната разделителна площ и
десния бордюр на тротоара на въпросното пътно платно, както и от констатациите
в огледния протокол и фотосите към същия, е безспорно, че ударът е настъпил
именно на пешеходната пътека и то в частта на лявата лента за движение, като
видно от оставените следи от пешеходеца върху пътното платно и установяването
на автомобила след удара, е че същият е настъпил почти към средата на пътното
платно, т.е. на отстояние от бордюра на тревната разделителна площ в ляво. Т.е.
постр. Д. е блъснат докато е пресичал пешеходната пътека, като е бил изминал
почти половината от същата. Видно от всички тези писмени доказателства и от
експертното заключение, е че по пътната настилка не са констатирани спирачни
следи от автомобила. В този смисъл обясненията на подс. Т., че употребила
спирачки но автомобилът се приплъзнал, не спрял поради хлъзгавата пешеходна
пътека и ударил постаравалия, не могат да бъдат споделени. Освен това,
подсъдимата сама в показанията си сочи, че вниманието й е било ангажирано с
наблюдаване на пътната обстановка вдясно от платното за движение, което
означава, че за период от време между 8-10 сек. тя не е наблюдавала пътната
обстановка вляво от нея, а точно в този момент постр. Д. е пресичал. Това
означава, че тя е употребила спирачната система на автомобила едва в момента,
когато вече е видяла пред автомобила пресичащия пешеходец, като едновременно с
това е настъпил и удара между автомобила и пешеходеца.
Безспорно
се установи от приетото писмено доказателство Справка от Община П., а и от
показанията на свидетелите Г. и Л.,*** в участъка на кръстовището е поставен
пътен знак „А18“- „пешеходна пътека“, а в участъка на ПТП е положена пешеходна
пътека М8.1, тип „зебра“.
По
категоричен начин са установени травматичните увреждания на пострадалия, между
които и съставомерните такива очертаващи комплексната средна телесна повреда,
причинена на постр. Д.. Не се спори, че същите са причинени вследствие на ПТП,
в резултат на блъскането на пострадалия от автомобила.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подсъдимата и за нейната виновност.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. Л.Т. е осъществила престъпния състав на чл.343
ал.3, предложение последно, б.“а“, предложение първо, във вр.
с чл.343 ал.1 от НК, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във
вр. с чл.20 ал.1, и чл.119 ал.1 от ЗДвП, като на
18.03.2017г. в гр.П. на бул.“Х. Б.“, при управление на МПС – л.а. „*** ***“ с
ДК № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата
на чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”, и чл.119 ал.1 от ЗДвП – „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре”, вследствие на което е предизвикала
ПТП, като по непредпазливост е причинила комплексна средна телесна повреда на О.Д.Д. - бивш жител ***, изразяваща се разстройство на
здравето, временно опасно за живота, причинена в резултат на контузия на
главата с контузия на мозъка и субарахноидален кръвоизлив, трайно затрудняване
на движението на десния долен крайник, причинено в резултат на счупване на
горната част на дясната подбедрица /големия и малкия пищяли/, и трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник, причинено в резултат на
счупване на главичката на малкия пищял на лявата подбедрица, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Съдът оправда подс. Т. по обвинението за нарушение на чл.116 от ЗДвП. Няма
спор, че при ПТП вината на водача се определя от нарушенията на правилата за
движение, които са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
Посочената норма разписва задължение за водача на ППС да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и
водачите на двуколесни ППС. Тя има характера на общо предписание и не създава
конкретно задължение за водачите на МПС, поради което и нарушаването й няма
конкретни последици, т.е. няма пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване се доказват по един несъмнен начин.
От обективна страна- на въпросната дата, при управление на МПС, нарушавайки
правилата за движение и по-конкретно специалните норми на чл.20 ал.1 и чл.119
ал.1 от ЗДвП, като в качеството си на водач, управляващ процесния лек автомобил
по еднопосочно платно за движение, движейки се в лявата му лента, не е контролирала непрекъснато МПС, което е
управлявала и не е наблюдавала постоянно и внимателно пътя напред, в резултат
на което не е видяла пресичащия на пешеходната пътека постр. пешеходец О.Д.,
като едновременно с това при приближаване към пешеходна пътека не е спряла и не
е пропуснала стъпилия на пешеходната пътека пешеходец. За подс. Т. пешеходецът
е бил видим и предвидим, с оглед на установените обстоятелства и от писмените и
от гласните доказателства, че участъкът, в който се е движил постр. Д. е бил
осветен от улично осветление, не имало храсти, дървета или други прегради,
които да пречат на видимостта, а освен това той е пресичал двупосочно пътно
платно, всяко от които е с две ленти за движение и е разделено от ревна площ,
т.е. със скоростта, с която се е движел автомобила на подсъдимата, на къси
светлини (с осветена зона на пред в порядъка на 30-35 метра според вещото
лице), скоростта на пешеходеца, който е имал концентрация на алкохол в кръвта
си 2,44 промила, което забавя неговия ход на движение, подс. Т. е могла да
възприеме навреме пострадалия пешеходец, да съобрази своето поведение като
водач, да спре пред пешеходната пътека и да пропусне преминаващия по нея
пешеходец. Като не е следяла пътната обстановка и не е контролирала
управлявания от нея автомобил, подс. Т. е нарушила посочените норми на ЗДвП,
неизпълнявайки задълженията които те разписват, в резултат на което е
предизвикала ПТП, блъскайки пешеходеца Д.. Възприемането на пътно препятствие
по време на движение е част от процеса на спиране, защото за да спре автомобила
окончателно своето движение, трябва водачът да реагира на препятствието и да
сработи спирачния ефект. Причинената на постр. Д. комплексна средна телесна
повреда е вследствие на ПТП. Нарушенията на посочените правила
за движение по пътищата се намират в причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат- причиняване на комплексна средна телесна повреда на
постр. Д..
Безспорно осъществен е и квалифициращият признак извършване на деянието на
пешеходна пътека, доколкото сблъсъкът между автомобила, управляван от
подсъдимата с пострадалия е настъпил на
пешеходната пътека.
Деянието е извършено при форма на вина съзнавана непредпазливост
(самонадеяност), тъй като подсъдимата е била наясно, че наближава пешеходна
пътека, че трябва да следи пътната обстановка пред нея и да контролира
непрекъснато МПС, което управлява, като не е сторила това, не е изпълнила тези
си задължения, рисково е продължила да се движи без да спре пред пешеходната
пътека и да осигури предимство на пресичащия пешеходец и това именно се явява
потенциално условие за настъпването на общественоопасни последици, в конкретния
случай- пътно-транспортно произшествие (удар в пешеходеца), но е била убедена,
че определени обстоятелства ще изключат настъпването им- дали нейните шофьорски
умения, равният и прав асфалтов участък, движението на автомобила с ниска
скорост, дали реакцията на пешеходеца и други подобни. Касае се за престъпление
пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата,
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията
на същото.
Самата подсъдима е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждана и е позитивно охарактеризирана по местоживеене. Наложените й
административни наказания са само по издадени 2 НП и 1 фиш, като последното санкциониране
е от преди три години преди настоящето деяние, като наложените глоби са
заплатени.
Обществената опасност на този вид деяние е висока, като се има предвид че с
престъплението е уредено в Глава 11 „Общоопасни престъпления“ Раздел ІІ
„Престъпления по транспорта и съобщенията“ в Особената част на НК, като обезпечава наказателноправна защита на обществените
отношения, свързани с транспортната дейност. Обектът на тези престъпления е
нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени интереси на
неопределен брой лица.
В конкретния случай обществената опасност на деянието е завишена Касае се
за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по пътищата,
живота и здравето на участниците в него. Подобен тип
престъпни посегателства много често завършват с още по-тежки последици за
невинни членове на обществото, нерядко дори с фатален край, още повече, че е
извършено през тъмната част на денонощието, на оживено място, на кръстовище-
част от обществен път- булевард в населено място.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подс. Т. съдът отчете чистото съдебно минало, добрите характеристични
сравнително добрият й статус на водач, тежкото й семейно и материално
положение, има три малолетни деца, за които полага преимуществено грижи. Освен
това се отчете, че подс. Т. след деянието е направила всичко зависещо от нея за
оказване помощ на пострадалия, а след инцидента е посещавала и се е грижила за
него през цялото време на лечение в болничното заведение, поела е изцяло
грижите за него и след изписването му от болницата, като в продължение на три
месеца е настанила същия в дом, където е продължило лечението и рехабилитацията
му, като е поела разноските за същото и е посещавала, полагала грижи за
пострадалия и го е водела на контролни медицински прегледи.
Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха броя
и видна на телесните увреждания, включени в комплексната средна телесна
повреда, причинена на пострадалия, както и причинените му и леки телесни
увреждания, които той е получил в резултат на ПТП.
С оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, при тези данни съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на
които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и
определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в
закона, като осъди подс. Т. три месеца лишаване от свобода.
Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на подсъдимата и като
отчете посочените по-горе многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
инцидентността на престъпната проява и изразеното съчувствие и грижи към
пострадалия, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне и превъзпитанието на подсъдимата и при наличието на законни
предпоставки за това, не се налага ефективно изтърпяване на наложеното
наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването
му за изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа с условно осъдената се възложи на наблюдателната
комисия при Община П..
Съдът наложи на подсъдимата кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС, като ръководейки се от целия комплекс обстоятелства,
визирани по- горе, от значение за индивидуализацията, определи неговия срок в
размер на четири месеца, като намери, че именно с този размер ще се постигнат
целите на наказанието.
С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимата за виновна, на
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди същата да заплати сторените по делото
разноски, а именно- 409,79 лева за извършени експертизи в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР- П. и 630 лева съдебно-деловодни разноски, платими в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- П..
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: