Решение по дело №80/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „***“ АД /н./, с ЕИК: ***, представлявано от постоянния синдик Р. Т. с адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.4 против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №23-1751-1 от 14.11.2023 година, издаден от Р. Ч. С. – главен експерт ДМДТ при Община Перник, потвърден с Решение № 23/ММО-5835-1 от 17.01.2024 година на директора на Д. „Местни данъци и такси“ при Община Перник.

Жалбоподателят счита, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. По същество излага доводи в посока на това, че на основание чл. 109, ал. 1 от ДОПК следвало да се приеме, че е изтекъл предвидения в тази разпоредба срок, в рамките на който административният орган е могъл да установи дали и какви задължения съществуват за него по отношение на притежаваните имоти. Н. следващо място посочва, че не следва да бъдат определяни такси, доколкото процесните имоти се намират в местността „Бели брег“, за която не са предоставяни от страна на общината услуги, за които респективно дружеството да е дължало заплащане на такси. С оглед на това моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, а в условията на евентуалност и като неправилен.

В проведеното на 27.05.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 1471 от 27.05.2024 година, с която синдикът на дружеството жалбоподател, явяващ се и негов процесуален представител, е заявил че поддържа жалбата и не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

В проведеното на 27.05.2024 година съдебно заседание ответникът по жалба – директора на Д. „Местни данъци и такси“ при Община Перник редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р. К. от АК Перник, който моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли депозираната жалба като неоснователна.

А. съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] , находящ се в землището на [населено място], местност „***“ с трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване: широколистна гора, за което е налице Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, рег. № 6031, дело № 436 от 29.12.2008 година, съставен от нотариус В. Я. при Районен съд Перник, от който е видно, че на 29.12.2008 година дружеството жалбоподател „***“ АД е придобило. Представена е и Заповед № РД-49-12 от 30.12.2009 година, издадена на основание чл. 14г, ал.1, във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 1, чл. 17, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от Закона за горите издадена от министъра на земеделието и храните, с която е изключена от горски фонд площ в размер на 12, 211 дка необходими за добив на въглища от участъка „***“, съгласно ПУП- ПРЗ и са образувани имоти с идентификатори *** и 55871.724.7.

С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 23-1751-1 от 14.11.2023 година, издаден от Р. Ч. С. на длъжност: главен експерт, оправомощен със Заповед № 46/11.01.2023 година на Кмета на Община Перник, съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ и на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, съгласно декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ е установено по отношение на лицето „***“ АД (несъстоятелност) с ЕИК: ***, представлявано от Р. И. Т. – синдик, с адрес: [населено място], район „Т***“ , [улица], ап. 4, ет. 1 задължения за данъци, такси и глоба по видове и периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 14.11.2023 година в общ размер на 7 595, 33 /седем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ лева, в това число главница в размер на 5 907,45 /пет хиляди деветстотин и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ и лихви в размер на 1 687,88 /хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, от които данък върху недвижимите имоти в общ размер на 2 655,66 /две хиляди шестстотин петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ и такси за битови отпадъци в общ размер на 4 939,67 /четири хиляди деветстотин тридесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/, както следва:

1. Данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци, касателно партиден № 6404F1222601:

• Данък върху недвижимите имоти: за 2018 година в размер на 69,88 лева, в това число главница в размер на 45,13 лева и лихви в размер на 24,75 лева; за 2019 година в размер на 65,31 лева, в това число главница в размер на 45,13 лева и лихви в размер на 20,18 лева; за 2020 година в размер на 60,71 лева, в това число главница в размер на 45,13 лева и лихви в размер на 15,58 лева; за 2021 година в размер на 56,14 лева, в това число главница в размер на 45,13 лева и лихви в размер на 11,01 лева; за 2022 година в размер на 51,57 лева, в това число главница в размер на 45,13 лева и лихви в размер на 6,44 лева; за 2023 година в размер на 46,38 лева, в това число главница в размер на 45,13 лева и лихви в размер на 1,25 лева или общо задължения в размер на 349 ,99 лева.
• Такси за битови отпадъци: за 2018 година в размер на 122,29 лева, в това число главница в размер на 78,98 лева и лихви в размер на 43,31 лева; за 2019 година в размер на 114,28 лева, в това число главница в размер на 78,98 лева и лихви в размер на 35,30 лева; за 2020 година в размер на 106,25 лева, в това число главница в размер на 78,98 лева и лихви в размер на 27,27 лева; за 2021 година в размер на 112,28 лева, в това число главница в размер на 90,26 лева и лихви в размер на 22,02 лева; за 2022 година в размер на 103,12 лева, в това число главница в размер на 90,26 лева и лихви в размер на 12,86 лева; за 2023 година в размер на 92,74 лева, в това число главница в размер на 90,26 лева и лихви в размер на 2,48 лева или общо задължения в размер на 650,96 лева.

2. Данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци, касателно партиден № 6404F122261:

• Данък върху недвижимите имоти: за 2018 година в размер на 460,36 лева, в това число главница в размер на 297,33 лева и лихви в размер на 163,03 лева; за 2019 година в размер на 430,25 лева, в това число главница в размер на 297,33 лева и лихви в размер на 132,92 лева; за 2020 година в размер на 399,97 лева, в това число главница в размер на 297,33 лева и лихви в размер на 102,64 лева; за 2021 година в размер на 369,87 лева, в това число главница в размер на 297,33 лева и лихви в размер на 72,54 лева; за 2022 година в размер на 339,71 лева, в това число главница в размер на 297,33 лева и лихви в размер на 42,38 лева; за 2023 година в размер на 305,51 лева, в това число главница в размер на 297,33 лева и лихви в размер на 8,18 лева или общо задължения в размер на 2 305,67 лева;
• Такси за битови отпадъци: за 2018 година в размер на 805,62 лева, в това число главница в размер на 520,33 лева и лихви в размер на 285,29 лева; за 2019 година в размер на 752,94 лева, в това число главница в размер на 520,33 лева и лихви в размер на 232,61 лева; за 2020 година в размер на 699,96 лева, в това число главница в размер на 520,33 лева и лихви в размер на 179,63 лева; за 2021 година в размер на 739,74 лева, в това число главница в размер на 594,66 лева и лихви в размер на 145,08 лева; за 2022 година в размер на 679,42 лева, в това число главница в размер на 594,66 лева и лихви в размер на 84,76 лева; за 2023 година в размер на 611,03 лева, в това число главница в размер на 594,66 лева и лихви в размер на 156,37 лева или задължения в размер на 4 288,71 лева.

В мотивите на акта е посочено, че задълженията са определени въз основа на данни от подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № ********* от 24.10.2023 година за имот с партиден № 6404F122260, представляващ земя с идентификатор на поземлен имот: *** с площ 1 609.00 кв.м. и застроена площ 0.00 кв.м. с данъчна оценка на земята към 2023 година в размер на 22 566,20 лева и данъчна оценка в размер на 22 566,20 лева за притежаваната 1 идеална част от жалбоподателя и Декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № *** от 24.10.2023 година за имот с партиден № ***, представляващ земя с идентификатор на поземлен имот: *** – местността „***“ с площ 10 600,00 кв.м., застроена площ от 0.00 кв.м. с данъчна оценка на земята към 2023 година в размер на 148 665,00 лева и данъчна оценка 148 665,00 лева за притежавана 1 идеална част от лицето /лист 23 от делото/.

АУЗД е връчен на жалбоподателя на 17.11.2023 година, видно от получената пощенска разписка приложена чрез административната преписка /лист 28 от делото/.

Н. 01.12.2023 година от страна на задълженото лице е депозирана жалба с вх. № 23/ММО-5835 от 04.12.2023 година адресирана до директора на Д. „Местни данъци и такси“ при Община Перник, с която по същество са оспорени констатациите в Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 23-17-51-1 от 14.11.2023 година.

С Решение № 23/ММО-5835-1 от 17.01.2024 година директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ е потвърдил изцяло установените задължения по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 23-17-51-1 от 14.11.2023 година.

Чрез административната преписка като писмени доказателства са представени: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 57038 от 24.10.2023 година за недвижим имот с партиден № 6404F122261; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 57037 от 24.10.2023 година за недвижим имот с партиден № 6404F122260; Писмо с изх. № 23/ВП-1789 от 03.11.2023 година; Писмо с изх. № 23/ВП-1780 от 02.11.2023 година; Решение № 374 от 18.12.2020 година за приемане на план – сметка за 2021 година за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване; Решение № 415 от 22.12.2016 година за приемане на план – сметка за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2017 година; Заповед № 1932 от 28.10.2022 година, Заповед № 1973 от 29.10.2021 година, Заповед № 1522 от 26.10.2020 година, Заповед № 1645 от 17.10.2019 година, Заповед № 1738 от 30.10.2018 година, Заповед № 1882 от 26.10.2017 година, издадени на основание чл. 63, ал. 3 от ЗМДТ от кмета на Община Перник, с които е определен вида на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, извършени от община Перник и честотата на сметоизвозване по райони в съответните периоди; Наредба на Общински съвет- Перник за определяне размера на местните данъци на територията на община Перник, приета с Решение № 59 от 07.02.2008 година, изменена и допълнена последно с Решение № 1106 от 22.12.2022 година на Общински съвет – Перник; Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Перник, приета с Решение № 42 от 20.12.2011 година, изменена и допълнена с Решение № 1242 от 19.05.2023 година на Общински съвет – Перник.

Представени са също така и: Договор № 149 от 07.05.2021 година за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник“, сключен между Община Перник и „***“ АД с ЕИК: ***; Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците в регион Перник за общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Р. и Трън, включваща Клетка № 1 и Клетка №2 (нова) на Депо за неопасни отпадъци, инсталация за предварително сепариране на отпадъци и инсталация за компостиране“ № 8 от 19.01.2021 година, сключен между Община Перник и ДЗЗД „***“ с ЕИК: ***; Договор № 163 от 23.10.2020 година за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник“, сключен между Община Перник и „***“ АД с ЕИК: ***; Договор № 173 от 28.10.2015 година между Община Перник и ДЗЗД „***“ с ЕИК: ***; Договор № 119 от 31.07.2015 година за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците в регион Перник за общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Р. и Трън включващи Клетка № 1 на Депо за неопасни отпадъци, инсталация за предварително сепариране на отпадъците и инсталация за компостиране“, сключен между Община Перник и „***“ ДЗЗД.

В хода на настоящото производство от страна на ответника по жалбата, с цел доказване на предоставената услуга, за която е начислена такса за битови отпадъци са представени също така фактури, във връзка със сметосъбирането и сметоизвозването за годините [рег. номер] м.01.2024 година, в това число са представени актове за установяване на извършените дейности, месечни констативни протоколи, обобщени констативен протокол и ежедневни констативни протоколи. Представени са също така доказателства във връзка с дейности по експлоатация и стопанисване на регионална система за управление на отпадъците и справка във връзка със зимното поддържане.

Предмет на настоящото съдебно производство е Акт за установяване на задълженията по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 23-1751-1 от 14.11.2023 година на главен експерт в Д. „Местни данъци и такси“ при община Перник, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 2 655,66 лева и такса за битови отпадъци в размер на 4 939,67 лева за периоди 2018, 2019, 2020, 2021, 2022 и 2023 година по отношение на недвижим имот с партиден № 6404F122260 и недвижим имот с партиден № 6404F122261.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга неговите права и законни интереси, съответно подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което съдът дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Относно компетентността на административния орган:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен затова административен орган. Актът за установяване на задължения № 23-1751-1 от 14.11.2023 година е издаден от Р. Ч. С. на длъжност: главен експерт в Д. „Местни данъци и такси“ при Община Перник. Посоченото като издател на акта лице е оправомощено със Заповед № 46 от11.01.2023 година на кмета на община Перник, а решението с което актът за установяване на задълженията е потвърден е постановено също от компетентен орган, който се явява и по- горестоящ административен орган на издателя на административния акт, а именно директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник, действащ като териториален директор на НАП. Предвид изложеното АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.9б от Закона за местните данъци и такси, във връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси. Настоящият съдебен състав не констатира да са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

АУЗД е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспореният акт е мотивиран в обстоятелствената си част, позовава се на правнорелевантни факти, които са установени на база приложените по делото доказателства, включително и събраните в настоящото съдебно производство. За да издаде оспореният акт, административният орган в частта за данъка върху недвижимите имоти се е позовал на чл. 14 и чл. 22 от ЗМДТ и Наредбата за определяне на размера на местните данъци и такси на територията на Община Перник, а за такса битови отпадъци на чл. 62 от ЗМДТ и на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Перник, както и на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ, подадени на 24.10.2023 година. Съдът отчита факта, че в акта не са посочени отделни компоненти, участващи при формиране на размера на такса за битови отпадъци, но този порок не е от вида на съществените и поради това не представлява основание за неговата отмяна. Предвид изложеното не се констатира да са налице нарушения, които да са от категорията на съществените и да представляват основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила:

Съдът констатира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които до водят до неговата отмяна. В тази връзка следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите на жалбоподателя, във връзка с недопустимост на административното производство поради изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК 5 – годишен срок за установяване на данъчни задължения.

Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК предвижда, че не се образува производство за установяване на задължения за данък по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларацията или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. В тази връзка, правилно жалбоподателят посочва, че съгласно константа съдебна практика, включително и тази на Върховен административен съд, чл. 109, ал. 1 от ДОПК се прилага и по отношение на актовете, издадени на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с които се установяват задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. По своята същност този срок е преклузивен, което означава, че с изтичането му се преклудира възможността на държавата, в лицето на административния орган, който в настоящият случай е Д. „Местни данъци и такси“ при Община Перник да образува производство по установяване на дължими данъчни задължения. Или иначе казано изтичането на преклузивния [възраст] срок е отрицателна процесуална предпоставка. Такава хипотеза в настоящият казус не е налице.

В хода на настоящото съдебно производство се установи, че със Заповед № РД-49-12 от 30.12.2009 година, издадена от министъра на земеделието и храните е изключен от горския фонд в размер на 12, 211 дка, необходима за добив на въглища от участъка „Гладно поле – А“, представляваща поземлени имоти с идентификатори както следва: 55871.724.6 и 55871.724.7. С това на практика цитираните имоти са отделени от горския фонд и са включени в строителните граници на Община Перник, т.е. променено е тяхното предназначение. Именно, както правилно посочва и жалбоподателя от тази дата за него възниква задължението, предвидено в чл. 14, ал. 2 ( в редакцията към ДВ, бр.36 от 02.05.2006 година) да уведоми общината в двумесечен срок за това, респективно да подаде декларация за облагане с данък на съответния недвижим имот. В настоящият случай жалбоподателят е сторил това едва с депозиране на Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх. № 57038 от 24.10.2023 година и Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх. № 57037 от 24.10.2023 година. Именно тук, се поражда правният спор, дали от датата 30.12.2009 година до 14.11.2023 година (датата, на която е издаден оспорения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК) административният орган е разполагал с възможност да образува административно производство по установяване на задължения по ЗМДТ. Съдът счита, че административният орган е разполагал с такава възможност. Безспорно е, че относно задълженията за ДНИ и ТБО не се подават декларации за всеки период (ежегодно или помесечно), а еднократно, когато се придобие недвижим имот. Също така е правилно и, че евентуално подадена декларация замества декларациите за следващите календарни години ( в тази връзка Решение № 223 от 12.01.2022 година, постановено по адм. дело № 12305 по описа за 2020 година на Върховен административен съд, Решение № 6094 от 16.05.2017 година, постановено по адм. дело № 5536 по описа за 2016 година на Върховен административен съд и Решение № 1909 от 19.02.2016 година, постановено по адм. дело № 14499 по описа за 2015 година на Върховен административен съд), а и задължението за заплащане на ТБО и ДНИ е годишно, откъдето следва, че меродавен за броенето на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК касателно установяването на задължения като процесните е първи януари на годината, следваща годината за която се отнасят същите. Тоест неправилно жалбоподателят посочва, че към датата 14.11.2023 година е била отпаднала възможността на административния орган да установява задължения, касателно данъчни периоди [рег. номер] 2023 година, защото както се посочи и в предходното изречение, броенето на този срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва от първи януари на годината, следваща годината, за която задълженото лице е следвало да подаде съответната декларация, респективно да заплати дължимия данък. С оглед на горното към дата 14.11.2023 година преклузивният срок за установяване на данъчни задължения, касателно данъчен период 2018 година не е изтекъл, а на още по – голямо основание не е изтекъл и за следващите календарни години – 2019, 2020, 2021, 2022 и 2023 година /в този смисъл е Решение № 223 от 12.01.2022 година, постановено по адм. д. № 12305 по описа за 2020 година на Върховен административен съд/. Предвид изложеното не се констатира да са налице основания за отвяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието с материалноправните разпоредби на закона:

По отношение на установените задължения за данък върху недвижимите имоти:

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съответно в чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ са уредени хипотезите, при които имоти не се облагат с данък върху недвижимите имоти, а именно: поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътни мрежи, до ограничителните строителни линии; поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост; земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия и терен; недвижимите имоти с данъчна оценка до 1 680 лева, включително.

Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на данък върху недвижимите имоти в бюджета са регламентирани в чл. 11 от ЗМДТ, като първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател, концесионер или лице, на което имотът да е предоставен за управление. В настоящият случай не е спорно, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот, представляващ земя с [идентификатор] с площ 1609.00 кв.м. и застроена площ 0.00 [жк], представляващ земя с [идентификатор] с площ 10600.00 кв.м. и застроена площ от 0.00 кв.м., находяща се в местност „***“. Доказателства за тези изводи са и представения от страна на жалбоподателя Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим [имот номер] от 29.12.2008 година (лист 6 от делото) е Заповед № РД-4-12 от 30.12.2009 година, издадена от министъра на земеделието и храните (лист 11 от делото). Налице е и другата предпоставка, изискуема се по чл. 11 от ЗМДТ, а именно да е налице подлежащ на облагане с данък върху недвижимите имоти имот. Безспорно установено е, че тези процесни поземлени имоти са със статут на територия с трайно предназначение: урабинизарана и начин на трайно ползване – за добив на въглища. Същите попадат в строителните граници на населеното място, предвид което подлежат на облагане с ДНИ.

От представената доказателства се установява, че за недвижим имот с идентификатор: 55871.724.7 пазарната стойност възлиза в размер на 14 500 лева, а данъчната оценка е в размер на 22 566,20 лева, като данъчната оценка за притежаваната от жалбоподателя 1 идеална част е в размер на 22 566,20 лева, а за недвижим имот с идентификатор: 55871.724.6 пазарната стойност е в размер на 95 500 лева, при данъчна оценка в размер на 148 665,00 лева, като данъчната оценка за притежаваната от жалбоподателя 1 идеална част е в размер на 148 665,00 лева.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Перник и чл. 22 от ЗМДТ размерът на задълженията за ДНИ е 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота. При елементарно математическо пресмятане на данъка, за което не са необходими специални знания се установява, че същите са правилно определени както следва за д.п. 2018 до д.п. 2023 година при данъчна основа, а именно данъчна оценка в размер на 22 566,20 лева за имот с [идентификатор] е определен данък в размер на 45,13 лева, а за имот с [идентификатор] при данъчна оценка в размер на 148 665,00 лева е определен данък в размер на 297,33 лева за всяка един от д.п., обхващащи 2018 до 2023 година. Изчисленията са направени в пълно съответствие с нормативната база.

Задълженията за ДНИ не са заплатени от страна на жалбоподателя, поради които същият дължи и лихви за забава. По отношение на установените лихви за ДНИ в АУЗД се приема, че невнесените в срок местни данъци и такси, по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по ЗЛДТЗПДВ по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, според която за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задължението за данъци и такса битови отпадъци представлява публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащане на задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва, която е начислена за посочения имот.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни вноски в сроковете до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим, като за невнесените в срок задължения се начислява лихва, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. От страна на жалбоподателят не се ангажират доказателства, които да сочат на недължимост на лихвите. Въз основа на това се приема, че административният орган правилно е начислил размера на дължимите лихви към датата на установяване на задълженията.

С оглед на изложеното АУЗД в частта за ДНИ е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна. Административният орган правилно е установил размерите на ДНИ, които не са заплатени от жалбоподателя в установения за това срок, поради което за забава се дължат лихви в общ размер на 600,90 лева, изчислени към 14.11.2023 година.

По отношение на установените задължения във връзка с такса битови отпадъци:

Съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗМДТ данъчнозадължени лица за такса битови отпадъци са тези лица, които са собственици на облагаемия с данък недвижим имот, а както вече стана ясно жалбоподателят „***“ АД се явява данъчнозадължено лице, доколкото същият е декларирал имот, които се явяват негова собственост и се намират в границите на [населено място]. Процесните имоти безспорно подлежат на облагане с такса за битови отпадъци. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка една услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и депа или други съоръжения, а така също и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Кметът на Община Перник е издал на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ няколко заповеди, с което се определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване, както следва: Заповед № 1932 от 28.10.2022 година, касаеща честотата на тези услуги за периода от 01.01.2023 година до 31.12.2023 година; Заповед № 1973 от 28.10.2021 година, касаеща периода от 01.01.2022 година до 31.12.2022 година; Заповед № 1522 от 26.10.2020 година, касаеща периода от 01.01.2021 година до 31.12.2021 година; Заповед № 1645 от 17.10.2019 година, касаеща периода от 01.01.2020 година до 31.12.2020 година; Заповед № 1738 от 30.10.2018 година, касаеща периода от 01.01.2019 година до 31.12.2019 година и Заповед № 1882 от 26.10.2017 година относно периода от 01.01.2018 година до 31.12.2018 година. От съдържанието на посочените заповеди се установява, че в т. 3 от тях изрично са посочени районите, в които ще се извършват само услуги по транспортиране на отпадъци в депа и поддържане на честотата на териториите за обществено ползване, което означава, че за имотите, които не попадат в районите посочени в тази точка се счита, че по отношения на тях са предоставени и трите вида услуги, за които се дължи заплащане такса за битови отпадъци, т.е. м това число не само третиране на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а и сметосъбиране и сметоизвозване. В настоящият случай се установи, че двата имота, които са собственост на жалбоподателят попадат в местността „Бели брег“, която от своя страна не попада в изключенията.

Разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ предвижда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените честа, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци и депа или други съоръжения, чистотата на териториите за обществено ползване.

От анализа на тази разпоредба се установява, че не се събират такси относно първата и втората услуга – сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване само когато същите не се предоставят от страна на общината, а относно третата услуга – обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. В настоящият случай от страна на административният орган е съобразено, че за периода от 2018 година – 2023 година по отношение на съответните имоти не е извършвана услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, като това се доказва от представеното чрез административната преписка Писмо с изх. № 23/ВП-1780 от 02.11.2023 година (лист 108). По тази причина при изчисляване размерът на таксата, същата не е била взета предвид. Не така стои въпросът обаче по отношение на предоставянето на другата услуга, а именно поддържате чистотата на териториите за обществено ползване. Това се доказва от представения договори – Договор № 173 от 28.10.2015 година, сключен между Община Перник, в качеството на възложител и ДЗЗД „***“, в качеството на изпълнител , чийто предмет е предоставяне на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, при летни и зимни условия на урбанизираните територии на Община Перник, в това число снегопочистване. Изпълнението по този договор е осъществено, за което са налице и събрани в съдебното производство доказателства, съдържащи се в депозирания отговор от страна на административния орган, обективиран в депозираното Писмо с вх. № 1227 от 26.04.2024 година и приложените към него три броя приложения, в които се съдържат копия на фактури, издадени от съответния доставчик, който се явява изпълнител по договора, в едно с констативни протоколи и месечни отчетни протоколи. Предвид изложеното, съдът счита, че от страна на община Перник е предоставена услуга по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Що се отнася до третата услуга, а именно обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за отпадъци нормативната уредба прокламира, че такса във връзка с такава услуга няма да се дължи единствено, ако на територията на общината няма изградени депа за отпадъци, което в настоящият случай не е така, тъй като са налице множество доказателства, в това число Разрешение за ползване № СТ-05-2612 от 29.12.2015 година, относно разрешаване ползването на строеж „Регионално депо за неопасни отпадъци“ [населено място] с обща площ от 140 дка, в землището на [населено място], Община Перник, местност „***“ и „Завод за сепариране и компостиране на битови отпадъци“, а така също и Договор № 8 от 19.01.2021 година с предмет свързан с експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъци в район Перник за общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Р. и Трън, включваща Клетка № 1 и Клетка № 2 на Депо за неопасни отпадъци, инсталация за предварително сепариране на отпадъци и инсталация за компостиране“ и Договор № 119 от 31.07.2015 година с предмет „Експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците в район Перник за общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Р. и Трън, включващ Клетка № 1 на депо за неопасни отпадъци, инсталация за предварително сепариране на отпадъци и инсталация за компостиране“, сключени с изпълнителя „***“ ДЗЗД. С цел доказване изпълнението по поръчката по тези договори от страна на ответника са представени писмени доказателства, в това число актове за изпълнение на услугите по периоди и констативни протоколи и фактури. Въз основа на всичко това следва да се приеме, че тази услуга е била реализирана от страна на община Перник, тъй като съществуват надлежни доказателства във връзка с нейното изпълнение, предвид което и във връзка с нея следва да се дължи заплащане на съответния размер такса от страна на данъчнозадълженото лице.

Определянето на размера на таксите за битови отпадъци за процесните 2018, 2019, 2020, 2021, 2022 и 2023 година следва да бъде съобразено с изискванията, посочени в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Перник и Решение № 374 от 18.12.2020 година, както и Решение № 415 от 22.12.2016 година на Общински съвет – Перник. С цитираните решения Общински съвет – Перник е приел основата за определяне на такси за битови отпадъци и промилите за съответните услуги. Като до 2021 година за нежилищни имоти на предприятията и нежилищни имоти на гражданите таксата за битови отпадъци се определя м промили върху по- високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, както следва: 1) за сметосъбиране и сметоизвозване – 3 промила; 2) за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1 промил; 3) за чистотата на териториите за обществено ползване – 2,5 промили, а след 2021 година, както следва: 1) за сметосъбиране и сметоизвозване – 2,5 промила; 2) за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 3,2 промила и 3) за чистотата на териториите за обществено ползване – 0,8 промила.

Отчитайки обстоятелството, че по отношение на процесните имоти размерът на таксата за битови отпадъци следва да се формира от посочените в предходния абзац, три компонента, съдът установи, че за 2018, 2019 и 2020 година досежно поземлен имот с [идентификатор] в [населено място], местността „***“ дължимата такса за битови отпадъци за всяка от годините е в размер на 78, 98 лева, а за 2021, 2022 и 2023 годна е в размер на 90,26 лева, доколкото по отношение на поземлен имот с [идентификатор] таксата за битови отпадъци за всяка от годините в периода 2018, 2019, 2020 е в размер на 520,33 лева, а за 2021, 2022 и 2023 година за всяка дена от годините е в размер на 594,66 лева. Тези размери са правилно определени, като правилно са приложени, приетите то страна на Общински съвет – Перник промили, а така също и е отчетено отсъствието на предоставяната услуга за сметосъбиране и сметоизвозване. В тази връзка правилни са изводите на административния орган и относно определяне размера на лихвата за забава, възлизаща в размер на 1 086,98 лева, определена към датата на издаване на АУЗД –14.11.2023 година.

С оглед на горното съдът не констатира да са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Актът е съобразен и с целта на закона, предвид което липсват основания за отмяната му и по чл. 146, т. 5 от АПК.

При така установеното от страна на настоящият съдебен състав, оспореният Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 23-1751-1 от 14.11.2023 година, издаден от главен експерт в Д. „Местни данъци и такси“ при Община Перник, с който са установени задължения в общ размер на 7 595,33 лева, в това число главница в размер на 5 907,45 лева и лихви в размер на 1 687,88 лева, в следствие на установени задължения за данък върху недвижимите имоти, касателно поземлени имоти с [идентификатор] и поземлен имот с [идентификатор] в общ размер на 2 655,66 лева и такса за битови отпадъци по отношение на тези два имота в размер на 4 939,67 лева се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна и следва да бъде уважена. Същият е заплатил адвокатски хонорара на процесуалния си представител в размер на 300 /триста/ лева, за което е приложен Договор за правна защита и съдействие № 40416 от 25.03,2024 година. Предвид това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 300 /триста/ лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 1 от ДОПК, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ АД /н./, с ЕИК: ***, представлявано от постоянния синдик Р. Т. с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 4 против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №23-1751-1 от 14.11.2023 година, издаден от Р. Ч. С. – главен експерт ДМДТ при Община Перник, потвърден с Решение № 23/ММО-5835-1 от 17.01.2024 година на директора на Д. „Местни данъци и такси“ при Община Перник, като неоснователна.

ОСЪЖДА „***“ АД /н./, с ЕИК: ***, представлявано от постоянния синдик Р. Т. с адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап. 4 да запрати в полза на Община Перник направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева, представляващи платен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.