Р Е Ш Е Н И Е
№
............
София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от
съдия Чехларов в.гр.дело № 13594 по описа
за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение
№ 396708 от
29.04.2018, постановено по гр.д. № 74209/2015 г. на СРС, 63 състав, е отхвърлен
предявеният от В.А.С., ЕГН ********** против С.А.А. с
ЕГН **********, Д.А.Д. с ЕГН ********** и П.А.С. с ЕГН ********** иск по чл.
34, ал. 1 ЗС - за делба на: Приземен етаж с площ от 88 кв.м., както и Тавански
етаж (трети етаж) с площ от 88 кв.м. – двата от сграда с идентификатор
68134.1942.561.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със
Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК и на адрес: гр. София, район
„Витоша“, Бояна, ул. „******.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от В.А.С., в
която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
решение. Посочено е, че в първоинстанционното решение
не е отчетено, че приземният и таванския етаж са обитаеми и използваеми, което
ги прави самостоятелни жилищни обекти.
Не са
постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемите.
С
определение от 02.03.2020 г. на мястото на починалия въззиваем
Д.А.Д., ЕГН ********** са конституирани
неговите наследници по закон Ф.Д.Д., ЕГН ********** и
П.Ч.Д., ЕГН **********.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1/. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/. предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
В
конкретния случай ищецът обоснова претенцията си с твърдения, че неговият дядо Д.
А.е признат за собственик по давност на дворно място, представляващо парцел VI-6 в квартал 64 по плана на
гр. София, местността „Бояна“ с построената в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 88 кв.м. Ищецът
сочи, че с нотариален акт от 1975 г. дядо му Д. А.и баба му З.А.са дарили на
внуците си Д.А.Д. и П.А.С. /деца на А.Д.С./ първия етаж от построена сграда, а
с друг нотариален акт от същата година дарили на сестра му С.Т.М.втория етаж от
същата. В исковата молба са наведени твърдения, че Д. А.е завещал в полза на
сина си А.Д.С. третия етаж от построената жилищна сграда, който бил обособен
като два броя ателиета, който бил починал и неговия наследници останали ищецът В.А.С.
и сестра му С.А.А.. Поддържа се, че неподелени
останали приземният етаж и таванското помещение на третия етаж, като счита, че
следва да бъде допусната делба на приземния етаж при квоти по ¼ за всеки
от съделителите С.А., В.С., Д.Д.
и П.С., а по отношение на таванското помещение – по ½ за С.А. и и за В.С..
Ответниците Д.Д. и П.С. в хода на първоинстанционното
производство са оспорили предявения иск. Оспорва се като нищожно завещанието, с
което Д. А.е завещал А.Д.С. таванския етаж от къщата. Поддържа се, че дори да е
бил надстроен трети етаж на къщата, то същият не става собственост на лицето,
което го е построило, а на собствениците на земята.
Ответницата
С.А. е била представлявана от особен представител в хода на първоинстанционното
дело – адв. Л., която е оспорила исковата претенция с
твърдения, че в документите са собственост не са отразени сутеренен и тавански
етаж, т.е липсва годен обект на делба.
От
представения по делото нотариален акт № 141 от 15.07.1975 г. по н.д. №13918
г./1975 г. на нотариус при СРС се установява, че Д.С. А.и З.Г.А.са дарили на
внучка си С.А. С., свой собствен имот недвижим имот (съпружеска имуществена
общност), а именно втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*****,с обща квадратура от 87 кв.м.,заедно с 1/3 идеални
части от общите части на сградата /без мястото/, която сграда е построена върху
парцел IV-ти от квартал 64 по плана на
гр. София, местността Бояна.
По силата
на нотариален акт № 116 от 02.12.1975 г. по н.д. № 18763/75 г. на нотариус при
Софийски районен съд, Д.С. А.и З.Г.А.са дарили на внуците си Д.А.Д. и П.А.С.
свой собствен имот недвижим имот (съпружеска имуществена общност), а именно
първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се
в гр. София, ул. „*****,с обща квадратура от 87 кв.м.,заедно с 1/3 идеални
части от общите части на сградата /без мястото/, която сграда е построена върху
парцел IV-ти от квартал 64 по плана на гр. София, местността Бояна.
Депозирано
е и саморъчно завещание от 05.08.1981 г., с което Д.С. А.е завещал на сина си А.Д.С.
таванския етаж от жилищна сграда, построена в парцел IV-ти от квартал 64 по плана на гр.
София, местността Бояна. Като мотив на завещателното
разпореждане е посочено обстоятелството, че А.Д.С. е построил етажа със свои
средства, труд и материали, но без учредена суперфиция. Завещанието е обявено с протокол за обявяване
на саморъчно завещание от 11.05.2006 г. на съдия от вписванията при СРС след
представянето му от С.А.А..
По делото
е представено удостоверение за наследници №1950, издадено на 31.10.2015 г. от
СО, район „Витоша“, от което е видно, че Д.С. А.е починал на 14.07.1982 г. и е
оставил за законни наследници съпругата си З.Г.А.и синовете си - А.Д.С. и А.Д.С..
Депозирано
е и удостоверение за наследници №1952, издадено на 12.10.2015 г. от СО, район
„Витоша“, от което е видно, че А.Д.С. е починал на 01.12.2005 г. и е оставил за
законни наследници дъщеря си С.А.А. и В.А.С.
Представено
е и удостоверение за наследници №1951, издадено на 12.10.2015 г. от СО, район
„Витоша“, от което е видно, че З.Г.А.е
починала на 27.05.2011 г. и е оставила за наследници внуците си В.А.С. и
С.А.А. /деца на сина й А.Д.С./.
От
приетата по делото СТЕ се установява, че законовият статус на процесната жилищна сграда съгласно одобрения на 07.10.1966
г. проект е двуфамилна жилищна сграда с приземен
етаж, в който са разположени 4 броя мазета и неизползваем тавански етаж, а след
построяването на сградата по този проект не са извършвани промени по
пристрояване и надстрояване. Вещото лице е установило, че за сградата има
одобрени архитектурни и конструктивни проекти от 07.10.1966 г. и е издаден
позволителен билет № 462 от 10.10.1966 г., като застроената площ е 87,4 кв.м., а
разгънатата застроена площ 174,4 кв.м. В експертизата е посочено, че етажността на сградата отговаря на предвидената в проекта,
като има несъответствие във височината на приземния етаж /по проект 200 см., а
в действителност 230 см./ и във височината на надзида
на таванския етаж /по проект 30 см., а в
действителност 80 см. Допуснатата пред първоинстанционния
съд допълнителна СТЕ установява, че приземният етаж не отговаря на условията за
самостоятелно жилище, тъй като няма изграден санитарен възел и осветеността на
помещенията, разположени в него, е по – малка от допустимата, като по него не
са извършвани преустройства в годините, а са изпълнени само някои довършителни
работи – мазилки по стени и тавани и замазка и балатум на пода в две от
помещенията и поставяне на чугунена мивка с фаянсови плочи над нея в едно от
тези помещения. Вещото лице е посочило, че понастоящем таванският етаж е
преустроен в жилищен, като е изградено жилище, което е неделимо, тъй като
притежава само един санитарен възел и един самостоятелен вход, но осветеността
на отделните помещения е под допустимата, като това несъответствие може да се
премахне чрез увеличаване размера на прозорците. В експертиза е прието, че за
таванския етаж може да се изготви проект за преустройството му и да бъде
обособен като жилищен етаж, но към момента същият е незаконен.
Пред въззивната инстанция е допусната нова СТЕ, от която се
установява, че в техническия архив при район „Витоша“ на СО се съхранява
одобрен на 07.10.1966 г. архитектурен проект на процесната
сграда, въз основа на който е издаден позволителен билет № 462 от 10.10.1966 г., като сградата се състои от два жилищни етажа,
сутерен и подпокривно пространство, а сутеренът е полуподземен и се състои от 4 броя мазета и стълбищна клетка, като от първото мазе се осъществява
достъпът до останалите три мазета. В експертизата е посочено, че по проект
светлата височина на сутерена е 2 метра, а сградата е предвидена с четирискатен покрив и с подпокривно
пространство с надзид 30 см. и светла височина на
билото около 2,70 метра. При проверка на място
вещото лице е установило, че сутеренът е изграден в пълно съответствие с
одобрения архитектурен проект с изключение светлата му височина – 2,20 метра
вместо предвидените 2 метра, а таванският етаж е изграден като жилищни помещения и представлява три
стаи, баня с тоалетна и помещение,
предвидено за кухненски бокс, с минимална височина на помещенията между 1,2 и
1,5 метра. Вещото лице е посочило, че таванският етаж е изграден в отклонение
на одобрения проект, като е изпълнен по-голям надзид
от предвидения и са изградени жилищни помещения, каквито не са били предвидени.
В експертизата е отразено, че таванският етаж е изграден вероятно около 1975 г.,
като е направен извод, че нито към момента на построяване на сградата, нито
понастоящем, съгласно приложимата нормативна уредба помещенията в сутеренния
етаж не е допустимо да се ползват като жилищни, като същият извод е направен и
по отношение на подпокривния етаж.
С.А.А. е била представлявана от особен представител в хода на първоинстанционното производство, като за първи път е пред въззивната инстанция е получила лично книжа по делото. С
молба, депозирана в о.с.з. от 09.05.2022 г., същата е заявила, че преди
завеждане на исковата молба се е разпоредила с процесните
имоти, поради което и неправилно е конституирана като страна в производството.
Депозиран е и нотариален акт № 96 от 15.12.2008 г., т. VI, рег. № 24265 по дело № 982/2008 г. на нотариус В.Г., по силата на който С.А.
е продала на Д.Х.А. втория етаж от от двуетажна жилищна сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*****,с обща квадратура от 87 кв.м.,заедно с 1/3 идеални
части от общите части на сградата /без мястото/. В нотариалния акт като
документ, удостоверяващ правото на собственост на продавача по сделката е
посочен нотариален акт № 141 от 15.07.1975 г. по н.д. №13918 г./1975 г. на
нотариус при СРС, по силата на който С.А. С. е придобила правото на собственост
по дарение върху имота.
В
конкретния случай от изготвените СТЕ се установява, че съгласно одобрения
архитектурен проект процесната сграда е изградена
като двуетажна еднофамилна, отделно с полуподземен
етаж, състоящ се от 4 броя мазета и стълбищна клетка,
както и подпокривно неизползваемо пространство, като
цялата сграда е била собственост в условията на съпружеска имуществена общност
на Д.С. А.и З.Г.А.. Установява се, че сутеренният етаж е изграден в пълно
съответствие с предвиденото в проекта, с изключения на светлата му височина.
След
извършването на разпоредителните сделки с нотариален акт от 02.12.1975 г. и
нотариален акт от 15.07.1975 г. между приобретателите Д.А.Д., П.А.С. и С.А. С. е възникнала етажната собственост по смисъла на чл.37,ал.1
ЗС. Несъмнено съгласно изготвения и изпълнен проект изграденият сутеренен етаж е
обща по предназначение част на етажната собственост /чл.38,ал.1 ЗС/, доколкото
в него са изградени 4 броя мазета и стълбищна клетка,
т.е. сутеренният етаж принадлежи на собствениците на самостоятелни жилища на
изградените първи и втори жилищен етаж. Съгласно чл.38, ал.2 ЗС може да се
уговори частите на сградата, които обслужват само някои от притежаваните етажи
или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Предназначението за служенето им общо на всички етажни собственици или на част
от тях може да се промени само със съгласието на всички етажни
собственици. Съгласието може да се даде
изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия, с договор за
доброволна делба (не и съдебна), и във всички случаи с преразпределяне на
идеалните части от общите части на сградата, така че да се предадат полагащите
се съобразно чл.40, ал.1 ЗС за новосъздаваните самостоятелни обекти (т.4 от ТР
№ 34/15.08.1983г., ОСГК на ВС). Това тълкувателно решение, въпреки че е
издадено при действието на ЗТСУ(отм.), следва да се прилага и при действието на
ЗУТ, поради аналогичната правна уредба. Понастоящем промяната в
предназначението на една обща по предназначение част от сграда - етажна
собственост се извършва въз основа на архитектурен проект и договор за
прехвърляне на собственост в нотариална форма, въз основа на които се издава
разрешение за строеж – чл.185, ал.3 ЗУТ. Когато обаче тази процедура не е
спазена и строителното разрешение е издадено без договор, следва да се прилагат
разрешенията на посоченото ТР на ОСГК (решение № 296 от 29.06.2011г.,
гр.д.990/10г., ВКС, І г.о., решение № 393 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5991/2007 г., IV г. о. и др.). В конкретния случай няма наведени фактически
твърдения за извършено преустройство на сутеренния етаж, а изготвените СТЕ безпротиворечиво установяват, че и към настоящия момент не
са извършвани преустройства на етажа от построяването на сградата и същият
съществува във вида, в който е построен. По делото липсват и доказателства да
са извършвани отделни разпоредителни действия със сутеренния етаж.
По
изложените съображения и понастоящем собственици на сутеренния етаж са
собствениците на самостоятелни обекти на правото на собственост на процесната сграда. С придобиването правото на собственост
върху първия и втория жилищен етаж в процесната сграда
Д.А.Д., П.А.С. и С.А. С. са придобили и съответните идеални части от общите на
сградата, вкл. съответните идеални части от сутеренния етаж /обща част на
сградата по предназначение/. Доколкото обаче с нотариален акт № 96 от
15.12.2008 г., т. VI, рег. №
24265 по дело № 982/2008 г. на нотариус В.Г.С.А. С. е продала на Д.Х.А. процесния втори
жилищен етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата, то легитимиран като собственик на идеални части от сутеренния етаж
към датата на депозиране на исковата молба пред СРС /30.11.2015 г./ се явява Д.Х.А..
При това
положение се налага извод, че от материално-правна гледна точка Д.Х.А. е участник
в неделимо правоотношение, легитимиращо я като съсобственик на процесния сутеренен етаж, което от процесуално-правна
гледна точка я определя като необходим задължителен другар в производството по
делба. Задължителната съдебна практика последователно провежда разбирането, че
като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички
съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и
участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т. 12 от ППВС №
4/1964г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГТК на ВКС. Последното
обосновава приложението на разясненията по т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по
тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която ако в първата
инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в
производството е задължително, въззивният съд следва
да обезсили като недопустимо първоинстанционното
решение и да върне делото на първоинстанционния съд
за ново разглеждане с участието на всички необходими задължителни другари.
Порокът на обжалваното решение не може да се санира
чрез конституиране на неучаствалите съсобственици едва във въззивното
производство.
Поради
изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е
недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато
на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на друг състав на първоинстанционния
съд за ново разглеждане от етапа по конституиране на страните и проверка на
редовността на исковата молба, като бъдат дадени указания на ищеца да предяви
иска си срещу всички задължителни необходими другари.
По разноските:
Отговорността за сторените в настоящото
производство разноски следва да се разпредели от първоинстанционния
съд, с оглед изхода от спора при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 396708 от
29.04.2018, постановено по гр.д. № 74209/2015 г. на СРС, 63 състав.
ВРЪЩА делото на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на Софийски районен съд за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.