№ 1136
гр. Плевен, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.А
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20234430106233 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.87,
ал.3, вр.чл. 189, ал. 1, изр. първо ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр.чл.189, ал.1,
изр.второ ЗЗД с цена на иска 5400 лв., чл.92 ЗЗД с цена на иска 5400 лв. и
чл.92 ЗЗД с цена на иска 282,70 лв..
Производството е образувано по подадена искова молба от Ц. М. М.,
ЕГН**********, *** против Н. П. Г., ЕГН**********, ***. В исковата молба
се твърди, че ищецът е закупил от ответницата Н. П. Г. недвижим имот,
находящ се в с. ***, община ***, област Плевен, а именно: 1/4 (една четвърт)
идеална част от поземлен имот с идентификатор 12601.57.26 (дванадесет
хиляди шестстотин и едно, точка, петдесет и седем, точка, двадесет и шест), с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване — нива, цялата с площ от 12701 кв.м.., четвърта категория, в
местността „***” , при граници и съседи: имот 12601.57.811 , имот
12601.57.25, имот 12601.57.35, имот 12601.57.29 и имот 12601.57.27. Твърди,
че сделката е обективирана в ****г. на ** П. Х.. Твърди, че за закупуването на
имота е заплатил продажна цена в размер на 5400 (пет хиляди и четиристотин)
лева. Твърди, че с Решение номер 1000 от 04.07.2023г. по гр.д. 2490 / 2022г. на
Районен съд Плевен е прието за установено по отношение на ищеца в
настоящото производство, че поземлен имот с идентификатор 12601.57.26 е
собственост на А. Ц. Г., с ЕГН ********** и той е осъден да предаде
владението върху имота. Счита, че настъпилата евикция обуславя правен
интерес на ищеца да иска разваляне на сделката с ответницата Н. П. Г., както и
да предяви финансови претенции. Твърди, че на 20.08.2020г. между Ц. М. М.
1
и Н. П. Г. са сключени две сделки, касаещи поземлен имот с идентификатор
12601.57.26: - с договор за дарение, обективиран в ***г. на ** П. Х., Н. П. Г. е
дарила на Ц. М. М. 1 /10 (една десета) идеална част от процесния имот; - с
договор за покупко-продажба, обективиран в ***г. на ** П. Х., Н. П. Г. е
продала на Ц. М. М. 1/4 (една четвърт) идеална част от процесния имот.
Твърди, че при извършване на сделката продавачката се е легитимирала като
собственик с Решение номер 105 от 06.01.1995г. на Поземлена комисия *** и
Удостоверение за наследници. Твърди, че ответницата е скрила от ищеца, че
на дата 16.06.2008г. е сключила Договор за доброволна делба , съгласно който
процесния имот е поставен в дял на Г. М. Г.а, а ответницата и Р.М. са получили
парично уравнение на дяловете си. Твърди, че А. Ц. Г. като наследник на Г. М.
Г.а е предявил ревандикационен иск за процесния имот, който е бил уважен с
Решение номер 1000 от 04.07.2023г. по гр.д. 2490 / 2022г. на Районен съд
Плевен, влязло в сила. С решението е прието за установено по отношение на
ищеца в настоящото производство, че поземлен имот с идентификатор
12601.57.26 е собственост на А. Ц. Г., с ЕГН ********** и той е осъден да
предаде владението върху имота. Същото е прието и по отношение на
ответницата Н. Г.. Излага съображения, че с влизане в сила на посоченото
Решение на PC - Плевен ищецът е бил съдебно отстранен от закупения
недвижим имот. С настоящата искова молба отправена срещу Н. П. Г. Ц. М. М.
заявява развалянето на сключения договор за покупко- продажба на недвижим
имот, находящ се в с. ***, община ***, област Плевен, а именно: 1/4 (една
четвърт) идеална част от поземлен имот с идентификатор 12601.57.26
(дванадесет хиляди шестстотин и едно, точка, петдесет и седем, точка,
двадесет и шест), с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване — нива, цялата с площ от 12701 кв.м.., четвърта
категория, в местността „***” , при граници и съседи: имот 12601.57.811 ,
имот 12601.57.25, имот 12601.57.35, имот 12601.57.29 и имот 12601.57.27 ,
обективиран в ****г. на ** П. Х., съгласно нормите на чл. 189,ал. 1 във връзка
с чл. 87, ал.3 от ЗЗД. Твърди, че съгласно същия нотариален акт в случай, че
купувачът претърпи съдебна евикция, продавачът дължи на купувача връщане
на продажната цена в двукратния размер и възстановяване на направените от
купувача разноски по прехвърлянето на собствеността.
Моли да бъде развален сключения договор за покупко- продажба на
недвижим имот, находящ се в с. ***, община ***, област Плевен, а именно: 1/4
(една четвърт) идеална част от поземлен имот с идентификатор 12601.57.26
(дванадесет хиляди шестстотин и едно, точка, петдесет и седем, точка,
двадесет и шест), с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване — нива, цялата с площ от 12701 кв.м.., четвърта
категория, в местността „***” , при граници и съседи: имот 12601.57.811 ,
имот 12601.57.25, имот 12601.57.35, имот 12601.57.29 и имот 12601.57.27 ,
обекгивиран в ***г. на ** П. Х.. Моли ответницата Н. П. Г., с ЕГН
**********, да бъде осъдена да заплати на Ц. М. М., с ЕГН **********,
сумата от 5400 (пет хиляди и четиристотин) лева, представляваща заплатената
2
по договора продажна цена, сумата от 5400 (пет хиляди и четиристотин) лева,
представляваща уговорена неустойка при евикция, сумата от 282.70 лв,
представляваща уговорена неустойка за компенсиране на разноските за
нотариалното прехвърляне на горепосочения недвижим имот. Претендира
направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата, в който заявява, че не оспорва предявеният иск за разваляне на
договора за покупко - продажба на 1/4 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 12601.57.26, находящ се в с. ***, община *** област Плевен.
Признава, че не е била собственик на процесиия имот към момента на
сделката. Сочи, че от представеното Решение № 1000/04.07.2023 г. на РС
Плевен не става ясно дали същото е влязло в сила. Не оспорва и иска за 282,70
лева, представляващи заплатените от ищеца по договора за покупко -
продажба нотариални такси и данък за придобиване на имота. Не оспорва
иска в размер на 5400,70 лева, представляващ връщане на продажната цена.
Признава горепосочените искове. Оспорва иска за заплащане на сумата в
размер на 5400 лева, представляваща уговорена неустойка при евикция.
Счита, че уговорената неустоечна клауза е нищожна, тъй като договореният
размер на неустойката в нотариалния акт е прекомерен с оглед на присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна (наказателна)
функция и действително претърпените вреди от ищците към момента на
договорното неизпълнение. Излага съображения, че действително, функциите
на неустойката са не само обезпечителни и обезщетителни, но и санкционни -
размерът на неустойката не може да бъде сведен до точния размер на вредите
от неизпълнение, тъй като това би обезсмислило санкционната функция на
неустойката. Същевременно обаче, при преценката за адекватност на
неустойката следва да се съобрази доколко тя превишава претърпените вреди,
както и обичайната практика при уговаряне на неустойка за вреди. Твърди, че
обичайната практика неустойката при такъв вид договори е в размер на 10% от
продажната цена. Счита, че с оглед паричния характер на вземането, размерът
на действителните вреди е съотносим с размера на законната лихва върху
заетата сума /в този смисъл Решение №288 от 14.07.2011г. по гр.д.№771
/2010г. на ВКС/, като не са твърдяни и установени други вреди от
неизпълнението. Твърди, че изчислена с използване на електронен калкулатор,
за периода от постановяване на решение № 1000/04.07.2023 г. до получаване
на исковата молба /01.02.2024 г./ законната лихва върху сумата от 5400 лв., е в
размер на 550.56 лв. и договорената неустойка превишава близо 10 пъти тези
вреди. Моли да бъде отхвърлен иска по чл. 92 ЗЗД за неустойка в размер на
5400,00 лв., тъй като счита клаузата в процесния нотариален акт за нищожна.
В случай че иска по чл. 92 ЗЗД за неустойка бъде уважен, моли същата да бъде
намалена до сумата от 540,00 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
3
Не е спорно между страните и се установява от ****г., ищецът е закупил
от ответницата Н. П. Г. недвижим имот, находящ се в с. ***, община ***,
област Плевен, а именно: 1/4 (една четвърт) идеална част от поземлен имот с
идентификатор 12601.57.26 (дванадесет хиляди шестстотин и едно, точка,
петдесет и седем, точка, двадесет и шест), с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване — нива, цялата с площ
от 12701 кв.м.., четвърта категория, в местността „***” , при граници и
съседи: имот 12601.57.811 , имот 12601.57.25, имот 12601.57.35, имот
12601.57.29 и имот 12601.57.27. За покупка на имота ищецът е заплатил на
ответницата сумата от 5400 лв. В нотариалния акт е уговорено следното:
„Продавачът чрез пълномощника си декларира, че е единствен собственик на
продаваемата идеална част от имота, описан в т.I на настоящия нотариален
акт, че към настоящия момент имота не е обременен с вещни тежести,
ипотеки и възбрани и не е предмет на съдебни и извънсъдебни спорове и
продажби в полза на трети лица, включително и с предварителен договор, с
лице различно от купувача, и не са налице никакви основания за претенции на
трети лица към имота. В случай, че декларираното се окаже неистина, или
купувачът претърпи съдебна евикция, продавача дължи на купувача връщане
на продажната цена в двукратния размер, и възстановяване на направените от
купувача разноски по прехвърлянето на собствеността.
Не се спори между страните и се установява от Решение №
1000/04.07.2023т. по гр.д. № 20224430102490 по описа на РС-Плевен, че е
признато за установено, на осн. чл. 108 от ЗС, по отношение на Ц. М. М., ЕГН
********** и М.Л. М.а, ЕГН **********, и двамата от ***, че А. Ц. Г. ЕГН
********** от ***, е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 12601.57.26 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 - 237/10.04.2019 г. на ИД на АГКК,
посл. изменение от 24.08.2020г., с адрес с. ***, общ. ***, м. ***, площ 12701
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – Нива, категория 4, номер по предходен план – 057026, съседи:
12601.57.811, 12601.57.25, 12601.57.35, 12601.57.29, 12601.57.27. Осъдени са
на осн. чл. 108 от ЗС, Ц. М. М., ЕГН ********** и М.Л. М.а, ЕГН **********,
и двамата от ***, да предадат владението на А. Ц. Г. ЕГН ********** от ***,
върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
12601.57.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
4
Заповед № РД – 18 - 237/10.04.2019 г. на ИД на АГКК, посл. изменение от
24.08.2020г., с адрес с. ***, общ. ***, м. ***, площ 12701 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
Нива, категория 4, номер по предходен план – 057026, съседи: 12601.57.811,
12601.57.25, 12601.57.35, 12601.57.29, 12601.57.27.
Не се спори между страните и се установява от Сметка и Платежно
нареждане /л.12-13 от делото/, че ищецът е направил разходи по
прехвърлянето на имота в общ размер от 272,70 лв., от които 153,70 лв.
заплатени нотариални такси и 118,75 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Относно исковете по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1-во
ЗЗД:
Съгласно чл. 189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.
87 ЗЗД. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят вещни права върху
недвижими имоти става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2019 г. от
02.07.2021 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за прехвърляне на вещни права
върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила
решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл.
87, ал. 3 ЗЗД е допустим. Поради това и предявените искове следва да се
разгледат по същество.
За основателност на искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 189, ал. 1, изр.
1-во ЗЗД, ищецът следва да установи следните предпоставки: 1 Да е сключен
валиден договор за покупко-продажба с ответника, с предмет – вещни права
върху описания недвижим имот; 2/. Да са налице самостоятелни вещни права
на трети лица върху процесния имот, които да са противопоставими на
продавача, съответно – купувача като негов частен правопроемник. Без
значение е дали евикцията е осъществена или евентуална, тъй като законът
не прави разлика между реализирана или предстояща евикция (решение №
261 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., II г. о., ГК, решение № 424
от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1872/2010 г., ВКС, IV г. о. и др.).
По делото не се спори, че между ищеца и ответницата е бил сключен
5
посочения в исковата молба договор, с твърдяното съдържание. Тези факти
се установяват от приетите по делото писмени доказателства – ****г. С
Решение № 1000/04.07.2023т. по гр.д. № 20224430102490 по описа на РС-
Плевен, че е признато за установено, на осн. чл. 108 от ЗС, по отношение на
Ц. М. М., ЕГН ********** и М.Л. М.а, ЕГН **********, и двамата от ***, че
А. Ц. Г. ЕГН ********** от ***, е собственик на имота, предмет на
оспорената сделка и са осъдени да му предадат владението. След като се
установява, че са налице самостоятелни вещни права на трети лица върху
процесния имот, които са противопоставими на продавача, съответно - на
купувача, като техни частни правоприемници, съдът приема, че се
установяват предпоставките за уважаването на исковете по чл. 87, ал. 3 от
ЗЗД, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД. Както беше посочено, без значение е
дали евикцията е осъществена или евентуална, тъй като законът не прави
разлика между реализирана или предстояща евикция. Поради изложеното,
искът с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1-во
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважени изцяло. За същия е направено и
признание на иска от ответницата по делото.
По искът с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 189,
ал. 1, изр. 2-ро, предл. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 5400 лева,
представляваща продажната цена по договора: Съгласно чл. 189, ал. 1, изр.
2-ро, предл. 1-во ЗЗД, при разваляне на продажбата на основание чл. 189, ал.
1, изр. 1-во ЗЗД, продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена.
Това е частен случай на хипотезата, уредена в разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, предвиждаща, че всеки е длъжен да върне онова, което е
получил с оглед на отпаднало основание. Следователно разглежданите
искове биха били основателни, ако ищците докажат: получаване на
престацията, съществуване на основанието при получаване на престацията и
отпадане на основанието с обратна сила, например при унищожаване на
договора, прекратяване при настъпване на предвидено условие, а в случая -
разваляне. В случая, с развалянето на договора за продажба отпада и
основанието за извършеното плащане на продажната цена по него. Между
страните липсва спор, а и се установява от представения нотариален акт
заплащането на цената от 5400 лв. Искът се признава от ответницата по
делото. По изложените съображения, искът е основателен и доказан и следва
да бъде уважен в предявения си размер от 5400 лв.
6
Относно исковете по чл. 92 ЗЗД – за заплащане на сумата от 282,70 лв.
представляваща направените разноски по прехвърлянето на собствеността и
сумата от 5400 лв. неустойка по договора: Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка
да престира определена (глобално или в процент) парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение,
без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да
възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: 1
наличие на валидно главно задължение, 2 договорено акцесорно задължение
за неустойка, което е действително и 3 неизпълнение на главното
задължение. Първата и третата предпоставки не се оспорват по делото, а и
същите са установени при разглеждането на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с
чл. 189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД. На следващо място се установи, че в договора за
продажба, сключен с нотариалния акт от 05.02.2008 г. е включена клауза за
неустойка – предвидено е, че ако купувачите бъдат отстранени от имота,
продавачите дължат на купувачите връщане на продажната цена в двоен
размер и направените разноски по прехвърлянето на собствеността.
Ответницата признава искът за неустойка в размер на 282,70 лв., поради
което и на основание чл.237 ГПК искът следва да бъде уважен в предявения
си размер съобразно направеното признание.
Оспорва се искът за неустойка в размер на 5400 лв. с възражение за
нищожност на клаузата за неустойка като прекомерна. За да възникне
правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави,
разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави
уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД
и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Поради това, действителността клаузата за неустойка, следва да бъде
преценена служебно от съда независимо дали страните са се позовали на
нищожността й (в този смисъл са: решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., на ВКС, ІІ ТО, решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014
7
г., на ВКС, І ТО, и решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на
ВКС, ІІ ТО). С т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС са изяснени предпоставките, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1
ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В изпълнение на
служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за
неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че
същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като
уговореният размер не нарушава принципа на справедливост. Уговорената
надбавка следва да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, както
и да изпълни наказателната функция на неустойката. В Решение № 228 от
21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г. на ВКС, ІІ ТО е прието, че неустойката
освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция,
тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора. С оглед на изложеното, съдът намира, че
клаузата за неустойка от процесния договор не е нищожна. Ответницата по
иска по чл. 92 ЗЗД изрично е релевирала възражение, че договореният
размер на неустойката в нотариалния акт е прекомерен с оглед на присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна (наказателна)
функция и действително претърпените вреди от ищците към момента на
договорното неизпълнение. Прави се искане, размерът на неустойката да
бъде намален до сумата от 540 лв., което е съпоставимо със законната лихва
и обичайната практика за 10 % неустойка. Прекомерността на неустойката не
я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. За разлика
от преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави (която се прави към момента на сключване на договора), обаче,
прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение
на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди
(ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). Както беше
посочено, в настоящия случай, посочената продажна цена в договора за
8
продажба, е в размер на 5400 лева, в какъвто размер е и предвидената
неустойка ако купувачът бъде отстранен от имота – т. е. размерът на
продажната цена е равен на размерът на уговорената неустойка.
Съдът, при извършване на преценка дали размерът на неустойката в
нотариалния акт е прекомерен и че не трябва да се пропуска и санкционния
елемент, както и това, че трябва да се търси границата, от която започва
прекомерността, а тя не може да бъде друго освен резултативна величина
между действителния размер на неустойката и претърпените вреди (Решение
No 65/14.04.2009 г. по т. д. № 589/2009 г., Т. К., II т. о. на ВКС). От приетото
по делото съдебно Решение № 1000/04.07.2023т. по гр.д. № 20224430102490
по описа на РС-Плевен се установява, че съдебно отстранения купувач е
понесъл и разноски по делото от 980 лв. Видно е от същото решение, че
ищецът е бил осъден да заплати на действителния собственик на процесната
идеална част от поземлен имот обезщетение за лишаване от ползването му в
размер на 1310 лв., която сума той отново не би дължал, ако не беше съдебно
отстранен. По принцип за разваляне на договора за продажба поради
евикция е от значение единствено налице ли е била такава. Дали продавачът
е участвал в процеса по евикция на купувача си е без значение за правото на
последния да развали договора по реда на чл. 189 ЗЗД (в настоящия случай е
участвал само последният ответник). Участието, съгласно разпоредбата на
чл. 191 ЗЗД, е от значение единствено за обема на имуществената
отговорност на продавача. Ако е участвал в процеса по съдебното
отстранение, продавачът отговаря и за присъдените на третото лице
плодовете и за съдебни разноски и няма право на възражение за зле воден
процес. Ако не е участвал, не отговаря за плодовете и разноските по делото
(а само за продажната цена, разноските по договора и необходимите и
полезни разноски за вещта ), ако докаже възражението си за зле воден процес
от купувача по делото за съдебното му отстранение (съгласно приетото
решение № 10426/18.06.2021 г. по в. гр. д. № 1284/2020 г. на САС, ГО, 12
състав, влязло в сила на 04.08.2021 г.). В настоящия случай ответницата не е
участвала в процеса по евикция и не отговаря на това основание за
горепосочените суми, но същите следва да бъдат съобразени като
претърпени вреди при преценката по направеното възражение за
прекомерност на неустойката. С оглед на всичко изложено и на основание чл.
92, ал. 2 ЗЗД, неустойката следва да бъде намалена в общ размер на 3000
9
лева., за която сума искът следва да бъде уважен, а до пълния предявен
размер от 5400 лева да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, следва ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените по делото разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение. В срок е направено възражение с правно основане чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на
процесуалния представител на ищеца, поради което съдът следва да го
съобрази и да прецени дали е налице прекомерност съобразно фактическата
и правна сложност на делото. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на 2000 лв., от които 1500 лв. по искът за
разваляне на договора и 500 лв. за заплащане на паричните суми. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът намира, че не
е обвързан от определените с Наредба № 1 МРАВ размери на минималните
адвокатски възнаграждения. За да достигне до това становище съдът
съобразява практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по
обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно горното решение
делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски съвет – на
правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени
в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се
отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения
тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения
труд и направени разходи от процесуалния представител, респ.
представляваната в процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като
правилата на Наредбата не засягат само потребителя на адвокатска услуга,
но и насрещната страна в съдебното производството доколкото, ако загуби
делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатски
хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в
производство. По този начин се отнема правото на съда да съобрази
спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за
направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив съдебен
10
процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от
28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща
на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в
които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е
приета от ВАС – орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая
като частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да
приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата
на конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на
сдружението на адвокатите, както изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС
е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на
нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива
да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,
дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или
да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на
ЕО. Така приемат и българските съдилища в редица свои актове: Решение №
6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. № 1061/2018г. на СГС; Определение № 2514
от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. № 407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение №
95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е
№1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./
Съгласно Решение от 24.5.01.2024г. по дело C‑438/22 на СЕС е прието,
че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Като взе предвид всичко гореизложено, както и фактическата и правна
сложно на делото, съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско
11
възнаграждение в размер на 1500 лв. по искът за разваляне на договора се
явява прекомерно. По делото е подадена искова молба и делото е разгледано
в едно съдебно заседание без ангажиране на доказателства в открито
съдебно заседание поради признанието на този иск. Искът е с типичната
правна сложност на тези искове, поради което съдът намира, че от
заплатеното адвокатко възнаграждение от 1500 лв., в тежест на ответницата
следва да бъде възложена сумата от 750 лв. за адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 500 лв. по паричните искове, която сума съдът намира, че
не е прекомерна. Поради изложеното и съобразно уважената част на
исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 1 638,72
лева /497 лв. за ДТ и разноски и 1141,72 лв. адвокатско взнаграждение/
направени по делото разноски.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати
на ответницата направените по делото разноски съразмено с отхвърлената
част на исковете. Своевременно е направено въражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата,
което е в общ размер от 1400 лв. и липсва разпределение по предявените
искове. Съдът като съобрази гореизложеното, счита, че за еквивалентност
следва да се счита, че сумата от 750 лв. е за искът за разваляне на договора, а
остатъка от 650 лв. по паричните искове. Отново за съразмерност, съдът
приема, че размера на възнаграждението по тях следва да бъде определен на
500 лв. или в тежест на ищеца следва да бъде възложена съразмерно на
отхъврлената част на исковете сумата от 108,28 лв. за адвокатско
възнагражедние.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.3, вр.чл. 189, ал. 1, изр. първо ЗЗД,
сключеният на 20.08.2020г. с ***г. на ** П. Х., Договор за покупко-продажба на
земеделски земи, с който ответницата Н. П. Г., ЕГН********** е продала на
ищеца Ц. М. М., ЕГН********** следния недвижим имот: : 1/4 (една четвърт)
идеална част от поземлен имот с идентификатор 12601.57.26 (дванадесет
хиляди шестстотин и едно, точка, петдесет и седем, точка, двадесет и шест), с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
12
ползване — нива, цялата с площ от 12701 кв.м.., четвърта категория, в
местността „***” , при граници и съседи: имот 12601.57.811 , имот 12601.57.25,
имот 12601.57.35, имот 12601.57.29 и имот 12601.57.27.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр.чл.189, ал.1, изр.второ
ЗЗД Н. П. Г., ЕГН********** ДА ПЛАТИ на Ц. М. М., ЕГН********** сумата
от 5400 лв. представляваща платената цена по разваления договор за покупко-
продажба на земеделски земи, обективиран в ***г. на ** П. Х..
ОСЪЖДА на основание чл. 92 ЗЗД Н. П. Г., ЕГН********** ДА ПЛАТИ
на Ц. М. М., ЕГН********** сумата от 282,70 лв. представляваща неустойка
договор за покупко-продажба на земеделски земи, обективиран в ***г. на ** П.
Х..
ОСЪЖДА на основание чл. 92 ЗЗД Н. П. Г., ЕГН********** ДА ПЛАТИ
на Ц. М. М., ЕГН********** сумата от 3000,00 лв. представляваща неустойка
договор за покупко-продажба на земеделски земи, обективиран в ***г. на ** П.
Х., а за разликата до предявения размер от 5400 лв., отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК, Н. П. Г., ЕГН********** ДА
ПЛАТИ на Ц. М. М., ЕГН********** сумата от 1 638,72 лева направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, на чл.78, ал.3, вр.ал.5 ГПК, Ц. М. М., ЕГН********** да
плати на Н. П. Г., ЕГН********** сумата от 108,28 лв. направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13