Р Е Ш Е Н И Е
27.05.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
17.05. 2021
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 400 2021
дело № по описа за година.
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 57/15.03.2021 г.,
издадено от Директора на РДГ-Кюстендил, упълномощен със Заповед
РД49-199/16.05.2011г., на МЗХ, с което на Д.И.Д., с адрес: ***, с ЕГН **********,
на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 266, ал.1, пр. 5 от
ЗГ е наложено административно наказание „глоба“,
в размер на 60,00 лева, за нарушение
на чл. 213, ал.1, т. пр. 5, т. 2 от ЗВ, както и
На основание чл. 273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата като вещи предмет и послужили за извършване
на нарушението съответно:
-
1,5 пр. куб.м. широколистни дърва от дървесен
вид зимен дъб и цер и
-
джип „Митцубиши Паджеро“, цвят бордо, без рег.
номера .
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно. Поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон при съставяне на АУАН и обжалваното
НП. Отрича да е извършено нарушението. Моли за пълна отмяна на обжалваното НП и
връщане на отнетото МПС.
В открито съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез
редовно упълномощен от него процесуален представител – адв. Б. в първото
съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, дава обяснения пред съда.
Пълномощникът адв. Б. пледира пред съда за недоказаност на нарушението и
основателност на жалбата. Иска отмяна на НП.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание, изразява
становище за законосъобразност на НП и моли за неговото потвърждаване. Твърди,
че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.02.2021 г., около 17:30 часа в землището на община
Сапарева баня, на територията на общинско лесничейство Сапарева баня движейки
се по черен горски път жалбоподателят заседнал с управлявания от него лек
автомобил, джип Митцубиши Паджеро /Шогун/, цвят бордо, без
рег. номера, с номер на рама JMAR0RV460VJ000739, с
прекратена регистрация, закупен от същия с писмен Договор за покупко-продажба
на МПС от 05.02.2018 г., спрян от движение и бракуван за части от дружество
„Рила форест“ ООД. С него пътували още две лица.
В това време по същия път извършвал обход на охранителен
участък „Верила“ свидетелят С.Й., ***. Същият видял заседналия автомобил
управляван от жалбоподателя. Отишъл до него и се представил, като установил, че
в същия са натоварени около 1,5 пр. куб.м. широколистни дърва от дървесен вид
зимен дъб и цер, без поставена КГМ, ОМ или ПМ, като не му бил представен и
превозен билет. Обадил се на своя пряк
началник, като съобщил за установените незаконно добити дърва. В това време
спътниците на жалбоподателя започнали да разтоварват през задната врата
намиращите се в автомобила дърва до него. Това било заснето от св. Й. с
телефона му. На една от снимките бил заснет и
жалбоподателят да стои прав, встрани до автомобила.
На място по-късно пристигнал полицейски автопатрул на
РУ-Дупница, както и колеги на св. Й., а именно горските инспектори от
РДГ-Кюстендил – свидетелите Н. и Н..
На място полицейските служители след справка с ОДЧ
установили номера на рамата на автомобила JMAR0RV460VJ000739 и че същият е с прекратена регистрация и без поставени регистрационни табели. Съставили на водача
АУАН, за нарушение по реда на ЗДвП, за което водачът бил санкциониран по-късно
с НП.
Свидетелите Н. и Н. изискали от св. Й. да напише писмено
обяснение и да представи направените от него 2 броя снимки преди и след стоварване
на дървата от гореописания автомобил. Наред с това свидетелят Н. съставил
Констативен протокол Серия ПК07 № 139787/21.02.2021 г., подписан от тримата
горски служители. Жалбоподателят отказал да подпише същия, като отказът му бил
удостоверен с подписа на свидетеля Н. и на още един свидетел – Е. П.. По-късно
във връзка със снетите писмени обяснения и констатациите обективирани в
съставения КП Серия ПК07 № 139787/21.02.2021 г. на нарушителя бил съставен АУАН
Серия ПА 07 № 004112. АУАН е подписан от свидетелите при установяване на
нарушението и съставяне на акта С.Й. и Л.Н.. АУАН е подписан и връчен срещу
подпис на жалбоподателя, който изложил кратки писмени възражения в него.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП №
57/15.03.2021 г., издадено от Директора на РДГ-Кюстендил, упълномощен със
Заповед РД49-199/16.05.2011г., на МЗХ, с което на Д.И.Д., с адрес: ***, с ЕГН **********,
на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 266, ал.1, пр. 5 от
ЗГ е наложено административно наказание „глоба“,
в размер на 60,00 лева, за нарушение
на чл. 213, ал.1, т. пр. 5, т. 2 от ЗВ, както и
На основание чл. 273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата като вещи предмет и послужили за извършване
на нарушението съответно:
-
1,5 пр. куб.м. широколистни дърва от дървесен
вид зимен дъб и цер и
-
джип „Митцубиши Паджеро“, цвят бордо, без рег.
номера .
-
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на част от разпитаните в съдебното заседание свидетели – Й., Н. и Н.,
както и въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства,
вкл. служебно изисканите и представените от страните в съдебното заседание,
приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира в голямата им част
показанията на посочените свидетели, както и писмените доказателства, тъй като
казаното от тях в голямата степен се подкрепя от приложените по делото писмени
документи, показанията им не съдържат драстични противоречия и са логични и
ясни. Не се приема с доверие единствено заявеното от св. Й. в частта от относно
описваните противоречиво, непоследователно и непълно от него фактически
действия на жалбоподателя при установяване на нарушението. Първоначално при
разпита си св. Й. твърди, че и трите лица започнали да разтоварват процесните
дърва от джипа. Конкретно пред съда описва, че всеки от тях е взимал дърва от
джипа и ги е оставял до джипа, като така са разтоварили всички дърва от него.
Сочи изрично в следващото си изречение, че жалбоподателят Д. също е разтоварял
дърва заедно с другите двама. По-нататък в разпита си свидетелят съмнително
изоставя изцяло тази изложена първоначално версия и конкретно описание на
действията на жалбоподателя и заявява нещо качествено различно. Твърди, че жалбоподателят
Д. помагал на разтоварването, вече не като взимал дърва изнасял ги и ги оставял
до джипа, а като бил вътре в джипа и избутвал дървата навън, а другите двама ги
поемали от него и ги изнасяли. Твърди, че дървата били дълги и стигали до
шофьорската седалка, от която Д. ги блъскал с ръце, т.е. и с двете си ръце
навън. В тази им част показанията на св. Й. са абсолютно изолирани и не се
подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства, вкл. от
изготвените от него снимки на място, на една от които жалбоподателят стои прав
встрани до автомобила, в близост до задната му врата. По делото от
непосредствено възприетото от съда здравословно състояние и физически
възможности, както и от представеното ЕР на ТЕЛК е установено, че
жалбоподателят като инвалид с 95% трудова неработоспособност с чужда помощ е
обективно препятстван да осъществи първоначално описаните от свидетеля движения
и действия по разтоварване. Всичко това води съдът до извод за недостоверност
на обясненията на св. Й. в тази им част.
Наред с това съдът не приема с доверие и заявеното от св.
Калвин, който е ***жалбоподателя. Същият в показанията си разказва за съвсем
друг случай от 21.04.2021 г., като сам заявява с категоричност, че е било
миналия месец и е сигурен в това, а не на процесната дата 21.02.2021 г.
Описаното от свидетеля време също не съвпада на посоченото в документите и
установено от останалите свидетели. Въобще целият му неотносим към конкретни
съставомерни събития разказ е един неуспешен опит за изграждане на някаква
версия в подкрепа на доводите изложени от жалбоподателя. Поради това и съдът
изключва показанията му от доказателствения материал и не се позовава на тях в
никаква степен.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, доколкото е депозирана от надлежна
страна срещу акт подлежащ на обжалване в рамките на преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява и основателна по
следните съображения:
АУАН и обжалваното НП са издадени в предвидените от закона
форма и срок, от компетентни органи, съгласно разпоредбите на ЗГ и приложената
по делото Заповед РД-49-199/16.09.2011г. – л.
14 от делото.
АУАН и НП съдържат ясно, пълно и точно словесно описание на
всички релевантни факти, като разбираемо и недвусмислено се сочат
обстоятелствата, имащи принципно значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субект нарушил забраната уредена
императивно в чл. 213, ал.1, пр. 5, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН е абсолютно идентична с тази посочена в НП, като същите
съдържат всички съставомерни признаци на нарушение от посочения вид и с
квалификация, която е по чл. 213, ал.1, пр. 5, т. 1 и т. 2 от ЗГ.
Допусната е една несъществена неточност при посочване на
нарушената правна норма, като е изписано с цифри единствено, че е нарушен чл.
213, ал.1, пр. 5, т.2 от ЗГ.
Пропуснато е да се посочи и приложимата в случая т. 1 от същия текст, която намира пълно отражение в даденото
словесно описание налично, както в АУАН, така и в НП засягащо липсата и на контролна
горска марка, респ. ОМ или ПМ. С оглед на коректното словесно описание според
съда този пропуск не е съществен и не ограничава по никакъв начин правото на
защита на санкционираното лице да разбере обвинение за какво точно
административно нарушение му е било повдигнато със съставянето на акта. Изцяло
в този смисъл по сходен казус виж и Решение от 02.06.2014 г. по н. д. № 10238 /
2014 г. на Административен съд - Велико Търново.
От възприетата от съда, по-горе фактическа обстановка е
видно, че същата не съвпада напълно и не потвърждава изцяло тази, изложена в
АУАН и НП, относно ангажиране съставомерността на действията на жалбоподателя
посочени от АНО като действия по разтоварване на дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и непридружена
с превозен билет, за които същият се твърди, че следва да понесе съответна
административнонаказателна отговорност по реда на чл. 266, ал.1, пр. 5 от ЗГ.
Налице е според съда неправилно приложение на материалния закон и недоказаност
на нарушението предмет на издаденото НП, обосноваващи самостоятелно неговата
отмяна.
По отношение на същите следва да се посочи следното:
Съгласно текста на чл. 213, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗГ: „Забраняват се покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и
преработването на:
1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка;
2. дървесина, непридружена с превозен билет;“, като за нарушения на тази разпоредба на основание чл.
266, ал.1 от ЗГ се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическо лице, което в
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече,
извозва, товари, транспортира, разтоварва,
придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни
горски продукти.
Съгласно нормата на чл. 211, ал.1 от ЗГ, дървесината се
транспортира от временен склад, придружена от превозен билет. Според чл. 15, ал. 1 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола за опазването на горските територии (Наредба №1),
превозните билети удостоверяват законното транспортиране на описаната в тях
дървесина от мястото на натоварване до посоченото място на доставка в срок до
12 часа считано от момента на издаването им. Според чл. 15, ал.3 от Наредба №1,
превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина,
когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка; превозният
билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не
по-малък от три години. Образецът за превозен билет е утвърден със Заповед №309
от 17.09.2009г. на председателя на Държавната агенция по горите, обнародвана,
ДВ, бр.28 от 14.09.2009г., в сила от 14.09.2009г.
Очевидно е, че предметът на процесното нарушение,
представляващ 1,5 пр. куб.м. широколистни дърва от дървесен вид зимен дъб и цер,
попада както в хипотезата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид немаркирането
на същата, така и в тази на чл. 213, ал.1, т. 2 от ЗГ, тъй като не е придружен
с превозен билет. В горния смисъл виж и Решение
№ 196 от 09.07.20**г. по к. адм. н. д. № 118 / 20**г. на Административен съд –
Кюстендил.
Съобразно гореизложеното за съда на база направения
подробен анализ на събраните и приети с доверие гласни, писмени и веществени
доказателства се налага да направи извод за недоказаност на нарушението от
обективна страна. На основание чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 303, ал.1 и ал. 2 от НПК решението на
съда не може да почива на предположения /в
случая на противоречиви и изключващи се една друга, както и от останалите
доказателства версии за разтоварване изложени от св. Й./. Във всеки случай като настоящия съдът
следва да признае подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано от
обективна и субективна страна по несъмнен начин. Друг би бил изводът на съда,
ако беше налице годно оформено и предявено надлежно спрямо жалбоподателя Д.
обвинение в транспортиране или евентуално дори съхраняване на процесните 1,5
пр. куб.м. широколистни дърва от дървесен вид зимен дъб и цер, но такова липсва
в АУАН и НП.
От събраните доказателства според съда безспорно се
установява, че процесните дърва, които са незаконно добити са били разтоварени
от процесния джип от пътуващите с жалбоподателя две други физически здрави
лица. Без съмнение този автомобил, с който явно са били превозени до
местонарушението, в нарушение на изискванията на ЗГ и подзаконовите нормативни
актове е бил управляван от жалбоподателя, но не се установява явно и несъмнено
едно или повече от тези превозени и съхранявани до идването на св. Й. дърва да
са били лично разтоварени от жалбоподателя Д.Д.. Същият според съда е и обективно
неспособен физически да стори това по отношение на едно такова прясно отсечено
дъбово дърво с дължина от около 1,5 метра и средно около 10 см. диаметър на ствола,
с оглед инвалидността му налична и към процесната дата. В
административнонаказателния процес отговорността е лична, поради това и
жалбоподателят няма как да отговаря при тази форма на изпълнителното деяния, за
която му е повдигнато обвинение с АУАН и е санкциониран с НП за безспорно извършеното
разтоварване, но не от него, а от останалите две придружавали го в джипа лица.
На практика за съда е безспорно установено, че към
процесната дата 21.02.2021 г. липсва извършено от жалбоподателя, както и безспорно
доказано от АНО административно нарушение, свързано с разтоварване на
процесните 1,5 пр. куб.м. широколистни дърва от дървесен вид зимен дъб и цер от
притежавания от него автомобил, поради което и НП като незаконосъобразно следва
да бъде отменено в тази му част.
На самостоятелно основание, съдът следва да изложи
допълнително и следното:
Според чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, административното
наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
В случая, в процесното НП няма изложени каквито и да било
съображения, обуславящи налагането на глоба именно в размер от 60,00 лева. Също
така, съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на
наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г.,
преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на
съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата
на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде
ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да
бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. С оглед липсата
на легално определение в ЗАНН на "маловажен
случай" и с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която норма,
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не
се предвижда друго, за "маловажен
случай" следва да се приеме този, при който извършеното
административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
Към датата на установяване на нарушението жалбоподателят е безработен,
инвалид, с доказана много висока степен на инвалидност – 95% с чужда помощ и
помощно средство бастун. Обемът на процесните дърва с оглед и на описанието им
дадено от св. Й. като дължина и дебелина същите според съда води на извод за
стойност значително по-малка от една минималната работна заплата за страната
към тази дата - 650 лева. Нарушението е за първи път. Преценени в своята
съвкупност, посочените обстоятелства предпоставят извода за наличието на явно
маловажен случай на административно нарушение, обуславящи неправилността на
процесното НП, както и неговата отмяна. Преценка за маловажността на случая изобщо
не е направена от административнонаказващия орган, което е негов пропуск водещ
до неправилно приложение на закона.
НП следва да се отмени и в частта, с която е отнето, на
основание чл.
273, ал.1 от ЗГ
процесното МПС - джип Митцубиши Паджеро /Шогун/,
цвят бордо, без рег. номера, с номер на рама JMAR0RV460VJ000739. Разпоредбата предвижда, че се отнемат в полза на
държавата вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите -
предмет на нарушението. От граматическото тълкуване на нормата следва, че
предпоставка за прилагане на санкцията отнемане, е осъществено административно
нарушение. В случая се установи липсата на съставомерно деяние, тъй като НП е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено на посочените по-горе самостоятелни основания, т.е.
липсва влязъл в сила правораздавателен акт, с който да се установи релевантния
за санкцията отнемане юридически факт, а именно, че е извършено
административното нарушение. Нещо повече съобразно твърдяната форма на
изпълнителното деяние – разтоварване това МПС, което не е кран, мотокар или
нещо подобно чисто обективно няма как да служи за извършване на такова
нарушение с оглед на предназначението и обикновената си употреба. Същото не е и
предмет на административно нарушение по ЗГ. Предвид всичко това, не е
осъществен фактическия състав по чл.273, ал.1 от ЗГ за отнемане
на процесното МПС. По идентични съображения съдът счита, че не са
осъществени и предпоставките, предвидени в общата норма на чл.20, ал.1 от ЗАНН.
В обратен смисъл са констатациите на настоящата въззивна
съдебна инстанция по отношение на постановеното с оспореното НП отнемане на
вещите, които са предмет на нарушението - 1,5
пр. куб.м. широколистни дърва от дървесен вид зимен дъб и цер. С
разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ се въвежда
забрана за съхраняване на дървесина, която не е маркирана с КГМ или ПМ и не е
придружена с превозен билет, поради което процесната дървесина следва да се
отнеме на основание общата норма на чл. 20, ал. 2 от ЗАНН. НП в тази част
е правилно и законосъобразно, поради което и отнемането на предмета на
нарушението следва да бъде потвърдено. Изцяло в този смисъл виж и актуалната
практика на касационната инстанция по казус със същия жалбоподател и МПС Решение
№ 129 от 01.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 67 / 2020 г. на Административен съд –
Кюстендил, с която настоящия
съдебен състав се съгласява и съобразява изцяло.
По изложените няколко съображения обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди единствено в частта му, в която на
основание чл. 273, ал.1 от ЗГ са отнети
в полза на държавата като вещи
предмет на нарушението - 1,5 пр. куб.м. широколистни дърва от дървесен вид
зимен дъб и цер и да се отмени в останалата му част.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 57/15.03.2021 г., издадено от
Директора на РДГ-Кюстендил, упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011г., на
МЗХ, В ЧАСТТА му, с която на Д.И.Д.,
с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и по
реда на чл. 266, ал.1, пр. 5 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 60,00 лева, за нарушение на чл. 213,
ал.1, т. пр. 5, т. 2 от ЗВ, както и
На основание чл. 273, ал.1 от ЗГ е отнето в полза на държавата като вещ послужила за извършване на
нарушението - джип „Митцубиши Паджеро“, цвят бордо, без рег.
номера, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 57/15.03.2021 г., издадено от
Директора на РДГ-Кюстендил, упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011г., на
МЗХ, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с
която на Д.И.Д., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 273, ал.1 от
ЗГ са отнети в полза на държавата като вещи предмет на нарушението - 1,5 пр. куб.м. широколистни дърва от
дървесен вид зимен дъб и цер.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: