Решение по дело №2812/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1415
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20192120202812
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

1415                                     18.11.2019 година                             град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                     наказателна колегия

На седемнадесети октомври                                                2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

 

Секретар: М.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Грънчев НАХ дело № 2812 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, представлявано от С.Д.Я., ЕГН ********** против наказателно постановление НП № 551-F480824/24.05.2019 г. на зам.- директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.12 от Закона за счетоводството, на основание  чл.69 ал.1 от Закона за счетоводството, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

С жалбата се сочат нарушения на процесуалния и материалния закон при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно постановление, поради което се моли за отмяната на последното.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата. Моли за отмяна на наказателното постановление.

 Административно-наказващият орган – чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление, следва да бъде потвърдено.

Бургаският районен съд намира жалбата за процесуално допустима - като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържаща необходимите реквизити, а след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

При извършена проверка от органите на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – Бургас е установено, че в деловодството на ЕТ *** с Булстат *** не е съхраняват ведомостите за работни заплати за наетите лица по трудови правоотношения за периода 01.03.2003г. - 31.03.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1, т.1 от Раздел Трети от Закона за счетоводството тази счетоводната информация следва да се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в срок от 50 години, считано от 1 януари на отчетния период.

За установеното нарушение актосъставителят М.С.Д. съставила срещу едноличния търговец акт за установяване на административно нарушение № серия AN F480824 от 08.04.2019 г.

 

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено НП, с което на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите показания на свид. М.С.Д. и от писмените доказателства. Показанията на свидетеля кореспондират с фактите, отразени в писмените доказателства по делото.

По съществото на делото съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1 от ЗСч „Който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по глава първа, раздел III, се наказва с глоба в размер от 500 до 3500 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 7000 лв“.

Наказателното постановление е незаконосъобразно. Издадено е при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон.  В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не е посочена датата и мястото на извършване на нарушението. Това е изрично изискване и съществен реквизит на акта за установяване на административно нарушение  и наказателното постановление. Непосочването на датата и мястото на извършване на нарушението възпрепятства съдебния контрол. Актът и наказателното постановление са издадени в нарушение на чл. 42, т.3 , т.4, т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Не е посочена дата и място на извършване на нарушението. Мястото на извършване на нарушението е задължителен елемент, който законодателят е предвидил в чл. 42 т. 3 предл. второ и чл. 57 ал.1 т.5 предл. трето от ЗАНН за акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. В конкретния случай мястото на извършване на нарушението отсъства и в акта и в наказателното постановление. Съдът намира непосочването на дата и мястото, където е извършено деянието, за съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.          

АУАН и НП са издадени в нарушение на разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 и чл.57,ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Не е посочено точно и ясно от фактическа и юридическа страна в какво точно се изразява нарушението на жалбоподателя. В акта за установяване на административно нарушение е отразено, че деянието  съставлява нарушение на чл.12 от Закона за счетоводството. Тази разпоредба на закона, обаче има четири алинеи, а алинея първа -  три точки.

АУАН има в административнонаказателния процес функцията на обвинителен акт. В него трябва да бъдат посочени ясно и точно фактическото и юридическо обвинение срещу нарушителя. Това изискване на закона - чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не е спазено от актосъставителя. Непосочването ясно и точно на фактическото и юридическо обвинение срещу нарушителя ограничава правото му на защита, да разбере в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатото нарушение не може да бъде поправено с наказателното постановление, а още по-малко – в хода на съдебното производство.

Нормата на чл.69, ал.1 от ЗСч е препращаща и нейното съдържание следва да бъде запълнено с правна норма от същия  нормативен акт – чл.12, ал. 1, т.1 от Закона за счетоводството. Като не са направили това актосъставителят и наказващият орган са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

 При съставянето на акта за установяване на административно нарушение представителят на едноличния търговец е възразил, че счетоводителят обслужващ предприятието не му е предал ведомости за заплати за посочения в акта период. Това възражение не е било проверено от административнонаказващият орган по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, с което също е ограничил правото му на защита.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и наказателното постановление следва да бъде отменено.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №551-F480824/24.05.2019 г. на зам.директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.12 от Закона за счетоводството, на основание  чл.69 ал.1 от Закона за счетоводството на ЕТ *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, представлявано от С. Д. Я., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                    СЪДИЯ: /Г. Грънчев/

 

Вярно с оригинала: Д.М.