ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
750
гр.Хасково, 04.10.2022г.
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на четвърти октомври
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костова ЧАНД (К) № 891 по описа за 2022 година,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава тринадесета от АПК, вр.чл. 63г от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба от Н.К.Б.,
със служебен адрес гр. С., ул.***, подадена чрез пълномощник адв. С.М., против
Определение №471/03.08.2022г., постановено по АНД № 447/2022г. по описа на
Районен съд Свиленград, с което е оставено без уважение искането на Б. за
възстановяване срока за обжалване на Наказателно постановление №427/2021 от
21.04.2021г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“, оставена е без разглеждане като процесуално
недопустима жалбата на Б. срещу влязлото в сила на 22.06.2021г. наказателно
постановление и производството по АНД № 447/2022г. по описа на Районен съд
Свиленград, е прекратено.
В частната жалба се сочи, че
оспореното определение е неправилно, постановено в разрез с правилата
установени в приложимия процесуалния закон. Неправилно първоинстанционният съд
отказал да уважи искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за
обжалване на оспореното НП, като е констатирал, че от негова страна не било
оспорено представеното известие. Счита, че с изявлението „и в двете разписки
подписът на доверителя ми е същият“ направено от пълномощника му пред районния
съд на практика е оспорена надлежността на връчването на НП, като са наведени и
доводи за порочност на процедурата по чл.58, ал.1 от ЗАНН в частта „се връчва
срещу подпис на нарушителя“. Намира, че в случая не е следвало да му се възлага
от съда доказването на особени непредвидени обстоятелства, които са довели до
невъзможността му да оспори в срок НП, тъй като в конкретния случай не се
касаело за „пропуснат срок, поради уважителни причини“, а за срок, който изобщо
не е започнал да тече по отношение на него, поради порочност на връчването на
санкционния акт. Моли се за отмяна на оспореното определение и връщане на
делото на Районен съд Свиленград за разглеждане на жалбата против Наказателно
постановление №427/2021 от 21.04.2021г., издадено от началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ по същество.
Становище по частната жалба от
ответника по делото не е депозирано.
Административен съд Хасково, в настоящия
касационен състав като прецени доводите на жалбоподателя и провери
законосъобразността на обжалваното определение приема частната жалба за
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С определение, постановено в
проведено на 03.08.2022г. открито съдебно заседание по АНД № 447/2022г., съдебен състав при
Районен съд Свиленград е оставил без уважение молбата на Н.К.Б. за
възстановяване срока за обжалване на Наказателно постановление №427/2021 от
21.04.2021г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“ по реда на чл.186 от НПК, оставена е без разглеждане
като процесуално недопустима жалбата на Б. срещу влязлото в сила на
22.06.2021г. Наказателно постановление №427/2021 от 21.04.2021г., издадено от
Началник на Отдел „МРР Южна морска“ и производството по АНД № 447/2022г. по
описа на Районен съд Свиленград, е прекратено.
При постановяване на съдебния
акт съдът е отграничил двата спорни въпроса, на които е посочил, че се дължи
отговор, а именно дали от страна на жалбоподателя действително е пропуснат
законустановения срок за обжалване на процесното наказателно постановление,
като при положителен отговор следвало да се отговори, дали пропускането му се
дължи на „уважителни причини“ по смисъла на чл.186, ал.6 от НПК. Приел е, че
наказателното постановление е влязло в сила на 22.06.2021г. съгласно
приложимата разпоредба на чл.232, ал.2 от ЗМ, поради непосочването от страна на
нарушителя на адрес за връчването му в Република България. В тази връзка е
анализирал приложението на чл.186, ал.1 от НПК, като е посочил, че срокът,
определен от закона може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради
уважителни причини. Съгласно практиката на ВКС уважителни причини били тези,
които са настъпили за страната след постановяване на акта, подлежащ на
обжалване и които обективно, извън волята ѝ, са препятствали възможността
на недоволната страна да го атакува в предвидения от закона срок. В конкретния
случая в материалите по делото не се съдържали и не били представени
доказателства, както и не били наведени доводи за уважителни причини, които да
не са дали възможност на жалбоподателя да атакува в предвидения от закона срок
процесното наказателно постановление.
Така постановеното определение е
правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН / действаща към дата на издаване на наказателното постановление /
наказателните постановления подлежат на обжалване от нарушителя в седемдневен
срок от връчването им. За конкретния случай е налице специална правна уредба в
чл. 232, ал. 2 от Закона за митниците, дерогираща общите правила на чл. 58 от ЗАНН за връчване на НП срещу подпис на нарушителя и за влизането му в сила, ако
нарушителят е посочил адрес само в чужбина. Според чл. 232, ал. 2 от ЗМ, за
случаите, когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при
връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е
посочил адрес само в чужбина - наказателното постановление не се връчва и се
счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му. Районен съд Свиленград
правилно е приел, че нормата на чл. 232, ал. 2 от ЗМ е специална и е отклонение
от общата уредба на ЗАНН. Съобразил е факта, че наказателното постановление е
издадено на 21.04.2021 година и нарушителят по него Н.К.Б. е посочил адрес по
преписката само в чужбина, а именно: Република Турция, гр. О., обл. О., ул***.
В тази връзка и наказателното постановление не е било изпратено за връчване на
нарушителя. Съдът правилно е изчислил и процесуалния срок за влизане в сила на
НП, който съвпада с този отбелязан и от органа. С оглед на това двумесечният
срок по чл. 232, ал.2 от ЗМ за влизане в сила на НП е започнал да тече от
21.04.2021 г. и е изтекъл на 21.06.2021 г. В този срок не е подадена жалба срещу
наказателното постановление, съответно депозираната пред съда на 13.07.2022г. е
много след допустимия краен срок за подаване на жалба, а именно 21.06.2021г.
Към 21.06.2021г са били изпълнени условията на чл. 232, ал. 2 от ЗМ - по
преписката са били налице данни за адрес на жалбоподателя само в чужбина и от
издаването на НП е бил изтекъл двумесечен срок, което е основание да се приеме,
че съобразно разпоредбата на чл. 64, б. "б" от ЗАНН наказателното постановление
е влязло в сила на 21.06.2021г., по аргумент за приложение на чл. 232, ал. 2 от
ЗМ. В заключение, както правилно е посочил въззивния съд, дори да се приеме, че
срокът за обжалване за Б. е започнал да тече от дата 30.05.2022г., на която е
получил разпореждане за присъединяване от ТД на НАП, то отново следва да бъде
прието, че регламентираният в ЗАНН срок не е спазен.
Съгласно приложимия НПК в
производствата по обжалване на НП пред районния съд, както и в особените
производства за възстановяване на пропуснат срок, чл. 186,
ал.1 от НПК предвижда, че срокът, определен
от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини.
Ал. 2 и ал. 3 на същия чл. 186
от НПК указват, че молбата за възстановяване на
срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в 7-дневен
срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на
срока, като едновременно с нея се извършва и действието, срокът за което е
пропуснат. Правилата за провеждане на производството пред органа, до който е
депозирана молбата за възстановяване на срока са уредени в ал. 4 и ал. 6 на
коментирания чл. 186
от НПК, които предвиждат, че молбата се разглежда
в 7-мо дневен срок от постъпването й, като възстановяване на срока от съда се
решава в съдебно заседание с призоваване на страните.
В хода на производството,
образувано по молба за възстановяване на пропуснат законов срок, съдът следва
да прецени дали сочените от страната обстоятелства за пропускане на срока
съставляват «уважителни причини» по смисъла на чл. 186,
ал.1 от НПК, приложим съгласно разпоредбата
на чл. 84 от ЗАНН. «Уважителни причини» са тези, които са настъпили за страната
след постановяването на акта, подлежащ на обжалване и които обективно са
препятствали възможността на недоволната страна да го атакува в предвидения от
закона срок, независимо, че са отпаднали в един по-късен момент, в който този
срок е изтекъл. Според настоящият състав в случая пропускането на срока не
попада под хипотезата на «уважителна причина» по смисъла, вложен в разпоредбата
на чл. 186
от НПК. Връчването на наказателно постановление
при условията на чл.232, ал.2 от ЗМ не е препятствие, което да доведе до
невъзможност лицето да подаде жалба срещу наказателното постановление в
законоустановения срок, още повече, че с посочването на адрес в чужбина
жалбоподателя сам се е поставил в положение наказателното постановление да му
бъде връчено по реда на чл.232, ал.2 от ЗМ.
С оглед на това, правилно
районният съд е приел, че заявените пред него причини за пропускането на
уредения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок за оспорване пред съда на процесното НП не се установяват и
доказват, респ. не е налице основание за възстановяване на срока за обжалване.
В случая е ирелевантно за спора дали лично на жалбоподателя и на коя дата му е
връчено разпореждане
за присъединяване от ТД на НАП, с оглед разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗМ не
поставяща като условие личното връчване на НП на нарушителя.
С оглед изложеното районният съд
правилно и в съответствие със закона е оставил без уважение искането на Н.К.Б. за
възстановяване на срока за обжалване на Наказателно постановление №427/2021 от
21.04.2021г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна Морска“, съответно е оставил без разглеждане като процесуално
недопустима жалбата на Б. срещу влязлото в сила на 22.06.2021г. наказателно
постановление и прекратил производството по АНД № 447/2022г. по описа на
Районен съд Свиленград. Поради което Определение № 471, постановено в открито
съдебно заседание на 03.08.2022г. по АНД № 447/2022г. по описа на Районен съд
Свиленград, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд
Хасково в настоящия касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №
471/03.08.2022г., постановено по АНД № 447/2022г. по описа на Районен съд
Свиленград.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.